№…………
гр.
Варна, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и пети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №286/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от
М.И.Х. ЕГН ********** срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 48-ФК/23.01.2020 г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на М.И.Х. принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – козметично
студио по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Варна, ул. Р.Н. №
**, стопанисван от М.И.Х., ЕГН ********** и забрана за достъп до него за срок
от 20 /двадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С
Определение № 249/30.01.2020 г. по ч. адм. д. № 301/2020 г. на Адм. съд – Варна
е отменено разпореждането за предварително на изпълнение на ПАМ, поради което
оспорената заповед в тази част не е предмет на настоящото съдебно производство.
Жалбоподателят
Х. сочи, че е допуснато нарушение при издаване на оспорената заповед, поради
това, че не е издадено наказателно постановление за определяне на глоба за
извършеното нарушение, с което е лишена от възможност да се възползва от
възможността предвидена с чл. 187, ал.4 от ЗДДС. Отправено е искане за отмяна
на оспорената заповед или да се намали срокът на забраната за достъп до
търговския обект.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуален представител – упълномощен юрисконсулт в представени писмени
бележки – с.д. № 2557/18.02.2020 г. и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Изложени
са подробни съображения за наличие на доказателства за извършеното нарушение,
поради което законосъобразно е наложена ПАМ. Отправено е искане за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като
обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2020 г. е извършена проверка
на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – козметично студио,
находящ се в гр. Варна, ул. Р.Н. № ***, стопанисван от М.И.Х., при която е
констатирано, че М.И.Х., в качеството на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не е
изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирано в НАП Фискално устройство /ФУ/ от датата на започване на дейност,
с което е допуснато нарушение на чл. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Обекта на проверката е козметично студио, в което Х. извършва козметични услуги
– маникюр от 5 до 45 лева и удължаване на мигли от 25 до 45 лева. Преди
легитимацията е извършена контролна покупка от М. Х. – инспектор по приходите
на услуга – сваляне на гел лак на стойност 5 лева. Сумата е заплатена в брой от
проверяващата, за което не е издаден фискален касов бон или ръчна косова
бележка от кочан. Констатирано е, че в обекта няма монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността в обекта 20.08.2019 г.
Съставен е Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0355427/22.01.2020 г. от двама инспектори по приходите в
ГДФК, в присъствие на М.И.Х.. Към
протокола са приобщени опис на паричните средства и декларация от М.И.Х.. В
Декларацията от 22.01.2020 г. от М.И.Х. е посочила, че извършва дейност в обект
– козметично студио на адрес: ул. Р.Н. №
***, вила от 20.08.2019 г. В Опис на паричните средства, изготвен от М.И.Х. е
посочено, че към 22.01.2020 г. има наличност 5 лева в проверения обект.
Издадена е оспорената Заповед за
налагане на ПАМ № 48-ФК/23.01.2020 от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Издаден е АУАН № F535905/29.01.2020 г. от инспектор по
приходите в НАП, относно установено нарушение на чл. 7, ал.1, вр. чл. 3, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.
118, ал.4, т.1 от ЗДДС извършено от М.И.Х..
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК
съдът намира следното от правна страна:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 29.01.2020 г., жалбата е
депозирана на същата дата, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 186, ал.3, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е определено
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната
агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Процесната
заповед е издадена на 23.01.2020 г., след което е съставен АУАН № F535905/29.01.2020
г. от инспектор по приходите в НАП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН
в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг.
на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че
принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка № 0355427/22.01.2020 г. и в оспорената заповед. В този
смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018
г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В
административното производство по установяване на процесното нарушение не е издадено
наказателно постановление. Не е налице законоустановено изискване задължително
да се издаде НП за извършеното нарушение, поради което не е допуснато нарушение
в тази насока от ответника. В този смисъл е неоснователен доводът на
жалбоподателят, че в случаите, когато не се издаде НП заповедта за ПАМ е
незаконосъобразна, тъй като жалбоподателя не може да се възползва от
възможността на чл. 187, ал.4 от ЗДДС за прекратявана на ПАМ. Издаването на заповед за ПАМ не е обвързано с
издаването на НП, а с обективно извършване на нарушението, което в случая е
налице. Също така при издаване на ПАМ не са предвидени давностни срокове,
поради което липсата на издадено НП или издадено такова след процесната заповед
не опорочава производството по налагане на ПАМ и забрана достъпа до търговския
обект. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№
11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012 г.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, козметично
студио в гр. Варна, ул. Р.Н. № 101 е търговски обект, тъй като е място, от
което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в
оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на
жалбоподателя да разбере за липсата на фискално устройство, относно кой обект е
наложена ПАМ. Жалбоподателят не оспорва,
че стопанисва търговския обект.
Не са оспорени констатациите в протокол
за проверка от 22.01.2020 г., че е налице касова наличност от 5 лева, в обекта
няма фискално устройство и не се издават фискални бонове.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти, чрез фискални устройства определя, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
Закона за
платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно
чл. 7, ал.1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД
от датата на започване на дейността на обекта. Жалбоподателят е посочила, в
подписана от нея декларация, че дейността на обекта е започнала на 20.08.2019
г.
В
случая плащането е извършено в брой, което не е спорно между страните, както и
че не е издадена фискална касова бележка, към момента на плащането от
регистрирано фискално устройство.
М.И. Х. е лице по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. извършва дейност в търговски обект, поради което е следвало за
извършената услуга да издаде фискална касова бележка, съгласно чл.25, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като за целта е следвало да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неспазването
на посоченото задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения.
Издаването на фискален бон приключва с връчването му на клиента по арг. на чл.
38, ал.2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване -
клиентът е длъжен да съхранява касовата бележка до напускане
на търговския обект. Когато търговският обект се намира в общо помещение с
други търговски обекти или на територията на пазар или тържище, за напускане на търговския обект се счита напускането на общото помещение, съответно
пазара или тържището. В случая не е издаден и не е връчен фискален бон за извършената
услуга на 22.01.2020 г. – сваляне на гел лак, на стойност 5 лева, която сума е
заплатена в брой от проверяващите инспектори.
Законосъобразно
е прието, при налагане на ПАМ, че е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1 б.
”а” от ЗАНН. В оспорената заповед е налице съответствие между фактическите и
правни основания. Същите са описани в пълнота. Точно е посочен търговския обект
както в мотивите, така и в диспозитива. Посочено е, че не е изпълнено
задължението да се монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване дейност, като извършеното нарушение
са доказва от Протокол за извършена
проверка, ведно със събраните писмени доказателства.
Налице е предпоставка за налагане на
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, поради което законосъобразно е
наложено запечатване на търговски обект, в който се извършва дейността на
жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ е
забранен и достъпът до него за 20 дни.
Съдът установява, че има непрецизност относно формулировката на ПАМ и забраната
за достъп. Следвало е да се посочи, че ПАМ – запечатване на обект се налага за
срок от 20 дни, поради това, че нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок
за налагане на ПАМ, съответно забраната за достъп до обекта е за срока на
налагане на ПАМ, съобразно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Въпреки това волята на
административния орган е достатъчно ясна и поради това, че запечатването и
достъпа до обекта са две части от едно цяло наказание, съдът приема, че
допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя. Отделно от това в мотивите за определяне на срока е
посочено, че той е за запечатването на обекта.
Налице
са мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено, че 20 –
дневния срок за запечатване на търговския обект се обосновава от поведение на
лицето, насочено срещу установената дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство,
като целта на ПАМ е търговеца да извърши промяна в организацията на дейността в
конкретния обект, за което е необходим срок, в който търговеца да започне да
отразява правилно оборота, да спазва отчетността и да не допуска вреди за
фиска.
Мотивите за издаване на заповедта са и такива
за продължителността на наказанието. Стойността на продажбата е в размер на 5
лева, но в търговския обект жалбоподателят не оспорва установеното, че се
извършват услуги до 45 лева. Много от услугите в такъв търговски обект са на
стойност от 5 до 45 лева, поради което не може да се направи извод, че срокът
за който е наложена ПАМ е прекомерен. На М.И.Х. е издадено НП № 471485-F509922/21.10.2019 г. за нарушение на
чл. 7, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал.2 от ЗДДС е наложена глоба 500 лева, връчено е на 25.10.2019 г., не е оспорено
и е влязло в сила. Издадена е също така Заповед за налагане на ПАМ №
339-ФК/20.09.2019 г. от началник отдел „ОД“ В ГД „ФУ“ при ЦУ на НАП, с която на
М.И.Х. е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, в гр. Варна ул. Р.Н. № ***
за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 7, ал.1 вр. чл. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. С Определение № 2585/14.10.2019 г. по адм. д. № 2701/2019 г. на
Адм. съд – Варна е оставена без разглеждане жалбата на М.Х. срещу посочената
заповед за ПАМ и е прекратено производството по делото, определението е влязло
в сила на 02.11.2019 г. Издадените предходни НП и заповед за ПАМ /за срок от 14
дни/, доказват че не са били достатъчни жалбоподателката да поправи поведението
си, поради което определения срок от 20 дни с настоящата заповед не е
прекомерен.
Предвид
установеното, че е извършена услуга на стойност 5 лева и в обекта няма фискално
устройство, т.е. никога не се издава фискален бон, съдът приема, че определения
срок от 20 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия
срок отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в
чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен. Чрез ПАМ се
цели преустановяване на тази практика от търговеца, поради което оспорената
заповед е съобразена с принципа за съразмерност – чл.6 от АПК, целта на закона
и чл.6 от ЕКПЧОС.
Жалбоподателят
е направила искане за намаляване размера на ПАМ. Съдът съобразява, че при
определяне срока на ПАМ, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. Законът не предоставя на съда правомощие да се
произнесе вместо органа и да намали срокът /в този смисъл е практиката на ВАС –
решения по адм. дела № 9379/2017 г., № 3096/2018 г., и № 3490/2018 г./. В случай, че срокът е
прекомерен, заповедта се отменя. Както беше отбелязано срокът на ПАМ е
определен законосъобразно в размер на 20 дни, поради което не са налице
предпоставки за отмяна на заповедта.
В
случаят не намира приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН
начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни
мерки се уреждат в съответния закон. Институтът за освобождаване от
административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е
приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда
на АПК, с
оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. В
чл. 186 от ЗДДС не
е предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено
нарушение по чл. 186 от ЗДДС да
не наложат принудителна административна мярка, поради което размерът на сумата,
за която не е издаден касов бон и финансовото състояние на жалбоподателя, не
може да се обсъжда от административния органа при налагане на ПАМ, респективно
от съда. ЗДДС и наредбата не въвеждат минимален размер на суми, над които
следва да се издава фискална касова бележка, съответно да се въвежда в
експлоатация ФУ.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Упълномощен юрисконсулт е
извършил процесуално представителство. Производството е по реда на АПК, на
основание чл. 186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С
оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като се осъди
жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния орган, сумата
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от М.И.Х. ЕГН ********** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 48-ФК/23.01.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена на М.И.Х. принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – козметично студио по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС, находящ се в гр. Варна, ул. Р.Н. № ***, стопанисван от М.И.Х., ЕГН **********
и забрана за достъп до него за срок от 20 /двадесет/ дни.
ОСЪЖДА
М.И.Х. ЕГН ********** да заплати в полза на Национална
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: