Р Е Ш
Е Н И Е
№ 48
гр.Бургас, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в
публично заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Станимира Иванова
при участието на секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4770 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Л” ЕООД с ЕИК: **** срещу
Наказателно постановление № 459547-F498235/26.08.2019 г., издадено от директор
на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Посочва се, че нито
от АУАН, нито от НП, ставало ясно кой и кога е извършил сочената проверка, като
нямало акт, по-конкретно протокол, обективиращ проверката. Застъпва се
становището, че административното нарушение не е описано в степен, позволяваща
на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво следва да
се защитава. Изтъква се, че вменено във вина нарушение на жалбоподателя не е
осъществено виновно. Предвид липса на предявяване на всички обстоятелства от
предмета на доказване се моли за цялостна отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, който ангажира
писмени доказателства и отново моли за отмяна на атакуваното НП, като доразвива
доводите за това.
За административнонаказващия орган се явява
юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Посочва, че извършеното нарушение
е доказано безспорно, като твърденията за допуснати нарушения са неоснователни.
Моли за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената
разписка НП е връчено на представител на жалбоподателя на 02.10.2019 г., а
жалбата е депозирана на 10.10.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
На 02.07.2019 г. дружеството е подало в ТД на
НАП заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. По
заявлението била извършена проверка от св. Д.М. – инспектор по приходите, в хода на която
проверка се установило, че дружеството-жалбоподател е получило плащане на
07.05.2019 г. по разплащателната си сметка
в „ПИБ“ АД в размер на 30.85 лева от „AIRBNB Ireland Unlimited Company”, което
е регистрирано в държава-членка на ЕС – Ирландия с VAT № по ДДС – IE9827384L.
С оглед горните факти св. М. преценила, че
дружеството е допуснало нарушение на чл.
97а, ал. 4 ЗДДС, доколкото в конкретния случай е следвало да подаде заявление
за регистрация не по-късно от 7 дни, преди датата, на която данъкът за
доставката по въпросната фактура е станал изискуем – т. е. до 30.04.2019 г., а
не чак на 02.07.2019 г.
На 05.07.2019 г.
св. М. съставила против дружеството АУАН с № F498235, в който описала горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по
чл. 97а, ал. 4 ЗДДС. АУАН бил връчен на същата дата на управителя, която
подписала акта и получила препис от него, като е вписала собственоръчно
възражения. Посочила е, че чуждестранен гражданин през месец май е направил две
нощувки и е поискал да плати с кредитна карта, но тъй като обектът не
притежавал устройство, посредством което да плати, е направил това по банков
път на посочена му банкова сметка.
***.08.2019 г.
било издадено и обжалваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, описана в АУАН. Административнонаказващият орган също счел, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, поради което и на
основание чл. 178 ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените
по делото документи, както и от показанията на св. Д.М.. Горната фактическа
обстановка в нейната цялост не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да
разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Правилно са
посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Възражението за
допуснати процесуални нарушения, поради липса на съставен протокол от проверка,
не се споделят от съда. За проверяващите дружеството служители на ТД на НАП
Бургас не е съществувало такова задължение /съставяне на протокол за проверка/.
Проверката е приключила със съставяне на Акт за регистрация по ЗДДС
№020421901674708/05.07.2019 г. Освен това, обстоятелствата, които биха били
инкорпорирани в един протокол, могат да се установяват посредством свидетелски
показания на свидетелите, участващи в извършване на проверката.
По същество съдът намира за установено
следното:
Страните не
спорят, а и от приложените по делото доказателства се установява, че на 07.05.2019
г. "Л" ЕООД е получило плащане по разплащателната си сметка „ПИБ“ АД в размер на 30.85 лева от „AIRBNB
Ireland Unlimited Company”, което е регистрирано в държава-членка на ЕС –
Ирландия с VAT № по ДДС – IE9827384L.
В случая е установено, че жалбоподателят е
получател на облагаеми услуги (по смисъла на чл. 12, вр. с чл. 9 ЗДДС), с място
на изпълнение на територията на страната. Услугите са предоставени от лице,
регистрирано на територията на друга страна членка на ЕС – Република Ирландия.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено
лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място
на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от
получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно
задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Съобразно чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за тези лица възниква
задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от
7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово
плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга
подлежи на облагане с данък. Данъчно събитие по смисъла на този закон е
доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон
лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 – чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС. Общото правило (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС) предвижда, че данъкът
става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие. В общ,ия случай
- разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС от своя страна посочва, че данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. В конкретния случай е получено плащане на 05.07.2019
г. От жалбоподателя, не са ангажирани никакви доказателства (липсват и
твърдения в тази насока) за друга дата на възникване на данъчното събитие
(примерно друга дата на прехвърляне на собствеността, авансово плащане и т.
н.). В конкретния случай правилно контролните органи са приели, че щом е налице
плащане на 05.07.2019 г., то от тази дата назад следва да се брои 7-дневния
срок по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, респективно най-късно до 30.04.2019 г. дружеството
е следвало да изпълни задължението си за подаване на заявление за регистриране
по ЗДДС. Тази дата коректно е посочена както в АУАН, така и в НП. Безспорно
заявлението за регистрация е подадено на 02.07.2019 г., т. е. около 2 месеца
след предвидения в закона срок, поради което и правилно на основание чл. 178 ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Субектът на нарушението е правилно посочен.
Законът предвижда отговорност именно за задълженото лице, получател на
доставката, който в случая е юридическото лице „Л“ ЕООД.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за
липса на излагане на фактическа обстановка или съставомерни признаци в НП. По
мнение на настоящия състав – както в АУАН, така и в НП коректно са посочени
всички съставомерни признаци на нарушението, като същите са поднесени по
разбираем начин и в достатъчен обем.
Отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да
бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от обективна
страна.
Независимо, че
административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното
постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че
установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Нормата на чл. 28 от ЗАНН
не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията -
резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове извод, че само
поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на
общественоопасни последици, извършването му не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Безспорно маловажността е относима и към неизпълнението на
задължения на юридически лица и еднолични търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 от ЗАНН. Макар при обсъждане
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на юридическите лица
да не се изследва субективна страна на деянието, елементът обществена опасност,
като обективен такъв винаги подлежи на обсъждане. Същевременно установявайки
нормата на чл. 28 от ЗАНН законодателят не е правил разлика досежно нейната
приложимост с оглед особените качества на субектите на отговорността, в
частност дали са физически или юридически лица. Преценката за наличието на
маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за дефинирането на института на
маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност - засегнатите от деянието обществени
отношения, както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило
проявление в обективната действителност: време, място, обстановка, механизъм,
наличието или липсата на данни за други извършени нарушения и т.н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а този институт не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за
особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност
на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси,
както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на Върховния касационен съд. Наказанието е "явно несправедливо",
когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по
чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правов ред /лична превенция/ и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/. Идентични
аргументи важат и в процеса по индивидуализация на "имуществената
санкция". Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на
имуществена санкция за извършеното, е последователно застъпен, както във
вътрешното право на Република България (чл. 35, ал.3 от НК, чл. 11 от ЗАНН),
така и в чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на ДДС. Задължението за депозиране на заявление за
регистрация по ЗДДС, в частност случаите на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, обезпечава
фискалната отчетност, целяща предотвратяване отклонение от данъчно облагане.
Налагането на санкция в случая, при условие, че получената сума е в размер
много под минималната работна заплата – 30,85 лева, надхвърля границите на
подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от
законодателството цели. По делото не са събрани доказателства за други
нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на
специалния закон, както и на други данъчни закони. Макар и със закъснение
дружеството е изпълнило своето правно задължение по собствена воля, което в
значителна степен занижава интензитета на проявление на извършеното и придава
инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Независимо от
обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани
и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни
последици. Несвоевременното подаване на заявлението не е препятствало в
значителна степен установяването на покупки/продажби по верига доставки за
целите на фискалния контрол, поради което и органът е можел да постигне
генерална и индивидуална превенция и посредством предупреждаване на нарушителя.
Преценката на всички тези факти при така събраните доказателства навежда на
извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното
деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази
преценка да е такава за законосъобразност. В аспекта на изложените разсъждения,
при съвкупната преценка и интерпретация на визираните обстоятелства съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание, макар да
не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, то
отговорността на нарушителя е ангажирана неправилно, тъй като процесният случай
е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл е и Решение № 6992 от
24.11.2017 г., постановено по КНАХД № 8212/2017 г. по описа на АССГ.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
459547-F498235/26.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на
чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 178 от ЗДДС на „Л” ЕООД с ЕИК:
**** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.