№ 2488
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110113492 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗК „***“ АД да заплати
на ЗАД „****“ АД сумата от 1082.82 лева, представляваща неизплатена част от регресно
суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА вследствие
на ПТП от 23.07.2021г., настъпило в гр. София, на ул. „***“, по вина на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № СА *** МВ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач
на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗК „***“ АД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 23.07.2021г., в гр. София, на ул. „***“, настъпил пътен
инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане
„Каско“ лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА и лек автомобил „***“ с рег. № СА ***
МВ, гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от
ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил „***“, движейки се с несъобразена
скорост, изгубил контрол над автомобила при извършване на маневра завой наляво по ул.
„***“, при което ударил намиращия се в този момент в дясната пътна лента на ул. „* ***“
лек автомобил „*** ***“ и му причинил увреждания на обща стойност 2150.65 лева, която
била заплатена от ищеца в полза на правоимащото лице по процесната затраховка „Каско“,
като за определяне на обезщетението били сторени и разходи в размер на 15.00 лева.
Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „***“ бил поканен да заплати регресната претенция на
ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, от която сума изплатил
в полза на ищеца само част, възлизаща на сумата от 1082.83 лева. По изложените
съображения в настоящия процес ищецът претендира остатъка от регресното си вземане,
законна лихва, както и разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че изплатената от него преди
процеса сума е достатъчна за обезщетяване на действително причинените при ПТП
увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил съобразно средните пазарни цени на
частите и труда към датата на инцидента. Независимо от това релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „*** ***“, който в
нарушение на нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП не се движил най- вдясно на пътното платно,
поради което в значителна степен допринесъл за настъпване на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ настъпване на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, за което отговорен е водачът на ППС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на лекотоварен автомобил „***“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че
ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 2150.65 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева, както и че за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца ответникът е
изплатил в негова полза сумата от 1082.83 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на сочения за увреден лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА, двустранен
констативен протокол за ПТП от 23.07.2021г. със съдържащи се в него данни относно
застрахователя на гражданската отговорност на водача на лекотоварен автомобил „***“,
фактура № **********/22.03.2022г. за стойността на ремонта, извършен по отношение на
лек автомобил „*** ***“ за отстраняване на уврежданията- резултат от ПТП, преводно
нареждане от 24.03.2022г. за извършено от ищеца плащане на сумата за ремонта в полза на
правоимащото по застраховка „Каско“ лице.
Между страните не са спорни, а и от приобщените писмени и гласни доказателства,
чиято доказателствена стойност в тези им части не е оспорена от страните, а и не се
разколебава от останалите данни по делото, безпротиворечиво се установяват времето и
мястото на настъпване на пътния инцидент- на 23.07.2021г., в гр. София, на кръстовището
на ул. „* ***“ и ул. „***“, както и местоположението на лекотоварен автомобил „***“ и
извършваната от водача му маневра, а именно ляв завой от ул. „* ***“, по която се е движил,
2
към ул. „***“, на която се е намирал лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА. В хода на
производството от името на ответника не е оспорено и правнорелевантното обстоятелство,
че поведението на водача, чиято деликтна отговорност ответникът е обезпечавал към датата
на ПТП, е станало причина за пътния инцидент. Освен това, извод в този смисъл се формира
и при анализа на приобщената доказателствена съвкупност- протокола за ПТП, съгласно
скицата в който лекотоварен автомобил „***“ е извършвал ляв завой от ул. „* ***“ към ул.
„***“ в гр. София, при което е ударил намиращия се на ул. „Трояснски проход“ лек
автомобил „***“; уведомление от водача на последния до ищеца за настъпило
застрахователно събитие, в който се съдържа изявление на водача, че МПС „***“ навлязъл с
ляв завой по ул. „***“, като поради наличие на спрели автомобили по тази улица нямало
място за разминаване на двете МПС и лекотоварният автомобил се ударил в лек автомобил
„***“, както и показанията на свидетеля Й. К. С. (които, преценени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът счете за годни да послужат при формиране на правосъдната му воля по релевантните
за разглеждания правен спор обстоятелства) - водач на лекотоварния автомобил, който
изяснява, че на улицата, към която извършвал ляв завой, имало много паркирани
автомобили, които се намирали от неговата лява страна, като и колата, която ударил, била
спряна- с водача в нея, също от лявата страна на свидетеля. Изяснява, че завивайки наляво,
не бързал, имал видимост към другия автомобил, но маневрата му била затруднена от факта,
че управляваният от него товарен автомобил бил дълъг 6 метра, а същевременно, другият
автомобил се намирал „точно на завоя“. Ето защо, при така установената фактическа
обстановка, неоспорена в тази й част от името на ответното дружество, извършило освен
това конклудентно извънсъдебно признание на пораждащия регресното вземане на ищеца
фактически състав (в т. ч. наличието на причинна връзка между виновното противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, и настъпилия пътен
инцидент), плащайки част от претендираната от ищеца сума преди образуване на
производството, следва да се приеме за установено, че действително, поведението на водача
на лекотоварния автомобил, изразяващо се в неупражняване на достатъчен контрол над
МПС и несъобразяване на поведението му с конкретната пътна обстановка- наличие на
паркирани автомобили по ул. „***“, както и на увредения лек автомобил на пътното платно
на тази улица, освен несъответно на правно дължимото- нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал.
1 ЗДвП, е и в пряка причинно- следствена връзка с настъпване на пътния инцидент. Изводът
в последния смисъл се явява обоснован и от техническа гледна точка съгласно неоспореното
заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК,
съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговор на възложените задачи.
Спорният по делото въпрос се свежда до обстоятелството дали водачът на лек
автомобил „***“ обективно е допринесъл за осъществяване на пътния инцидент, като,
противно на правно дължимото съобразно нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, не се е движил най-
вдясно на пътното платно на ул. „***“, в какъвто смисъл са конкретните твърдения от името
на ответника в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които е обосновал
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, съставляващо съгласно нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за редуциране на имуществената отговорност на делинквента,
а с това и на обусловената от нея гаранционно- обезпечителна отговорност на
застрахователя му.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на ангажираните по делото
доказателства не е проведено пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК и разпределената от съда с доклада по делото доказателствена тежест на твърдението
на ответника, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „***“ се е движил в
противоречие с правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП.
Това е така, тъй като дори и да се приеме, че към момента на удара лек автомобил
„***“ се е намирал по средата на пътното платно- така, както това е изобразено в
3
инкорпорираната в протокола за ПТП скица на пътната обстановка, това обстоятелство само
по себе си не води до извод, че водачът е допуснал нарушение на правилото на чл. 15, ал. 1
ЗДвП (а още по- малко- че дори и да е било допуснато такова нарушение, същото обективно
е допринесло за настъпване на удара), тъй като, както бе изяснено, и в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие, и в показанията на свидетеля Й. С. се съдържат данни,
че от дясната страна на ул. „***“ по посоката на движение на лек автомобил „***“ е имало
паркирани автомобили, както и че ул. „***“ е тясна. При тази конкретика необосновано би
било да се приеме, че движейки се по средата на пътното платно, водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, след като обективно се е движил
възможно най- вдясно на пътното платно.
От друга страна, конкретно обоснованото в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК
възражение за съпричиняване на ПТП от водача на лекия автомобил не би могло да бъде
прието за доказано и въз основа на показанията на свидетеля С., съгласно които към момента
на удара лек автомобил „***“ е бил в спряно състояние, а не в движение, като се е намирал
точно до десния бордюр по посоката си на движение. Показанията на свидетеля в последния
смисъл по никакъв начин не биха могли да обосноват извод за доказаност в изискуемата от
процесуалния закон степен- пълно и главно, че водачът на лек автомобил „***“ не е спазил
изискването да се движи най- вдясно по ул. „***“- така, както това се поддържа в отговора
на исковата молба.
Следователно, недоказано по делото е останало твърдението на ответника относно
местоположението на лек автомобил „***“ по ширината на пътното платно, респ. същото
обективно, закономерно да е допринесло за настъпване на инцидента, което, от своя страна,
формира извод за неоснователност на обоснованото с това твърдение възражение за
съпричиняване.
Същевременно, заявеното от името на ответното дружество едва в устните състезания
възражение, че приносът на водача на лекия автомобил за осъществяване на ПТП се
изразява в неправилно паркиране на МПС на пътното платно и в рамките на процесното
кръстовище, не подлежи на разглеждане по същество като преклудирано. Това е така, тъй
като възражение за съпричиняване, обосновано с конкретни твърдения в този смисъл, не е
заявено нито в отговора на исковата молба, нито впоследствие- до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция при наличие на предпоставките на чл. 147, т. 1
ГПК- в случай че се приеме, че ответникът е узнал за релевантните за подобно възражение
обстоятелства едва при приобщаване на гласните доказателства по делото. В тази връзка
следва да се изясни, че съгласно константната практика на касационната инстанция,
формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 134/2020г по по т. д. №
1422/2019г., решение № 18/2021г по т. д. № 696/2020г на ІІ ТО на ВКС, решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на I т. о. на ВКС, решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. №
1499/2015 г. на I т. о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV г. о., „приносът на
пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за
вреди от деликт следва да е релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез
посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането. Ако в отговора на исковата молба липсват
фактически твърдения за конкретното проявление на приноса, съдът е длъжен да ги изясни
по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК до края на първото съдебно заседание, а ако обстоятелствата
относно приноса са станали известни на застрахователя в по-късен момент, той може да ги
въведе в процеса до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция съгласно чл.
147, т. 1 ГПК… След като възражението за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може
да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да
узнае за тях.“ В случая, както бе изяснено, ответното дружество се е позовало на евентуално
4
поведение на водача на лекия автомобил при паркиране на последния едва в хода на устните
състезания, поради което не е налице основание подобно възражение да бъде обсъждано по
същество. Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния
резултат. Според практиката на съдилищата не всяко поведение на пострадалия, дори ако не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Такова е становището на ВКС и в
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС и последователната практика
на съдилищата. Следователно съобразно трайно установената практика съпричиняването
има обективен характер. Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно така решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. №
1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС.
Настъпването на конкретно поддържаните от името на ищеца увреждания по лек
автомобил „***“, техните вид и степен, както и наличието на причинно- следствена връзка
между всяко от тях и ПТП не са спорни между страните, а и се установяват от неоспорените
писмени доказателства, вкл. описи на щетите, фактура, издадена от автосервиза, в който е
извършен ремонтът на МПС, както и от неоспореното и в тази му част заключение на
съдебно- автотехническата експертиза.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно които
стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в
случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със
срок на експлоатация до три години.
Следователно, доколкото в случая съгласно доказателствените изводи на вещото лице
към датата на ПТП увреденият автомобил е бил със срок на експлоатация 1 година 9 месеца
и 26 дни, а съгласно изричното разяснение на експерта в проведеното на 14.06.2024г.
открито съдебно заседание МПС е било отремонтирано в официалния сервиз за марката,
застрахователното обезщетение следва да бъде определено въз основа на стойността на
издадените от този сервиз счетоводни документи, касаещи извършения след инцидента
ремонт, възлизаща на сумата от общо 2580.78 лева.
5
С оглед на това, при съобразяване на размера на действително заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение- 2150.65 лева, който е под определената от вещото лице по
САТЕ възстановителна стойност на увреденото имущество, доколкото по извършването и
размера на обичайните разноски за определяне на обезщетението не се спори, и при
съобразяване на заплатената от ответното дружество преди процеса сума за погасяване на
регресното вземане на ищеца, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде
изцяло уважен, а като законна последица от това върху установената като дължима сума
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 620.40 лева, включваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска,
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и адвокатско възнаграждение, за което по
делото са представени доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗК „***“ АД, ЕИК ***, да заплати
на ЗАД „****“ АД, ЕИК ***, сумата от 1082.82 лева, представляваща неизплатена част от
регресно суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ ***
РА вследствие на ПТП от 23.07.2021г., настъпило в гр. София, на кръстовището на ул. „***“
и ул. „* ***“, по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МВ, чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със ЗК „***“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 620.40
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6