Р Е Ш
Е Н И Е
№ 534
гр.***, 25.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 848 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
П.И.П. с ЕГН: **********,***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1631693 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 600 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
ЕФ. На първо място се посочва, че в ЕФ не е посочен издател и не е описано
точното място на извършване на нарушението, доколкото посочването – „гр. ***, път I-9, км. 245+100 в посока от
ПВ „**” към кв. ***” е
недостатъчно. В тази връзка се застъпва, че словосъчетанието „ПВ **” е неразбираемо за жалбоподателя,
като при описание на мястото е следвало да се посочи общоизвестен обект –
сграда или друго подобно. Застъпва се, че неясно остава дали посоченото място е
такова на извършване на нарушението или такова на позициониране на техническото
средство. Наред с това се акцентира, че сочената за разрешена скоростта от 80
км/ч. е абсурдна за градски условия, като в тежест на АНО е да докаже
позиционирането на системата, поставянето на знаци, максимално допустимата
скорост на движение на МПС-та и т.н. На следващо място се застъпва, че неправилно
АНО е издал ЕФ, а не НП, като в подкрепа на това твърдение се развиват подробни
мотиви относно тълкуването и приложението на чл. 189, ал.4 ЗДвП. На последно
място се посочва, че в ЕФ не е отбелязано дали е приспаднат толерансът, който
според производителят на системата е 3% за скорост над 100 км/ч., както и дали
участъкът е бил сигнализиран с пътен знак „Е24”.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В множество молби/становища,
изпратени чрез електронна поща се правят редица възражения и искания, както
следва:
В молба с вх. № 10046 от 09.03.2018г. се посочва, че не е изяснено дали цитираните
в ЕФ географски координати съвпадат с описанието „гр. ***, път I-9,
км. 245+100 в посока от ПВ „**” към кв. ***”, поради което и се прави доказателствено искане за назначаване на
техническа експертиза.
В молба с вх. № 11027 от 16.03.2018г. отново се застъпват твърдения за
неяснота относно приспадането на толеранса от 3%, като се стига до извод за неустановеност
на реалната скорост на движение на МПС-то. Посочва се, че недоказано остава
дали заснетите пътни знаци (В26 и Е24) се отнасят за процесния пътен участък
или не, както и се акцентира, че пътният знак Е24, видно от снимките, е
стационарен, а не преносим. Заявява се, че мястото за контрол не е било
оповестено в интернет страницата на МВР, както и че самият протокол по чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015г. не е съставен по предвидения за това ред. В тази
връзка се застъпва, че същият не е подписан от длъжностното лице, а същото само
е поставило печат, както и че има разминаване между посочения час за начало на контрол
и часа на изготвяне на първата снимка. Пак във връзка с протокола се застъпва,
че разстоянието между знак Е24 и техническото средство за контрол е посочено
като 2500 метра, което не съответства на волята и духа на закона (Наредбата). На
последно място се посочва, че не става ясно дали използваният радар „510” и
одобрената мобилна система за видео контрол „TFR-1M” с иден. № 510/07г. е едино и също
средство.
В становище по същество с вх. 15610 от 17.04.2018г. (изпратено в 09.20 часа – т.е. 5 минути
след началния час на съдебното заседание) се посочва, че с отказа на съда да уважи
молбата на жалбоподателя за сканиране и изпращане по електронна поща на
наличната по делото експертиза, е нарушено правото му на свободен достъп до
материалите по делото, по което е страна. Поддържат се, обобщават се и се
доразвиват доводите, наведени до този момент. Пледира се за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***,
надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от разписката
на л.8, фишът е връчен лично на жалбоподателя на 03.02.2018г., а жалбата срещу
него е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо – 15.02.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.06.2017 г. в
10:31 часа, на път І-9, км.245+100, в посока от ПВ „**” (пътен възел „**”) към кв.
***, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M510/07, поставена в служебен
автомобил с рег. № ***, засякла и заснела, движещ се в посока към кв. *** със
скорост от 132 км/ч. лек автомобил „***” с рег. № ***. На това място от пътя
имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/час.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 59”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР ***, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „***” с рег.№ *** е собственост на П.И.П., както и че скоростта
следва да се счита на 128 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1631693 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 600 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за
проверка (л. 12 и л.14-15).
По делото липсват данни, а и не се твърди, на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на
автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението)
- при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Противно на застъпеното от
жалбоподателя, съдът счита, че в конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, а
не НП. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо,
като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В §6, т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
случай - видно от приложеното Писмо от фирмата производител (л.14) и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 12) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране
на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а
операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед
на качеството на заснетия видеоматериал.
Както вече беше
посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. В тази връзка са и показанията на св. П., който
изрично подчертава, че ако техническото средство не успее да установи връзка с
„GPS”, същото въобще не позволява да се започне работа –
т.е. дори стартирането на системата не зависи от волята на оператора. Измерването
и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за
нарушението по чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден
електронен фиш, а не наказателно постановление, поради което и съдът намира
доводите на жалбоподателя в обратната посока за неоснователни. В този смисъл е
и актуалната практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-***.
На
следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена
и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на
задължителни реквизити на ЕФ. Видно от приложения на л. 9 фиш, същият е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР ***, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението – „път І-9, км.245+100, в посока от ПВ „**” към кв. ***”,
отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 48
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на
извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила
на който е поставено мобилното АТСС и др.
Във връзка с
направените от жалбоподателя възражения съдът следва да посочи следното. На
първо място неоснователни са доводите за това, че в ЕФ е използвано неясно
съкращение „ПВ **”, като по този
начин е било ограничено правото на жалбоподателя да разбере къде точно се
твърди, че е извършил нарушението. Въпросното съкращение освен, че е с
общоизвестен смисъл, е използвано само и единствено за обозначаване на посоката
на движение: „от ПВ ** към кв. ***”,
като дори и без него не съществува никакво съмнение в каква посока се е движил
автомобилът – а именно – „към кв. ***”.
Нещо повече – в Протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата (л. 11), който е
приложен по делото и с който жалбоподателят е запознат (видно от направените
възражения по него) съкращението „ПВ **”
е изписана изцяло: „пътен възел „**”,
поради което и не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил запознат с
неговото значение. По мнение на настоящия състав мястото на извършване на
нарушението е изписано изчерпателно – „път
І-9, км.245+100”. Не е необходимо да се посочват някакви други
ориентири (обществени сгради), както застъпва жалбоподателя, доколкото нито
ЗАНН, нито някой друг нормативен акт вменяват такова задължение на контролните
органи. Нещо повече – видно от заключението на СТЕ, допусната единствено по
искане на жалбоподателя, а и на писмото от Агенция „ПИ” (л. 58) - посочените в
ЕФ координати кореспондират точно с път І-9, км.245+100. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за ограничаване на правата му да се запознае с
експертизата, защото същата не е сканирана и не му е изпратена на е-мейл. На
първо място – съдът няма задължение да сканира и изпраща на страните материали
по пощата или е-мейл. В процесуалните закони изрично е предвидено какви актове
на съда или материали по делото подлежат на изпращане на страните, като експертизите
не са сред тях, поради което и съдът не допуснал нарушение, неизпращайки
заключението на страните и в частност на жалбоподателя. Експертното заключение
е било налично по делото като въпрос на заинтересованост и грижа е страните да
се запознаят с него (лично или чрез пълномощник). Именно с оглед гарантиране на
това право заключението се представя в съда 7 дни преди заседанието. Само за
пълнота следва да се посочи, че още с разпореждане от 21.03.2018г. (л. 43)
съдът е разяснил на жалбоподателя, че няма задължение да му изпраща материали
по е-мейл, поради което същият е разполагал с достатъчно време да организира
делата си по начин, че при желание да се запознае с материалите.
Пак във връзка с посочените
в ЕФ координати следва да се отбележи, че съдът не възприема твърдението за
неяснота относно това, дали координатите съответстват на мястото, на което се е
намирал автомобилът на жалбоподателя в момента на заснемане на нарушението или
на мястото, на което се е намирало техническото средство. Видно от показанията
на св. П., а и от писмения отговор на Сектор „ПП” (л.50) – въпросните
координати се получават и изписват автоматично от техническото средство, след
като същото осъществи връзка с „GPS”, като
обхватът му на действие в режим „М” е около 100 метра. Това означава, че
изписаните координати съответстват на мястото, на което е било позиционирано
техническото средство, като в неговия обхват от около 100 метра е било заснето
и процесното нарушение, което от своя страна съответства на посоченото „път І-9, км.245+100”. Няма
как да се очаква местоположението на автомобила на жалбоподателя (при това
движейки се с около 130 км/ч.) да е посочено в ЕФ с точност до сантиметър. Това
е и ненужно, доколкото и по начина, по който е посочено мястото на нарушението
в сегашния му вид, по мнение на съда е достатъчно изчерпателно, ясно и
недвусмислено, като по никакъв начин не възпрепятства жалбоподателя да разбере
в какво точно се „обвинява”.
Съдът не споделя
доводите и за недоказаност на това, че в процесния пътен участък е било
въведено ограничение от 80 км/ч. (окачествено като „абсурдно” за градски
условия), както и че мястото за контрол не е било оповестено по предвидения за
това ред. Видно от приложените по делото снимки (л.10), протокол (л.11),
справка от собственика на пътя – Община ***, придружена със скици (л. 65- 70),
заключение на вещото лице (л.51-57) и показания на разпитания свидетел (л. 71
гръб) - безспорно се установява, че към дата на нарушението в процесния участък
е имало поставен пътен знак (В26), предписващ максимално допустима скорост на
движение от 80 км/ч. Мястото за контрол
е било оповестено на официалната интернет страницата на МВР - „Информация относно местата и точките за
контрол на скоростта със стационарни и мобилни автоматизирани технически
средства за територията на цялата страна”. Мястото в гр. ***, път І-9,
км.245+100 , подлежи на постоянен контрол
и като такова е вписано сред местата и точките за контрол на скоростта -
позиция 636 на таблицата. Между
другото в същата тази таблица отново е посочено, че максималната разрешена
скорост е 80 км/ч. Действително няма доказателства мястото да е разгласено и на
страницата на ОДМВР-***, но доколкото същото е оповестено на страницата на МВР,
изискването на чл. 7 (отм.) от Наредбата е било спазено.
Не
се споделят от съда и доводите за незаконосъобразност на Протокола по чл. 10 от
Наредбата. Действително под същия не е положен собственоръчен подпис от
длъжностното лице – В. П., но в съдебно заседание същият потвърждава, че той е
автор на протокола, потвърждава изложеното в него, като уточнява, че вместо
собственоръчен подпис е положил своя индивидуален
печат, удостоверявайки по този начин, че именно той е автор на документа. По
мнение на настоящия състав това е напълно достатъчно, за да се приеме, че
протоколът съдържа всички изискуеми реквизити. Както се приема в практиката на
ВКС - Решение № 194 от 18.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., IV г. о., ГК – „... законът не установява никакви изисквания относно подписите на
физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се полагат
върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да избере, както от
какви писмени (буквени, от коя азбука, или други) знаци (един или повече) да се
състои подписът му, така и чрез какво техническо средство той да бъде полаган.
Няма никаква пречка и едно физическо лице да се подписва по различен начин и
чрез използването на различни технически средства в различни случаи. Подписът
може да бъде положен, както чрез саморъчно изписване на писмени (буквени или
други) знаци (най-често - изписване на едно или повече от имената или на част
от име на автора, на т.нар. "параф" и пр.) - с традиционно (или с
друго) пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от предварително
изработен печат (щемпел). Във всички тези случаи е налице подписан
документ ...”. В същото решение се подчертава, че няма пречка
съставителят на документа да потвърди подписа си – нещо, което е сторено в
случая.
Съдът намира за ирелевантно това, че в протокола е посочено, че проверката е започнала в 10.00 часа, а първата снимка, доказваща разположението на пътните знаци, е направена в 10.08 часа. В съдебно заседание св. П. обосновано отговори на въпроса на какво се дължи това обстоятелство, като освен това - по мнение на съда, в случая, доколкото нарушението е извършено в 10.31 часа (а не в периода 10.00 – 10.08 часа), въпросното разминаване няма никакво отношение към съставомерността на деянието.
Пак във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя следва да се посочи, че в ЕФ съвсем коректно е посочено, че измерената скорост е 132 км/ч., а наказуемата е 128 км/ч, т.е. не остава никакво съмнение, че от измерената скорост е приспаднат 3 % толеранс (техническа грешка). Именно за скоростта от 128 км/ч. е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, а не за по-високата 132 км/ч., поради което и не са допуснати нарушения в тази насока.
От приложените към административнонаказателната преписка доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.12) се установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-М”, произведена от „Тинел Електроникс” ООД, България, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020 г. От Протокола от проверка № 2-4-17/09.02.2017 г. (л.15) се изяснява, че техническото средство е преминало последваща проверка за техническа годност на 09.02.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията - последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява - Заповед А-333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в интернет страницата на министерството (http://www.damtn.government.bg/images/zapovedi/z_a-333.pdf), като в т. 29 от същата е посочено, че за техническите средства „скоростомери” периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т.е. изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 09.02.2018г. Горното води до извод, че средството за измерване е технически изправно и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Р България, като не остава никакво съмнение, че Протоколът касае именно процесното техническо средство. Това е така, доколкото в графата „идент.№” е посочено „510/07”. Същият номер „510/07” е посочен в Протокола (л.11), както и в ЕФ – т.е. – не остава никакво съмнение, относно това кое точно техническо средство е използвано, както и това че същото е било годно и технически изправно.
На последно място следва да се отбележи, че действително преместваемият знак Е-24 не е бил поставен така, както изисква разпоредбата на чл. 133а от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, т. е. не е бил поставен на преносима стойка, а е бил монтиран на съществуващ на място метален пилон, като и не е бил поставен непосредствено преди зоната на контрол, а на 2,5 км преди нея. Нарушението обаче в случая, съдът приема, че не е от категорията на съществените до степен да обоснове извод за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Както се приема в актуалната и безпротиворечива практика на касационната инстанция - Решение № 801 от 02.05.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 771/2017 г. - това е така, защото дори да беше изпълнено изискването на посочената норма, не би се стигнало до съществено различен извод относно установените факти. Тук съдът отбелязва, че при преценка дали нарушението е от категорията на съществените или не, следва да бъде отчетена и целта на законодателя при въвеждане на определени изисквания по отношение мястото и начина на сигнализиране на измерването на скоростта с мобилно техническо средство. При анализ на разпоредбите на посочената Наредба № 18/23.07.2001 г. и тези на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР може да бъде направен извод, че единственият целен от законодателя резултат е, да бъде гарантирано правото на водачите да знаят в кой участък, в кой конкретен момент се извършва проверка за скорост тогава, когато не се използва стационарно техническо средство, а мобилно такова. В този смисъл сигнализацията следва да бъде такава, че да може да бъде определено мястото, на което същата е поставена, а и същата да бъде видима за участниците в движението, т.е. да не съществуват никакви пречки за водачите визуално да я възприемат. В случая съдът намира тази цел за реализирана. От представения по делото клип № 44 и съдържащата се в него информация, както и от показанията на разпитания полицейски служител - безспорно може да бъде установена възможността за визуално възприемане на поставения пътен знак „Е24”. Това в комбинация с обстоятелството, че точното място на контрол е било оповестено на интернет страницата на МВР (както беше посочено по-горе), по мнение на настоящият състав води до извода, че в конкретния случай, макар контролните органи да са допуснали нарушение на разпоредбите на чл.133а от Наредба № 18/23.07.2001 г., то това нарушение не е резултирало в невъзможност на жалбоподателя да бъде информиран, че на пътния участък се използва техническо средство за контрол на скоростта, респективно – нарушението е несъществено и самостоятелно не влече до отмяна на ЕФ.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП (в редакцията на тази норма към
момента на извършване на нарушението) – „Глоба” в размер на 600 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Съдът съобрази, че съгласно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по
н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от административнонаказателен
характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят
предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страната възлага разноските по делото, като при потвърждаване или изменяване на
наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата
направените разноски. В конкретния случай - в съдебното производство има
сторени разноски в размер на 300,00 лева за възнаграждение на вещото лице, по експертиза
- допусната по изрично искане на жалбоподателя, поради което и с оглед изхода
на правния спор – същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1631693 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на П.И.П. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК П.И.П. с ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-*** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща сторени в съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
УКАЗВА на основание
чл. 182, ал.2 ДОПК на П.И.П. с ЕГН: **********, че има възможност в седемдневен срок от влизане в
сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на РС-*** сумата от
300,00 лева, като в противен случай ще дължи и 5,00 /пет/ лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.