Определение по дело №643/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 719
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Снежана Душкова
Дело: 20211000600643
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719
гр. София , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. У. защитник на Я. С. М. срещу
определение от 26.05.2021г. на СГС, Наказателно отделение, постановено по н.ч.д. №
1854/2021г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъбразност и е изразено несъгласие с
постановения съдебен акт. Посочено е, че са налице основания за постановяването на
условно предсрочно освобождаване, тъй като М. е изтърпял повече от половината от
наказанието си и е дал доказателства ,че се е поправил. Заявено е искане за отмяната му.
Софийски апелативен съд, след като съобрази доводите, релевирани в частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
С определение от 26.05.2021г., постановено по н.ч.д. № 1854/2021г., СГС,
Наказателно отделение е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Я.М. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години и два месеца .
Видно от доказателствата по делото с влязъл в сила съдебен акт по НЧД
1
№3519/2020г. по описа на СГС, НО, 23-ти с-в, на осн. чл.457, ал.З от НПК е приета за
изпълнение присъда от 24.04.2019г. на Областен съд - Санкт Пьолтен, РАвстрия, с която
Я.М. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК на РБ.
Времето от 12.02.2019г. до 24.04.2019год, през което българският гражданин е бил задържан
в чуждата държава и изтърпяното там наказание „Лишаване от свобода“ за времето от
24.04.2019г. до влизане в сила на определението на СГС е било зачетено. От приложената
справка от Началника на Затвора- ***, изпълнението на наказанието е с начало 12.09.2020 г.,
като към датата на произнасяне на съда /26.05.2021г./, осъденият е изтърпял общо 2 /две/
години, 3 /три/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни с остатък от 9 /девет/ месеца и 1 /един/ ден, с
оглед което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно
освобождаване.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по
делото материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови
исканото условно предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по делото са
правилно установени от първостепенния съд. Анализирайки доказателствения обем,
обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от
наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 2 години, 3 месеца и 14 дни /, с
оглед оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на осъдения в
пенитенциарното заведение, както и показателите на установените зони с дефицит, не са
налице доказателства, сочещи, че поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието
при осъденото лице е постигнат. И това е така, доколкото видно от представените
становище на Началника на затвора- ***, доклада на ИСДВР и препланирания план към
присъдата, при осъдения М. все още се наблюдават дефицитни зони, свързани с начина му
на мислене и отношението му към настоящото правонарушение – не разпознава факторите,
допринесли за извършване на правонарушението. Именно в тази връзка, трябва да се отчете
обстоятелството, че социалната дейност и възпитателна работа, която се води по отношение
на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция
обхваща целия период от време, през който те са в затворническото общежитие. Така, в
плана към присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от свобода да се работи в
насока към преоценка на минало поведение, формиране на самокритичност и анализ на
причините, довели до правонарушението, приучване към социално приемливи модели на
поведение. Трудностите, свързани с идентифициране и дефиниране на проблемите,
респективно с адекватния избор на вариантите за решаването им, както и фактът, че
стойността на риска от рецидив е запазил стойностите си почти непроменени от началото на
изпълнение на наказанието /режимът не е заменен с по-лек/, навеждат на извода, че не е
постигната трайна положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и
във формирането на стереотип на мислене, резониращ със социално приемливи модели на
поведение. В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-продължителен
2
период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да преосмисли
отношението си към правонарушението.
Ето защо, въззивната инстанция счита, че към настоящия момент не са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на претендираното от
осъдения условно предсрочно освобождаване. Настоящият състав споделя констатацията на
първоинстанционния съд, че е необходимо продължаване на поправителното въздействие
спрямо молителя в условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради
което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.05.2021г., постановено по н.ч.д. №
1854/2021г. на СГС, Наказателно отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3