Присъда по дело №242/2019 на Софийски градски съд

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

гр. София, 01.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, четвърти състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                    ЧЛЕН-СЪДИЯ: МАРИНА ГЮРОВА

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С. ЛАЗАРОВА – ЩУРКОВА

                                                                                  Л.В.

                                                                                  М.Д.

 

при секретаря Ирен ИВАНОВА и в присъствието на прокурор Милко МОМЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Крънчева НОХД № 242 по описа за 2019 г. и въз основа на Закона и данните по делото:

 

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Б.А. – роден на *** ***, ЕГН – **********, ирански гражданин, със статут на постоянно пребиваване на територията на Република България, неженен, неосъждан, ученик в 11 клас в ливанско училище „Д.Х.Д.“ – гр. София, жител и живущ ***, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България № *********, издадено от МВР – гр.София – ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2018 г., около 14,00 часа, в гр.София, жк. „ -********, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви К.К.С., като му нанесъл с нож проникващо прободно порезно нараняване на коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което нараняване по своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота”; прободна рана в областта на шията със засягане на венозен съд и плитка; порезна рана на дясната мишница, които наранявания представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено предумишлено и опитът, макар и да е довършен, не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца обществено опасни последици на това престъпление, а именно – смъртта на К.К.С., предотвратена сред извършена операция по спешност в УМБАЛМСМ  „Н.И. Пирогов” ЕАД – престъпление по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл. 63, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл. 63, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимиятД.Б.А. на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

 

ОТЛАГА на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното на подсъдимияД.Б.А. наказание „Лишаване от свобода”, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимияД.Б.А. /с установена по делото самоличност/, да заплати сумата от  5911.03 /пет хиляди деветстотин и единадесет лева и три стотинки/ лева – разноски по водене на делото, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски Апелативен Съд.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/                             2/                         3/

 

 

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 242 по описа на

Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2019 г.

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) противД.Б.А. за това, че на 26.07.2018 г., около 14,00 часа в гр. София, ж.к. „********, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви К.К.С., като му нанесъл с нож проникващо прободно порезно нараняване на коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие на излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което нараняване по своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“; прободна рана в областта на шията със засягане на венозен съд и плитка порезна рана на дясната мишница, които наранявания представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено предумишлено и от опитът, макар и да е довършен, не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца общественоопасни последици на това престъпление, а именно – смъртта на К.К.С., предотвратена след извършена операция по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така повдигнатото срещу подс.Д.Б.А. обвинение, като пледира, че от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Акцентира на показанията на св. К.С., П.Н., К. Н. и В.В., въз основа на които намира за безспорно доказано случилото се на инкриминираната дата. Намира, че въз основа на показанията на св. К.М.и А.Д.се установява състоянието на подс. А. непосредствено след извършване на престъплението и признанието му, че е намушкал К.С., както и причините за това. Сочи, че от съществено значение се явяват и показанията на св. К.И.и Б.И., възприели подсъдимия след деянието, докато все още е носел ножа – средство за извършване на деянието, в ръката си, пред които същият е признал, че е извършил престъплението и е обяснил защо го е направил. Сочи, че по делото е установен и ножът – средство за извършване на престъплението, като същият е приобщен като доказателство по делото с протокол за оглед на местопроизшествие и е бил предмет на експертно изследване. Анализира и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и изготвени съдебномедицинска експертиза, която дава заключение относно характеристиките на причинените наранявания на пострадалия, и съдебно – психиатричната и психологична експертиза на подс. А., която дава заключение, че макар и непълнолетен, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, и може да участва в производството.

Прокурорът при СГП намира, че приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия, обуславя извода, че деянието е обективно и субективно съставомерно по възведената от обвинението правна квалификация. Излага съображения, че не са налице предпоставки да се приеме, че деянието е извършено от страна на подсъдимия в състояние на силно раздразнение, по смисъла на чл. 118 от НК, тъй като, от една страна, подсъдимият не е бил провокиран от пострадалия кратко време преди извършване на деянието, а от друга – вещите лица дават заключение, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Навежда доводи, че подсъдимият е действал при условията на предумисъл, като в тази насока изтъква, че А. се е подготвял да извърши деянието, като си е уговорил среща с пострадалия С., за да си уредят взаимоотношенията и да му отмъсти, и тръгвайки към мястото на срещата, е взел със себе си нож, с явното намерение да го използва. Изтъква, че извод в тази насока следва и от непрекъснатите заплахи от страна на подсъдимия към пострадалия, че ще го убие, че ще пострада не само той, а и неговите роднини. Намира, че от субективна страна подсъдимият е действал с форма на вината пряк умисъл, като е нанесъл три прободно – порезни рани с нож в жизненоважни органи на човешкото тяло, с голяма сила и интензитет и със средство, опасно за живота – нож.

Представителят на държавното обвинение пледира, че при индивидуализацията на наказателната отговорност на престъпния деец, следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало и положителните му характеристични данни, но същевременно като отегчаващи такива следва да бъдат съобразени поведението му непосредствено след извършване на деянието, липсата на състрадание към здравословното състояние на пострадалия и нанесените му три удара с нож, сочещи на проявена изключителна агресия. При това намира, че следващото се на дееца наказание не следва да се определя под предвидения в закона минимум от три години „лишаване от свобода“, а дори и да бъде определено под минимума, по реда на чл. 55 от НК, следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед постигане целите на наказанието.

 

Защитата на подс.Д.Б.А., в лицето на адв. Д.М. – от САК, намира, че по делото не е налице спор по фактите и обстоятелствената част на внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт коректно възпроизвежда фактите и обстоятелствата, изводими от събраните по делото доказателства, но счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия следва да бъде взето предвид поведението на пострадалия С. преди инцидента, изразяващо се в отправяне на тежки обиди и гаври към подсъдимия, изобразяването му в цинични порнографски колажи, подхвърляния и подмятания, и то в среда, в която всяко подрастващо дете има създаден определен авторитет, които са се отразили крайно негативно върху неговата личност, довели са до натрупване на негативна реакция през един близо едногодишен период и тази емоционална гневна реакция се е отключила на инкриминираната дата – 26.07.2018 г. Намира, че действително не са налице предпоставки да се приеме, че подс. А. е действал в условията на силно раздразнение, но моли да бъде отчетено заключението на КСППЕ по отношение на А., в смисъл, че поведението му е израз на гневна реакция, свързана с импулсивни, непремерени действия. Акцентира, че тази гневна реакция се е наслагвала във времето и е била свързана именно с противоправното поведение от страна на С. и неговите близки приятели, включително и братята Н.и, които са участвали в колективна ежедневна гавра по отношение на подс. А.. Намира, че поведението на пострадалия и неговите приятели е в генезиса и в основата на вземането на решението от страна на подсъдимия за причиняване на нараняванията на С.. Защитата акцентира и на отправената провокативна реплика от страна на пострадалия при срещата му с подсъдимия – „Какъв мъж си ти? Въобще не можеш да ме нараниш с този нож!“, като изтъква, че именно това провокативно поведение от страна на пострадалия изключва предумисъла в поведението на подсъдимия. Защитата не отрича, че подсъдимият е взел нож преди срещата си с пострадалия, имайки намерение да се саморазправи с него, но намира, че това обстоятелство не обосновава предварителния умисъл за убийство.

Защитата пледира, при определяне на следващото се на подсъдимия наказание, да бъде отчетено, че същият е непълнолетен, няма житейски опит и необходимата степен на съзряване, че става въпрос за млад човек, който е бил изключително дълбоко засегнат и унижен, авторитетът му е бил тотално подровен, че всеки ден е посещавал училище с очакване да бъде обект на подигравки, свързани с неговата етническа принадлежност и гражданство. Изтъква, че личността на подсъдимия разкрива ниска степен на обществена опасност, като в тази насока посочва, че подсъдимият няма никакви криминални прояви, няма криминални регистрации, не е свързван със сериозни инциденти. Намира, че се касае до средностатистическо момче, което е ходело на училище и е развивало личността си, в каквато насока изтъква положителните му характеристични данни и добрите му резултати в училище. Акцентира, че поведението на подсъдимия след деянието не го очертава в негативна светлина, като в тази насока изтъква, че в схватката си с пострадалия и братята Н.и е бил напръскан със спрей и очилата му са били паднали на земята, а без тях подсъдимият не е виждал добре. Намира, че налагането на ефективно наказание на подсъдимия не би изпълнило целите по чл. 36 от НК, тъй като би поставило подсъдимия в среда на непълнолетни престъпници и би довело до прекъсване на образованието му. Пледира изтърпяването на наказанието, което ще се наложи на подсъдимия, да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

 

При упражняване правото си на реплика, прокурорът при СГП изтъква, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е действал предумишлено. В тази насока изтъква, че на 26.07.2018 г. подсъдимият написал съобщение до пострадалия във „Фейсбук“, с което го е поканил на среща в 13,00 часа пред магазин „Билла“, находящ се на бул. „Ломско шосе“, като в съобщението се съдържали закани за убийство чрез изкормване, което става с рана с нож, каквото и последвало. Акцентира, че след като на уречените час и място подсъдимият не намерил пострадалия, вместо да се прибере в дома си, започнал да го издирва, за да реализира намисленото, като се обадил на св. П.Н., за да потърси С. и започнал да заплашва самия Н.. Намира, че в конкретния случай е налице градация на намеренията на подсъдимия, добре обмислено решение, а не импулсивен акт. Сочи, че действително подсъдимият е обиждан многократно от пострадалия, но поставя въпросът, дали това е начинът да си отмъсти за обидата или да избегне конфликтът. Акцентира, че подсъдимият е преместен да учи в друго училище след деянието, като сочи, че ако това е станало преди деянието, то е щяло да бъде избегнато. 

 

При упражняване правото си на дуплика, защитникът на подс. А. – адв. М., изтъква, че преместването в друго училище на подсъдимия не се е случило по-рано, тъй като той не е съобщил на своите родители за случващото се в училището, а те са разбрали за ставащото едва след деянието. Акцентира, че подсъдимият е дал обяснения на досъдебното производство, в които е изразил съжаление за случилото се. Навежда доводи, че като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, следва да се отчита още и процесуалното му поведение на досъдебната фаза на производството, а именно – моментално направените от него самопризнания и обстоятелството, че не е изхвърлил оръжието на престъплението, а го е оставил на разположение на разследващите органи.

 

ПодсъдимиятД.Б.А. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление на постъпката си.

На досъдебната фаза на производството, в хода на разпита му в процесуалното качество на обвиняем, проведен на 27.07.2018 г., подс. А. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в които сочи, че след преместването му в 54-то СОУ, неговите съученици П.Н. и К.С. започнали да му правят порнографски снимки, изразяващи гей-порно, като слагали лицето му на порнографски снимки, обиждали го с думите „педераст“ и „джихадист“, казвали му, че е „глупав“ и „смотан“, подигравали му се, че е „дебел“. Посочва, че тормозът над него от съучениците му продължил близо година, като накрая подсъдимият не издържал и на 26.07.2018 г. отишъл пред блока, в който живеел св. П.Н. и срещайки брат му К. го попитал може ли да извика П.да слезе пред блока. Твърди, че искал да сплаши св. П.Н. с туристическия нож, който бил взел със себе си от дома си, който бил в кания. Посочва, че св. К. Н. повикал брат си, а заедно с тях пред блока слязъл и св. К.С..

Подсъдимият дава обяснения в смисъл, че след като се видял със съучениците си във входа на блока, започнал да вика към св. П.Н., защо му правят порнографски снимки, при което той му отговорил, че е искал само да се пошегува с него. В този момент св. К.С. започнал да му казва, че не е мъж, че е страхливец и подсъдимият усетил, че тримата искат да го набият, тъй като тръгнали към него. Тогава посегнал с ножа напред, смятайки, че се защитава, при което намушкал пострадалия св. К.С.. Сочи, че не е искал да намушка св. С., че го е намушкал без да иска и без да мисли. Твърди, че е имал намерение само да сплаши съучениците си, които предишната вечер отново били качвали порнографски колажи във фейсбук профилите си. Посочва, че след това св. П.Н. го напръскал със спрей в очите и устата и заедно с К. Н. започнали да му нанасят удари с юмруци, като го ударили и отзад по главата. Твърди, че отворил вратата и избягал с ножа, който все още бил в ръката му, като във входа на блока останала фланелката му, която бил съблякъл преди спречкването. Сочи, че докато бягал по бул. „Ломско шосе“ срещнал свои съученици от предишното му училище. Те започнали да го разпитват, а подсъдимият, понеже бил в шок, им разказал какво е направил, докато все още бил с ножа в ръка, а те го записвали. Сочи, че след това дошъл цивилен полицай, който извадил пистолет и го накарал да легне на земята, и му поставил белезници. Изразява разкаяние и съжаление за извършеното.

В обясненията си, депозирани на 28.11.2018 г., подсъдимият А. потвърждава депозираните от него обяснения на 27.07.2018 г., като сочи, че изключително много съжалява за случилото се и изтъква, че най-важно за него е пострадалият да се възстанови напълно.

При упражняване на правото си на лична защита поддържа позицията на защитника си и изтъква, че много съжалява за случилото се и се разкайва. В последната си дума моли присъдата му да не е ефективна, като сочи, че иска да продължи да учи и да тренира.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

ПодсъдимиятД.Б.А. е роден на *** ***, ЕГН – **********, ирански гражданин, със статут на постоянно пребиваване на територията на Република България, неженен, неосъждан, ученик в 11 клас в ливанско училище „Д.Х.Д.“ – гр. София, жител и живущ ***, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България № *********, издадено от МВР – гр. София.

 

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която, в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата си приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение:

 

ПодсъдимиятД.Б.А. и пострадалият К.К.С. били съученици в 54 СОУ „Св. Иван Рилски“, в девети клас, с профил „Бизнес и предприемачество“. И двамата постъпили в училището по едно и също време – през учебната 2017/2018 г. Отношенията между двете момчета се влошили още със започване на учебната година. Пострадалият С., заедно със свой приятел и съученик П.Н., възприемалиД.Б.А. като агресивен, който често при спор със съучениците си ги обиждал, неспособен да чува и се съобразява с други мнения. Според св. С. и Н., подс. А. имал „комплексарско“ поведение, изявявал се като „голям сваляч“. Поведението на подс.Д.А. не се харесвало на пострадалия и на св. Н., като тяхната неприязън се обективирала в обиди към подс. А.. Последният бил наричан „джихадист“, „глупав циганин“, „педераст“. Стигнало се дотам, че оскърбителното отношение на К.С. и П.Н. към подс. А. драстично ескалирало, като двамата започнали да изработват унизителни за подсъдимия колажи с негови изображения и да ги разпространяват в интернет пространството, с което да станат достояние на множество лица. Колажите определено имали сексуален характер, някои от изображенията поставяли подсъдимия в хомосексуални сцени. Други такива изображения визуализирали подс. А. с дрехи на джихадист, хванал гранатомет. Към някои от изображенията били прикрепени аудиофайлове, в които се правели различни коментари към умишлено моделираните изображения. Файловете били със същото оскърбително съдържание.

При прослушване на цитираните аудиофайлове се чувало как подсъдимияД.А. е наричан „П* Д*“, „*****“, „*** и му хареса“, „Гаден циганин“.

Разбрал за унижаващите го изображения, публикувани и разпространени в интернет (чрез приложението „Месинджър“ във Фейсбук), подсъдимият станал изключително агресивен. Агресията на подс.Д.А. прераснала до степен, че да заплашва К.С. с убийство. Обиждал и родителите на пострадалия, заявявал, че ще изнасили него, майка му и баща му, и ще ги изкорми. Стигнало се и до физическа саморазправа в училището на двамата, преди датата на инкриминираното деяние, което сбиване било прекратено още в началната му фаза от учител в учебното заведение, като до сериозни наранявания не се стигнало.

Непримирен от нанесените обиди и подигравки от своите съученици, подс. А. бил твърдо решен да отмъсти за униженията, които бил понесъл от К.С.. С оглед на това същият написал съобщение във Фейсбук, през „Месинджър“ до пострадалия, в което на 26.07.2018 г. го приканил на среща в 13,00 часа пред магазин „Билла“, находящ се в гр. София, бул. „Ломско шосе“, за да изяснят отношенията си. В съобщението (покана до пострадалия за саморазправа), откровено се съдържали закани с убийство чрез „изкормяне“.

На 26.07.2018 г., преди да отиде на срещата, подс. А. взел от дома си ловджийски нож, с острие от 18 см., който бил положен в кания, с цел да го използва срещу пострадалия, и тръгнал към уговореното място. Срещата между двамата не се състояла, тъй като обвиняемият и пострадалият отишли на различни места. К.С. отишъл пред магазин „Билла“, находящ се в ж.к. „Надежда“, на бул. „Ломско шосе“, а подс. А. посетил търговския комплекс, който се намирал в близост до метро спирката „Хан Кубрат“. След като се разминали, около 13,30 часа св. С. отишъл до жилището на своя приятел и съученик П.Н., където започнали да гледат филм. Не такова било поведението на подсъдимия, който, решен да отмъсти за нанесените му обиди и подигравки от С., започнал да го издирва. Подсъдимият се обадил по телефона на св. П.Н., попитал го за С., като започнал да заплашва него и пострадалия с убийство. Решен на всяка цена да намери и се саморазправи с пострадалия, около 14,00 часа подс.Д.А. посетил блока на св. П.Н., където по това време се намирал К.С.. Именно там се засякъл с брата на св. Н. – св. К. Н.. На същия изрично заявил, че желае да се види с пострадалия и настоял да го повика. К. Н. се качил до апартамента си в ж.к. „********, ет. 6, ап. 114 и съобщил на брат си – св. П.Н., и на пострадалия С., че подс. А. е пред блока и иска да ги види. Тримата – свидетелите К. и П.Н.и, и пострадалия С., слезли на партерната площадка на входа, като преди това св. К. Н. взел със себе си спрей срещу нападения от кучета. На партерната площадка до входната врата, тримата свидетели видели подс.Д.А.. Щом ги възприел, последният извадил носения от него нож, насочил го пред С. и другите двама свидетели и започнал да крещи, че ще ги наръга пострадалия, без да му мигне окото, ще отмъсти за нанесените обиди, които не можел да забрави. Братята Н.и и К.С. се опитали да успокоят подс. А.. Свидетелят К. Н. предложил на подсъдимия и останалите да отидат на кафе и да изяснят проблемите си мирно. Опитите им останали безуспешни.Д.А. съблякъл тениската си и останал гол до кръста, продължавал със заканите за убийство, като насочвал ножа пред тях и бил твърдо решен да го използва, за да накаже К.С. за нанесените му обиди и унижения. В този момент св. К.С. заявил на приятелите си, че няма смисъл подсъдимият да бъде убеждаван да остави ножа, защото той няма да посмее да го използва. Веднага след думите на С., подсъдимият привел в действия взетото преди това решение за използване на оръжието, с която цел и взел ножа предварително от дома си, приближил се до пострадалия и с дясната си ръка му нанесъл прободно – порезна рана в областта на корема. Непосредствено след това подсъдимият изритал в областта на кръста пострадалия, така, че последният политнал назад. Настанала борба, при която подс.Д.А. успял да нанесе на С. още два удара с нож, като единият попаднал в областта на шията със засягане на венозен съд, и в дясната мишница. В борбата взели участие и братята Н.и, които се притекли на помощ на пострадалия, като П.Н. напръскал с носения от него спрей подс. А., а К. Н. нанесъл няколко удара с ръка в лицето на подсъдимия. Усетил превъзходството спрямо себе си, подс. А. избягал, като оставил във входа съблечената от него тениска и диоптрични очила, които били паднали по време на физическия конфликт.

Чула силни викове и крясъци, идващи от входа на блока, св. В.В., живуща на първия етаж във вх. Г, ап. 99, отворила вратата на апартамента си, с цел да направи забележка на тези, които викат. Тогава св. В. видяла пострадалия, който бил целия в кръв, а до него св. К. и П.Н.и, които познавала като съседи от входа. За случая В.В. се обадила на тел. 112 и разказала какво е установила. Взела кърпи от жилището си, с помощта на които била притискана раната в коремната област на пострадалия. Помолила св. К. Н. да потърси помощ от възрастен, като същевременно донесла вода от жилището си, с което освежили пострадалия.

Преди мястото на престъплението да бъде посетено от екип на спешна помощ и полиция, във входа на блока подсъдимият А. се върнал, като взел със себе си захвърлената си тениска и очилата си. Поведението му било безкритично, същият не се поинтересувал за здравето и състоянието на пострадалия С.. Не проявил никаква загриженост и разкаяние за стореното. Напротив, след като взел вещите си и напуснал входа – мястото на деянието, подс. А., вървейки по улицата, се срещнал със св. К.М.и А.Б., които при вида наД.А. – гол до кръста, изцапан целия в кръв, с нож в ръка, се притеснили много. Попитан от посочените свидетели какво е станало и защо е в кръв,Д.А. съвсем спокойно и хладнокръвно им обяснил, че е намушкал едно момче в корема, като демонстрирал със свои действия как това е станало. Посочил още, че направил това защото пострадалият бил изработил колажи с неговия образ, които били пуснати в социалните мрежи и които го засягали. Свидетелят Б., при вида на подсъдимия, заподозрял, че се е случило нещо нередно, и поради тази причина с телефона си записал изявленията на подс.Д.А.. Същите били надлежно закрепени в изготвената по делото техническа експертиза, приложена към кориците на делото.

Малко след срещата на подсъдимия със св. Б. и М., в близост до бл. ***в ж.к. „Надежда“, полицейските служители К.И.и Б.И., уведомени за престъплението, забелязали подсъдимия, който все още носел ножа в ръката си. Служителите на МВР настигнали А., разпоредили му да хвърли ножа и го задържали. По време на задържането, подсъдимият направил признание пред полицейските органи, като заявил, че е намушкал пострадалия, защото последният му бил направил колажи с порнографско съдържание, които разпространил чрез интернет, което много го засегнало. Изхвърленият нож от подсъдимия бил иззет от органите на разследването с протокол за оглед на местопроизшествие от 26.07.2018 г. и изпратен за криминалистическо изследване.

От извършената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че нараняванията, които получил пострадалият, се изразяват в три порезно прободни рани – едно проникващо прободно порезно нараняване на коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие на излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което нараняване по своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“; прободна рана в областта на шията със засягане на венозен съд и плитка порезна рана на дясната мишница, които наранявания представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. В съдебномедицинската експертиза е направено изрично заключение, че без спешна и квалифицирана медицинска помощ е щяла да настъпи смъртта на пострадалия С..

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно:

обясненията на подс.Д.Б.А. (т. 1, л. 94 – 95 от досъд. п-во); показанията на свидетелите П.Р. Н. (т. 1, л. 107 – 112 от досъд. п-во), К. Р. Н. (т. 1, л. 113 – 118 от досъд. п-во), В.Х.Г.(т. 1, л. 120 – 121 от досъд. п-во), А.Д.Б. (т. 1, л. 122 – 123 от досъд. п-во), К. М. М. (т. 1, л. 124 – 125 от досъд. п-во), М.А. К.Б. (т. 1, л. 127 – 128 от досъд. п-во), М.Ф. (т. 1, л. 129 – 130 от досъд. п-во), К.К.С. (т. 1, л. 133 – 136 от досъд. п-во), В. Ц.С.(т. 1, л. 140 – 141 от досъд. п-во), В.М.Белмустаков (т. 1, л. 142 – 143 от досъд. п-во), В.Д. В. (т. 1, л. 144 – 145 от досъд. п-во), К.Л.С. (т. 1, л. 146 – 147 от досъд. п-во), М.С.С. (т. 1, л. 149 – 150 от досъд. п-во), К.В. И. (т. 1, л. 151 – 152 от досъд. п-во), Б. К. И. (т. 1, л. 153 – 154 от досъд. п-во), Д.В.Д. (т. 1, л. 155 – 156 от досъд. п-во), Х. Х.Ш. (т. 1, л. 157 – 158 от досъд. п-во), М.Н. П. (т. 1, л. 159 – 160 от досъд. п-во), В. Г. Н. (т. 1, л. 161 – 162 от досъд. п-во), И.Ц. С. (т. 1, л. 163 – 164 от досъд. п-во), Б. К. Е.(т. 1, л. 165 – 166 от досъд. п-во);

