№ 33
гр. Враца, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20221400900139 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
5014/31.08.2022 г. на Д. Ц. К., с ЕГН **********, Б. П. С., с ЕГН **********,
и С. П. С., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.Г. Д., с която
против Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, са предявени осъдителни искове за присъждане на всяка от ищците
допълнително /над доброволно изплатените от ответника обезщетения/ суми
по 50 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на П. С. К., настъпила в резултат на ПТП от
27.07.2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на ПТП - 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2018г., около 14:50 ч. в
гр.Враца по *** се движел л.а."Дачия Докер" с рег. № ВР *** ВН, управляван
от водача С. В. О., а на предна дясна седалка в автомобила е пътувал колегата
му П. К. с поставен предпазен колан. В същото време по ***, с превишена
скорост (около 160 км/ч.) се движел мотоциклет "Кавазаки", управляван от
неправоспособен водач - Д. Д.. Мотоциклетът бил без регистрационни табели
и валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди
се, че при кръстовището, образувано между *** и *** е настъпил удар между
двете МПС-та като той е челен за мотоциклета "Кавазаки" и страничен /в
дясната врата/ за л.а. "Дачия", вследствие на което загинали П. К. - пътник в
лекия автомобил, както и водачът на мотоциклета.
Нататък в исковата молба се твърди, че съпругата на П. – Д. К. и двете
му дъщери - Б. и С. С. са покрусени вследствие на трагедията, сполетяла
семейството. Непрежалимата смърт на техния съпруг и баща окончателно ги е
лишила от воля и желание да продължат нормално живота си. Навеждат се
доводи, че завинаги им е отнета надеждата, че им предстоят много хубави
моменти заедно. След трагедията се чувстват неспособни за справяне с
1
ежедневни дейности, тъгуват, плачат, депресирани са, а тази нелепа смърт
безспорно и за в бъдеще ще оказва негативно отношение в психически аспект
върху тях. Животът им е изцяло променен и подчинен на тежката загуба.
Твърди се, че дъщерите на П. К. са загубили баща си изключително млади - Б.
на 18г., а С. - на едва 14г. Психическото и емоционално състояние на Д. К. е
допълнително негативно повлияно от страха, който тя изпитва за това как ще
се отрази на двете момичета нелепата загуба на баща им в толкова ранен етап
от живота им. Б. точно е била приета като студентка в Холандия и е заминала
да учи, а С. - приета в ново, гимназиално училище. Сочи се, че към тези
събития е бил насочен целият финансов и емоционален ресурс на родителите
в семейството, а след трагичния инцидент и загубата на бащата момичетата и
майка и изпадат в ступор и шок от сполетялата ги безизходица и страдание.
Развиват се съображения, че ищците са претърпели и ще продължават
да търпят неизмерими болки страдания от смъртта на най-близкия за тях
човек - техен стимул да продължават да се развиват, да сбъдват мечтите си.
П. К. е бил опора на семейството, грижел се е за финансовата и морална
стабилност на същото. Бил е много енергичен и деен човек, работил е
усилено, за да осигури на семейството си всичко, което им е било
необходимо, бил е отговорен съпруг и баща. Сочи се, че ищците окончателно
са лишени за в бъдеще да се уповават на духовната и материална подкрепа на
П. К.. Завинаги им е отнета надеждата, че ще се радват на неговата подкрепа
и че всичко хубаво и смислено им предстои и той ще бъде свидетел на това.
Безвъзвратно са лишени да изживеят всички нормални и естествени моменти
и събития, които съпругата и децата имат право да изпитат заедно.
Посочва се, че по случая е образувано ДП № 982/2018 г. по описа на
РУ на МВР-Враца. Установено е от изготвената по делото СМЕ, че причината
за смъртта на П. К. е съчетана гръдно-коремна травма, която е довела до остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Смъртта е в пряко причинно-
следствена връзка с установените травматични увреждания и е настъпила
сравнително бързо, като е била неизбежна. Също така, че на водача на л.а.м.
"Дачия Докер" С. О. - единственият оцелял, е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б."б", хип.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Образувано е НОХД № 137/2020 г. по описа на ВрОС. С присъда от
08.04.2021г. подсъдимият е признат за невиновен за причиняване по
непредпазливост на смъртта на П. К. като в мотивите си съдът подробно
обсъжда причината да се произнесе с оправдателна присъда, а именно, че
водачът на л.а.м."Дачия Докер" не е имал възможност да предотврати
настъпването на катастрофата. Същата е настъпила единствено и само поради
действията на водача на мотоциклета - Д. Д., който също загинал при
сблъсъка. Присъдата е влязла в законна сила на 23.02.2022 г., видно от
отбелязването на документа. С решение № 375/30.11.2021 г. на САС
оправдателната присъда е потвърдена. Апелативният съд на свой ред е
изложил доводи в подкрепа на установената фактическа обстановка, а
именно, че процесното ПТП е настъпило единствено поради действията на
неправоспособния водач на мотоциклета и по-конкретно движението със
значително превишена скорост.
Твърди се, че към момента на ПТП управляваният от виновния водач
мотоциклет няма валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, поради което несъмнено е налице правен интерес ищците
2
да претендират обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП пред Гаранционен фонд. В подкрепа на
това се сочи, че първоначално на 22.03.2022 г. пред Гаранционен фонд, от
ищците, е подадена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
и са образувани щети № 22210049, № 22210050 и № 22210051 - всички от
22.03.2022 г. ГФ предлага и впоследствие изплаща сумите съответно от по
110 000 лв. за С. С. и Б. С. и 120 000 лв. на Д. К.. Ищците считат, че размерът
на така определените и изплатени обезщетения е крайно занижен. Същите не
отговарят на вида, интензитета и продължителността на понесените
неимуществени вреди. Също така считат, че справедливият размер на
обезщетение следва да е посоченият в извънсъдебната претенция, подадена
до Гаранционен фонд, а именно – по 160 000 лв. за всяка от дъщерите на
загиналия - С. С. и Б. С., и 170 000 лв. за съпругата на загиналия - Д. К..
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх. № 7466/16.12.2022
г., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че
ГФ вече е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение във връзка с
процесното ПТП и по образуваните щети № 22-210049/22.03.2022 г., № 22-
210050/22.03.2022 г., № 22-210051/22.03.2022 г. УС на ГФ е определил и
изплатил на ищците обезщетения за неимуществени вреди, както следва: С.
П. С. - 110000 лв., Б. П. С. - 110 000 лв. и Д. Ц. К. - 120 000 лв.
Ответникът заявява, че размерът на предявената претенция от още 150
000 лв. /по 50 000 лв. за всеки един от ищците/ е изключително завишена и
същата не отговаря на съществуващите в страната икономически условия,
стандарт на живот и съдебната практика към датата на ПТП - 27.07.2018г. В
този смисъл се позовава на ППВС № 4/1968 г. и задължителна съдебна
практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, в която е разяснено понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД - Решение № 83/06.07.2009 г. по т.
д. № 795/2008 г. на II т.о.; Решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г.
на I т.о.; Решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на II т.о.
Ответникът счита, че с изплащането на сумите, страните са решили спора
извънсъдебно по реда на чл. 558, ал. 3 във вр. ал. 1 КЗ, поради което
неоснователно е претендираното обезщетение с исковата претенция, тъй като
същата е удовлетворена извънсъдебно, видно от приетите от ищците суми и с
оглед на действията си страните са постигнали спогодба по смисъла на чл. 365
ЗЗД. Посочва се, че съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увредените лица или се
съгласяват с определените им от ГФ обезщетения, с което спорът се решава
извънсъдебно или не се съгласяват с така определените суми като не ги
приемат и предявяват претенциите си в съда. Навеждат се доводи, че с факта
на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията
между спорещите, слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като
страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и
смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на ГФ.
Развиват се съображения, че обезщетяването се търси от ГФ, чието
създаване има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно
обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане
на такова по договорно отношение със застраховател. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от
ГФ, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определени за годината, в която е настъпило
3
ПТП. По този начин посочените в чл. 492 КЗ лимити се явяват за ГФ
максимални, в рамките на които конкретният размер би бил съобразен с
доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика.
Промените в лимитите на отговорността отразяват договорното задължение
на държавата ни като страна-членка на ЕС по хармонизиране на вътрешното
право с общностното по отношение на правни норми от директиви на ЕС. Те
не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална
работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското
население, поради което ВКС взема становище за значението на лимитите
наред с всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения
във всеки спор.
С отговора на исковата молба се оспорва и началния момент на
законната лихва, като се твърди, че забавата настъпва от датата на
предявяването на иска в съда. Сочи се, че ГФ изплаща обезщетения по силата
на КЗ при определени в него условия след като бъде сезиран и след като бъде
осъществена предвидената в него извънсъдебна административна процедура.
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497 КЗ - от датата, на която изтича срокът за произнасяне
по претенция, предявена от увреденото лице като срокът за произнасяне не
може да бъде по-дълъг от три месеца /чл. 496, ал. 1 КЗ/ - от датата на
завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ /Определение № 893 от
20.11.2014 г. по т.д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о./. ГФ не е деликвент,
нито застраховател, не изплаща свое задължение, а едно чуждо такова и то
тогава, когато бъде поискано от пострадалите. Поради това не може да се
счита, че е в забава от момента на увреждането. ГФ винаги е уведомен в един
по-късен момент и спрямо него законодателят е предвидил тримесечен срок, в
който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на
пострадалото лице. В този смисъл е и постоянната съдебна практика -
Решение № 1028/2008 г. по т.д. № 621/2007 г. на ВКС, следователно ГФ
дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок.
Ответникът счита с оглед на това, че ищците са изчакали дълъг период от
време и исковата претенция е предявена около половин година след
получаването на обезщетенията в общ размер на 340 000 лв., като същите с
тези се действия целят натрупване на законна лихва и облагодетелстване в
икономически и финансов план. В същото време не са отчетени
обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната функция на ГФ, а
предявяването на искова претенция пред съда след изплащането на
обезщетение и претендирането на законна лихва от датата на ПТП, цели
единствено да промени стандарта на живот на ищците, а не да репарира
причинените им вреди.
В отговора се прави искане за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 лв.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова
молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на съда да
приеме за установена следната фактическа обстановка:
4
С поставеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 27.02.2023 г.,
съдът е извършил доклад, с който е отделил като безспорни обстоятелствата,
че на 27.07.2018 г. около 14:50 ч. в гр.Враца, на *** е настъпило ПТП между
лек автомобил марка Дачия, модел Докер, с рег. № ВР *** ВН, управляван от
С. В. О., и мотоциклет "Кавазаки", без регистрационни табели, управляван от
Д. А. Д., при което са загинали возещият се в автомобила пътник П. С. К. и
водача на мотоциклета Д. А. Д.. Тези обстоятелства се потвърждават от
приложените по делото писмени доказателства – Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№ 967000-9559/02.08.2018 г., съобщение за смърт,
препис-извлечение от акт за смърт, протокол за оглед на ПТП от 27.07.2018
г., албум за посетено местопроизшествие.
С влязла в сила Присъда № 260010/08.04.2021 г. по НОХД № 137/2020
г. по описа на Окръжен съд-Враца, потвърдена с Решение № 375/30.11.2021 г.
по ВНОХД № 790/2021 г. по описа на Апелативен съд-С., подсъдимият С. В.
О. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б."б", хип.1 вр. чл.342, ал.1 НК
– за това, че на 27.07.2018 г. около 14:50 часа в гр.Враца на кръстовището на
*** и ***, при управление на товарен автомобил марка "Дачия", модел
"Докер", с рег.№ ВР *** ВН, собственост на "ВиК", гр.Враца, в нарушение на
чл.37, ал.1 ЗДвП, е причинил по непредпазливост смъртта на пътника на
предна дясна седалка в товарния автомобил – П. С. К. и на Д. А. Д.. В
мотивите на съдебните актове е прието, че ПТП е резултат от неправомерното
поведение на пострадалия мотоциклетист Д. А. Д., който е бил без
необходимата правоспособност и е управлявал мотоциклета с превишена
скорост и без включени светлини.
Безспорно е обстоятелството, че ищците Д. Ц. К., Б., П. С. и С. П. С. са
законни наследници – съответно съпруга и дъщери на починалия при ПТП П.
С. К.. Това обстоятелство се потвърждава от приложеното удостоверение за
наследници № 10861/31.07.2018 г., издадено от Община Враца.
Не се спори и относно това, че към датата на събитието за мотоциклета
не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", както и че от
ищците е отправена до ГФ писмена претенция на основание чл. 380 КЗ, която
е заведена при ответника с вх. № 24-01-106/22.03.2022 г. и въз основа на която
са образувани застрахователни преписки /щети/ № 22-210049/22.03.2022 г., №
22-210050/22.03.2022 г., № 22-210051/22.03.2022 г. Видно от писма с изх. №
24-01-106/31.03.2022 г., изх. № 24-01-106-1/31.03.2022 г. и изх. № 24-01-106-
2/31.03.2022 г. по така образуваната преписка УС на ГФ е определил и
изплатил обезщетение за неимуществени вреди на С. П. С. - 110 000 лв., на Б.
П. С. - 110 000 лв. и на Д. Ц. К. - 120 000 лв.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са
допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. Т. /колега на
П. К. и семеен приятел/, С. В. К. /в близки отношения със семейството на
ищците/ и М. Я. К. /живущ на семейни начала с ищцата С. К./, които съдът
кредитира при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК като основани на преки и
непосредствени впечатления.
От показанията на свидетелите се установява, че семейството на Д. и
П. К.и е било задружно и сплотено, че отношенията, както между двамата
съпрузи, така и между тях и дъщерите им, са били изключително близки,
5
споделяли са заедно всички празници и бащата е полагал много грижи за
съпругата и дъщерите си. Свидетелят К. установява, че със С. С. са били
студенти в чужбина и тя почти всеки ден е разговаряла с майка си и баща си,
а при всяко завръщане в България веднага е заминавала при родителите си в
гр.Враца.
Според свидетелските показания, П. К. е бил много загрижен за
семейството си и във финансов план, като е искал да осигури на съпругата и
дъщерите си всичко необходимо, поради което през последните години е
ходел на работа на две места (св.Трифонов и св.К.). Според св.К., това се е
налагало, тъй като съпругата му Д. К. е имала здравословни проблеми с
очите, чието разрешаване е изисквало отделяне на повече средства, а тя е
работила на нископлатена работа в детска градина.
От показанията на св.К. се установява още, че след смъртта на съпруга
си, ищцата Д. К. се е чувствала покосена, без да знае как ще продължи да
живее нататък, как ще се справя финансово и как ще може да издържа двете
си деца при следването им. Същата свидетелка установява, че Д. К. е изпадала
в голяма тъга, много е плачела и понякога при разговор е изпадала в
състояние, подобно на транс. Свидетелката счита, че случилото се е довело и
до влошаване на зрението на ищцата.
От показанията на всички свидетели се установява, че ищците Б. С. и
С. С. също са приели много тежко смъртта на своя баща. Впечатленията на
свидетеля К. са, че преди инцидента двете дъщери са били лъчезарни и
усмихнати, а след това са станали умислени, угрижени, разстроени и дори са
изпитвали някакъв панически страх. Свидетелят посочва, че Б. е била много
отслабнала, не й е достигал въздух и не е можела да се концентрира, като и до
настоящия момент продължава да преживява много тежко загубата. В тази
насока са и показанията на свидетелката К., според която Б. е изпадала в
паник атаки след смъртта на баща си. От показанията на св.К. се установява,
че С. С. също е преживяла много тежко трагичния инцидент – изпаднала е в
депресия, имала е проблеми със съня и е плачела много, което преди това не
се е случвало. Свидетелят установява, че по това време двамата със С. са били
студенти в Холандия и им е оставало да приключат само дипломните си
работи, но случилото се е отразило на учебния им процес и го е удължило с
около година, тъй като С. не е имала мотивация и не е можела да се
концентрира в ученето. Също от показанията на св.К. се установява, че С. е
имала заболяване на щитовидната жлеза, което силно се повлиява от нивата
на хормоните. След злощастното събитие е започнала да напълнява и се е
установило, че вследствие стреса хормоналните й нива са разбалансирани,
което е наложило допълнителни посещения при специалисти и ново лечение,
за да влезе заболяването й в ремисия. Според свидетеля, след ПТП С. е
ходела и на психолог в университета.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД вр.
чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове следва да бъде установено
наличието на увреждане, настъпило на територията на РБ, причинено от
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
6
отговорност" на автомобилистите, противоправно поведение и вина на водача
на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, както и причинно-следствената връзка
между деянието и претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на ПТП.
С оглед изложената фактическа обстановка и при липсата на повдигнат
спор относно наличието на увреждане – неимуществени вреди, претърпени
вследствие настъпилата смърт на наследодателя на ищците в резултат на
ПТП, причинено от МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправно поведение и
вина на водача на това МПС, причинната връзка между деянието и
противоправния резултат, респ. при липсата на наведено възражение за
съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който е възникнало и задължение на ответника за
обезщетяване на вредите.
Основните спорни въпроси са свързани с размера на дължимото
обезщетение на всяка от ищците за претърпените неимуществени вреди и при
съобразяване на вече доброволно изплатените обезщетения преди образуване
на производството, както и относно дължимостта на лихвата за забава и по-
конкретно относно началния й момент.
С оглед задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., както
и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290
ГПК решения - № 83/06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г.
по т.д.№ 157/2011 г., I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т.д.№ 619/2011 г. II т. о., №
124/11.11.2010 г. по т.д.№ 708/2009 г. на II т. о. и много други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, каквито при причиняване на смърт
са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната
съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите
условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на
застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на
претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът
при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и
емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите
на съдебното решение.
В конкретния случай се установи, че починалият П. С. К. е бил
активен и трудоспособен мъж на 56 години, работещ и напълно отдаден на
своето семейство, обичащ и грижещ се за своята съпруга и за своите дъщери.
Той е бил тяхната помощ и опора, вкл. и ги е осигурявал финансово, тъй като
съпругата му Д. К. е работела на нископлатена работа и е имала здравословни
проблеми, а дъщерите са били студентки. Между ищците и починалия е
съществувала силна емоционална връзка и близост, която се отразила на
интензитета и продължителността на негативните емоционални
преживявания, душевните болки и психическите травми след смъртта на
7
техния съпруг и баща, която е била внезапна и неочаквана. Въз основа на
свидетелските показания може да се направи извод, че трагичната загуба е
дала отражение и върху здравословното състояние на ищците, като по
отношение на Б. С. е довела до панически атаки, а при С. С. е повлияла чрез
обостряне на вече съществуващо заболяване на щитовидната жлеза.
Същевременно обаче следва да бъде отчетено, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се установява дълбоката скръб на ищците от
необратимата загуба да е довела до трайно, необратимо увреждане на
психиката им и до изключителност на болките и страданията им,
надвишаваща нормално изпитваните такива при загубата на толкова близък
човек.
При определяне размера на обезщетенията следва да бъде отчетена и
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на ПТП,
проявление на която са и лимитите на отговорността на застрахователите. По
силата на чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 КЗ. Минималната застрахователна сума /лимит на отговорността/ по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие независимо от броя пострадали лица, съгласно
редакцията на чл.492, т.1 КЗ, действаща към момента на настъпване на ПТП,
е 10 000 000 лева, а след изменението с ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
7.12.2018 г., е 10 420 000 лева.
При изложените съображения и с оглед точното приложение на
материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимите парични обезщетения за претърпените негативните
душевни преживявания и продължителните емоционални болки от
необратимата загуба е 130 000 лв. за ищцата Д. К. и по 120 000 лв. за ищците
Б. С. и С. С..
При определяне размера на обезщетенията съдът отчита и практиката
на касационната инстанция по сходни случаи– вж Определение № 50204 от
24.03.2023 г. на ВКС по т.д.№ 828/22 г., І т.о., ТК; Определение № 50631 от
19.10.2022 г. на ВКС по т.д.№ 2572/21 г., ІІ т.о., ТК; Решение № 27 от
22.06.2022 г. по т.д.№ 239/21 г., І т.о., ТК; Решение № 50013 от 24.03.2023 г.
на ВКС по т.д.№ 855/22 г., І т.о., ТК, Решение № 50006/23.02.2023 г. на ВКС
по т.д.№ 2407/21 г., І т.о., ТК и др.
Така определеният размер на обезщетенията следва да бъде редуциран
с вече изплатените обезщетения от ГФ от 120 000 лв. на Д. К. и по 110 000 лв.
на Б. и С. С., при което исковите претенции следва да бъдат уважени до
размер от по 10 000 лв. за всяка от ищците и да бъдат отхвърлени като
неоснователни в останалата им част до пълните предявени размери.
Относно дължимата законна лихва за забава:
Ищците претендират присъждане на лихви за забава, считано от датата
на увреждането – 27.07.2018 г., а ответникът изразява становище, че такава
лихва следва да бъде присъдена от датата на депозиране на исковата молба в
съда.
По отношение присъждането на дължимите от ГФ лихви за забава е
8
налице изрична законова уребда в разпоредбата на чл.558, ал.1, изр.2 КЗ,
която препраща към разпоредбата на чл.497 КЗ, предвиждаща, че се дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не е определено и изплатено в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В случая ищците са заявили претенцията си на 22.03.2022 г. и ГФ се е
произнесъл с решение от 31.03.2022 г., с което е уважил същата частично.
Настоящият съдебен състав намира, че при наличието на произнасяне на ГФ в
срока по чл.496, ал.1 КЗ законната лихва върху присъдената в настоящето
производство и неуважена от ГФ част от претенцията се дължи в условията
на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, т.е. с изтичането на 15 работни дни от предявяване на
претенцията, доколкото няма спор, че със същата са представени всички
доказателства, в т.ч. и влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Следователно предявените искове за присъждане на лихва за забава следва да
бъдат уважени, считано от 13.04.2022 г. до окончателното присъждане на
сумите. Претенциите следва да бъдат отхвърлени в частта, в която се
претендира присъждане на законната лихва за забава за периода от 27.07.2018
г. до 12.04.2022 г.
Относно разноските:
В хода на производството всяка от ищците е направила разноски в
размер на 2 000 лв. за държавна такса. На основание чл.78, ал.1 ГПК от тези
суми следва да им бъдат присъдени по 400,00 лв., съразмерно с уважената
част от исковите претенции.
На ищците е оказана безплатна адвокатска помощ, поради което на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на пълномощника им адв.Г. Д. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 900 лв.(по 1 300 лв.
за защитата на всяка от ищците по всеки от предявените искове), определено
съобразно уважената част от всеки от исковете и съгласно действащата към
момента на приключване на устните състезания редакция на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт. С оглед обема на защита, обусловен от броя на предявените
искове, съдът определя възнаграждение в размер на 300,00 лв., съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като намира, че
въпреки цената на исковете не следва да бъде прилагана ал.2 от същата
наредба предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. От така
определеното възнаграждение на ответника следва да бъде присъдена сумата
240,00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
9
от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Гаранционен фонд, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. К., с ЕГН
**********, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
допълнително /над доброволно изплатеното от ответника в размер на 120 000
лв./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й
П. С. К., настъпила вследствие ПТП от 27.07.2018 г., реализирано от водача Д.
А. Д. при управление на мотоциклет "Кавазаки" без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за държавна
такса, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Ц. К. против Гаранционен фонд за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част над уважения
до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен, както и иска за
присъждане на лихва за забава за периода от 27.07.2018 г. до 12.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Гаранционен фонд, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. С., с ЕГН
**********, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща допълнително
/над доброволно изплатеното от ответника в размер на 110 000 лв./
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й П. С.
К., настъпила вследствие ПТП от 27.07.2018 г., реализирано от водача Д. А. Д.
при управление на мотоциклет "Кавазаки" без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски да държавна
такса, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. П. С. против Гаранционен фонд за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част над уважения
до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен, както и иска за
присъждане на лихва за забава за периода от 27.07.2018 г. до 12.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Гаранционен фонд, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. С., с ЕГН
**********, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща допълнително
/над доброволно изплатеното от ответника в размер на 110 000 лв./
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й П. С.
К., настъпила вследствие ПТП от 27.07.2018 г., реализирано от водача Д. А. Д.
при управление на мотоциклет "Кавазаки" без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски да държавна
такса, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. С. против Гаранционен фонд за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част над уважения
до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен, както и иска за
10
присъждане на лихва за забава за периода от 27.07.2018 г. до 12.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Гаранционен фонд, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. З. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 900 /три хиляди и деветстотин/
лева, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство в настоящето производство, съразмерно с
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Д. Ц. К., с ЕГН **********,
Б. П. С., с ЕГН **********, и С. П. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на
Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата 240,00 /двеста и четиридесет/ лева за осъществената
юрисконсултска защита, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
11