№ 1463
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100901641 по описа за 2023 година
СГС е сезиран с искова молба от „З.К.-П. АД, регистриран в Република Северна Македония,
с която е предявен срещу „А.Б.***“ ЕООД иск с правно основание чл.119 ал.1 КМЧП, вр. с
чл.21 от Договора за правна помощ по граждански дела, сключен между Република България
и Република Северна Македония. Твърди се от ищеца, че е бил страна по гражданско дело в
Република Северна Македония, по което е постановена присъда N ТСЖ-20/23 от 20.06.2023
г. на Апелативен съд – гр.Битоля, с която ответникът е осъден да му заплати сумата от
870 047 ЕВРО със законна наказателна лихва в размер на едномесечния курс на Еурибор,
който се увеличава за всяко полугодие с 10 пункта, както и съдебни разноски от 461 333
денара и 159 720 денара, дължими в 8-дневен срок от присъдата. Сочи се, че ответникът е
участвал в съдебното производство чрез упълномощен процесуален представител, а
постановено срещу него решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение на основание
чл.117 КМЧП и чл.23 от Договора за правна помощ по граждански дела, сключен между
Република България и Република Северна Македония. Иска се от ищеца да се допусне
изпълнението на чуждестранното решение в Република България.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че е
недопустим, защото в чуждестранното съдебно решение е посочено друго наименование на
осъдената страна. По същество се оспорва от ответника да са налице предвидените
предпоставки в Договора за правна помощ по граждански дела, сключен между Република
България и Република Северна Македония, защото липсва индивидуализация на осъденото
търговско дружество поради непосочване на ЕИК, поради което производство е преминало
при ненадлежно конституирана ответна страна. Поддържа се, че е налице процесуално
нарушение, защото съдебните книжа не са достигнали до посочения в решението адрес –
1
гр.Плевен, Община Гулянци и е налице нарушение на чл.23 б.“в“ от Договора. Освен това
спорът и висящ пред Върховния съд на Република Северна Македония, пред който е
образувано дело N Рев1-131/23 г., а това производство е сходно с касационното
производство в Република България. Процесното второинстанционно производство подлежи
на изпълнение, но при наличие на висящо дело пред по-горна съдебна инстанция не следва
да се допуска изпълнение на решението, защото е необходимо решението да е влязло в сила.
Прави искане за спиране на настоящето дело до приключване на дело N Рев1-131/23 г. на
Върховния съд на Република Северна Македония.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довод за
процесуална допустимост, произтичаща от съдържащите се данни в решението на съда
Република Северна Македония, от които е ясно, че ответникът е имал качеството на ищец по
това дело. Навежда се довод, че не са допуснати процесуални нарушения, защото
ответникът е бил надлежно представляван, а съдебните книжа са били връчвани на неговия
пълномощник. Ответникът е участвал в процеса и чрез своя представител по закон. Сочи се,
че производството е приключило с окончателен акт на чуждия съд, защото висящото
производство пред Върховния съд е извънреден способ за отмяна на влязло в сила съдебно
решение, тъй като Закона за паричната постъпка предвижда, че решението на апелативния
съд не подлежи на обжалване.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа, че производството пред
чуждия съд не е приключило с окончателен акт и продължава да е висящо.
Представена е присъда N ТСЖ-20/23 на Апелативен съд в Битоля, с която е отменено
решението на основния съд в гр.Битоля ПЛ1-ТС-83/22 от 01.11.2022 г. и ответникът по
настоящото дело „А.Б.***“ ЕООД със седалище в гр.Плевен, община Гулянци, е осъден да
заплати на „З.К.-П. АД сумата от 870 047 ЕВРО със законна наказателна лихва в размер на
едномесечния курс на Еурибор, който се увеличава за всяко полугодие с 10 пункта, както и
съдебни разноски от 461 333 денара и 159 720 денара, дължими в 8-дневен срок от
присъдата. Направено е удостоверяване от нотариус в Република Северна Македония, че
представеният препис от решение N ТСЖ-20/23 на Апелативен съд – гр.Битоля съответства
на оригинала; поставен е и апостил. Направено е и удостоверяване на Апелативен съд –
гр.Битоля. Върху присъдата е поставен печат, че решението е „изпълнително“.
Представен е препис от насрещна искова молба, подадена от „З.К.-П. АД до основен съд
гр.Битоля, срещу „А.Б.***“ ЕООД, със седалище Република България, с.Брест, обл.Плевен,
община Гулянци, ЕИК *******.
Представен е протокол от 13.12.2021 г. ПЛ1-ТС-188-19 на основен съд Битоля, в който се
сочи, че ответникът се представлява от пълномощник.
Представено е удостоверение по изп.дело N 157/2022 г. на изпълнител с район на
действие Основен съд Битоля и Ресен, в което се сочи, че длъжникът „З.К.-П. АД е платил
на изцяло дълга на взискателя „А.Б.***“ ЕООД, със седалище в Република България,
с.Брест, по изпълнителен документ – решение ПЛ1-ТС-188/19 от 07.07.2021 г. на основен
2
съд гр.Битоля.
Представен е ГПК на Република Северна Македония.
Представено е решение на Върховния съд на Република Северна Македония N РЕВ-
131/23, с което решение N ТСЖ-20/23 от 30.05.2023 г. на апелативен съд в гр.Битоля е
отменено и делото се връща за повторно разглеждане от втора съдебна инстанция – по
отношение на насрещния иск срещу „А.Б.***“ ЕООД и неговото осъждане да заплати
договорна неустойка от 870 047 ЕВРО в равностойност в македонски денари.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. чл.119 ал.1
КМЧП.
Предмет на предявения иск е чуждестранно осъдително решение за присъждане на сумата
от 870 047 ЕВРО, а не конститутивно или решение по установителен иск, поради което
следва да се приеме, че съдът е сезиран с конститутивен иск, с който се иска допускане на
изпълнението.
Процесното чуждестранно решение е постановено от съда в Република Северна
Македония, която е страна по сключен с Република България Договор за правна помощ по
граждански дела, в сила от 07.04.2002 г. Обн. ДВ. бр.40 от 19 април 2002 г. Този договор
следва да се прилага за отношенията между страните по настоящото дело, а нормите на
КМЧП следва да намерят субсидиарно приложение – при непълнота на уредбата по
Договора.
В клаузата на чл.21 ал.2 от Договора е предвидено, че към молбата за допускане на
изпълнение на съдебно решение следва да се приложи копие от съдебно решение, заверено
от съда, като ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към
него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява, че решението е влязло в
сила и е изпълняемо; б) документ, издаден от съда, за изпълнение на част от решението на
територията на молещата договаряща страна, ако има такова изпълнение; и в) документ,
удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, е била редовно призована пред
съда, като при недееспособност на страната е необходимо представяне на документ, че
нейният представител е бил редовно призован.
Посочените по-горе предпоставки, предвидени в Договора, имат значение за редовността
на исковата молба и за процесуалната допустимост на иска, а изискванията на чл.119 ал.2
КМЧП не намират приложение, макар и да са идентични. За решаване на спора по същество
и за основателността на предявения иск следва да се прилагат клаузите на чл.23 от Договора,
които уреждат основанията за отказ да се допусне изпълнение. Това означава, че искът може
3
да бъде уважен и да се допусне изпълнение на чуждестранното решение, но само ако не е
налице някоя от визираните в клаузата на чл.23 от Договора хипотези.
Представеното копие на съдебното решение на чуждестранния съд - присъда ТСЖ-20/23
на Апелативен съд в Битоля, е заверено от съда, придружено е с „апостил“, а на първа
страница от решението е поставен на 06.07.2023 г. правоъгълен щемпел/печат, който сочи, че
решението е „изпълнително“. Това удостоверяване върху чуждестранното решение е
основание за извод, че е спазено предвиденото в клаузата на чл.21 ал.2, б.“а“ от Договора
изискване. Тук следва да се отбележи, че съгласно чуждото процесуално право – чл.322 ГПК
на Република Северна Македония /лист 257 по делото/, присъдата на втората съдебна
инстанция не подлежи на обжалване и става валидна, т.е влиза в сила. Този извод се
потвърждава и от нормата на чл.372 /лист 260/, която предвижда, че ревизията /обжалването/
пред Върховния съд на Република Северна Македония представлява извънредно средство за
защита срещу „влязло в сила решение, постановено на втора инстанция“. В съдебната
практика се приема, че влизането в сила на чуждестранното решение може да се установи с
представяне на законодателството на чуждата държава - определение № 8 от 05.01.2015 г.
по ч.гр. д. № 6019/14 г. на ВКС, ІІІ ГО.
При тези факти съдът намира, че е вън от съмнение обстоятелството, че е влязло в сила
постановеното на втора инстанция от Апелативен съд - гр.Битоля решение/присъда, върху
което е направено отбелязване за неговата изпълняемост, а и в което липсва указание, че
подлежи на обжалване.
По отношение на направеното отбелязване, че решението е „изпълнително“, т.е. подлежи
на изпълнение, следва да се спомене, че то може да служи и за доказване на предвидената в
клаузата на чл.23 б.“а“ предпоставка, която обаче има значение за основателността на иска
/решението да подлежи на изпълнение според националното законодателство на
Договарящата Страна, където е постановено/.
По делото е представено решение на Върховния съд на Република Северна Македония N
РЕВ1-131/23, с което решение N ТСЖ-20/23 от 30.05.2023 г. на апелативен съд в гр.Битоля е
отменено и делото е върнато за повторно разглеждане от втора съдебна инстанция. Това
решение на Върховния съд води до отпадане на всички правни последици на процесното
решение - присъда N ТСЖ-20/23 на Апелативен съд – гр.Битоля, което решение е предмет
на предявения иск по чл.119 ал.1 КМЧП. Отмяната възстановява висящността на делото, а
това изключва по категоричен начин страните да са обвързани от представеното с исковата
молба чуждестранно решение, както и неговата изпълняемост относно осъждането на
ответника да заплати договорна неустойка от 870 047 ЕВРО в равностойност в македонски
денари.
При тези факти съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл.23 б.“а“ от Договора,
защото с отмяната на решението отпадат всички негови последици, включително и неговата
изпълняемост според националното законодателство на Договарящата Страна – Република
Северна Македония.
4
Следва да се спомене, че с молба от 04.10.2024 г. ищецът е поискал спиране по чл.229
ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора след връщане на делото за ново разглеждане от
втората инстанция, което искане е оставено без уважение от съда. При новото разглеждане
на делото от втората съдебна инстанция в Република Северна Македония ще се постанови
ново решение, което може и да не е в полза на ищеца, но дори и да се уважи неговият иск,
ще е налице ново основание за предявяване на нов иск по чл.119 ал.1 КМЧП.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.К.-П.“ АД, регистрирано в Република Северна Македония
с ЕДН *******, в гр. Битоля, ул. „******* срещу „А.Б.***“ ЕООД, ЕИК *******, с.Брест,
община Гулянци, иск с правно основание чл. 119, ал. 1 от КМЧП, с който се иска да се
допусне на територията на Република България изпълнението на чуждестранно решение –
присъда ТСЖ-20/23 на Апелативен съд в Битоля, Република Северна Македония.
ОСЪЖДА „З.К.-П.“ АД, регистрирано в Република Северна Македония с ЕДН *******,
в гр. Битоля, ул. „******* да заплати на „А.Б.***“ ЕООД, ЕИК *******, с.Брест, община
Гулянци, съдебни разноски от 1500 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5