Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 26.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 965
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр, с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99
от ЗЗД
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул.“ Шандьор
Петьофи” №10,п.к. 1606, управител Д.П., чрез пълномощника адв.Никола Шущарков,
против М.С.М., ЕГН ********** ***.
Предявени са ОСОИ по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр, с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с
чл. 99 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати следните суми: сума от
350,00лв. - неплатена главница по Договор за кредит № **********/04.05.2015г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД и сумата от 57,27 лв.- мораторна лихва за периода
02.02.2018г. до 13.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, от
подаване на искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на
04.05.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и М.С.М. е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Твърди също, че съгласно
същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана
в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия,
които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски
формуляр е цялата преддоговорна информация, е която трябва да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като
това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно
точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
Съгласно т.3.1 от ОУ на
„Вивус“, договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила от датата на
потвърждаването му по електронна поща и извършването на паричния превод.
В процесния случай на
04.05.2015г. страните били сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус“ под № **********. В заявката си М.М. бил заявявил желание да му бъде
отпусната сума в размер BGN 350,00лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30
дни, с падежна дата - 03.06.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията
по договора, сумата била отпусната на кредитополучателя в Изи Пей на същия ден
- 04.05.2015г. Съгласно условията по кредита,към сумата от 350лв. не било
уговорено начисляване на лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа по
договора - 04.06.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора условията на т. 13.3 от ОУ, от
05.06.2015г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започвал да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, обявен от БНБ - 10,03% към
договорения лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Ищецът твърди, че след
като изпаднал в забава, до длъжника били изпратени четири броя напомнителни
писма от страна на кредитора. В тях се съдържала детайлна информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за
кредит № ********** се таксуват по BGN
10,00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасил
гореописаните вземания.
Твърди и, че на
01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, е сключил с
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, както
следва: главница - BGN 350,00 лв.; наказателна лихва - BGN 470,40лв.; отписани
такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 бв.. Посочените вземания
били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка
„В чужбина“. Поради това на ответника М. било изпратено уведомление за цесията
на посочения от него в договора за кредит ел.адрес milan21@аbv.bg. Същото било
получено от ответника и в резултат на това между страните била провеждана
кореспонденция с цел доброволно погасяване на вземането. Разговорите обаче
останали без резултат, като плащане от страна на ответника не било направено.
Предвид горе изложеното
счита „Кредитреформ България“ ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу
ответника.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска, да се постанови Решение, с което
да бъде осъден М.С.М. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД следните суми:
сума от 350,00лв. - неплатена главница по Договор за кредит №
**********/04.05.2015г., сключен с „4финанс“ ЕООД и сумата от 57,27 лв.-
мораторна лихва за периода 02.02.2018г. до 13.09.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата, от подаване на искова молба до окончателно изплащане на
вземането. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му съда при
условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.С.Р., с който се изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество
неоснователен.
От описаните в исковата молба обстоятелства, на които
претенциите на ищеца се базират, счита следните обстоятелства да не отговарят
на действителното положение между страните, а именно:
За да е основателен предявеният иск от ищеца било
необходимо с оглед доказателствената тежест, която носи той да докаже по
категоричен начин възникването и съществуването на цедираното вземане, договора
за цесия и съобщаването му на длъжника.
В случая по делото от предоставените доказателства не
можело да се направи положителен извод за получено съгласие от ответника за
сключване на договор за заем. Съгласно чл. 18, ал.1, т.З, ал. 2 и ал.З от ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът бил
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключването на
договора. За да е налице такова, то ищецът трябвало да установи, получено от
ответника електронно изявление съдържащо съгласие за получаване на исковата
сума в заем, за срок от 30 дни. Посоченото електронно изявление при това
следвало да е подписано с електронен подпис, а при липса на такъв да бъде
доказано авторството му. Аргумент в подкрепа на този извод била разпоредбата на
чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, според която авторството на електронното изявление се
доказвало с електронен подпис, като се придавало значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис съгласно правилото на чл.13, ал. 3 от ЗЕДЕП, в който случай се изключва
възможността за изменения и поправки в изявлението. От описаните в исковата
молба фактически действия, за които се твърди, че са извършени и въз основа на
тях е сключен договор за заем, като приемането на представените му общи условия
и съгласието за получаване на заем на сума от 350 лв. , срещу задължение за
връщането й в едномесечен срок от натискане на бутона "Подпиши", за
което е представен заверен препис на договор за кредит, специални условия и
общи условия, не сочели на удостоверени чрез квалифициран подпис електронни
изявления. За това било необосновано да се твърди от ищеца, че доказва
наличието на валиден договор. Не се установявало, че натискането на бутона
"Подпиши" генерира уникални данни за създаване на електронен подпис,
които да са използвани от ответника . Ищецът не доказвал авторството на
документа респективно съгласие на ответника за сключване на договор.
Независимо от изброените причини дори и да се приеме, че
е налице подписан електронен документ от ответника, с оглед разпоредбата на чл.
25, т.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014 г. относно електронната индентификация и удостоверителните услуги,
съгласно която правната сила и допустимостта на електронния подпис, като
доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени поради това,
че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис, искът се
явявал неоснователен, поради факта, че ищецът не доказвал предаването -
получаването на заетата сума от ответника.
Настоява се на това, че договорът за заем е реален
договор, който се счита за възникнал с предаване на заетата сума на заемателя.
От представената разписка от "Изипей" не можело да се направи извод
за реално получаване на заетата сума от ответника, доколкото в разписката
липсвало удостоверяване от ответника за получаване на сумата, а не се
установявало и заверяване на негова сметка със същата сума.
По отношение на уведомяването за извършената цесия от
ищеца.
С оглед изложените от ищеца факти и доказателства описани
в исковата молба относно връчването на уведомлението за извършена цесия не се
доказвало по категоричен и несъмнен начин, че е изпълнена законовата разпоредба
на чл.99, ал.3 от ЗЗД. "Кредитреформ България" ЕООД в качеството си
на цесионер на базата на предоставено изрично пълномощно от цедента
"4финанс" ЕООД изпращал уведомление за извършена цесия на длъжника и
ответник по делото чрез препоръчана писмовна пратка посредством "Български
пощи" ЕАД, която пратка била върната с отметка "В чужбина". В
следствие на нередовното връчване на уведомлението за цесия посредством писмо
по пощата на длъжникът било изпратено уведомление за цесия на посочения от
същия електронен адрес milan21@аbv.bg. Видно от предоставеното по делото
извлечение от електронната кореспонденция между длъжника и цесионера не ставало
ясно дали длъжника е узнал категорично за извършената цесия и дали е запознат
със своите права и задължения- липсвал отговор и потвърждаване от страна на
длъжника, че уведомлението в действителност е получено по електронната му поща
и същия е запознат с неговото съдържание и правни последици. Съгласно константната съдебна
практика изпращането на съобщение по електронната поща било допустим начин за
уведомяване на длъжника за извършена цесия, но за неговата валидност било
необходимо да изхожда от цедента или цесионера, който да е упълномощен с
изрично пълномощно. Ако уведомяването изхожда от цесионера, както е в
процесното дело видно от предоставеното извлечение от електронната
кореспонденция между страните, за да породи правните последици визирани в чл.
99, ал.З от ЗЗД било необходимо наред с уведомяването на длъжника да му бъде
представено и пълномощното на цесионера. Само при това положение извършената
цесия щяла да произведе действие и по отношение на длъжника.
В случая от приложеното по делото извлечение от
електронната поща на ищеца не ставало категорично ясно дали на ответника
длъжник е изпратено и даденото от цедента пълномощно за уведомяване на
длъжника. Поради факта, че доказателствената тежест да докаже надлежното
връчване на уведомлението за извършена цесия е изцяло в тежест на ищеца, същия
с посочените от него доказателства не доказвал по категоричен и несъмнен начин
да е изпълнил законовите изисквания за надлежно уведомяване визирани в
разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. По делото липсвали други доказателства,
който да свидетелстват за извършено надлежно уведомяване на длъжника за
извършено прехвърляне на вземанията.
Така по делото не можело да се приеме и че известяване на
длъжника за извършена цесия е осъществено чрез връчване на уведомлението като
приложение към исковата молба. По начало константната съдебна практика на ВКС
приемала, че получаването на уведомлението за цесия в рамките на исковото
производство с връчването на приложените към исковата молба доказателства, сред
които и съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД съставлява надлежно уведомление за
цесията. Условие за надлежно уведомяване било обаче преписът на исковата молба
и приложенията към нея да бъдат реално получени от длъжника или от лице, което
материално правно легитимирано да задължава правната му сфера. В случая по
делото длъжникът бил представляван от назначен особен представител, който не
можел с действията си да засяга материално правната сфера на представляваното
лице, от тази невъзможност следвало, че същият не бил пасивно легитимиран да
получава от името на ответника изявления, в резултат на които в патримониума на
ответника биха възникнали задължения към дадено лице. В този смисъл била и т.7
от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства заедно с
уведомлението за извършена цесия на назначения от съда особен представител по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК не можело да се приравни на правновалидно
уведомление, което да има обвързващо длъжника действие предвид характера на
особеното представителство и обема на правомощията на особения представител. В
този смисъл била и константната практика на ВКС - Решение № 3/16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. №1711/2013 г. т. о. Т. К., Решение № 123/ 24.06.2009 г. по т. д. №
12/ 2009 г. т. к. II т. о. на ВКС.
В контекста на изложените по - горе съображения и доводи,
както и предоставените по делото доказателства се достигало до извода, че
длъжникът и ответник по делото М.С.М. не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането, което обуславяло, че за него не е възникнало задължение
за плащане по цедираното вземане по договора за кредит на цесионера - ищец и
водело до неоснователност на предявения иск.
С оглед изложеното се иска отхвърляне изцяло на така
предявения иск, като недоказан и неоснователен.
В о.с.з. ищецът, не се явява и не изпраща становище, но в
писмено становище, чрез юрск.Трифонова поддържа иска, оспорва възраженията на
ответника.
В о.с.з. ответникът, чрез
особения си представител адв.Р. оспорва иска като неоснователен и недоказан,
поддържа възраженията си.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
представеното копие от Договор за кредит № **********, сключен по реда на чл.6
от ЗПФУР, е видно той да е сключен на 04.05.2015г. между М.С.М. и „4 финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка “Вивус“.
Съгласно договора на кредитополучателя М.М. е
отпуснат кредит за срок от 30 дни в размер на 350 лева при лихвен
процент 0.00% и годишен процент на разходите 0.00 %. В договора изрично е
посочено, че общата дължима сума е 350,0лв.
До колкото договорите за кредит са такива по ЗПК, а те са възмездни, то
най вероятно отговаря на действителното положение, както ищеца твърди, че
сумата от 57,27 лв. представлява мораторна лихва за забава в размер на
законната лихва по смисъла на чл.86 от ЗЗД.
С
Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. цедентът „4 финанс“ ЕООД
прехвърля вземането си по Договор № ********** срещу М.М. на ищеца „Кредитреформ България“
ЕООД- цесионер, което вземане е описано в приложено към договора за цесия
Приложение № 1 под №2091. От страна на цедента е предоставено пълномощно на
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му.
Уведомлението в този смисъл не е достигнало до длъжника, като връчването посредством „Български пощи“ е
оформено като непотърсена писмова пратка. Към исковата молба обаче е
представено и уведомление за извършената цесия. Същото е връчено на назначения
на длъжника особен представител, поради което получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно
техническа експертиза, изготвена от в.л.
К., която и съдът кредитира, като компетентна и безпристрастна. Видно от заключението,
основано на документите по делото и проверена информация, при ищеца в системата
на „Вивус“ се съдържа номера на
процесния договор, датата на създаване, името на клиента- М.С.М., заявената
сума за кредит, мобилни данни на клиента, ел.поща, адреси на клиента, условия
на договора. От съдържащия се в системата профил на клиента е направена заявка
за кредит, за сключване на процесния договор на 04.05.2015г. за отпускане на
сума в размер на 350лв., което е направил като е кандидатствал от профила си,
който е създал с IP адрес 88.80.152.11 на 04.05.2015г. в 14,45 часа.
Попълнен е формуляри съдържащ лични данни на кандидата М. – трите имена, ЕГН,
номер на лична карта с дата на издаването й, мобилен телефон, имейл, лична
банкова сметка, ***. За да се сключи договора е натиснат бутон „подпиши“ кое то
се случило на 04.05.2015г. Според разясненията дадени от вещото лице в съдебна
заседание, такава регистрация би могла да се направи и от друго лице, но за целта
ще е нужно то да разполага с много, много данни, които да може да попълни,
което би било възможно само за много близък човек.
Видно от представената Разписка за извършено плащане от
04.05.20215г. от страна на „4 финанс“ е приведена на името на ответника М.С.М.
сума в размер на 350лв., платима чрез Изи Пей. Видно от представените от Изи
Пей в тази връзка 2 бр. уведомителни писма от м.09.2020г. /л.72 и л.79 по
делото/ в електронната му система има регистрирано нареждане за превод от „4 финанс“ към ответника М.С.М., за сума в
размер на 350лв., но документацията относно получаване на сумата е била
унищожена поради изтичане на 5 год. срок за съхраняването й.
При което до колкото не по вина на ищеца не може да се
установи по безспорен начин, че отпуснатата сума по кредита е получена
от ответника М. лично срещу подпис, чрез система за плащания Easy Pay на 04.05.2015г., но са налице данни за
регистрирана Разписка за извършено плащане, то и следва да се приеме сума от
350лв. да е получена от него, тъй като няма данни да е върната на кредитора.
При така установената по делото фактическа страна съдът
намира следното: Договор
за кредит № ********** е сключен на
24.08.2015г. между ответника М.С.М. и кредитодателя „4 финанс“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговска марка“Висус“. Съгласно договора на
кредитополучателя М.М. е отпуснат кредит
за срок от 30 дни в размер на 350 лева при лихвен процент 0% и ГПР 0%. Безспорно
се установява по делото от СТЕ, че въпросния договор за кредит от разстояние е
сключен между страните по него по предвидения за това ред. Нещо повече,
ответника М. е получил и заемната сума от 350лв. лично, изпратена му от
кредитодателя „4 финанс“ ЕООД, срещу разписка на Easy Pay на 04.05.2015г.,
когато е и уговорената дата за това в Договора. И до колкото договорите за
заем, какъвто е настоящия са реални и консенсуални, а ответника при съвкупнса
преценка на доказателствата се установява да е получил заемната сума, то и
следва да се приеме за него да е възникнало задължение за връщането й.
Предвид
обстоятелството, че процесният договор е за предоставяне на кредит от
разстояние, е неоснователно възражението на ответника за недействителност
поради липса на съгласие за сключването му, тъй като не съдържаща квалифициран
подпис на електронни изявления. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, за доказване
на електронните изявления се прилага Закона за електронния документ и
електронния подпис /понастоящем заглавието е изменено - ДВ, бр. 85 от 2017г. /.
Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис в
редакцията му към датата на сключване на процесния договор, електронен документ
е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички
случаи, когато законодателят изисква писмена форма за удостоверяване на
съглосие, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще
бъде спазена, щом е съставен електронен документ – чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП.
В действителност
процесния договор не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди
да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени
чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на
технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани
тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал.
1 ГПК.
Съгласно
чл.184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна когато не се поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание
/Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК. /.
Ответника не е оспорил сключването на договора при условията на чл.6 от ЗПФУР,
т.е. под формата на електронен документ, като не е поискал и представянето му
на електронен носител. При сключването на договора той изрично е декларирал
получаването на общите условия и съгласието си с тях като неразделна част от
договора. А и от СТЕ се установява електронната кореспонденция да е осъществена
между страните. Следователно са спазени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР.
С
Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. цедентът „4 финанс“ ЕООД, вземането по Договор № ********** срещу М.М. е
прехвърлено на ищеца- „Кредитреформ България“ ЕООД.
Неоснователно е възражението относно липса на доказателства
за уведомяване на ответника за извършената цесия. От ищеца са представено
договор за цесия и приложение № 1 към него и потвърждение за прехвърляне на
вземанията, неразделна част от договора, както и пълномощно от цедента за
уведомяване от цесионера на длъжниците съгласно чл. 99 ЗЗД. Уведомлението за
цесията е връчено на ответника с искова молба. Действително получено е от
назначения му особен представител, но от този факт не може да се направи извод,
че не връчено на ответника, до колкото особения представител е този който от
името на ответника получава книжа и документи по делото. От страна на ответника
не са ангажирани доказателства, които да се противопоставят на претенцията на
ищеца, като няма и твърдения да е изпълнил задължението си към първоначалния
кредитор, в който случай ненадлежното уведомяване за цесията би имало
значение.
Съгласно приложимите към процесния договор Общи условия,
в т.13. 3 от които е предвидено, че при забава в плащанията да се начислява
наказателна лихва, чиито размер се формира като към основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10, 01%, се добави договорения между страните лихвен
процент, който в конкретния случай е 0%, върху неплатената главница за периода
на просрочието, т. е. 10,01%. За периода 02.02.2018г. - 13.09.2019г.се дължи
лихва за забава. Ответникът не е оспорил размера на претендираната от ищеца
лихва от 57,27 лв. за периода 02.02.2018г. до 13.09.2019г. А и видно от
Приложение №1 към договора за цесия към дата на цесията 23.11.2018г. е
начислена лихва от 50,40лв. При което съдът намира и тази претенция за
основателна в претендирания размер.
Предвид горните констатации и по изложените съображения
съдът намира, че предявеният от ищеца осъдителен иск е основателен за заплащане
на следните суми: 350,00лв. - неплатена главница по Договор за кредит №
**********/04.05.2015г., сключен с „4финанс“ ЕООД и сумата от 57,27 лв.-
мораторна лихва за периода 02.02.2018г. до 13.09.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на искова молба – 24.09.2019г. до окончателно
изплащане на вземането.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от юрисконсулт и са претендирани разноски. Представени
са доказателства за направени разноски в размер на общо 787,0лв., в това число:
100лв. –държ. такса; 237лв. -за СТЕ; 300,0лв. -за особен представител и 150лв. –юриск. Възнаграждеине.
Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 787,0лв., която и сума ще
се осъди ответникът да му заплати.
Ответникът, който е представляван от особен представител не е направил
разноски, поради което и такива не му се следват.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“ Шандьор
Петьофи” №10, следните суми: СУМАТА от 350,00лв.
( триста и петдесет лева)- неплатена главница по Договор за кредит № **********/04.05.2015г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД, както и СУМАТА от 57,27 лв. (петдесет и седем лева и 27ст.)- мораторна лихва за
периода 02.02.2018г. до 13.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 24.09.2019г. -–датата на
подаване на искова молба - до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“ Шандьор Петьофи” №10, Сумата от 787,0лв. (седемстотин осемдесет и седем лева)-
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/