№ 6054
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513355 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 27.07.2023г., постановено по гр.д. № 58141/2021г. по описа
на СРС, ГО, 67 състав, е допусната на основание чл. 34 от ЗС делба между В.
И. З., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител П. Н. Б.,
и В. А. П. и А. А. А. на следния недвижим имот, представляващ дворно място
с идентификатор 21662.4819.453, находящо се в село Доброславци, Столична
обищна, район Нови Искър, ул. “*******, с площ от 447 кв.м., съставляващо
поземлен имот № 453 в кв. 11 по плана на село Доброславци, заедно с
построената в мястото Жилищна сграда с идентификатор 21662.4819.453.3, на
два етажа, със застроена площ 42 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и антре
на всеки етаж, заедно с лятна кухня с идентификатор 21662.4819.453.2, със
застроена площ 11 кв.м., заедно с гараж с идентификатор 21662.4819.453.1,
със застроена площ 31 кв.м. при квоти: 1/2 идеална част за В. И. З., 1/4
идеална част за В. А. П. и 1/4 идеална част за А. А. А.. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск за делба по отношение на недвижим имот,
представляващ Апартамент № 1, находящ се в гр. София, район *******, с
идентификатор 68134.201.185.2.1., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други
1
сервизни помещения, застроен на 95, 12 кв.м., заедно с 4, 13 % ид.ч. от общите
части на сградата, представляваща многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.201.185.2. между В. И. З., малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител П. Н. Б., В. А. П. и А. А. А..
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
делба, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответниците В.
А. П. и А. А. А., в която са изложени оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон.
Конкретно се поддържа неправилност на изводите, че необходимо условие за
уважаване на възражението по чл. 30 от ЗН, е приемане по опис от страна на
Л. А. на наследството на К.Д.. Навеждат се доводи, че лицето, спрямо което е
релевирано възражението по чл. 30 от ЗН – В. З., е наследник по закон на
общия наследодател и в този смисъл е неприложимо правилото по чл. 30, ал. 2
от ЗН за приемане на наследството по опис. На следващо място се излагат
оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за
основателност на релевираното възражение за погА.ване по давност на
искането по чл. 30 от ЗН. По тези съображения е направено искане за отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се
уважи възражението по чл. 30 от ЗН и да се допусне делба по отношение на
процесния апартамент.
Насрещната страна В. И. З. оспорва жалбата по подробно изложени
съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при
правилно приложение на съответните материално-правни норми. Поддържа,
че правото на ответниците да искат възстановяване на запазената част от
наследството на К.Д. е погасено по давност. Наследството е било открито още
през 1990г., поради което правото по чл. 30 от ЗН е било погасено по давност
през 1995г. Освен това счита, че дори и да се приеме, че искането не е
погасено по давност, то в делбената маса не може да се включи целият имот,
доколкото ответниците са предявили иск за възстановяване на запазената част
само от наследството на своя дядо К.Д., но не и спрямо тяхната баба Н.Д..
Последната е била съсобственик на процесния апартамент и половината от
2
него е била дарена именно от нея. Излага се становище за правилност на
формираните от първоинстанционния съд изводи относно неприемането на
наследството по опис. Сочи се, че съгласно ТР № 28/1962г. наследници са само
лицата, призовани да наследяват към момента на смъртта, а не всички
наследници по закон. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. И. З.,
малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител П. Н. Б.,
срещу В. А. П. и А. А. А., с която е предявен иск за делба по отношение на
следния недвижим имот: дворно място с идентификатор 21662.4819.453,
находящо се в село Доброславци, Столична обищна, район Нови Искър, ул.
“*******, с площ от 447 кв.м., съставляващо поземлен имот № 453 в кв. 11 по
плана на село Доброславци, заедно с построената в мястото Жилищна сграда с
идентификатор 21662.4819.453.3, на два етажа, със застроена площ 42 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня и антре на всеки етаж, заедно с лятна кухня с
идентификатор 21662.4819.453.2, със застроена площ 11 кв.м., заедно с гараж
с идентификатор 21662.4819.453.1, със застроена площ 31 кв.м.
В срока по чл. 341, ал. 2 от ГПК ответниците В. А. П. и А. А. А. са
поискали да бъде включен в наследствената маса и да се допусне делба и по
отношение на следния имот: Апартамент № 1, находящ се в гр. София, район
*******, с идентификатор 68134.201.185.2.1., състоящ се от две стаи, хол,
кухня и други сервизни помещения, застроен на 95, 12 кв.м., заедно с 4, 13 %
ид.ч. от общите части на сградата, представляваща многофамилна жилищна
сграда с идентификатор 68134.201.185.2. Заявени са твърдения, че с
извършено дарение на процесното жилище от страна на общия наследодател
К.Т. Д. е накърнена запазената част от наследството на ответниците, поради
което са релевирали възражение по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на
дарението и за възстановяване на запазената част.
По делото не е спорно обстоятелството, че с договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том 5, дело № 878 от
3
01.02.1975г., К.Т. Д. и Н.Й. Д.а са дарили на дъщеря си Ц. К. З.а следния
недвижим имот: апартамент в гр. София, бул. “9-ти *******. Надарената Ц.
З.а е починала на 21.02.1990г., като е оставила за свой наследник по закон – И.
З. З., син.
От представеното удостоверение за наследници от 09.09.2014г.,
издадено от СО, район Красно село и удостоверение за наследници от
24.02.2023г., издадено от СО, район Красно село, се установява, че К.Т. Д. е
починал на 11.10.1990г. и е оставил за свои наследници по закон следните
лица: И. З. З. – по право на заместване на Ц. К. З.а /дъщеря на К.Д., починала
преди общия наследодател на 21.02.1990г./ и Л. К. А. – низходяща по права
линия от първа степен – дъщеря. Установено е още, че И. З. З. е починал на
11.05.2016г., като негов единствен законен наследник е ищецът в
производството В. И. З. – низходящ по права линия от първа степен – син.
Ответниците в производството В. А. П. и А. А. А. са законни
наследници /низходящи по права линия от първа степен – деца/ на Л. К. А.,
починала на 03.05.2014г.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е
установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28,
ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от
извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право,
представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника
с право на запазена част /арг. чл. 30, във вр. чл. 28 ЗН/, да иска от съда да
бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя
в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата
4
запазена част.
В конкретния случай субективното потестативно право за намаляване на
дарственото разпореждане е заявено под формата на възражение, имащо
преюдициално значение по предявения иск за делба на процесното жилище.
Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или
дарение има имуществен характер и може да се предяви и от наследниците на
лицето, чиято запазена част е накърнена, но не може да бъде упражнено от
други приобретатели на наследствени права, освен ако не им е прехвърлено
изрично /ППВС 7-73/. Следователно, ответниците, в качеството им на
наследници на Л. А., са легитимирани да искат възстановяване на запазената
част от наследството, оставено от К.Д..
В производството по делото е спорно обстоятелството дали за
основателността на предявеното възражение е необходимо да е налице
изискването по чл. 30, ал. 2 от ЗН. Първоинстанционният съд е приел, че към
момента на откриване на наследството на К.Д., призовани към наследяване са
Л. А. и И. З.. Тъй като ищецът, който е син на И. З., респективно правнук на
наследодателя К.Д., не е от посочения кръг лица, е формиран извод, че
необходимо условие за уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е приемането на
наследството на К.Д. от страна на Л. А. по опис. В случая по делото нито са
сочени, нито са ангажирани доказателства в тази насока, поради което СРС е
приел, че не са налице материалноправните предпоставки за упражняване на
правото по чл. 30 ЗН. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява това право /за намаляване на
завещателно или дарствено разпореждане/ спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
По спорния въпрос относно понятието "наследници по закон" съдебната
практика, вкл. и задължителна такава, е била противоречива - с ТР № 1/2005 г.
на ОСГК на ВКС е обявена за загубила сила т. 15 от ППВС № 4/64 г., съгласно
която за наследници по закон по смисъла на чл. 14 и чл. 30, ал. 2 ЗН се
приемаха всички лица, посочени в чл. 5-9 ЗН, а не само призованите да
наследяват, като съображенията за такова ново стеснително тълкуване се
свеждат до променената социална и правна действителност, която изисква с
5
оглед съобразяване на интересите на заветниците или надарените да се даде
тълкуване на закона в смисъл, че "наследниците по закон" обхващат само
призованите да наследяват лица, а не всички, предвидени в закона
наследници. Последвалата горното ТР № 1/2005г. съдебна практика, в т.ч. и
задължителна такава /решения на ВКС, постановени по чл. 290 и сл. ГПК -
напр. решение № 698 от 06.01.2010г. по гр. д. № 22/2009г. ІІ г. о., решение №
82 от 16.03.2011г. по гр. д. № 221/2010 г. ІІ г. о., решение № 324 от 16.10.2012 г.
по гр.д. № 654/2011г., І г. о./ свежда приложението на изискването по чл. 30,
ал. 2 ЗН само до случаите, в които се касае до завет или дарение на конкретни
имоти, но не и в случаите на универсално завещание, с оглед на това, че
последното придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е
направено. В последния случай изискването за приемане на наследството по
опис не намира приложение.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в 4 от ТР
№ 3 от 19.12.2013г. по тълкувателно дело № 3/2013г. на ОСГК на ВКС,
изискването по чл. 30, ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис
представлява материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване.
Когато надареният е починал преди дарителя, наследниците на
надарения са пасивно материално-правно легитимирани да отговарят по иска
по чл. 30, ал. 1 ЗН – в този смисъл е решение № 130/24.03.2017г. по гр.д. №
878/2016г. на ВКС, II г.о. В същото решение е прието, че правото на
възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в
полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя
наследодател. На това право кореспондира задължението на
облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане /завещание или
дарение/ лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл.
30, ал. 1 ЗН. Това задължение също е имуществено и е установено от закона
без оглед личността на облагодетелстваното лице. С оглед характеристиките
на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗН се налага извода, че същото е наследимо.
Както е прието с решение № 81 от 20.04.2012г. по гр.д.№ 937/2011г. на ВКС, ІІ
г.о., и в хипотеза, когато облагодетелстваното лице е починало преди да се
открие наследството на лицата, разпоредили се безвъзмездно със свое
6
имущество в негова полза, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде проведен
успешно, като пасивно материално-правно са легитимирани наследниците на
надарения.
В конкретния случай се установи, че надареното лице Ц. З.а е починала
на 21.02.1990г., т.е. преди дарителя К.Д., починал на 11.10.1990г. Надарената е
низходяща по права линия от първа степен на дарителя, т.е. по общото
правило тя попада в кръга на непосредствено призованите към наследството
на дарителя. Низходящите на надарения също попадат в кръга на
непосредствено призованите към наследството на дарителя по право на
заместване /чл. 10, ал. 1 ЗН/ и по отношение на тях упражняването на правото
по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемане на наследството по опис. В
този случай при упражняване на субективното потестативно право по чл. 30
от ЗН от наследник на лицето, претендиращо възстановяване на запазената
част от наследството, срещу наследници на надареното лице, което е починало
преди дарителя /което облагодетелствано лице също е било низходящ на
дарителя/ преценката дали оспорващият трябва да е приел наследството по
опис /чл. 30, ал. 2 от ЗН/ се извършва към момента на откриване на
наследството и съобразно качеството на облагодетелстваното лице – надарен,
респективно наследници на последния по право на заместване, като е
необходимо да се установи дали наследникът на надареното лице попада в
кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя, а не към
момента на предявяване на иска/възражението и съобразно качеството на
лицето, легитимирано да отговаря по иска/възражението. В конкретния
случай към момента на откриване на наследството – 11.10.1990г. призовани
към наследяване с оглед степента на родство са И. З. – по право на заместване
на починалата преди наследодателя и дарител негова майка – Ц. З.а, и Л. А. -
наследодателка на съделителите А. А. и В. П.. Следователно упражняването
на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН не е предпоставено от приемане на
наследството по опис от страна на Л. А., тъй като същото право се упражнява
спрямо лице /спрямо И. З./, което е било призовано към наследяване към
релевантния момент.
Независимо от изложеното, крайните изводи на първоинстанционния
съд за неоснователност на възражението за намаляване на дарственото
разпореждане, са правилни. Настоящият съдебен състав споделя изцяло
7
мотивите в обжалваното решение относно основателността на релевираното
възражение за погА.ване по давност на искането по чл. 30 от ЗН и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Съгласно т. 3, б. "г" на ППВС №
7/1973 г. искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на
запазената част се погА.ва с общата петгодишна погасителна давност, която за
даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от
момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. С ППВС
7/1973 г. на ВС, ОСГК, което представлява задължителна съдебна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да бъде съобразявана от
съдилищата, е прието, че при липса на специален срок следва да се приложи
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. В същото постановление са
развити съображения, че поначало всички вземания и права се погА.ват по
давност с изтичане на определен срок, освен ако в закона е постановено друго.
В закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се
погА.ва по давност. Според чл. 34, ал 3 ЗС искът за делба не се погА.ва по
давност Тази разпоредба се отнА. само до исковете за делба, но не и за
останалите вземания на наследниците. Поради това при липса на специален
срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се
погА.ва с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е и
практиката на ВКС - решение № 25 от 9.03.2021 г. по гр. д. № 2008/2020 г. на
ВКС, І г. о., решение № 868 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1685/2009 г. на ВКС, І
г. о., Решение № 1042 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 3599/2007 г. на ВКС, I г. о.,
Решение № 858 от 28.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 187/99 г., I г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 106 от
8.01.2015 г. по гр. д. № 2654/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.
В случая наследството на К.Т. Д. е открито на 11.10.1990г., откогато е
започнал да тече петгодишният давностен срок за упражняване на правото да
се иска възстановяване на запазената част на наследниците чрез намаляване на
извършеното от наследодателя дарение. В случая възражението по чл. 30 от
ЗН е релевирано на 17.05.2022г., поради което правилно първоинстанционият
съд е приел, че правото да се иска възстановяване на запазената част от
наследството на К.Д. е погасено по давност.
С оглед неоснователността на възражението по чл. 30 от ЗН се налага
извод за неоснователност и на обусловения от това възражение иск за делба на
8
процесното жилище.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Въззиваемият е претендирал адвокатски хонорар
от 1 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В тази връзка и след като взе предвид
своевременно направеното от въззивниците искане по чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Относно
размера на възнаграждението следва да се има предвид, че съгласно решение
по дело С-438/22 на СЕС при определяне на адвокатското възнаграждение
съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, защото такава обвързаност
нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС.
Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази
причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнА.нето си по
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не с действащата редакция на чл. 7, ал. 4
НМРАВ, а с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема на извършената от процесуалния представител работа и размера на
защитения интерес. Прилагайки тези критерии настоящият състав намира, че
за защитата пред въззивната инстанция следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13227 от 27.07.2023г., постановено по
гр.дело № 58148/2021г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, гр. София, жк „******* и А. А.
А., ЕГН **********, гр. София, жк „*******, ап. 23 да заплатят на В. И. З.,
ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител – П. Н. Б., на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 1 000 /хиляда/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10