Р Е
Ш Е Н
И Е
№311 26.09.2023
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№361 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от „Кремък“ЕООД, представлявано от управителя В.Н.Н., чрез пълномощника му адвокат И.С.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0306-000162/07.06.2023 год. на Д.К.Д.- Началник
група при ОД на МВР гр. Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание чл.171, т.2а,
б.”а” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№****
за срок от 6 месеца, считано от 07.06.2023 год. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите
предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тъй като не
е налице извършването на нарушение. Водачът Л.Д. е притежавал СУМПС, което е издадено във Великобритания и е било
валидно към датата на извършване на проверката. Същото е издадено по време, когато
Великобритания е била част от Европейския съюз, поради което за него не е било
задължението по чл.162, ал.1 от ЗДвП. Твърди се също така, че заповедта е издадена
в противоречие на материалния закон, а от друга страна прекомерно, по неподходящ
начин, несправедливо и ненужно са засегнати правата на дружеството. Става
въпрос за служебен автомобил, като закона е предвидил една обективна
отговорност за собственика на МПС, за допуснато от друго лице нарушение.
Излагат се доводи, че в този период ако лицето е напускало страната през
граница на страна, членка на ЕС, то преминаването не се е отразявало в
информационните масиви на МВР. В съдебно заседание, пълномощника на
жалбоподателят поддържа подадената жалба. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Д.К.Д.- Началник група при ОД на МВР Сливен, РУ
Нова Загора, оспорва жалбата. Представя становище по съществото на спора, в
което излага подробни съображения относно законосъобразността на оспорената
заповед.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №23-0306-000162/07.06.2023 год., издадена от Д.К.Д.- Началник
група при ОД на МВР Сливен, РУ Ннова Загора на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя „Кремък“ЕООД е приложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№**** за срок от 6 месеца, считано от 07.06.2023
год. От фактическа страна е обоснована с това, че на 07.06.2023 год. около 01:45
ч. в град Нова Загора, ул.“Васил Левски“ до дом №10 в посока север юг Л.Н.Д. управлява МПС „Д.Л.“ с рег.№ ****, собственост
на „Кремък“ЕООД, като след извършена проверка с РСОД и справка с ОДЧ се
установило, че водачът управлява с чуждестранно СУМПС /Великобритания/, което
не е издадено от държава членка на ЕС или друга държава страна по
споразумението за Европейското Икономическо Пространство или Конфедерация
Швейцария в срок от три месеца от влизането му в страната. Водачът е влязъл в
Република България на 21.09.2021 година.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Л.Н.Д. от гр. Стара Загора АУАН серия GA №754187/07.06.2023 год.
за това, че на 07.06.2023 год. около 01:45 ч. в град Нова Загора, ул.“Васил
Левски“ до дом №10 в посока север юг Л.Н.Д.
управлява МПС „Д.Л.“ с рег.№ ****, собственост на „Кремък“ЕООД, като
след извършена проверка с РСОД и справка с ОДЧ се установило, че водачът
управлява с чуждестранно СУМПС /Великобритания/, което не е издадено от държава
членка на ЕС или друга държава страна по споразумението за Европейското
Икономическо Пространство или Конфедерация Швейцария в срок от три месеца от
влизането му в страната. Водачът е влязъл в Република България на 21.09.2021
година. С това си деяние водачът е нарушил чл.162, ал.1 от ЗДвП.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта, включваща акт за установяване на
административно нарушение серия GA №754187 от 07.06.2023 год., възражение срещу
акта за установяване на административно нарушение, докладна записка
УРИ306р-9554/09.06.2022 год. и т.н.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед №23-0306-000162/07.06.2023 год. на Д.К.Д.- Началник група при ОД на МВР
Сливен не е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая в
заповедта е посочено, че Д.К.Д.- Началник група при ОД на МВР Сливен е упълномощен,
съгласно Заповед №343з-1516/05.06.2023 год. на Директора на ОД на МВР Сливен. Такава
заповед обаче не е представена по преписката, което не дава възможност на съда
да прецени дали оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Безспорно
е, че заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания
за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени
в хипотезата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена
сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. В конкретния случай така отразената фактическа обстановка не е
оборена,
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до дванадесет месеца. В конкретния случай, от
фактическото описание на административното нарушение, не става ясно, коя от
хипотезите на законовата разпоредба е възприета от административният орган.
В случая,
административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед е
посочил само, че водачът управлява МПС на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство в срок от три месеца от влизането му в
страната. Така описаното деяние не представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП дава възможност
на българските граждани да управлява с чуждестранно свидетелство за управление
на МПС в тримесечен срок от влизането си в страната. По този начин е описано и извършеното
административно нарушение, като с това фактическо описание ответника е цитирал
дословно законовата разпоредба. Същата обаче представлява правна възможност на
българските граждани да управляват МПС с чуждестранно свидетелство за
управление, а не представлява законова забрана за това.
Принудителните
административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на
лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само
в законовите хипотези изчерпателно посочени.
От мотивите на
административния акт не става ясно, след като органът е констатирал, че водачът
притежава чуждестранно свидетелство за правоуправление и е на територията на
страната повече от три месеца и управлява МПС без българско свидетелство за
правоуправление, това прави ли го неправоспособен водач, респективно без СУМПС,
за да е възможно приложима някоя от хипотезите изброените в нормата. Никъде в
мотивите органът не е направил преценка за валидността на представеното
чуждестранно свидетелство за правоуправление, респ. на какво основание не го
зачита. В случая органът не е изложил мотиви дали счита водачът за
правоспособен или не, дали притежава СУМПС валидно за категорията МПС, което
управлява, респективно дали е бил лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето. Административният орган не е изложил мотиви,
която от приложимите хипотези на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е имал пред
вид, а съдът не би могъл да тълкува неговата воля, респ. да прецени дали е
приложен правилно материалния закон.
От съдържанието на
оспорената заповед не може да се установи какво е приел административния орган
като основание за налагането на ПАМ. Ето защо, съдът намира, че причините,
поради които е прекратена регистрацията на процесното МПС, не са конкретизирани
в заповедта и в този смисъл, категорично липсват ясни и разбираеми мотиви, т.е.
липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да
става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения
административен акт е постановен този именно краен резултат.
В посочената правна норма
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, от една страна се съдържат няколко различни
хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, уреждат множество
житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от
действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е
приложим. В този смисъл, съдът намира, че се налага безспорен извод за липсата
на мотиви в оспорената заповед, което представлява абсолютно основание за
отмяната на оспорената заповед.
Съдът следва да посочи, че
тези фактически, а и правни основания, са конкретизирани и относително ясно
посочени за първи едва в съдебно заседание, чрез депозираното становище по
съществото на спора. Липсващите мотиви,
дължими от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на
административния акт, не могат да бъдат заместени впоследствие, защото излагане
на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. В
съответствие с Тълкувателно решение №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най –
късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган,
в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка. В процесния случай ответника е извършил опит да мотивира
оспорената заповед с представеното по делото становище след депозирането на
жалбата до съда, което е недопустимо. (Решение № 104 от 5.01.2023 год. на ВАС
по адм. дело №5711/2022 г., V о.). Поради това след като административният
орган не е посочил конкретното основание за налагане на ПАМ, а посочените
правни норми, не съответстват на твърдените фактически констатации, се
ограничава правото на защита на адресата на акта. Посочването на фактическите и
правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка,
обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за
възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.
По делото е направено
пискане за присъждане на сторените от страна на ответника разноски по делото,
които съдът намира за основателно и следва да се присъдят такива в размер на
50.00 лв., представляващи заплатена държавна такса.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Кремък“ЕООД, представлявано от управителя В.Н.Н., чрез пълномощника му адвокат И.С. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0306-000162/07.06.2023 год.,
издадена от Д.К.Д.- Началник група в при ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен да заплати на „Кремък“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя
В.Н.Н. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул.“Новозагорско шосе“№6 сумата от 50.00 /петдесет/ лв., представляващи
направените разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: