Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 492/25.7.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 98/2023 год., по
описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
Н.И.Г., чрез пълномощника адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
23-0310-000005/09.01.2023 г., издадена от началник РУ към ОДМВР-Пазарджик,
РУ-Панагюрище, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. …. за срок от 11
месеца.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и неговата цел. Оспорва се посоченото в същата нарушение на ЗДвП. Прави
се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна,
претендират се разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява. Защитата моли оспорения
индивидуален административен акт да бъде отменен, поради това, че
жалбоподателят е опитал да даде проби за употреба на алкохол с техническо
средство, които се оказали некачествени.
Счита, че издаденият талон за медицинско изследване не съдържа задължителен
реквизит, а именно наименование на лечебното заведение, в което жалб. Г. следва
да се яви за даване на кръвна проба, което от своя страна е възпрепятствало
медицинските лица да я вземат, довело до
издаването на незаконосъобразен административен акт. На последно място адв. У.
излага аргументи, че ЗППАМ не е мотивирана относно определения срок за
прекратяване регистрацията на МПС, на което самостоятелно основание Заповедта следва
да бъде отменена.
Ответника – началник РУ към ОДМВР-Пазарджик,
РУ-Панагюрище– редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез придружителното писмо
по изпращане преписката в съда процесуалния му представител – юрк. Пенова
излага доводи за неоснователност на подадената жалба, прави искане за нейното
отхвърляне, претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-0310-000005/09.01.2023 г., началник РУ към
ОДМВР-Пазарджик, РУ-Панагюрище е наложил спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а … за срок от
11 месеца.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA
720862 от 08.02.2023 г., че жалб. Г., на същата дата, около 04,30
часа, в гр. Панагюрище, на ул. „Делчо Спасов“, е управлявал собствения си л.а…., като отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол и/или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден талон за медицинско изследване № 100648. Водача мирише на алкохол
и е с несигурна походка.
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща
нарушение на чл. 174, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано
възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.
Представен по делото и
приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 100648, връчен на водача
на процесното МПС срещу подпис на 08.01.2023 г. в 05,30 часа.
Видно от заповед № 312з-1237/14.04.2022г.
директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3
от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., е оправомощил да издават ЗПАМ по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б.
„а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва:
началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР -
Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в
РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността
„полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители,
заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I
степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността
„полицейски инспектор VI- IV
степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на
отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните
дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска
от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената
по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР
– Пазарджик, е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се
издават и началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик. Следователно към датата
на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с
необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е
обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити
по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически
основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че на 08.02.2023 г.,
около 04,30 часа, в гр. Панагюрище, на ул. „Делчо Спасов“, жалбоподателя е управлявал собствения си
л.а.“ БМВ 318 Д“ с ДК № РА 4333 КТ, като отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Издаден талон за медицинско изследване №
100648 /ТМИ/. Водача мирише на алкохол и е с несигурна походка.
Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП предвижда прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
Видно от обстоятелствената част на оспорената Заповед,
административния орган е приел, че жалб. Г.