протокол за оглед на местопроизшествие – тревна площ на ул. „Ломско шосе“ № 85 – 87 от 26.07.2018 г. (т. 1, л. 60 – 62 от досъд. п-во), ведно с фотоалбум към него (т. 1, л. 66 – 75 от досъд. п-во); протокол за оглед на местопроизшествие – пространство пред входа и стълбищно помещение в гр. София, ж.к. „********Г от 26.07.2018 г. (т. 1, л. 76 – 78 от досъд. п-во), ведно с фотоалбум към него (т. 1, л. 81 – 86 от досъд. п-во); протокол за оглед на подс. А. (т. 1, л. 89 – 91 от досъд. п-во). протоколи за доброволно предаване (т. 1, л. 204, л. 205, л. 206, л. 207 от досъд. п-во); удостоверение за раждане на Д.Б.А. (т. 1, л. 102 от досъд. п-во); писмо от УМБАСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, изх. № РД-44-3737/31.08.2018 г., ведно с приложения – оптични носители с образни изследвания на К.К.С. и история на заболяването № 27881/2018 г. (т. 4, л. 3 – 184 от досъд. п-во); епикризи, издадени на К.К.С. от УМБАСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и „ВМА – МБАЛ София“ (т. 4, л. 185 – 204 от досъд. п-во); характеристики на подс.Д.Б.А. (т. 4, л. 220 – 223 и л. 225 – 227 от досъд. п-во и л. 83 от съд. п-во) и свидетелство за съдимост на същия (т. 4, л. 228 от досъд. п-во и л. 86 от съд. п-во),

както и заключения на назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза (т. 1, л. 168 – 170 от досъд. п-во), комплексна съдебномедицинска – трасологична експертиза № 3/2018 г. (т. 1, л. 174 – 190 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс.Д.Б.А. (т. 2, л. 2 – 11 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. К.К.С. (т. 2, л. 18 – 23 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. П.Р. Н. (т. 2, л. 29 – 34 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. К. Р. Н. (т. 2, л. 40 – 46 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. А.Д.Б. (т. 2, л. 52 – 57 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. Х.Х.Ш.(т. 2, л. 63 – 68 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. В.Ц.С. (т. 2, л. 75 – 80 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. К.М.М. (т. 2, л. 86 – 92 от досъд. п-во), съдебно – техническа експертиза по отношение на мобилен телефон „Айфон“, модел „А1778“ с IMEI 59210070649092 и мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „SM – J330FN“ с IMEI 355730091603426 (т. 3, л. 3 – 44 от досъдебното производство), съдебно – техническа експертиза по отношение на мобилен телефон „Самсунг“, модел „J3“, предаден от подсъдимия (т. 3, л. 58 – 94 от досъдебното производство), съдебно – техническа експертиза на Facebook – профил на К.К.С. (т. 3, л. 107 – 196 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 374, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК;

веществените доказателствени средства – 6 бр. оптични носители, приложение към СТЕ (т. 3, л. 39 – 44 от досъд. п-во), 1 бр. оптичен носител, приложение към СТЕ (т. 3, л. 95 от досъд. п-во), 2 бр. оптични носители, приложение към писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (т. 4, л. 5 и 6 от досъд. п-во) и обтривки от червеникава материя, 2 бр. хавлиени кърпи, тениска и бутилка от минерална вода, иззети от пространство пред входа и стълбищно помещение в гр. София, ж.к. „********Г, както и веществените доказателства по делото – 1 бр. нож и кания, приобщени към доказателствената съвкупност чрез изземването им в хода на извършения оглед.

 

Събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи на доказване по делото в основни линии са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било съществено противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства, изводими от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства, заключения на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи и веществени доказателства и доказателствени средства, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. А. изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът да може да направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора. По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

За пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че в основни линии кредитира обясненията на подсъдимото лице, депозирани в хода на досъдебното производство, като намира, че същите се подкрепят от останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, и веществени доказателства – нож и кания, поради което и са депозирани обективно и добросъвестно, и не са предназначени да изградят защитната му версия по повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция не може да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, депозирани пред органа на досъдебното производство, в частта им, в която същият сочи, че е желаел да сплаши св. П.Н., поради което и е отишъл пред дома му, като прецени, че в тази насока обясненията му се оборват по несъмнен и категоричен начин от показанията на св. П.Н., К.К.С. и бащата на последния – К.Л.С., които еднопосочно твърдят, че на инкриминираната по делото дата подсъдимият е извикал не св П.Н., а св. К.С. да се „бият“ пред магазин „Билла“, но след като не успели да се срещнат там, подсъдимият отишъл до дома на св. П.Н., за да потърси св. С. и да се саморазправя с него. Действително, за съда е несъмнено, че подсъдимият е бил във влошени взаимоотношения не само със св. К.К.С., но и със св. П.Н. по повод изготвяните от тях колажи с непристойно съдържание и отправяните обиди по адрес на подс. А., но събраните по делото гласни доказателствени средства са напълно единни в смисъл, че на инкриминираната дата подсъдимият е искал да се разправи именно с пострадалия С., а не със св. Н.. Косвено в тази насока са и показанията на св. А.Б., К.М., Х.Ш. и В.С. в смисъл, че пред тях подсъдимият демонстрирал как е нанесъл удари с нож в областта на корема на лице, за което съобщил, че му е правел колажи и на което искал да отмъсти. Съобщеното от тези свидетели е показателно, че именно към св. К.С. е била насочена агресията на подсъдимия. Обясненията му в противния смисъл съдът не кредитира, като прецени, че същите са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение в опит за предумишлено убийство на С..

СГС в този си състав, не цени с доверие и обясненията на подсъдимия в частта им, в която сочи, че е намушкал пострадалия с нож след като се е почувствал застрашен от агресивното поведение на св. К.С., П.Н. и К. Н., и в опит да се защити, като прецени, че и в тази им част обясненията на подсъдимия са недостоверни и представляват защитна версия по повдигнатото му обвинение. За да формира изводите си в този смисъл, съдът съобрази, на първо място, показанията на св. С. и Н.и в смисъл, че са опитали да потушат конфликта си с подсъдимия, но последният, непосредствено след като св. С. отправил репликата, че няма да посмее да го намушка, му нанесъл три последователни удара с нож в горната част на тялото, респ. че подсъдимият пръв е осъществил нападение над пострадалия. На второ място, съдът отново взе предвид показанията на св. А.Б., К.М., Х.Ш. и В.С., които с категоричност твърдят, че пред тях подсъдимият заявил, че е отмъстил на негов приятел за отправените обиди и колажите. В този смисъл са и показанията на полицейските служители И., Д. и П. досежно съобщеното им от подсъдимия за причината да извърши деянието. Твърденията на тези свидетели, които настоящият състав не намира основание да не кредитира с доверие, категорично изключват възможността да се приеме с доверие съобщеното от подсъдимия, че е нанесъл удар с нож в областта на горната част на тялото на пострадалия поради уплах от нападение или в отговор на агресивна реакция на пострадалия.

В останалата им част обясненията на подсъдимия са единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират със съобщеното от св. Б. и Ф., както и с показанията на св. П.Н. и К.С. относно поводът за влошените взаимоотношения помежду им, поради което и съдът прие, че са депозирани обективно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат кредитирани с доверие.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът подложи на особено внимателен анализ и преценка показанията на св. К.К.С., П.Н. и К. Н. и прецени, че същите са в достатъчна степен единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви и кореспондират с обясненията на подсъдимия, и с показанията на св. В. и Д., за да позволят извода, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, респ. за да послужат на инстанцията по същество да формира изводите си относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Действително, в показанията на св. К.С. и П.Н. проличава стремеж на последните да неглижират предшестващия конфликт с подсъдимия и най-вече предприетите от тях действия по осмиването му, изработване на колажи с лицето на подсъдимия с непристойно и обидно съдържание, отправянето на обиди (св. С. дори отрича да е разпространявал изработените колажи в интернет пространството) – факти и обстоятелства, които са несъмнено установени не само от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ф., но и от заключенията на назначените и изготвени съдебно – технически експертизи, но това добре се обяснява със стремежа им да омаловажат факторите, мотивирали подсъдимия да осъществи инкриминираното деяние.

Вън от горното, показанията на тези свидетели по отношение на механизма на извършване на инкриминираното деяние, са в основни линии еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и съдът прецени, че няма пречка да ги кредитира с доверие и ползва при формиране на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че единствен св. К. Н. съобщава за нанесен удар с крак от страна на подсъдимия в областта на тялото на пострадалия след първия удар с нож в областта на корема. Въпреки това, съдът прецени, че няма пречка да кредитира с доверие показанията на този свидетел, като прецени, че същият е бил в най-малка степен емоционално ангажиран с конфликта, поради което е имал възможност да възприеме в цялост и пълнота поведението на подсъдимия и пострадалия, докато св. П.Н. и К.С. са били концентрирали усилията си в спора си с подсъдимия, а след това ситуацията се е развила бързо и неочаквано за тях в негативен план, което не им е позволило да възприемат и запаметят всички детайли от поведението на подсъдимия. Изложеното, обаче, в никакъв случай не разколебава извода на съда, че и тези свидетели депозират обективно и добросъвестно показанията си, относими към инкриминираната дата.

 

Настоящата инстанция не намира основание да не кредитира с доверие и показанията на св. В.В., като съобрази, че същата обективно, безпристрастно и добросъвестно пресъздава възприятията си към инкриминираната дата, както и предприетите от нея действия по сигнализиране на органите на реда и оказване на помощ на пострадалия. Показанията й кореспондират по несъмнен начин и с тези на св. К.С., П.Н. и К. Н..

 

Като обективно и добросъвестно депозирани съдът оценява и показанията на св. К.Л.С. и М.С. – родители на пострадалия. Виден е стремежът им да допринесат максимално за изясняване на фактите и обстоятелствата, интересуващи производството. Такива, според настоящата инстанция, са и показанията на родителите на подсъдимия – св. М.А. К.Б. и св. М.Ф..  Действително, тези свидетели не са възприели пряко факти и обстоятелства от значение за обективната истина и показанията им са в значителна степен повлияни от съобщеното от синовете им, но при пресъздаването им пред водещия разследването, свидетелите са били добросъвестни и безпристрастни. 

 

СГС в този си състав, кредитира с доверие показанията на св. А.Б., К.М., Х.Ш. и В.С., като прецени, че същите обективно, безпристрастно и добросъвестно излагат пред органа на досъдебното производство възприятията си по отношение на личността и поведението на подс. А. непосредствено след извършване на инкриминираното деяние и преди задържането му от органите на реда, в т.ч. и съобщеното от подсъдимия относно извършеното от него деяние и причините за същото. Показанията на тези свидетели са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и кореспондиращи както с обясненията на подсъдимия, така и с показанията на св. В.Г., К.И.и Б.И.; между така събраните гласни доказателствени източници не се констатират каквито и да било съществени противоречия, които да налага подробното им задълбочено обсъждане. Не е под съмнение и свидетелската годност на св. Б., М., Ш. и С., доколкото същата е проверена от вещите лица, изготвили комплексните съдебно – психиатрични и психологични експертизи по отношение на тези свидетели, които съдът също кредитира като обективни, компетентни, ясни, пълни и точни.

 

Съдът изцяло кредитира и показанията на полицейските служители – св. В.Г., В.Б., К.И., Б.И., Д.Д., М. П. и В. Н., досежно местонахождението им на инкриминираната дата, естеството на изпълняваните от тях задължения, както и предприетите от тях действия по запазване на местопроизшествието, респ. задържане на подсъдимия. Показанията на тези свидетелите кореспондират по недвусмислен и небудещ съмнение в обективността и достоверността им начин помежду си, както и с останалите, събрани в хода на делото, гласни доказателствени средства – с показанията на св. Б., С., Ш. и М., и с обясненията на подсъдимия. Показанията на тези свидетели са напълно единни, взаимнодопълващи се, вътрешно непротиворечиви, житейски убедителни и правдоподобни, поради което да съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Не се констатира каквото и да било разминаване между показанията на посочените свидетели, което да внесе съмнение в обективността, безпристрастността или добросъвестността им при депозиране на показанията им пред водещия разследването.

 

Изложеното в пълна степен е относимо и по отношение на показанията на св. И.С. и Б.Е.– учители в 54 СОУ „Св. Иван Рилски“, които макар да не са свидетели – очевидци на инкриминираната деяние, пресъздават по обективен и достоверен начин възприятията си по отношение на личностна на подсъдимия и пострадалия, и взаимоотншенията помежду им в хода на учената година.

 

           Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 374, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

           По-конкретно, настоящият състав прецени, че изготвените в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК, протоколи за оглед на местопроизшествие от 26.07.2018 г. (т. 1, л. 60 – 62 и л. 76 – 78 от досъд. п-во), са изготвени по реда на чл. 155 и чл. 156 от НПК от компетентен орган, съдържат всички изискуеми реквизити, визирани в чл. 129 от НПК и поради това, на основание чл. 131 от НПК следва да се приемат за годни доказателствени средства за извършените действия по разследването, реда по който са извършени и резултатите от същите.

                      

Заключенията на назначените и приети като доказателства по делото съдебномедицинска експертиза (т. 1, л. 168 – 170 от досъд. п-во), комплексна съдебномедицинска – трасологична експертиза № 3/2018 г. (т. 1, л. 174 – 190 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс.Д.Б.А. (т. 2, л. 2 – 11 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. К.К.С. (т. 2, л. 18 – 23 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. П.Р. Н. (т. 2, л. 29 – 34 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. К. Р. Н. (т. 2, л. 40 – 46 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. А.Д.Б. (т. 2, л. 52 – 57 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. Х.Х.Ш.(т. 2, л. 63 – 68 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. В.Ц.С. (т. 2, л. 75 – 80 от досъд. п-во), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. К.М.М. (т. 2, л. 86 – 92 от досъд. п-во), съдебно – техническа експертиза по отношение на мобилен телефон „Айфон“, модел „А1778“ с IMEI 59210070649092 и мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „SM – J330FN“ с IMEI 355730091603426 (т. 3, л. 3 – 44 от досъдебното производство), съдебно – техническа експертиза по отношение на мобилен телефон „Самсунг“, модел „J3“, предаден от подсъдимия (т. 3, л. 58 – 94 от досъдебното производство), съдебно – техническа експертиза на Facebook – профил на К.К.С. (т. 3, л. 107 – 196 от досъд. п-во), изготвени в хода на досъдебното производство, съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към предмета на доказване по делото.

 

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът взе предвид и обсъди и веществените доказателства и доказателствени средства по делото – описаните по-горе, като прецени, че същите са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и са годни веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 от НПК.

           ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си, подсъдимиятД.Б.А. е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК, за извършването на което е ангажирана наказателната му отговорност в производството. За да мотивира подобен извод, съдът съобрази следното.

 

1. Общи бележки

 

За съставомерността на деянието по цитирания законов текст е необходимо да се установи, на първо място, обективната и субективна съставомерност на деянието по основния състав на умишленото убийство, визиран в разпоредбата на чл. 115 НК.

Основен признак от обективна страна на престъплението по този законов текст, това е неговото изпълнително деяние, изразяващо се в умъртвяване на другиго – такова въздействие върху организма на пострадалия (друг жив човешки организъм, считано от началото на родилната дейност до настъпването на биологичната смърт на индивида), което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично (вж. П 2-57-Пл., т. 8 и други).

Най-често умишлените убийства се осъществяват чрез действие – причиняване на огнестрелна или прободна рана в жизненоважни центрове на човешкото тяло, нанасяне на удари по такива места, предизвикване проникването в организма на отровни вещества, на инфекция и много други. Възможно е, обаче, смъртта на пострадалия да се предизвика и чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, които са били необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия, но не ги е извършил. Възможно е, също така, убийството да се осъществи и чрез по-сложна система от действия и бездействия.

Убийството е типично резултатно увреждащо престъпление, като то ще бъде довършено с настъпването на биологичната смърт на жертвата, а когато деецът, въз основа на едно решение, се насочва да причини смъртта на повече от едно лица (хипотеза, въздигната в квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК) – когато настъпи смъртта на всички лица, които деецът цели да умъртви. Възможен е както довършеният, така и недовършеният опит към това престъпление (вж. П 2-57-Пл., т. 4 и други).

Субект на умишленото убийство е всяко наказателноотговорно лице, като това престъпление може да се извърши в съучастие, във всяка от познатите му и уредени в наказателния закон форми.

Формата на вината при убийството по чл. 115 НК е умисъл, който може да бъде както пряк, така и евентуален. И при двете форми на умисъл деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда настъпването на смъртта на жертвата (жертвите) и иска или допуска този резултат.

В настоящото производство, подсъдимият е привлечен да отговаря наказателно за осъществен състав на предумишлено убийство, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 НК. Съгласно константната съдебна практика (вж. П 2-57-Пл., т. 18, П 14-63-Пл., Р 309-70-І, Р 676-71-І, Р 43-72-ІІ, Р 472-78-ІІ, Р 802-91-І, Р 101-94-ІІ и други), убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му.

Решението е взето предварително, когато между момента, в който субектът решава да извърши престъплението, и този на осъществяване на изпълнителното деяние, съществува известен период от време, който позволява на дееца да обмисли решението спокойно и хладнокръвно.

Решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които да възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява на субекта да обмисли убийството спокойно и хладнокръвно, и трябва да е налице при вземане на решението за извършване на деянието.

Обсъждане на мотивите „за” и „против” извършване на престъплението има, когато деецът действително е обмислял решението, а не само когато е имал възможност за това.

Това са обективните и субективни признаци на възведения срещу подсъдимият престъпен състав (повече за признаците на умишленото убийство вж. в С., Ал., Престъпления против правата на човека, С., Сиела, 2006, с. 36 – 72).

 

2. По обвинението, повдигнато срещу подс. А.

 

В конкретния по делото случай, по делото безспорно се установява, че на 26.07.2018 г., около 14,00 часа, в гр. София, ж.к. „********във вх. Г, подсъдимият нанесъл на пострадалия св. К.К.С. три удара с приложения към делото, в качеството му на веществено доказателство, нож с обща дължина 30 см, с двойно занитена дръжка, наподобяваща дървена, с обща дължина на металната част със стопера 19 см и дължина на режещата част 18 см, три прободно – порезни наранявания, а именно: проникващо прободно – порезно нараняване на коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие на излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което нараняване по своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, прободна рана в областта на шията със засягане на венозен съд и плитка порезна рана на дясната мишница, които наранявания представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Нанасяйки на пострадалия удар в областта на корема, с което му причинил проникващо прободно – порезно нараняване на коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие на излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, подсъдимият А. поставил началото на обективен причинен процес, който видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза (т. 1, л. 168 – 170 от досъд. п-во), по своята сила и интензитет е бил достатъчен за поставяне в опасност живота на пострадалия. По-конкретно, разрязването на задстомашната жлеза на пострадалия в цялата й дебелина, с излив на около 1000 мл кръв в коремната кухина, наложило провеждане на спешна хирургична интервенция, създало реална опасност за живота на пострадалия, като без оказване на спешна, адекватна и високоспециализирана медицинска помощ (оперативна интервенция), смъртният изход за С. е бил неизбежен.

Предвид изложеното следва да се приеме, че подс. А. е упражнил достатъчна по интензитет изпълнителна дейност, която обективно и закономерно да води до причиняване смъртта на пострадалия. Доколкото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния общественоопасен резултат (нанесените телесни увреждания на пострадалия), то следва да се приеме, че той се дължи изцяло и единствено на действията на подс. А..

Общественоопасното деяние, предприето от подс.Д.Б.А., е било обективно насочено и годно да причини съставомерния общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия. Този общественоопасен резултат не е настъпил само и единствено в резултат на оказаната спешна медицинска помощ на пострадалия – предприетата спешна оперативна интервенция в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Следователно, касае се за довършен от обективна страна, годен опит за лишаване от живот на пострадалия.

 

Не са налице предпоставките да се приеме, че подсъдимият се е отказал да довърши престъплението по собствени подбуди. Не е налице, следователно, самоволен отказ от довършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 3, б. „б“ НК, обуславящ ненаказуемостта на инкриминираното деяние. Съображенията за това са следните.

На първо място, по делото липсват каквито и да било данни подсъдимият да се е отказал да довърши изпълнението на наченатото от него престъпно посегателство срещу личността на пострадалия – св. К.С.. Напротив, както вече се посочи, подсъдимият е нанесъл три удара на пострадалия и се е отказал да продължи да нанася удари на пострадалия едва след намесата на присъстващите лица – св. П.Н. и К. Н., и напръскването му с лютив спрей от страна на св. П.Н.. Подсъдимият не е предприел каквито и да било действия след довършване на изпълнителното деяние, насочени към спасяване живота на пострадалия.

На второ място, не се установява и субективния елемент на самоволния отказ от довършен опит, доколкото липсват данни за промяна в престъпното намерение на дееца и вземането на решение, противоположно по съдържание на това, въз основа на което е предприел престъпното поведение. В конкретния по делото случай, за ненастъпването на обществено-опасните последици са оказали единствено и решаващо значение обективни външни фактори – намесата на св. В., насочена към позвъняване на единен телефонен номер за спешни повиквания 112 и предоставяне на кърпи, с които била притискана раната в корема на пострадалия и оказаната му своевременна медицинска помощ.

Посоченото категорично не може да обоснове наличието на доброволен отказ да се довърши престъплението. В същия смисъл е и константната съдебна практика (Р 413-93-І, Р 416-95-I, Р 62-85-І, Р 315-83-І, Р 386-95-І и други).

 

Не се установява също така, подсъдимият да е действал в условията на неизбежна отбрана и с цел да предотврати или отблъсне едно непосредствено противоправно нападение. Само действителното, реално нападение може да създаде предпоставки за прилагане на неизбежната отбрана, като принципите на този институт дават право да се причини вреда само на нападателя. В разглеждания случай, липсват каквито и да е обективни данни за наличие на непосредствено, противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия към момента на нанасяне на удара с нож в областта на горната част на тялото на К.С.. Действително, от страна на пострадалия св. С. е имало отправяне на провокативни реплики, в смисъл, че няма да посмее да използва ножа, но това не представлява нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Подсъдимият пръв е нанесъл удар в областта на корема на пострадалия и в този смисъл намесата на св. П.Н. и К. Н., явяваща се последваща по отношение на нанесените от страна на А. удари, е била последваща нападението на подсъдимия и извършена в условията на неизбежна отбрана.

 

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че с действията си, подс. А. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК.

 

От субективна страна, деянието е извършено от страна на подс. А. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Нанасяйки три последователни удара с нож в областта на горната част на тялото на пострадалия, подсъдимият е съзнавал възможността да засегне жизненоважни центрове на човешкото тяло. Избирайки като средство за извършване на престъплението нож с дължина на острието около 18 см, поначало годно да причини смърт, подсъдимият е съзнавал и неизбежността на смъртния изход за пострадалия. Посочените обстоятелства следва да се интерпретират от съда като недвусмислено обективиращи намерението на дееца да причини смъртта на пострадалия. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им. В този смисъл е и константната съдебна практика (ППВС № 2/1957 г., Р 163-88-І, Р 406-79-І, Р 63-99-ІІ и други).

За умисъла на дееца се съди от онова, което е извършено от него в обективната действителност. В конкретния случай, обективираното от подсъдимия поведение е нанасянето на удари с нож в областта на горната част на тялото на пострадалия. Подсъдимият, като личност с достатъчно развит за възрастта и социалния си опит интелект и познания за обективните процеси и явления, въпреки непълнолетната си възраст, безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, могъл да предвиди настъпването на смъртта на подсъдимия, а с това – и общественоопасните и съставомерни последици от деянието си.

Предвид заключението на назначените и изготвени съдебно-психиатрични експертизи по отношение на подсъдимия, за съда е несъмнено, че макар и непълнолетен към датата на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. В този смисъл е безспорно доказана възможността му да формира обществено укоримо психично отношение към деянието и неговите общественоопасни последици.

 

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на представителя на държавното обвинение, че при така приетата за безспорно установена фактическа обстановка, се налага изводът, че подс. А. е действал предумишлено по отношение на осъщественото от него деяние, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. За да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, съдът съобрази следното.

По делото безспорно се установява, че няколко часа по-рано (около 01,00 часа на 26.07.2018 г. – вж. показанията на св. К.Л.С. – т. 1, л. 146 – 147 от досъд. п-во), подсъдимият изпратил съобщение до пострадалия св. К.К.С. с настояване да се видят и да уредят взаимоотношенията си пред магазин „Билла“ на бул. „Ломско шосе“ в гр. София, като в съобщението до пострадалия му отправил заплаха за убийство чрез „изкормяне“. Изложеното обуславя извода, че няколко часа преди уговорения час за среща между подсъдимия и пострадалия, подс. А. е имал формирана реална и конкретна представа относно начина, по който желае да се саморазправи с подсъдимия. По делото не се установява в периода от вземане на решението за умъртвяване на пострадалия до пристъпване към неговото изпълнение, подсъдимият да е бил подложен на такова въздействие от страна на пострадалия, което да е било от естество да формира у него внезапно, импулсивно решение за причиняването на смъртта му. В този смисъл е и заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. А., в смисъл, че същият не е действал в състояние на физиологичен или патологичен афект.

По делото не се установява и непосредствено преди вземане на решението да извърши престъплението, подсъдимият да е бил провокиран от пострадалия. Подсъдимият е взел решението за умъртвяването на пострадалия предварително, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му.

На този извод сочи и обстоятелството, че след като срещата между подсъдимия и пострадалия на уговореното от А. място не се състояла по обективни причини – двамата чакали пред различни търговски обекти от търговската верига „Билла“, подсъдимият не се отказал да осъществи намисленото, а започнал да издирва пострадалия, включително и като позвънил на св. П.Н. – близък приятел на пострадалия, за да се интересува, дали са заедно и когато получил положителен отговор на този въпрос, отишъл до дома на св. Н.и, където се срещнал с тях и с пострадалия. Изложеното недвусмислено сочи, че подсъдимият е действал въз основа на категорично формирано решение за умъртвяване на пострадалия, което не е било разколебано от неосъществената преди това среща помежду им, нито от присъствието на трети лица към момента на осъществяване на инкриминираното деяние – св. П.Н. и св. К. Н., нито от обстоятелството, че срещата между подсъдимия и св. С. се е състояла през деня, на оживено място, във вход на жилищна кооперация.

Допълнителен аргумент в тази насока е и това, че при срещата между подсъдимия и св. А.Б., К.М., В.С. и Х.Ш., състояла се няколко минути след довършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил сравнително спокоен, като е обяснил на свидетелите, че е „защитил своето“ и е демонстрирал пред свидетелите по какъв начин е причинил нараняванията на пострадалия, което сочи на извод, че подсъдимият не само предварително е взел решение за извършване на деянието, а и е обмислил механизма на осъществяването му.

И най-после, настоящата инстанция се съгласява с доводите на държавното обвинение в смисъл, че подсъдимият недвусмислено е обективирал намерението си да умъртви пострадалия по начина, реализиран впоследствие от същия, като отивайки на срещата пред магазин „Билла“ е взел със себе си ловджийски нож с обща дължина от около 30 см и дължина на острието около 18 см – оръжие, което безспорно е от естество да причини смърт другиму.

Не на противен извод сочи релевираното от защитата провокативно поведение на пострадалия С. при срещата му с подсъдимия, изразяваща се в отправяне на реплики в смисъл какъв мъж е подсъдимият и че не може да го нарани с носения от него нож, доколкото, от една страна , към този момент подсъдимият е имал категорично формирано решение да умъртви пострадалия, а от друга – репликите не са от такова естество, че да провокират интензивна реакция, насочена към лишаване от живот на отправилия репликите.

 

Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки да се приеме, че опитът за причиняване на смъртта на пострадалия С. е осъществен от подс. А. в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия по някой от начините, лимитативно изброени в диспозицията на наказателноправната норма по чл. 118 от НК. И това е така, тъй като, от една страна по делото не се установява решението на умъртвяването на пострадалия да е взето от страна на подсъдимия спонтанно, внезапно по повод провокативно поведение от страна на пострадалия, а от друга, както вече се посочи, по делото е безспорно установено, че подсъдимият не се е намирал в състояние на силно раздразнение към момента на привеждане в изпълнение на предварително взетото решение.

 

Предвид изложеното, съдът прецени, че с деянието си, подс. А. е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК.

                      

По изложените съображения, съдът призна подсъдимияД.Б.А. за виновен в това, че на 26.07.2018 г., около 14,00 часа в гр. София, ж.к. „********, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви К.К.С., като му нанесъл с нож проникващо прободно порезно нараняване на коремната кухина над пъпа с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие на излив на кръв над 1000 мл в коремната кухина, което нараняване по своя медикобиологичен характер реализира признака „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, прободна рана в областта на шията със засягане на венозен съд и плитка порезна рана на дясната мишница, които наранявания представляват „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено предумишлено и от опитът, макар и да е довършен, не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца общественоопасни последици на това престъпление, а именно – смъртта на К.К.С., предотвратена след извършена операция по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – престъпление по чл. 116, ал. 1, т 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК.

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в страната правов ред, свързан с опазване здравето и живота на гражданите. 

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

За извършеното от подс.Д.Б.А. престъпление, наказателноправната норма по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК, след редукцията, предвидена за непълнолетни, ненавършили 16-годишна възраст лица, предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три до десет години.

При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция намира, че деянието, осъществено от подс. А. и личността на неговия извършител разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната, визирана от законодателя при очертаване на вида и размера на следващото се на дееца наказание. В конкретния по делото случая е налице изключително, но и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от три години, се явява прекомерно тежко. Ето защо и следващото се на дееца наказание следва да се определи при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително занижават степента на обществената опасност на извършеното деяние.

В конкретния по делото случай, настоящата инстанция преценява като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство провокативното поведение на пострадалия св. К.К.С. и св. П.Н., продължило няколко месеца преди инкриминираната дата и изразило се в отправяне на изключително тежки обиди по отношение на подсъдимия – същият бил наричан „джихадист“, „глупав циганин“, „педераст“; изработване на унизителни за подсъдимия колажи с негови изображения – някои със сексуален характер, някои от които поставяли подсъдимия в хомосексуални сцени (включително придружени с аудиозаписи, на които се чувало как подсъдимияД.А. е наричан „П.Д.“, „Дани е курва“, ********и му хареса“, „Гаден циганин“), а други – визуализиращи подс. А. с дрехи на джихадист, хванал гранатомет, които били разпространявани в интернет пространството, с което станали достояние на множество лица. Предприетото от страна на св. С. и П.Н. поведение било възприето като изключително оскърбително и унизително от страна на подсъдимия, най-вече предвид крехката му възраст и обстоятелството, че колажите ставали достояние на негови съученици, които в резултат на това се настройвали отрицателно към него, и довели до сериозно уронване на авторитета на подсъдимия сред неговите връстници и приятели, а с това – и до натрупване на гняв и желание за отмъщение по отношение на пострадалия С.. В този смисъл е и заключението на назначената в хода на досъдебното производство и изготвена комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. А., която дава заключение, че същият е бил под влияние на негативните емоции, трупани дълго време и е бил улеснен от тях при извършване на деянието си (т. 2, л. 2 – 11 от досъд. п-во).

