№ 57
гр. Велико Търново, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500024 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260121/27.10.2021 година по гр. д. № 127/2020 година на Окръжен съд Плевен
е отхвърлен предявен от Т. Л. М. против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен
иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 35 000 лева – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за периода
13.10.2015 година – 28.01.2020 година – преживени болки и страдания, включително
психическо натоварване и болезнени притеснения от оперативната намеса на 12.10.2015
година по ендопротезиране на дясната ѝ коленна става, ведно със законната лихва от
28.01.2020 година – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен.
С посоченото решение Т. Л. М. е осъдена да заплати по сметка вещи лица на Окръжен съд
Плевен допълнителен депозит за тричленната съдебномедицинска експертиза в размер на
819.50 лева, които да се изплатят на експертите, включени в състава на експертизата,
съгласно протокола от съдебно заседание, проведено на 27.09.2021 година, на основание чл.
77 от ГПК.
Със същото решение Т. Л. М. е осъдена да заплати на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД
сумата 3 199.50 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
1
Решението е постановено при участието на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД като трето лице помагач на страната на
ответника.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И.А. – пълномощник на Т. Л. М.,
против Решение № 260121/27.10.2021 година по гр. д. № 127/2020 година на Окръжен съд
Плевен. В жалбата се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се
несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд и със заключението на
назначената и приета по делото комплексна тричленна съдебномедицинска експертиза.
Развиват се доводи срещу извършеното медицинско изследване „ъглосантиметрия“ от
вещото лице доктор М., който е заключил, че двата долни крайника са почти изравнени до
степен на „нормално отклонение“. Пълномощникът на Т. Л. М. смята, че отразеното в
Амбулаторен лист № 403/7.12.2015 година измерване на двата долни крайника, извършено в
„Медицински център-Троян“ ЕООД от доктор Б., е по-прецизно и отразява действителната
разлика между двата крака. Изтъква се, че основният спорен момент в производството е:
какви са последиците за Т. Л. М. от последната операция, извършена на 12.10.2015 година
от екипа на проф. д-р А. в ответното лечебно заведение, как същата се е отразила на цялото
ѝ физическо и психическо състояние. Възразява се срещу заключението на експертите, че
болките и страданията, които ищцата търпи, се дължат на множеството ѝ придружаващи
автоимунни и други заболявания. Според процесуалния представител на жалбоподателката
в хода на процеса е доказана причинната връзка между извършената „реинплантация на
коленна става“ от екипа на проф. д-р А. и търпените вследствие от нея болки и страдания от
Т. Л. М..
Направено е искане да се отмени Решение № 260121/27.10.2021 година, постановено по гр.
д. № 127/2020 година по описа на Окръжен съд Плевен, с което е отхвърлен като
неоснователен иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите на Т. Л. М. против
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, и да се постанови друго, с което да се осъди ответното
дружество да заплати на Т. Л. М. сумата 35 000 лева –обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди за времето от 13.10.2015 година до 28.01.2020 година – преживени
болки и страдания, включително психическо натоварване и болезнени притеснения от
оперативна намеса на 12.10.2015 година по ендопротезиране на дясната ѝ коленна става,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т.Г. –
пълномощник на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги
Странски“ ЕАД, с който я оспорва.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД
– трето лице помагач в производството, в който са изложени съображения за нейната
неоснователност.
2
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на Т. Л. М. – адвокат И.А.,
поддържа въззивната жалба. Не претендира разноски за производството по обжалване.
Пред Апелативен съд Велико Търново процесуалния представител на ответника
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД –
адвокат Т.Г., поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.
Пред Апелативен съд Велико Търново упълномощеният представител на третото лице
помагач на страната на ответника –„Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, поддържа отговора на въззивната жалба.
Претендира разноски по обратния иск.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, провери
обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 127/2020 година по описа на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявен от адвокат И.А. – пълномощник на Т. Л. М., против
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД,
град Плевен иск с посочено правно основание чл. 49, във връзка с чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 35 000 лева. В исковата молба, уточнението и допълнението към нея се излага следното:
През периода 5.10.2015 година – 27.10.2015 година Т. Л. М. за пореден път била пациентка в
Клиниката по ортопедия и травматология към „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД, град Плевен поради стари болежки от 2006
година. През 2007 година е ендопротезирана дясната ѝ коленна става. Вследствие зачестили
болки ищцата отново посетила същото отделение. След проведен преглед и назначено
рентгеново изследване е взето решение за оперативна намеса, извършена на 12.10.2015
година от лекарски екип включващ: професор д-р А. А., д-р М. С., д-р И. Г., д-р М. Д. и
сестра С. Ц.. Развиват се доводи, че след оперативната намеса при Т. Л. М. се получила
разлика в дължината на двата долни крайника, в подбедрицата и коляното. Оплаква се от
болки в кръста, които се разпространяват към дясната тазобедрена става и предната коремна
стена (в дясно), затруднение и дискомфорт при стоеж и ходене. В подкрепа на твърденията
се представят амбулаторни листове от извършени медицински прегледи. Заключава се, че в
резултат на некомпетентната намеса на лекарския екип при ответното лечебно заведение на
Т. Л. М. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в значителни по интензитет
болки и страдания, появили се след процесната операция, които се отразили негативно на
нейното психическо състояние и начин на живот.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД, град Плевен да заплати на Т. Л. М. обезщетение за неимуществените вреди
за времето от 13.10.2015 година до 28.01.2020 година, изразяващи се в преживени болки и
страдания, включително психическо натоварване и болезнени притеснения от извършената
операция на 12.10.2015 година – подмяна на протезата на дясна коленна става, в размер на
3
35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2020 година, до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Т.Г. – пълномощник
на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“
ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер, при условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване. Отправя искане за привличане на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД (към момента „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД) като трето лице помагач на страната на УМБАЛ „Д-
р Георги Странски“ ЕАД, при условията на евентуалност – съдът да приеме за съвместно
разглеждане обратен иск против застрахователното дружество.
С предявения от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги
Странски“ ЕАД при условията на евентуалност обратен иск се претендира при осъждане на
лечебното заведение да заплати обезщетение на Т. Л. М., „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД да бъде осъдено да заплати
на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-д-р Георги Странски“ ЕАД
сумата 35 000 лева – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за
времето от 13.10.2015 година – денят, следващ осъществената операция, до 28.01.2020
година – датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от 28.01.2020
година до окончателното изплащане на сумата въз основа на Застрахователна полица №
3423140500R00294 „Отговорност на лекари и медицински персонал“, със срок на действие
1.10.2014 година – 30.09.2016 година, разноски по делото.
С Определение № 260020/18.08.2020 година по гр. д. № 127/2020 година на Окръжен съд
Плевен е конституирано „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс груп“ ЕАД като трето лице помагач на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД.
Постъпил е отговор от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ ЕАД – третото лице помагач на ответника. Изразено е становище за
неоснователност на главния иск – липсва конкретика в какво се изразяват действията и
бездействията на служителите на „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен, от които са произтекли твърдените от Т. Л.
М. неимуществени вреди; с кое поведение на медицинските специалисти са нарушени
утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика. Оспорва се и
причинно-следствена връзка между състоянието на ищцата и процесната операция. Търди
се, че вредите, търпени от Т. Л. М., са в резултат на тежките ѝ придружаващи автоимунни
заболявания. Съответно неоснователен е и обратният иск.
Пред Окръжен съд Плевен процесуалният представител на Т. Л. М. поддържа предявения
иск.
Пълномощникът на „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД в съдебно заседание заявява, че предявеният иск е
4
неоснователен и недоказан.
Пред първостепенния съд представителят на „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД оспорва исковете, поддържа
отговора на исковата молба.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 260121/27.10.2021 година по гр. д. № 127/2020 година на Окръжен
съд Плевен е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба, уточняващата и допълнителна молба
обстоятелства, направеното искане, съдът приема, че претенцията на Т. Л. М. спрямо
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД е
по чл. 49, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Фактическият състав на непозволеното увреждане предпоставя кумулативното
наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреди, противоправност
на деянието, причинна връзка между противоправното и виновно деяние и настъпилите
вреди, вина.
Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Възникването на отговорността по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите предпоставя наличие на правоотношение между причинителя на
вредата и друго лице – възложител, по силата на което първият е бил натоварен с
извършване на определена работа; причинени вреди; причинителят на вредата да е
осъществил деянието виновно; вредите да са причинени при или по повод извършване на
възложената работа.
