Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
30.01.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и първи януари година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 198 по описа за 2019
година
за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на Д.Л.У. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Б.
***, с адрес за призоваване: гр. Разград, ул. „Марица“ № 1, кантора № 9 за
обявяване на нищожността на Заповед №
З-01-558/ 28.05.2015 г. на кмета на община Търговище, с която е разпоредено
премахването на незаконен строеж „Постройка от допълващо застрояване със
стопанско предназначение за отглеждане на животни“, находящ се в УПИ № VІІІ-436
и УПИ № VІІ-436, кв. 35 по плана на с. Стража, общ. Търговище от Й.Д. У.
(съпруг на жалбоподателя). Жалбоподателят счита постановената заповед за
нищожна, тъй като при премахване на процесната постройка (построена при
режим на СИО) не е бил уведомен за издадената заповед и не е могъл да защити
правата си. Жалбоподателят сочи в допълнително писмено становище по делото, че
оспорената заповед е нищожна на основание чл. 146 т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Оспорващият навежда, че с решение по в.гр.д. № 56/ 2016 г. на ОС – Търговище е
бил признат за собственик на дворно място от 139, 77 кв.м., като съдът е
установил грешка в кадастралния план и цялата процесна постройка (към настоящия
момент – премахната) е разположена върху терен, негова собственост. Поради това
заповедта противоречи грубо на материалния закон и целите на закона, а отхвърляне
на искането за спиране на адм. производство, направено от съпруга на
жалбоподателя до приключване на в.гр.д. № 56/ 2016 г. на ОС – Търговище
противоречи на адм. производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Д.Б. ***,
който поддържа жалбата и изразява становище за обявяване на нищожността на
процесната заповед.
Ответникът по оспорването – кметът на
община Търговище, редовно призован се представлява от ю.. Ж., редовно
упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата, нейното отхвърляне
и присъждане на съдебни разноски.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.
149, ал. 5 от АПК, налице е правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че жалбоподателят У. сключил граждански брак на 08.11.1965 г. в гр.
Търговище с лицето Й.Д. У. според представеното удостоверение за гражданска
брак (стр. 9 от делото) и към момента на подаване на жалбата е съпруга на
лицето У. според представеното удостоверение за семейно положение (стр. 25 от
делото).
На 10.10.1972 г. в с. Стража, окръг
Търговище съпругът на жалбоподателя сключил договор за покупко-продажба с Вели
Кязимов Мустафов от с. Стража за продажбата на 1, 5 дка дворно място, находящо
се в землището на с. Стража, окръг Търговище при граници: изток А. Н. С., юг – Ст. Хр. П., запад – път и
север – река, заедно с 30 бр. тополи за сумата от 2 400 лв. според представения
договор (стр. 7 от делото).
На 16.03.1984 г. с НА за собственост на
недвижим имот нотариус С.П. при РС –
Търговище признала за собственик съпруга на жалбоподателя след проверка по реда
на чл. 483 от ГПК по давностно владение на празно дворно място от около 680
кв.м. в с. Стража, окръг Търговище при граници: от две страни улици, река и
парцел № VІІ-436 на М. А. И., като мястото
е заснето по планоснимачен номер № 436, за което е отреден парцел № VІІІ, в
квартал № 35 по регулационния план на същото село, и с неуредени сметки по
регулация от 5 кв.м., с пазарна оценка към пазарна оценка към тогавашния момент
от 1 200 лв., според представения НА за собственост на недвижим имот по давност.
На 30.03.1984 г. на съпруга на
жалбоподателя било издадено строително разрешение за строеж на стопанска сграда
на границата към парцел № VІІ-436 върху 60 кв.м., според представеното строително
разрешение № 31/ 30.03.1984 г. (стр. 10 от делото).
По делото е представен проект - част
електро на обект – стопанска постройка на съпруга на жалбоподателя (без
датиране за изработването), ведно с обяснителна записка (стр. 11 до 13 по
делото), както и схема на ел. инсталация, поради което съдът приема, че се
касае за процесната постройка.
На 28.05.2015 г. е издадена процесната
заповед № З-01-558 от кмета на община Търговище, с която е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Постройка от допълващо застрояване със стопанско
предназначение за отглеждане на животни“ находящ се в УПИ № VІІІ-436 и УПИ №
VІІ-436, кв. 35 по плана на с. Стража, община Търговище. В заповедта е
посочено, че строежът представлява постройка с размери в план 7,10/ 18, 70 м. и
Н ср. от около 3 м. Разположена е на разстояние 5 м. от границата с улица о.т.
103 – о.т. 106 на регулационната линия на улица с о.т. 106 – о.т. 107 и на
разстояние 15 м. от границата с УПИ № VІ-436, кв. 35. Конструкцията на строежа
е масивна от стоманобетонови панели с дървена покривна конструкция, покрита с
етернит. По устна декларация от извършителя, строежът е изпълнен преди 1984 г.
за извършеното строителство не са представени строителни книжа. Строежът е
шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Представено е строително
разрешение № 31/ 30.03.1984 за изграждане на стопанска сграда от 60 кв.м., по
одобрен ЗП на границата към парцел № VІІ-436, кв. 35 по плана на с. Стража,
общ. Търговище. Съгласно действащия ЗП на с. Стража за имоти № VІІ-436 и №
VІІІ-436 е предвидено основно свободно застрояване и допълващо, свързано на
общата граница, а не на уличната регулационна линия с о.т. 106 – о.т. 107. При
изграждането на постройката са нарушени разпоредбите на чл. 55 и чл. 56, ал. 2,
т. 1 от ЗТСУ (отм.), съгласно които в чужд имот имат право да строят лицата, в
полза на които е учредено право на строеж и при наличие на издадено строително
разрешение. Нарушен е чл. 125, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и нормативи по
ТСУ (отм.) в редакцията от 1977 до 1990 г., съгласно който не могат да се
изпълняват стопански постройки и допълващо застрояване на уличната регулация.
Нарушен е чл. 231, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ, строежът е изпълнен без протокол за
строителна линия и ниво с означение на регулационните и нивелетните репери.
Строежът е изпълнен в нарушение на чл. 42, ал. 2, чл. 148, ал. 1 и чл. 157, ал.
1 от ЗУТ.
По делото са представени Заповед №
З-01-14/ 12.03.2018 г. на кмета на община Търговище за изменение на ПУП-ПР и
проект за изменение на ПУП – ПР на с. Стража, общ. Търговище в обхват кв. 35
УПИ № VІІ-436 и УПИ № № VІІІ-436 от 2018 г. с възложител съпругът на
жалбоподателя (стр. 41 до 53 от делото).
По делото са разпитани в качеството на
свидетели И. Ст. И. и Й. Н. Вл..
Според показанията на първия свидетел И. (съсед на Д.Л.У. ***) Те са
били къща до къща, но сега те са в блок, но преди им била къщата там. За къщата
в с. Стража е правил ел. инсталацията. Баща му, който карал трактор навремето,
подравнил там самото мястото, когато се започнало да се строи. Това е било
някъде 1982-83 г. Помнел го, тъй като точно тогава, късна есен, баща му починал
на У.. Това
се случило след като са направили строежа. Когато баща му починал стопанската
постройка е била вече изградена. Не може да кажа, че баща му е помагал
много по време на изграждане на строежа, но все пак, колкото е могъл е
помагал. В с. Стража ходел всяка година.
У.
гледал пилета, а той много хора водел там, за да си купували пилета от него. И
тази година е ходил два-три пъти. Той продължавал да гледа пилета, но в друг
имот – на вилата. Тази постройка е била до вилата, а сега като я махнал в
самата вила си ги гледал пилетата. Той там и си живеел. Преди това, преди да
изгради тази постройка в с. Стража, У. гледал пилета тука в къщата си в гр.
Търговище. Тази стопанска постройка се построила за около 1-2 години.
Материалите, от които е била построена тази постройката са били тухли, вар,
цимент, желязо, арматури, кофражи. Около 50-60 кв. м. да е някъде постройката,
но не може точно да каже.
Вторият свидетел дава сведения, че познава Д.Л.У. и съпругът и откакто се помни. Те
са съседи в гр. Търговище и къщите са били през една улица. Знаел, че имат имот
в с. Стража. Този имот го бил посещавал през третото тримесечие на 1983 г.
заедно с другия комшия, за да изпълнят ел. инсталация на сградата – пилчарник
както той го нарекъл. Той имал завършено такова образование за ел. специалист в
строителния техникум. Когато правели ел. инсталацията постройката е била вече
изградена до покрив. Те работели вътре в самата сграда. Техният труд продължи
около три дена. Казва, че е било в третото тримесечие на 1983 г., тъй като
тогава починал бащата на У.. Неговите
родители като комшии присъствали на погребението на баща му. Когато баща му
починал сградата е била построена вече. Самият той е бил възрастен на около
75-76 г. някъде (баща му на У.), но е
идвал покрай тях и се въртял там. Материалите, от които е била изградена
процесната постройка е панел, а покривът – дървена конструкция, но не
помнел с какво е била покрита дървената конструкция. Като квадратура също не
помни колко е била.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза с вещо лице – архитект, което дава заключение по първия поставен
въпрос, че процесната стопанска постройка, попадаща в УПИ № VІІІ-477 в кв. 35
по действащия ПР на с. Стража, одобрен със заповед № З-01-14/ 12.03.2018 г.
(понастоящем премахната) е попадала в ПИ № 436 по кадастралния план на
с.Стража, изработен през 1979-80 г. и одобрен с одобряването на ЗРП на селото
със заповед № 104/ 30.01.1984 г. Ако се приеме, че същата е изградена преди
1984 г. – в края на 1983 г., тогава е бил изработен кадастралния план за имот №
436, но не е бил одобрен още. В него не е нанесена тази постройка. Последния
действащ регулационен план на с. Стратиджа (Стража) е бил този, одобрен през
1928 г. от Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството
(Прил. № 1). Според него стопанската постройка е попадала в имот, извън
регулацията на с. Стратиджа. Най-южния квартал по регулационния план № 38 не
обхваща имота на процесната постройка.
По втория поставен въпрос съдебният
експерт е отговорил, че е приложил извадка от плана, одобрен през 1928 г. за
ориентация е отбелязал наличните сгради, общи за двата плана. Масивното жилище
в парцел № V-422 в кв. 38 е същото по сега действащия ПРЗ, находящо се в УПИ №
V-433. Паянтовото жилище и паянтовата постройка, южно от реката (№ 1 и № 2) по
плана от 1928 г. са същите, попадащи в УПИ № VІ-435, кв. 35 по сега действащия
план. ПИ № 436 по кадастралния план от 1984 г. се намира южно от имот 435, т.
е. извън регулацията по плана от 1928 г. Това определя, че процесната постройка
се е намирала извън населеното място, в неурегулираната част на населеното
място по време на нейното изграждане (1983 г.), т. е. няма как да е била на
уличната регулация, защото по това време регулационния план не обхваща имота,
в който е попадала процесната постройка.
При
тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът разглежда оспорената заповед № З-01-558/
28.05.2015 г. на кмета на община Търговище, с която е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Постройка от допълващо застрояване със стопанско
предназначение за отглеждане на животни“, находящ се в УПИ № VІІІ-436 и УПИ №
VІІ-436, кв. 35 по плана на с. Стража, община Търговище собственост на Й. У. –
съпруг на жалбоподателя, само относно нейната нищожност, предвид нормата на чл.
149, ал. 5 от АПК. Съгласно посочената разпоредба адм. актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на тяхната нищожност без ограничение във времето.
Съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. правният
интерес при нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата. В тази
връзка съдът приема, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване, защото
търпи негативни правни последици от премахването на строежа, тъй като е съпруг
на собственика на строежа, който е изграден при режим на СИО.
Съдът приема, че жалбата е неоснователна
при следните съображения:
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност
или унищожаемост) се определя от степента на порока;
3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според
правната теория нарушението на административно-производствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос ("Административно
право", издание 2009 г., проф. Кино Лазаров);
4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. -
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано -
административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост;
5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Съобразно тези критерии съдът приема, че
наведените доводи от жалбоподателя не са такива за нищожност, а евентуално
представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. За настоящия съд
обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради просрочие на жалбата.
Възраженията на жалбоподателя се свеждат
до съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материални
правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съдът приема, че
участието на жалбоподателя в адм. производство по процесната заповед не променя
извода на адм. орган, че процесния строеж е незаконен и подлежи на премахване,
тъй като е нетърпим и няма как да бъде узаконен, тъй като не попада в
хипотезата на § 16 от ДР на ЗУТ (намира се на по-малко от 5 от имотните граници
– чл. 169 от Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ(отм.)). Поради това не е
налице такова съществено нарушение на адм.производствените правила, което да
влече нищожност. Ако се приеме, че е налице противоречие с материално-правни
разпоредби, то отново същото не е такова, че да влече нищожност. Относно
наведеното противоречие с целта на закона, при липсата на изложени мотиви в
тази насока съдът също приема, че не е налице такова противоречие, което да
обоснове нищожност на оспорения адм. акт.
Предвид на изхода от оспорването на адм.
орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100
лв. съставляващи ю.. възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от АПК, чл. 149, ал. 5 от АПК във вр. с чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и чл. 144 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Л.У. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Б.
***, с адрес за призоваване: гр. Разград, ул. „Марица“ № 1, кантора № 9 за
обявяване на нищожността на Заповед №
З-01-558/ 28.05.2015 г. на кмета на община Търговище, с която е разпоредено
премахването на незаконен строеж „Постройка от допълващо застрояване със
стопанско предназначение за отглеждане на животни“, находящ се в УПИ № VІІІ-436
и УПИ № VІІ-436, кв. 35 по плана на с. Стража, общ. Търговище от Й.Д. У.
(съпруг на жалбоподателя).
ОСЪЖДА Д.Л.У. ЕГН ********** ***
да заплати на кмета на община Търговище направените по делото разноски в размер
на 100 лв., съставляващи ю.. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Р. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: