Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен
Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3276 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.11.2018 г. по гр.д. № 60692/16 г.,
СРС, ГО, 74 с-в е осъдил И.Н.М., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН
********** да заплатят солидарно на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********по предявените осъдителни искови претенции е правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 176,84
лева за доставена и незаплатена ТЕ за периода от 01.11.2013 г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
27.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 30,08 лева за
мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 31.12.2013 г. до
20.07.2016 г.; както и сумата от 31,13 лева, представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2013 г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
27.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 1374,48 лева, представляваща сторените
в производството разноски, съразмерно на уважената част на исковите претенции, като
е отхвърлил изцяло като неоснователна и недоказана исковата
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,42 лева за
лихва върху услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2013 г. до
20.07.2016 г.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от назначения на ответника И.Н.М., ЕГН ********** особен представител адвокат А.С.И.,
с посочен служебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че
решението е недопустимо, тъй като на него в качеството му на особен
представител не е връчван препис от исковата молба и доказателствата по делото,
че е лишен от възможността да защити правата на доверителя си и в крайна сметка
не е успял да осъществи ефективна защита правата на лицето, което представлява.
Видно от протокола от съдебното заседание на 02.10.2017 г., делото е насрочено
за 06.11.2018 г., а е гледано на 06.11.2017 г. Твърди, че в съобщенията има големи
неясноти или пълно объркване , като особеният представител заявява, че не е
могъл да се ориентира в книжата на съда, но категорично счита, че е опорочена
процедурата по съобщаване на делото за проведените съдебни заседания.
Ето защо моли въззивната инстанция да обезсили
първоинстанционното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, като
укаже на първата инстанция да спази процесуалния закон по връчване на преписи
от исковата молба. Сочи още, че обжалваното решение е неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
разноските, с които е натоварен ищеца, не отговарят на материалния интерес по
делото. Определени са високи депозити за експертизи, които не обуславят
материалния интерес на делото под 200 лв.
Моли съда ако не обезсили първоинстанционното решение,
евентуално да го отмени в частта, в която са уважени исковете и да бъде
постановено ново, с което да „признаете за неустановени и недоказани
предявените срещу И.Н.М. искове, ведно със законните последици“. Претендира присъждане
на направените по делото разноски за адвокатски хонорар за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Относно развитите доводи за недопустимост на
съдебното решение, поради допуснати процесуални нарушения по връчване на
преписи от исковата молба и доказателствата на особения представител на
ответника И.Н.М., както и опорочаване на процедурата по съобщаване на делото за проведените съдебни
заседания, настоящата инстанция приема следното:
От данните по делото е видно, че и при спазване на
процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, след внасяне на депозит от 300 лв. от страна на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника И.Н.М. е назначен от съда особен представител адвокат А.С.И.
от САК, определен от Председателя на САК.
Делото е отлагано няколкократно поради нередовна
процедура, като в съдебно заседание на 27.04.2017 г. е било насрочено за
12.06.2018г. от 10.00 часа. С разпореждане от 14.06.2018 г., същото е
пренасрочено за разглеждане в о.с.з. на 02.10.2018 г. от 13,30 часа. В
съдебното заседание на 02.10.2017 г., отново поради нередовна процедура по
призоваването на ответника И.Н.М., вече чрез назначения му особен представител
адвокат А.С.И. от САК, не е даден ход на делото и същото е отложено за 06.11.2018 г. За това съдебно заседание
е била изпратена призовка на назначения особен представител адвокат А.С.И. от
САК на адреса, посочен от него и във въззивната жалба, като служебен адрес, а
именно гр.София, ж.к.“********, като
съобщението е връчено на 12.10.2018 г.
на З.И.С.с отбелязване майка. Действително в призовката в „Приложени, изпращаме
Ви“, не е отбелязано какви приложения са били приложени към призовката. Заседанието е било проведено на 06.11.2018 г./ видно е, че става въпрос
за ОФГ в протокола, досежно невярно отразената година 2017 г./, като за тази
дата страните са били редовно призовани, даден е ход на делото, приети са били
депозираните СТЕ и ССЕ и е даден ход по същество на делото. В това съдебно
заседание, съдът е освободил внесения депозит от 300 лв. за назначения особен
представител на ответника И.Н.М., адвокат А.С.И. от САК, след като е
констатирал, че от адвоката не се извършвани процесуални действия, няма и не е
подаван отговор на исковата молба, не е извършвано процесуално
представителство.
Към делото е депозирана молба от името на ответника И.Н.М.,
чрез особения представител адвокат А.С.И. от САК, като датата е 12.06.2018 г.,
каквато дата за съдебно заседание няма по делото, а е верен само неговия номер,
а именно 60 692/16 г. В тази молба особеният представител адвокат А.С.И.
твърди, че не може да се яви в съдебно заседание, поради ангажираност по пет
дела, поддържа изложените до момента искания и възражения/ такива няма/, няма
доказателствени искания, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира издаване на РКО за
определеното възнаграждение.
На 27.11.2018 г. съдът е постановил обжалваното
решение. Препис от решението е бил връчен на особения представител адвокат А.С.И.
от САК на посочения от него служебен адрес в гр.София, ж.к.“********, като съобщението е било
връчено на 06.12.2018 г. отново получено от З.С., с отбелязване майка.
На 20.12.2018 г. е постъпило „заявление“ до СРС, 74 състав от адвокат А.С.И. от САК с
посочен служебен адрес в гр.София, ж.к.“********,
в което се претендира изплащане на адвокатското възнаграждение.
С определение от 28.01.2018 г., съдът, след като е
квалифицирал заявлението като искане по чл.248 ГПК, е оставил без уважение
молбата на адв. И. за изменение на решението в частта на разноските.
Съобщението за това определение е било връчено на 04.02.2019 г. на лицето З.С., майка и на адреса в
гр.София, ж.к.“********, като адвокат А.С.И. от САК е бил редовно уведомен
за него.
На 06.02.2019 г. от адвокат А.С.И. от САК назначен
като особен представител на И.Н.М. е подадена частна жалба срещу определението
по чл.248 ГПК, в което се излагат подробни мотиви за същността на процесуалното
представителство, което според адвоката далеч не се изчерпва с фактическото
явяване пред съда, нито представлява изготвянето на отговор и представянето му
по делото. Отново излага мотиви, че не му е връчван препис от исковата молба,
че е нарушена процедурата по призоваването на страните, че е постановено
недопустимо съдебно решение. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да
му бъде присъдена сума за процесуално представителство като особен представител
на ответника.
Ответниците по частната жалба не вземат становище по
нея.
Въззивната инстанция намира, че частната жалба се
явява процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Предвид гореизложеното, доколкото в първоначално
изпратената призовка изрично не е посочено дали към нея са приложени преписи от
исковата молба и доказателствата към нея, то следва да се приеме, че е налице процесуално нарушение. От друга страна,
назначеният особен представител е бил редовно призован за съдебното заседание,
в което е дадено ход по същество, могъл е своевременно да се запознае с делото,
да подаде отговор и въобще да предприеме необходимите процесуални действия по защитата на ответника И.Н.М.. Не
може да се възприеме твърдението, че адвокатът като професионалист, не е могъл
да се ориентира в „книжата на съда“. Не е налице и твърдяната опорочена
процедура по съобщаване на делото за проведените съдебни заседания. Но дори и
да се приеме наличие на процесуално нарушение по връчване препис от исковата
молба на особения представител на ответника И.Н.М., то това не обосновава искането
за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първата
инстанция и съответните указания към нея. Такава възможност е предвидена в
чл.270, ал.3 ГПК, където е посочено, че когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва,
като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на
спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск,
решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Не сме в хипотезата на
неподсъдност на спора, както и в хипотезата на
разгледан от съда непредявен иск. Както е посочено в решение № 389 от
13.05.2015 г. по гр.д. № 6626/13 г., ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, правомощието на въззивния съд да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, следва да се
съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в множеството решения
по чл.290 ГПК/ № 398/25.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009
г., ІV г.о. № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. , ІV г.о., №
124/24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г., ІV г.о.; №
226/03.08.2011 г. по гр. д. № 1470/2010 г., III г.о.; № 329/20.12.2011 г. по
гр. д. № 1789/2010 г., III г.о. и редица други/, както и с дадените в т. 1 и т.
9 от ППВС № 1/10.11.85 г. , т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г.
по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2/29.02.2012 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за съдилищата. В същите е прието, че
основанието на чл.270, ал.3,
изр. 3 ГПК е налице само при разгледан
непредявен иск-когато в нарушение
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е
произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или
когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Позоваването се прави чрез искане, формулирано в исковата молба и съдът следи
то да е съответно на обстоятелствата, на които се основава, но нито
правомощието на въззивния съд да даде на свой ред квалификация на иска, нито
задължението му да следи за допустимост на решенията, обжалвани пред него,
обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания, каквито ищецът не е
заявил и не поддържа. Когато визираното по-горе нарушение липсва не са
налице предпоставките на чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, какъвто е и
настоящия казус.
От друга страна, във въззивната жалба са релевирани само доводи относно допуснатите
процесуални нарушения, като не са изложени никакви оплаквания
за неправилност и материална
незаконосъобразност на
решението. Сочи се само за определени от съда прекомерни депозити за приетите
СТЕ и ССЕ, но този размер се определя от съответния съд, в кръга на неговите правомощия.
Въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението законосъобразно и следва да бъде потвърдено като
такова.
Неоснователна се явява и частната
жалба срещу определението на съда в производството по чл.248 ГПК.
Процесуалното представителство по чл.47, ал.6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а
не се финансира от държавата, поради което по отношение на него не се прилагат
правилата на глава седма от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Това
представителство е възмездно чл.36, ал.1 ЗА, тъй като за положения от адвоката труд се дължи възнаграждение,
независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от
отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен
резултат по спора, при наличие на предпоставките по чл.78 ГПК. В конкретния казус, определения депозит от 300 лв. е бил
заплатен от ищеца. В съдебно заседание на 06.11.2018 г., съдът законосъобразно
е освободил внесения депозит от 300 лв. за назначения особен представител на
ответника И.Н.М., адвокат А.С.И. от САК, след като е констатирал, че от
адвоката не са извършвани никакви процесуални действия, няма и не е подаван
отговор на исковата молба, не е извършвано процесуално представителство.Както
бе посочено по-горе, адвокатско възнаграждение се дължи на адвоката за
положения от него труд по процесуално представителство, в което се включва
извършване на съответните процесуални действия по организиране защитата на
страната. Да се заплати за процесуално представителство след като по делото
липсват данни за извършване на каквато и да била процесуална дейност по защита
от страна на назначения особен представител би довело до хипотезата на
неоснователното обогатяване.
Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.11.2018 г. по гр.д.
№ 60692/16г. на СРС, ГО, 74 с-в.
ОСТАВЯ
без уважение частната жалба на адвокат А.С.И., назначен като особен
представител на ответника И.Н.М., със съдебен адрес:*** срещу определение от 28.01.2018 г. по гр.д. № 60692/16г., с което и в
производството по чл.248 ГПК, СРС, ГО, 74 състав е оставил без уважение молбата
на адвокат И. от 20.12.2018г. за изменение на първоинстанционното решение в
частта на разноските.
Решението, включително и в
частта, в която има характер на определение, е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.