Не е спорно и от представената медицинска документация се установява, че Т. Л.
М. е била хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД, град Плевен за периода 5.10.2015 година – 27.10.2015 година.
От Епикриза по ИЗ № 34172/2015 година е видно, че на Т. Л. М. е поставена
диагнозата Гонартрозис декстра; Алопластика генус декстра; Мобилизацио ендопротезис.
Отразените придружаващи заболявания са: артериална хипертония, исхемична болест на
сърцето, Тиреоидит на Хашимото. По данни на пациентката страданията ѝ датират от 2006
година, когато поради зачестили болки и ограниченост в движенията за първи път е
ендопротезирана дясната ѝ коленна става.
През 2007 година е оперирана лява коленна става на Т. Л. М.. След втората
оперативна интервенция до 2014 година тя била в относително добро здравословно
състояние, придвижвала се е без помощни средства. През 2014 година зачестили болките в
5
дясната коленна става, състоянието на Т. Л. М. започнало да се влошава. След извършен
преглед от проф. д-р А. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД, град Плевен е взето решение за извършване на ревизия на дясна
коленна става, която е осъществена на 12.10.2015 година. Трите гореизброени оперативни
интервенции са извършени от екип на проф. д-р А..
Оперативната интервенция на 12.10.2015 година е осъществена поради
установено разхлабване на дясната коленна става на Т. Л. М.. Същата е била планова,
извършена е от екип от високо квалифицирани специалисти с оглед нейната сложност.
На Т. Л. М. е осигурено от „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД медицинско изделие „Комплект коленна ревизионна
ендопротеза“ на стойност 7 770.00 лева (препис от Фактура от 14.10.2015 година).
Националната здравно осигурителна каса не поема цялата стойност на медицинското
изделие, поради което 5 070 лева е следвало да се заплатят от пациента. Т. Л. М. извършила
частично плащане в размер на 3 200 лева на 26.10.2015 година. Безспорно е, че остатъкът от
дължимата сума не е заплатен и до момента.
От заключението на д-р Р. С. Д. – специалист по хирургия, доц. д-р Н. Г. Н. –
специалист по ревматология и д-р М. Х. М. – специалист по ортопедия и травматология в
УМБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”, Първа травматологична клиника, което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че на Т. Л. М. в областта на коленните стави
са извършени следните оперативни интервенции: през 2006 година – първична коленна
артропластика на дясната коленна става; през 2007 година – първична коленна
артропластика на лявата коленна става; на 12.10.2015 година – ревизионна артропластика
(подмяна на протезата) на дясната коленна става. Трите оперативни интервенции са
осъществени от екип на проф. д-р А.. Последната е направена в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД, град Плевен в Клиника по ортопедия и травматология. Вещите лица са
заключили, че операциите са преминали без усложнения, възстановителният период е
постигнал добри клинични резултати и пациентката е ходила без помощни средства през
периода 2007 година – 2014 година, като е имала добър комфорт през това време и са
липсвали оплаквания. Тоталната коленна артропластика е индицирана поради хронично
прогресиращото развитие на ревматоидния артрит и деструкцията на двете стави.
Извършена е при наличие на редица придружаващи заболявания: серопозитивен
ревматоиден артрит; исхемична болест на сърцето; застойна сърдечна недостатъчност (трета
степен със стенокардия); хипертонична болест със съчетание на хипертонично сърце с
хипертоничен бъбрек; други вторични гонартрози; първична глаукома с отворен ъгъл;
начална старческа катаракта двустранно; блефароконюнктивит; дегенерация на макулата в
задния полюс; увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия;
хипотиреоидизъм; митрална инсуфициенция; коронарография – без особености; вродена
деформация на стъпалото, неуточнена. През 2014 година Т. Л. М. започнала да усеща болки
в дясната коленна става и постепенно коляното се деформирало. След консултация с проф.
д-р А. е взето решение за повторна смяна на протезата на дясното коляно. Експертите сочат,
6
че разхлабването на протезата е най-честата причина за ревизия на ставата. В голям процент
от случаите това се дължи на намалената механична устойчивост на костта, получена в
резултат на медикаментозната терапия за лечение на ревматоидния артрит (най-често с
кортикостероидни препарати) и лечението на Тиреоидита на Хашимото, което също води до
остеопороза. На 12.10.2015 година е направена реалопластика на дясната коленна става с
ревизионна протеза. След операцията Т. Л. М. имала чувство, че десният долен крайник е
по-дълъг. Вещите лица обясняват, че това от клинична гледна точка е нормално, защото в
резултат на патологичния процес в костта, довел до разхлабването, е нарушена механичната
ос на десния долен крайник с изкривяване на коляното навън (варусна позиция), при
поставянето на новата протеза и компенсирането на костния дефицит от вътрешната страна
на коленната става меките тъкани изпитват напрежение при разтягането им. Експертите
излагат, че ревматоидният артрит е сериозно заболяване с автоимунна генеза. В еволюцията
му настъпват необратими структурни промени в костта. Това са причините за тежката
деструкция на ставите и тяхната деформация, особено когато са подложени на механично
натоварване. Посочените причини са довели до некротично-микрофрактурни промени в
костите на ходилото с тоталната им деструкция, промяна в анатомията им и изкълчването
между тях. Прогнозите са, че общото състояние на Т. Л. М. ще продължи да се влошава
предвид хронично прогресиращия процес на основните заболявания. Към момента на
прегледа, извършен от вещите лица, при Т. Л. М. не се наблюдават промени в механичната
ос на протезираните стави, няма разхлабване на компонентите и липсват активни
възпалителни процеси. След операцията през 2015 година при ищцата (жалбоподател в
настоящото производство) е започнало скъсяване на левия долен крайник с около 5.5
сантиметра. Лявата глезенна става е патологично деформирана в плановалгусна позиция
(плоско ходило и завъртането му навън). Т. Л. М. ходи с помощни средства. Изписани са
ортопедични обувки. Съобразно представения Амбулаторен лист № 3052/23.05.2018 година
тя страда от тежък депресивен синдром. Лечението е консеравативно с диазепам и ксанакс.
През годините ищцата (жалбоподател пред въззивната инстанция) е имала и други
страдания – счупване на лявата раменна кост през 2018 година; пневмония през месец май
2018 година, 2012 година и 2011 година; остро гнойно възпаление в областта на лявата
лакътна става (абсцес на кожата); счупване на дясната раменна става (горния край на
дясната раменна кост). Изброените заболявания не могат да не се отразят на психиката на Т.
Л. М.. От изложеното е видно, че болките са ежедневие при нея в продължение на много
години. Експертите смятат, че същите основно се дължат на ревматоидния артрит, довел до
дегенеративни промени в гръбначния стълб, физиологични промени в пръстите на ръцете,
деформиране на долните крайници и ставите. Видно от данните по делото Т. Л. М. търпи
непрекъснат дискомфорт и болки доста време преди извършването на операцията през 2015
година. В заключението вещите лица подробно описват какви клинични изменения
наблюдават при Т. Л. М., които според тях се дължат главно на множеството ѝ заболявания
и силните кортикостероидни препарати, приемани през годините. Обясняват механизма на
измерване на двата долни крайника. При Т. Л. М. след измерването е установено, че десният
долен крайник е удължен с около 1 сантиметър спрямо левия, с около 0.5 сантиметра за
7
бедрото и 0.5 сантиметра за подбедрицата. Тази разлика е допустима от клинична гледна
точка и не се отразява на походката. Експертите заключават, че отчетената видима дължина
от 5.5 сантиметра основно се дължи на деформацията на ходилото. Другите оплаквания при
Т. Л. М. – болки в кръста, разпространяващи се към дясната тазобедрена става и предната
коремна стена в дясно, също са резултат от дегенеративните промени в ставите.
Субективното усещане за различна дължина на двата долни крайника има обективен
характер и това води до затруднение и дискомфорт при стоеж и ходене. В конкретния
случай и с оглед на изложеното има множество други причини за видимото скъсяване, които
не са свързани с повторното протезиране на дясното коляно. Въз основа на анализа на
представените документи по делото, данните от клиничния преглед, както и постигнатите
резултати, експертите приемат, че при извършената ревизия на дясна коленна става на
12.10.2015 година от екипа на проф. д-р А. не се установяват нарушения в предоперативната
подготовка. При този тип операции всичко се планира до най-малкият детайл. Не са
констатирани усложнения по време на операцията и следоперативния период. Подбран е
подходящ имплант, който се използва както за първично, така и за ревизионно
ендопротезиране. Придружаващите заболявания при Т. Л. М. са повишили риска от
усложнения по време и след оперативната интервенция. Не са констатирани нарушения на
медицински стандарт „Ортопедия и травматология” и добрата медицинска практика.
Свидетелката С. М. В. от 2013 година живее постоянно в село Черни Осъм,
познава ищцата (жалбоподател пред въззивната инстанция) повече от половин век.
Свидетелката заявява, че състоянието на Т. Л. М. е много зле. Тя не може да става, да се
обслужва сама, ползва помощни средства от рода на тоалетен стол, патерици, а е имало
момент, в който въобще не може да става от леглото. С. М. В. не е ходила лично при нея, но
контактуват по телефона. Свидетелката сочи, че Т. Л. М. изпитва силни болки, единият ѝ
крак е по-дълъг от другия с четири сантиметра. С. М. В. работи в офис за помощни средства
за хора с увреждания. Т. Л. М. има право на ортопедични обувки – лекарската комисия ѝ
дала протокол. Тя го използвала за втори път. Свидетелката обяснява, че обувките на Т. Л.
М. са по поръчка и с надстройка, но тя не може да ги ползва. Била много увредена след
втората операция. Като млада не е имала заболявания. Последните десетина години ѝ се
влошило състоянието. Подлагала се на оперативни интервенции. Според С. М. В. след
втората операция на дясна коленна става през 2015 година се усложнило състоянието на
ищцата (жалбоподател пред въззивната инстанция). Тя ходила при много лекари и
претърпяла множество операции. Свидетелката мисли, че всички операции са извършени от
един специалист – проф. д-р А., защото му имала доверие. След изписването от болницата Т.
Л. М. се придвижвала с патерици. Тя споделила със С. М. В., че чувства единия си крак по-
къс. Свидетелката заявява, че Т. Л. М. продължава да ходи по лекари и санаториуми,
придружавана от своята дъщеря. В момента състоянието на Т. Л. М. е трагично. От
свидетелката взели инвалиден стол, патерици и други. Коляното на Т. Л. М. в момента е
деформирано. С. М. В. не знае жалбоподателката (ищец пред първостепенния съд) да страда
от серопозитивен артрит, какъв е произхода на това заболяване, за други автоимунни
заболявания. Т. Л. М. по принцип не може да спи. Приема много болкоуспокояващи
8
лекарства и сънотворни.
От показанията на П. Р. И. – дъщеря на Т. Л. М., се установява, че болежките в коленете при
нейната майка датират от 2006 година – тогава е извършена първата операция. Направени са
ѝ общо три операции в ортопедията в град Плевен при един и същи хирург. Третата
операция е осъществена на 12.10.2015 година – от медицински екип специалисти с главен
оператор проф. д-р А.. Свидетелката твърди, че след последната операция за ревизия на
дясна коленна става кракът на майка ѝ станал по-дълъг. След като я изписали от лечебното
заведение на ищцата (жалбоподател пред настоящата инстанция) е извършено медицинско
изследване „ъглосантиметрия“ в град Троян при д-р Б., която е рехабилитатор. При
изследването е установено, че разликата в двата крака е 3.88 сантиметра, като десният е по-
дълъг. След месец отишли на преглед при проф. д-р А.. Той констатирал, че Т. Л. М. е
родена с разлика в двата долни крайника. Започнали проблеми с намирането на обувки,
които да компенсират разликата в двата крака. Т. Л. М. започнала да стои повече на левия
крак, който е по-къс – така се чувствала по-стабилна. Към днешна дата има скъсани
глезенни връзки на левия крак, който е в абсолютно неправилна форма. Свидетелката
заявява, че майка ѝ ходи на кокалчето на крака, който е напълно изкривен. От 30 години Т.
Л. М. е с диагноза ревматоиден полиартрит. В нейния случай освен болка, която е
постоянна, има и абсолютна видима дегенерация на ставите. Налице е очевидно изкривяване
от артрита, който довел до гонартроза. При първия преглед при проф. д-р А. е установено, че
дясната става е по-износена и трябва да се смени първа. Заболяването е автоимунно. Т. Л. М.
приемала в продължение на години силни лекарства, които нанасят тотална щета на
организма. Те потискали възпалителния процес и забавяли процесите на дегенеративност в
целия организъм. Дегенеративността се проявява само в ставите. Майката на свидетелката
страда и от друго автоимунно заболяване – Хашимото. Ревматоидният полиартрит и всички
последици от операциите довели Т. Л. М. до пълна неподвижност. Свидетелката заявява, че
тя ходи в санитарен стол в стаята, където спи, защото не може да се движи и разликата
между двата ѝ крака е 6 сантиметра. Според П. Р. И. разликата е в резултат от операцията,
осъществена на 12.10.2015 година. Впоследствие разбрали, че не е подменена цялата
коленна става, а само част от нея. Свидетелката предполага, че е само горната част, тъй като
след операцията Т. Л. М. изпитвала силна болка, не знаела докъде стига импланта. П. Р. И.
твърди, че нейната майка е първата жена, на която е направена ревизия на коленна става в
ортопедията в гр. Плевен. Всички други или нямат пари или са починали. Пораженията от
ревматоидния артрит продължавали да се проявяват в лактите, китките, пръстите, ръцете и
челюстта. Изкривяването на гръбнака според свидетелката е от разликата в двата крака –
има болки в тазобедрените стави, защото „единият е нисък, а другият висок“. Всичко идвало
от коленната става. След операцията шест месеца Т. Л. М. ходила с патерици и имала
множество кръвоизливи в крака. След като направила опит да махне помощните средства,
установила че не може да ходи поради разликата в двата долни крайника. През изминалите
години не са спирали да ходят на консултация при различни медицински специалисти. Т. Л.
М. през цялото време приемала болкоуспокояващи. В края на 2019 година майката на
9
свидетелката имала рана на глезена на левия крак.
Свидетеля проф. д-р А. Н. А. си спомня пациентката Т. Л. М., защото я преглеждал
многократно преди и след операцията. Свидетелят заявява, че тя има много сериозни
придружаващи заболявания, които са довели до увреждане на ставите. От заключението на
ревматолога ставало ясно, че тя е с увреждане и на глезенните стави. Ревматоидният артрит
е причина за значителното увреждане на ставата, а утежняващо обстоятелство е това, че тя
страда от Хашимото – още едно заболяване, свързано с тежка степен на остеопороза.
Свидетелят смята, че именно тези заболявания намаляват костната плътност и рискът от
разхлабване на вече имплантирана става е много по-голям. Той си спомня, че е оперирал
първо лявото коляно, и впоследствие дясното коляно. Свидетелят обяснява, че при
заболяването ревматоиден артрит най-често страдат ставите на коленете и ръцете.
Наклоняването на таза при това заболяване е една от причините за субективно усещане за
разлика в дължините на долните крайници. При преглед на Т. Л. М. ревматологът доц. Н.
констатирал, че тя има сериозно деформиране на лявата глезенна става – причина за
скъсяването на левия долен крайник, т.е. относително удължаване на десния долен крайник,
което тя изтъква за неудачно. Свидетелят пояснява, че преди да се извърши интервенция
операторът измерва дължините на крайниците, но същите не се отбелязват. На
операционната маса отново се прави измерване, за да се съобрази наклона на таза. Професор
д-р А. подробно разяснява начина на протичане на предоперативната подготовка и
механизма на операцията, възможните последствия и деформациите в случая в
следоперативния период. Заявява, че при извършената ревизия на дясна коленна става при Т.
Л. М. е ползвал става от една и съща фирма и не може да има несъвпадение. Свидетелят
пояснява, че ревматоидния полиартрит довежда до разхлабване на връзката на импланта с
костта, поради което същият се фиксира с цимент. Доцент Н. е потвърдил неговото
становище, че Т. Л. М. има тежки придружаващи автоимунни заболявания, които намаляват
костната плътност и водят до остеопороза.
От показанията на свидетеля д-р И. К. Г. е видно, че ревизията на смяна на протеза е
сравнително сложна операция и се изиска доста опит. Свидетелят Г. е асистирал на проф. д-р
А. при процесната операция. Причините за такава операция са различни – най-често е
разхлабване. Разхлабването е два вида – септично (при възпаление) и асептично (поради
други процеси). И в двата случая се касае за костен дефицит. Други причини са болката или
промяна в оптималната позиция на компонентите. Оперативната техника е доста сложна –
тъканите са променени от предходни операции и не са толкова „съдействащи“ и еластични,
което утежнява ситуацията. Свидетелят разяснява оперативните способи и методите,
използвани при процесната операция; обичайните оплаквания, които могат да настъпят.
Обяснява проблемите, свързани с автоимунните заболявания на Т. Л. М., възможните
последствията от тях във времето. Свидетелят д-р Г. няма спомен за настъпили усложнения
по време на операцията или през следоперативния престой на Т. Л. М. в клиниката. Той
заявява, че през последните няколко години зашиват пациентите с такер, а не с конци – по
този начин се нарушава само външната част на костта и травмата върху меките тъкани е по-
10
малка. Свидетелят сочи, че двата елемента на коленната става категорично са различни.
Отделните фирми имат различни компилиращи се компоненти, които в повечето случаи не
са взаимно заместими. С рентгеново изследване може да се констатира, че са налице две
различни части от две отделни системи, но вероятността да се копират е много малка.
Опитен специалист може до голяма степен да прецени от коя фирма са имплантите.
Отговорност за вреди от чуждо поведение, настъпили при или по повод извършване на
определена работа, носи този, който е възложил работата. За отговорността по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите е без правно значение формата, чрез която се
осъществява възлагането на работа. Отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с работата физически лица. Възложителят може да се
освободи от отговорност при доказване, че увреждането не е причинено виновно от
изпълнителя или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод
изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите възниква и в хипотезата, при която причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.
Медицинската помощ е правно регламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за
здравето качеството ѝ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.
1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, точка 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина. В чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е визирано,
че дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят
в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента; медицинските стандарти
се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Добрата медицинска практика
изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да
се съблюдават всички гарантирани му права. Съобразно принципа на адекватните очаквания
при наличие на здравословен проблем, по повод на който пациент се обръща за помощ към
лекар, специалистът следва да предложи и осъществи лечение, съответно на медицинските
стандарти и добрите практики, да спазва прокламираните в чл. 86 от Закона за здравето
права на пациента.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, не може да се
направи несъмнен извод за действие или бездействие на лицата, извършили оперативната
интервенция на Т. Л. М., което да е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ, с медицински
стандарти в съответната област и Правилата за добра медицинска практика. Не се
установяват нарушения на чл. 81 от Закона за здравето, включващи своевременност и
достатъчност на медицинската помощ; спазване на правата на пациентите (например
11
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението), както и неспазване на
етичните изисквания при упражняване на медицинската професия, залегнали в Кодекса за
професионална етика на българските лекари. Деянията, които противоречат на посочените
изисквания, могат да се изразяват в различни действия или бездействия – неправилно
лечение, неправилна диагноза, погрешно извършена манипулация/операция, неправилно или
липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза,
ненавременно предприемане на лечение и други.
От данните по делото е видно, че Т. Л. М. страда повече от тридесет години от ревматоиден
артрит. Впоследствие са се проявили и други придружаващи заболявания, изчерпателно
изброени в заключението на тричленната съдебна експертиза. Т. Л. М. е многократно
освидетелствана с експертни решения на ТЕЛК, търпяла е дискомфорт и болки в
продължение на много години. Тя се е лекувала дълъг период от време със силни
кортикостероидни медикаменти, които потискат симптомите на придружаващите
заболявания, но същевременно намаляват костната плътност, което неминуемо води до
дегенеративност на ставите. При Т. Л. М. е диагностициран и Тиреоидит на Хашимото,
лекуван медикаментозно през годините, което също води до остеопороза – намаляване
плътността в костите – лесна чупливост и податливост на травми. В заключението на
експертите е отразено, че Т. Л. М. е претърпяла счупване на лявата раменна кост през 2018
година и счупване на дясната раменна става (горния край на дясната раменна кост). Всички
тези преживявания и търпени болки от Т. Л. М. са се отразили негативно и върху
емоционалното ѝ състояние, за което е приемала психотропни лекарства. Установява се, че
нейните проблеми с коленните стави са започнали още през 2006 година, когато е
осъществена и първата оперативна интервенция. Втората операция на Т. Л. М. е извършена
през 2007 година и до 2014 година според експертите тя е имала добър комфорт и са
липсвали оплаквания. Влошаването при Т. Л. М. е започнало през 2014 година. След
консултация с проф. д-р А. е взето решение за оперативна намеса – ревизия на дясна
коленна става, която е извършена на 12.10.2015 година. В заключението на тричленната
комплексна съдебномедицинска експертиза е отразено, че в предоперативния и
следоперативния период не са установени усложнения при Т. Л. М.. В съдебно заседание
проф. д-р А. е заявил, че наклоняването на таза при това заболяване е една от причините за
субективно усещане за разлика в дължините на долните крайници. След преглед
ревматологът доц. д-р Н. е констатирал, че Т. Л. М. има сериозно деформиране на лявата
глезенна става – причина за скъсяването на левия долен крайник, т.е. получило се е
относително удължаване на десния долен крайник. Това „относително удължаване“ на
десния долен крайник според становището на експертите е вследствие на ревматоидния
артрит (заболяване с автоимунен генезис), обусловил намаляване костната плътност през
годините, деформации в долните и горните крайници и ставите, изкривяване в гръбначния
стълб, което неминуемо променя походката и следователно тежестта започва да се поема
предимно от единия крак. Доказва се, че диагностично-лечебният алгоритъм при
извършване на операцията на Т. Л. М. е спазен, предоперативната подготовка и планиране
съответстват на този вид оперативна интервенция.
12
Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че са спазени всички изисквания за
операция от този вид, включително и механизма за измерване на долните крайници, оспорен
с въззивната жалба. Касае се за сложна операция, която се извършва от
висококвалифицирани специалисти. Този вид оперативни интервенции се планират до най-
малката подробност – повторното протезиране трябва да реши много въпроси, свързани с
корекция на деформацията, възстановяване на механичната ос, компенсиране на костния
дефект, точното анатомично поставяне на протезните компоненти, мекотъканен баланс и
стабилност на ставата, функционално тестване, недопускане на усложнения и възпалителни
процеси. Осъществена е и предоперативна подготовка с необходимите консултации,
изследвания, планиране на кръв за хемотрансфузия и други. Подбран е подходящ имплант
(коленна протеза), използван както за първично, така и за ревизионно ендопротезиране. Не
се установява действие или бездействие от страна на медицинските специалисти и в
частност на проф. д-р А., извършили оперативната интервенция, които да са в нарушение на
утвърдените медицински стандарти за качество на оказваната помощ, Правилата за добра
медицинска практика, както и причинна връзка между действия или бездействия на
медицинските специалисти и здравословното състояние на Т. Л. М. към момента, за чието
обезщетение се претендира. Не са доказани при условията на кумулативност предпоставките
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на отговорността на
лечебното заведение-ответник.
С оглед на изложеното, съдът смята, че предявеният от Т. Л. М. против „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“ ЕАД иск с правно
основание чл. 49, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 260121/27.10.2021 година по гр. д. № 127/2020 година на Окръжен съд Плевен е правилно
– във въззивнaта жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност,
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първостепенния съд,
поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Доводите на
процесуалният представител на Т. Л. М. за допуснати от състава на Окръжен съд Плевен
процесуални нарушения са неоснователни – първостепенният съд е обсъдил в съвкупност
събраните по делото доказателства, наведените от представителите на страните доводи и е
формирал обосновани изводи. Заключението на тричленната съдебномедицинска експертиза
не е оспорено докато трае неговото изслушване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Т. Л. М. следва да бъде
осъдена заплати на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, град Плевен сумата 890 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред въззивната
инстанция. Останалите разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК – 300 лева
за изготвяне на отговор на въззивната жалба, не следва да се присъждат поради липса на
доказателства за тяхното заплащане (в договора за правна защита и съдействие е отразено,
че сумата е платима по сметка).
13
На третото лице помагач не се присъждат разноски – чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Обратният иск е предявен при условията на евентуалност. Същият не е разглеждан от
първостепенния съд и от въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260121/27.10.2021 година по гр. д. № 127/2020
година на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА Т. Л. М., с ЕГН **********, от село Черно Осъм, община Троян, със
съдебен адрес: гр. Плевен, ****** – адвокат И.А., да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-„Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ул. „Георги Кочев“ 8а, сумата 890
(осемстотин и деветдесет) лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-„Д-р Георги Странски“
ЕАД, град Плевен – „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп” ЕАД, град София, пл. „Позитано“ 5.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14