Наред с наличието на изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, настоящият съдебен състав прецени и други смекчаващи отговорността му обстоятелства, които намери за многобройни, в смисъла на това понятие, визиран в чл. 55, ал. 1 от НК.

На първо място в тази връзка, като смекчаващо отговорността на А. обстоятелство, съдът прецени младата му възраст към момента на извършване на деянието – същият е бил на петнадесет години и пет месеца, което обстоятелство, макар да не изключва възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си (вж. отново заключението на КСППЕ), само по себе си сочи, че подсъдимият е бил в процес на развитие, при него все още се е оформял мирогледът и динамичният му стереотип, съзнанието за собствената му личност и самочувствието му, нагласите му да отреагира на поведението и отношението на неговите връстници и приятели. Именно младата възраст на подсъдимия е обусловила по-тежкото възприемане на провокативното поведение от страна на пострадалия и св. П.Н., наличието на значително по-снижени задръжки в реакциите му спрямо провокативно поведение от тези, които би имал непълнолетен на по-висока възраст или пълнолетен, по-бързото и недообмислено вземане на решение за умъртвяване на пострадалия.

На второ място, като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство съдът отчете чистото му съдебно минало и липсата на данни да е вземал участие в противообществени прояви. Изложеното сочи, че подсъдимият не е личност с трайно изградени отрицателни ценностни модели, с негативно отношение към установения правов ред и добрите нрави, с константна нагласа да демонстрира незачитане на правовия ред и правата и интересите на останалите граждани, напротив – обсъжданото общественоопасно деяние, макар и с много висока степен на обществена опасност, е инцидентна проява в живота на подсъдимия, в отговор на  продължителното провокативно поведение на пострадалия и неговите приятели.

На трето място в тази връзка, съдът съобрази и добрите характеристични данни на подсъдимия. Видно от дадената за подсъдимя характеристика от Ливанско училище „Д.Х.Д.“ в гр. София (вж. л. 83 от съд. п-во), А. притежава интелектуален потенциал, има амбиция за високи постижения и работи системно, задълбочено и с постоянство по основните учебни предмети; в часовете внимава, концентрира се и се старае да усвои материала по време на урока; старателно подготвя домашните си работи; общителен е, но контактува с определен кръг приятели, по характер е тих, внимателен и толерантен към съучениците си, и не попада в конфликтни ситуации. Действително, педагозите съобщават, че подсъдимият не е достатъчно инициативен в училищните мероприятия, но това не го характеризира като отрицателна личност, а сочи на негови характерови особености. Настоящата инстанция не взе предвид характеристиките на подс. А., дадени от преподавателите му в 16 ОУ „Райко Жинзифов“ за учебните 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като прецени, че същите касаят сравнително отдалечен период от време, през което подсъдимият се е развил като личност. Съдът констатира съществени отлики относно оценката на личността на подсъдимия, дадена от преподавателя му в Ливанско училище „Д.Х.Д.“ и тази, дадена от класния му ръководител св.Е.в 54 СУ „Св. Иван Рилски“ (вж. т. 4, л. 226 – 227 от досъд. п-во), характеризираща го като неособено толерантен, непостоянен в отношенията си, провокиращ конфликти и отправящ обидни и нецензурни думи, но съобрази, че последната обективира поведението му именно по време на влошените му взаимоотношения със св. К.С. и неговите приятели, уронения му авторитет вследствие на обидите и колажите с нецензурно съдържание, публикувани за него в интернет, което безспорно е рефлектирало и върху взаимоотношенията му с целия колектив. Ето защо и съдът формира изводите си по отношение на личността на подсъдимия именно въз основа на характеристиката, дадена от преподавателя в Ливанско училище „Д.Х.Д.“, като прецени, че същата не е повлияна от конфликтни ситуации и отразява вярно характеровите особености на А..

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прецени и изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното както на досъдебната фаза на производството, така и пред настоящата инстанция, което сочи на извод, че подсъдимият е осъзнал отрицателните последици от деянието си и се отнася твърде критично към деянието си и неговия вредоносен резултат.

Съдът съобрази и оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на разследването, изразяващо се в депозиране на обяснения както на мястото, на което е бил задържан, така и след повдигане на обвинение спрямо същия, в които е признал за авторството си спрямо извършеното деяние и причините, мотивирали го да извърши същото, с което съществено е допринесъл за изясняване на обективната истина. Настоящата инстанция, обаче, не взе предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство, направеното признание на фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като съобрази, че същото е процесуален способ за иницииране на особената процедура по Глава ХХVІІ от НПК, свързана при това с известно облагодетелстване в правното положение на подсъдимия, не допринася само по себе си за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и не следва да се отчита при преценка на степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция прецени, че са налице освен едно изключително, още и многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Разбира се, съдът отчете и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, изразяващи се в отправяне на заплахи спрямо С. и неговите родители в съобщението до него, изпратено около 01,00 часа на 26.07.2018 г., отправяне на заплахи към св. П.Иванов непосредствено преди срещата им пред входа на обитавания от последния жилищен блок, както и извършването на деянието през деня, на оживено място. Тези обстоятелства, обаче, не разколебават безусловно налагащия се извод, че степента на обществена опасност на дееца е значително по-ниска от типичната, визирана от законодателя в разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК, респ. че предвиденото минимално наказание за престъплението, дори и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК, би се явило несъразмерно тежко спрямо степента на извършеното деяние и личността на неговия извършител.

Настоящият състав не споделя доводите на представителя на държавното обвинение, че като отегчаващо обстоятелство следва да се отчита още и нанасянето на три самостоятелни удара с нож в областта на горната част на тялото на пострадалия, тъй като същите са инкриминирани от обвинението като механизъм на осъществяване на изпълнителното деяние на умишленото убийство и не следва да се отчитат повторно в процеса на индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец (по арг. от чл. 56 от НК).

  Не следва да се преценява като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство и това, че не е оказал помощ на пострадалия след деянието и се е върнал на мястото на извършването му, за да си вземе останалите там лични вещи – очила, тъй като, от една страна, подобно поведение е било в унисон с взетото решение за умъртвяване на пострадалия. В случай, че подсъдимият бе оказал помощ на пострадалия, то това обстоятелство би се тълкувало като смекчаващо отговорността му, но неоказването на такава не е отегчаващо в конкретния по делото случай.

Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител, настоящата инстанция прецени, че следва да определи наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно – в размер на 2 (две) години. Така наложеното наказание, съдът намери, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

 

Предвид така определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“, съдът намери, че в конкретния случай са налице кумулативно предвидените предпоставките за освобождаване на подсъдимияД.Б.А. от изтърпяване на така наложеното му наказание, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно: на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години; лицето да не е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, да не се явява наложително същият да изтърпи наказанието си.

В конкретния по делото случай подс. А. не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер; наложеното му наказание „лишаване от свобода” е за срок до три години и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не се явява наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“. При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо осъждане на подсъдимия. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Противното би се явило несъобразена с целите на наказанието принуда, която не би постигнала съществен общественополезен резултат. Подсъдимият е на много млада възраст, предстои да се изгради като личност, да формира устойчиви положителни ценностни модели, за които ще способства и налагането на наказание, свързано с ограничаване на свободата му на придвижване в пространството, и ефективното изтърпяване на така наложеното му наказание не би съдействало с нищо за формирането му като личност с положително поведение. Личността на подс. А. не се нуждае от корекционно въздействие с такава интензивност, каквато да налага принудителното му въдворяване в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Достатъчно превантивно и поправително въздействие би изиграла възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание, в случай, че подсъдимият извърши ново умишлено престъпление от общ характер.

Ето защо и на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимияД.Б.А. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. Посоченият изпитателен срок, според съда, се явява достатъчен по продължителност, за да упражни своето превантивно и поправително въздействие спрямо личността на подсъдимото лице.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимияД.Б.А. да заплати сумата от 5911,03 лева (пет хиляди деветстотин и единадесет лева и три стотинки) – разноски по водене на делото, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Съдия при СГС:  

 

 

 

    Член – съдия: