№ 119
гр. П., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20235001000696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 50055/ 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2209/ 2021 г., II т. о.
е обезсилено Решение № 260190/ 29.06.2021 г. по в. т. д. № */* г. на АС – П. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 260157/
02.12.2020 г. по т. д. № 728/ 2017 г. на ОС – П. в частта, с която:
о.П. е осъдена да заплати на „М.“ ЕООД сума в размер на 201 075. 79
лв., от която 154 362. 64 лв. (32690. 64 лв. + 87 310 лв. + 34 362 лв.) -
главница, представляваща задължения на о.П. към „И.-И.” АД във връзка със
сключен между тях договор № */* г. за текущ ремонт на пътни асфалтови
настилки на територията на гр. П. съобразно проведена обществена поръчка
№ **, които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Я.Б., рег. №** на КЧСИ
по изп. д. № */* г.; 9 969. 74 лв. - лихва върху главницата от 32 690. 64 лв.,
дължима за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.; 26 627. 13 лв. - лихва
върху главницата от 87 310 лв., дължима за периода от 01.12.2014 г. до
01.12.2017 г.; 10 115. 79 лв. - лихва върху главницата от 34 362 лв., дължима за
периода от 08.01.2015 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 04.12.2017 г. - до окончателното
плащане;
е отхвърлен предявеният от о.П. против Н. Г. Е. обратен иск за връщане
1
на сумата, която о. му е изплатила поради грешка и с която неоснователно го
е обогатила в размер на 87 310 лв., заплатени по банковата сметка на
депозитаря Р.В.Д. на 30.04.2014 г. в полза на Н. Е. в качеството му на заложен
кредитор.
Против така постановеното първоинстанционно решение е подадена
въззивна жалба от о.П., който го обжалва с оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуалния закон
с подробно развити доводи в тази насока.
С Определение № 354/ 15.10.2024 г. на ПАС поради настъпилата смърт
на Н. Г. Е. и липсата на наследници, които да са приели наследството, е
прекратено производството по в. т. д. № 696/ 2023 г. в частта относно
предявения от о.П. против Н. Г. Е. обратен иск и е обезсилено Решение №
260157/ 02.12.2020 г. по т. д. № 728/ 2017 г. на ОС – П. в тази част.
При новото разглеждане на делото въззивникът о.П. чрез
пълномощниците си иска да се отмени обжалваното решение на ОС – П. и да
се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемият „М.“ ЕООД чрез пълномощника си иска да се потвърди
решението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
„М.“ ЕООД е предявил против о.П. при условията на обективно
кимулативно съединяване искове по чл. 452, ал. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а
именно:
Искове по чл. 452, ал. 3 ГПК общо за сумата от 154 362. 64 лв., от които:
32 690. 64 лв., платени от о.П. на „И.-И.” АД на 30.04.2014 г.;
87 310 лв., платени на заложния кредитор Н. Г. Е. на 30.04.2014 г.;
34 362 лв., платени на „И.-И.” АД на 08.01.2015 г., като всички
плащания са извършени след получаване на запорно съобщение на 03.06.2013
г.
Искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД общо за сумата от 46 712. 66 лв., от които:
9 969. 74 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 32 690. 64 лв.
за периода 01.12.2014 г. – 01.12.2017 г.;
26 627. 13 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 87 310. 64 лв.
за периода 01.12.2014 г. – 01.12.2017 г.;
2
10 115. 79 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 34 362 лв. за
периода 08.01.2015 г. – 01.12.2017 г.
Уважаването на иска по чл. 452, ал. 3 ГПК е обусловено от наличието на
следните предпоставки: ищецът да има качеството на взискател, да е
изпратено запорно съобщение до ответника в качеството му на трето
задължено лице и последният да е извършил плащане на длъжника – негов
кредитор след получаване на запорното съобщение.
Искът по чл. 452, ал. 3 ГПК е средство за удовлетворяване на взискателя
чрез получаване на заместващо плащане от третото задължено лице, което в
нарушение на чл. 508, ал. 3 ГПК е платило на длъжника по изпълнението след
получаване на запорното съобщение. Следователно първата предпоставка за
уважаване на иска е свързана наличие на неудовлетворено притезание на
взискателя към датата на съдебното заседание във въззивната инстанция, на
което е даден ход на съдебните прения, до размера на извършените от третото
задължено лице плащания след получаване на запорното съобщение.
Противната теза, а именно, че наличието на неудовлетворено вземане на
ищеца – взискател е без правно значение за уважаване на иска, ще доведе до
неоснователното му обогатяване за сметка на третото задължено лице, ако
вземането му не съществува.
Не е спорно по делото, че въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2013
г. по т. д. № 1373/ 2013 г. на СГС (л. 10, папка 1), издаден на основание
решение от 01.03.2013 г. на Я.с. за търговски спорове при АСТС - гр. Б., по
молба на „М.“ ЕООД е образувано изп. д. № 2013**0400195 на ЧСИ № ** –
Я.Б. срещу „И.-И.” АД за събиране на следните суми: 400 416. 55 лв. по
споразумение от ** г., 21 141. 23 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2012 г.
– 22.07.2012 г. и 10 520. 28 лв. – лихва за забава за периода 23.07.2012 г. –
24.10.2012 г.
Със Запорно съобщение от 31.05.2013 г. (л. 12, папка 1), получено на
03.06.2013 г., е наложен запор върху вземането на длъжника „И.-И.” АД към
о.П. по Договор № */* г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на
територията на гр. П., съобразно проведена обществена поръчка № **. С
Писмо от 05.06.2013 г. (л. 14) е постъпил отговор от о., че към тази дата не са
налице ликвидни и изискуеми вземания на „И.-И.” АД по посочения договор.
С Писмо изх. № 1601/ 07.06.2013 г. (л. 15) съдебният изпълнител е уведомил
3
о., че на основание чл. 597, ал. 2 и 3 ГПК следва да обезпечи със запор
вземането на длъжника по изпълнението И.-И.” АД за евентуални бъдещи
вземания.
Не е спорно също така, че след получаване на запорното съобщение о.П.
е превела на 30.04.2014 г. на „И.-И.” АД в изпълнение на Договор № */* г.
сумата от 32 690. 64 лв., на същата дата е превела на Р.Д.-Б. в качеството й на
депозитар на заложния кредитор Н. Г. Е. сумата от 87 310 лв., а на 08.01.2015
г. е възстановила на „И.-И.” АД внесената парична гаранция в размер на
34 362 лв. (Писмо вх. № 1760/ 18.06.2015 г. – л. 16)
Установява се по делото, че на ** г. е подписано споразумение (л. 177,
папка 1), според което към тази дата част от задължението на „И.“ АД към
„М.“ ЕООД е в размер на 450 000 лв., от които 371 400 лв. главница и 78 000 л.
законна лихва, плащането на което е разсрочено на части.
На същата дата е подписан договор за особен залог (л. 280, папка 2), с
който „И.-И.” АД е учредил в полза на „М.“ ЕООД особен залог за
обезпечаване задълженията на „И.“ АД по споразумението от ** г. върху
подробно описани вземания на залогодателя, в т. ч. по Договор за инженеринг
№ */* г., който е вписан в ЦРОЗ на 16.03.2011 г.
На ** г. е подписан Анекс към споразумението от ** г. (л. 179, папка 1),
според който общият размер на задължението на „И.“ АД към „М.“ ЕООД
възлиза на 215 582. 17 лв. – главница, 367 097. 28 лв. – главница и 33 319. 27
лв. лихва, което е обезпечено с поръчителството на „И.-И.” АД.
С влязло в сила решение по в. гр. д. № */* г. ОС - П. (л. 63, папка 1) е
отменил изцяло разпределение от 07.04.2015 г. по изп. д. № */* г. на ЧСИ №* –
А.А. като е разпределил на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. чл. 16, ал. 3
ЗОЗ на „М.“ ЕООД по споразумение за разсрочено плащане от ** г.,
обезпечено с договора за особен залог № **, сума в размер на 285 718. 54 лв.,
от които 215 582. 17 лв. главница и 70 136. 07 лв. законна лихва.
С Решение от 01.03.2013 г. по арб. д. № */* г. на Я.с. за търговски
спорове при С.А.С.Т.* гр. Б. (л. 180, папка 1) по предявен от „М.“ ЕООД
частичен иск за сумата от 432 741. 24 лв., от които 367 097. 28 лв. – главница
по споразумение от ** г., изменено с Анекс от ** г., 33 319. 27 лв. – законна
лихва и 32 324. 69 лв. – законна лихва, представляваща част от общия размер
от 667 641. 15 лв. на задължението на „И.“ АД по споразумението от ** г. и
4
анекса от ** г., „И.“ АД и „И.-И.” АД са осъдени да му заплатят солидарно
сумата от 400 416. 55 лв. – главница и 31 661. 51 лв. – лихви за забава.
Спорен между страните е въпросът дали присъдената с арбитражното
решение сума, която е предмет на изпълнение по изп. д. № */* г. на ЧСИ № **
– Я.Б., е изплатена на ищеца, което, както се отбеляза по - горе, е от значение
за уважаване на настоящия иск. В тази връзка следва да се има предвид, че
предмет на арбитражното решение е сумата от 400 416. 55 лв. съгласно анекса
от ** г. плюс начислените върху главницата от 367 097. 28 лв. законни лихви.
Сумата от 450 000 лв. по споразумението от ** г., върху която е учреден
особен залог в полза на ищеца „М.“ ЕООД, не е предмет на посоченото
решение. С постановеното по в. гр. д. № */* г. решение на ОС – П. за
удовлетворяване на същото е разпредЕ. сумата от 285 718. 54 лв., доколкото
останалата част от общо дължимата сума от 450 000 лв. е събрана по реда на
ЗОЗ, което се признава от ищеца и не се оспорва от длъжника - третото лице –
помагач „И.-И.” АД. Що се отнася до извършените до 01.03.2013 г. плащания
от о.П. като трето задължено лице в полза на „М.“ ЕООД за вземанията му
към „И.“ АД, те не следва да се вземат предвид при изчисляване размера на
непогасените вземания на ищеца към датата на исковата молба, тъй като, от
една страна, касаят различни задължения от тези, които са предмет на изп. д.
№ */* г. на ЧСИ № ** – Я.Б., а освен това са преклудирани от силата на
пресъдено на арбитражното решение и не могат да бъдат въведени като
правоизключващи обстоятелства в настоящето производство от ответника
независимо, че не е участвала в производството пред арбитражния съд.
От представеното по делото Удостоверение изх. № 4388/ 11.09.2015 г. (л.
11, папка 1) е видно, че към тази дата общият размер на задължението по изп.
д. № */* г. на ЧСИ № ** – Я.Б. е в размер на 475 941. 14 лв. Установява се от
назначената и приета в настоящата инстанция съдебно – счетоводна
експертиза, че по изп. д. **/ 2025 г. на ЧСИ № ** – И.Б., преобразувано от изп.
д. № */* г. и изп. д. № */* г. на ЧСИ № ** – Я.Б. след 01.03.2013 г. са
постъпили общо 379. 64 лв., а получените от „И.“ АД и „И.-И.” АД или от
трети задължени лица плащания по споразумението от 11.03.2013 г. и анекса
към него от ** г. възлизат на 286 092. 48 лв., от които 285 714. 54 лв. по изп. д.
№ 286/ 2013 г. на ЧСИ А.А. (това е сумата по извършеното разпределение,
предмет на обжалване по в. гр. д. № */* г. на ОС – П., част от общата дължима
сума от 450 000 лв. по споразумението от ** г.) и 379. 64 лв., постъпила по изп.
5
д. № */* г. на ЧСИ Я.Б. (в заключението е допусната техническа грешка, като е
посочена сумата от 377. 94 лв.). От изложеното се налага извод, че към
настоящия момент общият размер на непогасените вземания на кредитора
„М.“ ЕООД, предмет на изпълнителното дело, образувано въз основа на
постановеното на 01.03.2013 г. арбитражното решение, възлизат на 475 273. 50
лв., което обосновава наличието на първата предпоставка за уважаване на
иска по чл. 452, ал. 3 ГПК – наличие на непогасени вземания на ищеца –
взискател.
Налице са и останалите две предпоставки - да е наложен запор на
вземанията на длъжника и третото задължено лице да е извършило плащане
на същия след получаване на запорното съобщение, доколкото по делото се
установи, че след получаване на запорното съобщение на 03.06.2013 г. о.П.
като трето задължено лице вместо да предаде в съответствие с разпоредбата
на чл. 508, ал. 3 ГПК дължимите по Договор № */* г. за текущ ремонт на
пътни асфалтови настилки на територията на гр. П. суми на съдебния
изпълнител е превело същите на длъжника „И. – И.“ АД.
Застъпеното във въззивната жалба становище, че вземането на
изпълнителя „И. – И.“ АД не произтича от Договор № */* г. и поради това не
се обхваща от запорното съобщение, тъй като строително – монтажните
работи са изпълнени след изтичане срока на договора, е неоснователно.
Според чл. 3 от посочения договор (л. 93, папка 1) срокът за изпълнение на
СМР е не повече от 60 календарни дни, считано от реалното започване на
строителните работи, който съгласно чл. 9 започва да тече от датата на
получаване на писмено известие, с което изпълнителят е уведомен за
одобрението на количествено – стойностната сметка от страна на
възложителя. След като работата е предприета в изпълнение на сключения
договор, обстоятелството, че цялата или част от нея е извършена след
изтичане на 60 – дневния срок по чл. 6, не означава, че възнаграждението за
изпълнените СМР се дължи на друго основание, което да го изключва от
предмета на запора.
Неоснователно, на следващо място, е и възражението, че изплатената на
08.01.2015 г. на „И. – И.“ АД сума от 34 362 лв. не произтича от Договор №
*/* г. Посочената сума представлява внесена от изпълнителя гаранция по чл.
23 от процесния договор, която подлежи на връщане от възложителя о.П. при
6
качествено и точно изпълнение на възложената работа. Следователно
задължението на възложителя да възстанови внесената парично гаранция и
корелативно свързаното с него право на изпълнителя да я получи е елемент от
процесния договор и в този смисъл се обхваща от наложения запор.
Ирелевантно за изхода на делото е обстоятелството, че длъжникът „И. –
И.“ АД има публични задължения в размер на 354 041. 59 лв., които се ползват
с предимство при удовлетворяването им в сравнение с необезпечените
вземания на ищеца. Искът по чл. 452, ал. 3 ГПК е способ за удовлетворяване
на взискателя и присъединените кредитори, когато третото задължено лице е
платила на длъжника след налагане на запора. С оглед липсата на предвидено
в ГПК задължение на взискателят да предаде получената от третото
задължено лице сума на съдебния изпълнител подобно на взискателя с
възложено за събиране вземане (чл. 514, изр. 2 ГПК), следва да се приеме, че
правните последици на уважаване на иска по чл. 452, ал. 3 ГПК са идентични
с правните последици на възлагането вместо плащане по чл. 510 ГПК –
присъдената сума не се предава на съдебния изпълнител след събирането й, а
с не се погасява вземането на взискателя към длъжника. В този случай
взискателят не действа като процесуален субституент на длъжника подобно
на кредитора с възложено за събиране вземане, а защищава собственото си
вземане срещу третото задължено лице. Останалите кредитори не могат да се
удовлетворят от присъдената на предявилия иска по чл. 452, ал. 3 ГПК
взискател, тъй като тя не постъпва по сметката на съдебния изпълнител и не
става предмет на разпределение. Намаляването на дълга на този взискател
следва да се съобрази от съдебния изпълнител в едно последващо
разпределение. Идеята на законодателя е да се даде привилегия на взискателя,
който е поел риска да търси изплатената в нарушение на чл. 508, ал. 3 ГПК
сума от третото задължено лице срещу погасяване на дълга му, защото е
възможно и да не го събере. Поради това за уважаване на иска е без значение
каква сума този взискател би получил при разпределянето й по правилата на
чл. 136 ЗЗД. Ако се приеме тезата на ответника, че уважаването на иска следва
да се съобрази със сумата, която взискателят би получил при едно
разпределение, означава, че решаващият съд следва да извърши собствено за
нуждите на производството разпределение, което с оглед характера и правните
последици на същото не е в неговите правомощия. След получаване на
запорното съобщение при липса на оспорване по силата на чл. 508, ал. 3 ГПК
7
за третото задължено лице възниква задължение да преведе дължимата от
него сума по сметката на съдебния изпълнител, неизпълнението на което
обуславя отговорността му по чл. 452, ал. 3 ГПК да изплати на взискателя
неправилно предадената на длъжника сума.
Предявеният иск е основателен по отношение на преведената на
30.04.2014 г. на Н. Г. Е. в качеството му на заложен кредитор сума от 87 310
лв. Видно от представеното по делото Съобщение за залог на вземане от
13.03.2014 г. (л. 165, папка 1) между Н. Г. Е. в качеството му на заложен
кредитор и „И. – И.“ АД като залогодател е сключен договор за особен залог
върху вземането на „И. – И.“ АД към о.П. по Договор № */* г. за текущ ремонт
на пътни асфалтови настилки на територията на гр. П.. Договорът е вписан в
ЦРОЗ на 21.12.2013 г. (л. 20), т. е. след налагане на запор върху въпросното
вземане по изп. д. № 2013**0400195 на ЧСИ № ** – Я.Б., за което о.П. е била
уведомена на 03.06.2013 г. Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане
на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с
вещта, като извършените от длъжника разпореждания със запорираното
вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите
се кредитори (чл. 452, ал. 1 ГПК). Учредяването на особен залог, с което
длъжникът отрежда едно свое вземане като обект на принудително
изпълнение, представлява действие на разпореждане, което, за да бъде
противопоставимо на останалите кредитори, следва да бъде вписано преди
налагане на запор върху него. В случая договорът за особен залог между
заложния кредитор Н. Г. Е. и длъжника „И. – И.“ АД е вписан след налагането
на запор върху вземането на „И. – И.“ АД към о.П., поради което с оглед
разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК е непротивопоставим на взискателя „М.“
ЕООД. Плащането на заложен кредитор на длъжника по учреден от него залог
на вземането му освобождава третото задължено лице от собственото му
задължение към длъжника по съществуващата вътрешна облигационна връзка
между тях, поради което се касае до плащане в полза на длъжника по смисъла
на чл. 452, ал. 3 ГПК. С оглед непротивопоставимостта на сключения между
Н. Г. Е. и „И. – И.“ АД договор за особен залог по отношение на взискателя
„М.“ ЕООД плащането от о.П. на заложния кредитор след получаване на
запорното съобщение на 03.06.2013 г. е извършено в нарушение на нормата на
чл. 508, ал. 3 ГПК, което обосновава отговорността му по чл. 452, ал. 3 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна и по отношение на предявените
8
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поддържаното в жалбата становище, че по силата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото в закона не е определен срок за изпълнение,
длъжникът – трето задължено лице изпада в забава след покана, е
неоснователен. Правилото на чл. 452, ал. 3 ГПК цели да възстанови
причинените на кредитора вреди от неправомерното поведение на третото
задължено лице, с оглед на което следва да се приеме, че отговорността на
третото задължено лице се припокрива с деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД. Поради това по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, което обуславя основателността на процесните
претенции за забава за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.
По изложените съображения, като е уважил предявените искове по чл.
452, ал. 3 ГПК и акцесорните на тях по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, окръжният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал.
3 ГПК о.П. следва да заплати на въззиваемия „М.“ ЕООД направените по в. т.
д. */* г. на ПАС, по т. д. № 2209/ 2021 г. на ВКС и по настоящето разноски,
включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В тази връзка следва да се обсъди възражението на жалбоподателя за
прекомерност на изплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение
общо в размер на 10 300 лв. – 5600 лв. по в. т. д. */* г. на ПАС, 4200 лв. за
касационното и 500 лв. за настоящето производство. Уговореното и изплатено
за настоящето производство адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не
е прекомерно и не следва да се намали. Уговореното за в. т. д. № */* г. на ПАС
възнаграждение в размер на 5600 лв. съдът намира за прекомерно съобразно
фактическата и правна сложност на спора, доколкото същото е протекло само
в едно съдебно заседание, по което не са събирани нови доказателства, поради
което следва да се намали на 3000 лв. По отношение на адвокатското
възнаграждение за касационното производство в размер на 4200 лв., като се
има предвид, че по същото е изготвена касационна жалба и е подаден отговор
на касационната жалба на о.П., както и с оглед обжалваемия интерес,
обхващащ цената на исковете, така уговореното адвокатско възнаграждение е
9
съобразено с положения от адвоката труд и не следва да се намали. При това
положение о.П. следва да заплати на въззиваемото дружество разноски за
въззивното производство в размер на 11 751. 52 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260157/ 02.12.2020 г. по т. д. № 728/ 2017
г. на ОС – П..
ОСЪЖДА о.П. да заплати на „М.“ ЕООД направените във въззивното
производство разноски в размер на 11 751. 52 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10