№ 1236
гр. Б., 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500940 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство се разглежда по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от РС С., по ч.гр.д. № 1238/2021г. по описа
на същия съд.
С определение № 201/20.10.2021г., постановено по цитираното ч.гр.д. № 1238/2021г., по
описа на РС С., първоинстанционният съд е повдигнал спор за подсъдност с РС С., по
прекратеното гр.д. № 51 346/2021г. по описа на съда, образувано въз основа на предявен за
разглеждане регресен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т. 1 от КЗ, от застрахователят
платил застрахователно обезщетение на застрахования автомобил- ЗД „****“ АД, срещу
виновния водач- ЕЛ. Г. С., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „...“ № 31, която при управлението
на лек автомобил м. „Шевролет Круз“, с рег. № ****, е предизвикала виновно ПТП, от което
са настъпили вреди за друго МПС- лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** МА.
В постановения съдебен акт са изложени доводи, че РС С. не е компетентен да разгледа и да
се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 500 от КЗ, който съставлява регресен
иск от застрахователя, платил обезщетение на увреденото лице, срещу деликвента. Развити
са правни съображения, че регресният иск има специален характер- той възниква по силата
на закона и не е част от застрахователното отношение/ Решение № 70/23.06.2011г. по т.д. №
624/2010г. на ТК на ВКС- I т.о. и Решение № 20 от 02.04.2021г. на ВКС по т.д. №
2695/2019г. на II т.о./,респ. отговорността на ответника не е породена от сключения
застрахователен договор, а от закона- чл. 500 от КЗ. След като отговорността на ответника
не е договорна, та същият няма качеството на потребител на застрахователна услуга и
предявения срещу него иск не попада в обхвата на приложението на нормата на чл. 113 от
ГПК, поради което не са налице основания изключващи общата местна подсъдност и
1
сезираният РС С. е местно компетентния съд за разглеждането на предявения регресен иск.
Б.ският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
РС С. е сезиран с иск предявен от ЗД „****“ АД срещу ЕЛ. Г. С., за заплащане на регресно
вземане за изплатено обезщетение от ищеца за щети на увредено МПС, получени при ПТП,
настъпили по вина на ответника деликвент, която при управление на МПС след употреба на
алкохол, е предизвикала виновно ПТП, от което са настъпили щети за друго МПС.
Застрахователят твърди с ИМ че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
1 466.91лв. на водача на увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** МА,
който към момента на увреждането е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ЗД „****“ АД, след което за него е възникнал правен интерес от предявяването на регресен
иск срещу прекия деликвент- виновния водач ЕЛ. Г. С., който е управлявала лек автомобил
м. „Шевролет Круз“, с рег. № ****, след употреба на алкохол в кръвта над допустимата от
закона норма- 0.98%, като пред РС С. е предявен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т. 1 от
КЗ.
При преценка досежно компететния съд за разглеждане на предявения иск, с Определение
№ 4247 от 08.09.2021г. по образуваното гр.д. № 51346/2021г., състав на РС С. е прекратил
производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на РС С., излагайки
съображения, че така предявения иск притежава белезите на иск срещу потребител по
смисъла на чл. 113 от ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователно
покритие по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно
регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по- специално от твърдяното
наличие на законови предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“, има правото да претендира от застрахователя платеното застрахователно
обезщетение. Изложени са съображения, че в практиката на ВКС е прието, че понятието
„потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл и в него се включват и потребителите
на застрахователни услуги по КЗ, какъвто се явява водачът на МПС/собственик, ползувател,
държател/ по застраховката „Гражданска отговорност“.
Съставът на РС С. е приел, че след като спора е потребителски,у приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 113 от ГПК, в актуалната и редакция със ЗИДГПК/изм. ДВ бр.
65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./, съгласно която компетентен за разглеждането на
предявения иск е съдът, в чийто район е настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящия адрес- постоянния такъв.
Изхождайки от служебно извършена справка от НБД Население, съдът е установил че
постоянният и настоящ адрес на ответника е в с. Горна Брезница, Община Кресна, което
обуславя извода, че местно компетентния съд е РС С..
С Определение № 4247 от 08.09.2021г. по гр.д. № 51346/2021г. по описа на РС С., 72
граждански състав на РС С. е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил
същото по компетентност за разглеждане от РС С..
2
За да осъществи правомощията си съобразно чл. 122 от ГПК, настоящия състав на ОС Б.,
излага следните правни съображения:
Окръжен съд Б. е компетентен да разглежда настоящия спор за подсъдност, тъй като той е
по-горния по степен съд, в чийто район се намира районния съд, който последен е отказал да
разгледа делото.
Настоящият решаващ състав намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск е
Районен съд-С., поради следните съображения:
Изхождайки от заявените с исковата молба по прекратеното гр.д. № 51346/2021г. по описа
на РС С. правно релевантни факти и заявения петитум, съставът на ОС Б. намира че
предявен за разглеждане е регресен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т. 1 от КЗ.
Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на водача на увредения
автомобил- лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** МА, за нанесените на
автомобила щети, в резултат на ПТП, доколкото увреденият автомобил, към момента на
увреждането е бил във валидно застрахователно правоотношение със ЗД „****“ АД. След
изплащането на застрахователното обезщетение за претърпените щети за увреденото МПС,
за застрахователя на осн. чл. 500 ал.1 т. 1 от КЗ, е възникнало законовото основание да
предяви регресен иск за заплатеното обезщетение, срещу деликвента- виновния водач за
настъпилото ПТП, от което са произтекли вредите.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 500 ал.1 и ал. 2 от КЗ, представлява право на
застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение,
ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания/в случая в
хипотезата на чл. 500 ал.1 т. 1 от КЗ/. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия
състав на чл. 410 от КЗ. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на
основания, посочени в закона, но то не е част от застрахователното правоотношение, а
възниква по силата на закона и при наличието на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания- умисъл, употреба на алкохол и наркотици и др./Решение № 20 от
02.04.2021г. на ТК на ВКС, по т.д. № 2695/2019г. на II т.о./.
От своя страна отговорността на ответника по предявен иск с правно основание чл. 500 от
КЗ, не произтича от застрахователно правоотношение, а от виновно извършеното деяние от
който са причинени вреди. След като отговорността на ответника не е договорна, то същият
няма качеството на потребител на услуга. Настоящият състав на ОС Б. намира, че
ответникът не би могъл да има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и в по- широк смисъл, в каквато насока е приетото от съдебната практика във връзка с
приложението на специалната местна подсъдност, поради което не попада в обхвата на
приложението на нормата на чл. 113 от ГПК. Поради изложените съображения, съдът
намира че компетентен да разглежда делото като първа съдебна инстанция, с оглед на
правилата на общата подсъдност/чл. 108 от ГПК/, е РС С..
3
Излагайки съображения, идентични на тези визирани в настоящия съдебен акт, Районен съд-
С., законосъобразно е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения
регресен иск по чл. 500 от КЗ и е повдигнал препирня за подсъдност. Изложеното
предпоставя изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд С..
Водим от горното, Б.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4247 от 08.09.2021г. по гр.д. № 51346/2021г., от 72 състав на РС
С., с което съдът е прекратил производството по делото пред първоинстанционния съд и е
препратил същото по компетентност на РС С., като НЕПРАВИЛНО.
ИЗПРАЩА делото на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4