на процесната дата и час е
управлявал собствения си л.а.“ БМВ 318 Д“ с ДК № РА 4333 КТ, като отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол и/или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Следва да се подчертае, че отказа за
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на алкохол в
кръвта са две различни откъм обективна страна състави на административни
нарушения. Видно от приложената по
делото докладна записка, жалб. Г. първоначално е отказал въобще да бъде пробван
с техническото средство, и след като е
бил предупреден за вида и размера на предвидените за това административни
санкции, направил няколко опита за даване на качествена проба за алкохол в издишания
въздух, които се оказали неуспешни, тъй като
декларирал, че няма въздух. Така заявеното от жалбоподателя оправдание не води до опровергаване на факта, че при
проверката и покана от страна на контролните органи, същият е отказал да даде
проба за наличие на алкохол в кръвта в издишания въздух. По делото не са налице
данни, вкл. обективни медицински находки и/или медицинска документация, които
безусловно да потвърдят, че жалбоподателя по здравословни причини не е бил в състояние да изпълни задълженията си
за даване на такава проба, т.е това, че пробите са били „некачествени“ следва
единствено от субективното поведение на жалб. Г.. Съгласно неоспорените
констатации на АУАН, жалб. Г. миришел на алкохол и имал несигурна походка по
време на извършване на полицейската проверка. В същата докладна записка е посочено, че с оглед констатираното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и издадения по този повод АУАН, на
жалбоподателя е определен подходящ срок за явяването му във ФСМП – гр. Панагюрище за
даване на кръвна проба. В 06,12 часа на процесната дата в ОДЧ бил получен
сигнал от служители ФСМП, който се състоял в това, че лице, което се представя
за жалб. Г. се е явило за даване на кръвна проба. Подобни данни се намират и в
писменото сведение, изходящо от д-р Радулов – завеждащ ФСМП - гр. Панагюрище,
от което е видно, че на процесната дата, в процесния времеви интервал се е
явило лице, носещо ТМИ и представило
документ за самоличност, който очевидно не съответствал на това, явило се пред
него за взимане на кръвна проба. Тъй като медицинското лице се усъмнило в
самоличността на приносителя на ТМИ и
при настъпило смущение в отговора на зададен елементарен контролен въпрос,
относно домашния адрес, който не съответствал на този, посочен в представения
документ за самоличност, д-р Радулов сигнализирал органите на МВР и отказал да
вземе кръвна проба на лицето, представило се за жалб. Г., съответно не отразил
подобно обстоятелство в амбулаторния журнал, което кореспондира и с посоченото
в докладната записка. Тези данни са диаметрално противоположни на показанията,
изложени в тази връзка от св. К.,
относно случилото се по време на посещението им в Бърза/Спешна медицинска помощ
– гр. Панагюрище, и като се отчете, че същата е близка родственица на жалб. Г.
настоящия съдебен състав намира, че чрез същите са прави опит за изграждане на
повърхностна защитна версия, поради което не ги кредитира.
Действително в ТМИ не е посочено лечебното заведение, в
което жалб. Г. следва да се яви, в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.6,
т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, което обстоятелство обаче не е съществен за делото
въпрос, доколкото подведеното с АУАН
административно обвинение е повдигнато
алтернативно за две нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а отделно от това е
въпрос по същество относно законосъобразността
на евентуално издаденото въз основа на процесния АУАН наказателно постановление.
Не може да се сподели виждането, че жалб. Г. не прави разлика между сградите на
Бърза и Спешна помощ в гр. Панагюрище,
с оглед обстоятелството, че се касае до провинциално населено място, а отделно
от това е бил придружен до филиала на ФСМП от св.К.. Несъмнено, при ангажиране на
административнонаказателната или наказателната отговорност на съответното лице определящ
се явява резултатът от кръвната проба, но само в хипотезата на колизия с
резултата от техническото средство, а в случая такъв резултат не е налице, тъй
като жалб. Г. е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания
въздух. Също така д-р Радулов не е взел кръвна проба и вписал подобно
обстоятелство в амбулаторната книга не поради факта, че жалб. Г. не се е явил
във ФСМП-гр. Панагюрище, а поради обстоятелството, че друго лице се е
представило с негов документ за самоличност, въпреки, че е бил на място при
пристигане органите на МВР по сигнал на дежурния лекар, видно от вписаното в
докладната записка.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност,
чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване
на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП ПАМ се прилага с определен срок. Издателят на акта е посочил правните основания и
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с
целта на закона при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на
мярката е определен от органа съобразно високата степен на обществена опасност
на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в
хипотезата на чл. 171, т.2а от ЗДвП и
обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 11 месеца на собственик, който отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, като няма данни водачът да е изпълнил предписанието
за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа
необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,
които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната
преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН
съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията
на оперативна самостоятелност срок на ПАМ, правилно индивидуализирана от
ответника /така и Решение № 6122/ 10.05.2018 по адм.
дело № 13508/2017г, VII отд., Решение № 6505 от 17.05.2018
по адм. дело № 12170/2017г., по описа на ВАС/ .
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
При този изход
на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер
на 100 лв., с оглед фактическата и
правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Г., чрез пълномощника адв. У., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000005/09.01.2023 г.,
издадена от началник РУ към ОДМВР-Пазарджик, РУ-Панагюрище.
ОСЪЖДА Н.И.Г. *** сумата от 100 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: