Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1869 26 октомври 2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на седемнадесети октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар
Б. Недкова
като разгледа административно дело
номер 1930 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Т.К. *** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001703 от 09.07.2018
г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с
която, на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление
на МПС /СУМПС/, тъй като са му отнети всички контролни точки
и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. С доводи за незаконосъобразност, изложени в жалбата, моли съда да
отмени оспорваната заповед. Твърди, че заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Не
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - началник група, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява
и не взема становище по жалбата. Представил е административната преписка по
издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК,
атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
заповед № 18-0769-001703 от 09.07.2018 г., издадена от началник група, сектор
„Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е
иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя М. Т.К., тъй като
са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 ЗДвП. В заповедта се сочи, че на К. са отнети всички контролни точки със
следните влезли в сила наказателни постановления, а именно: наказателно
постановление/НП/ №5630/07.07.2006 г., с което, на основание чл.183, ал.4, т.7,
предл.първо от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, са отнети 10 контролни
точки/к.т./, влязло в сила на 02.12.2006 г./л.11 от делото/; НП №155/08.05.2007
г., влязло в сила на 12.07.2007 г., с което, на осн.чл.180, ал.1,т.1, предл.9 ЗДвП, са отнети 8 к.т./л.14 от делото/; НП №558/30.05.2007 г., влязло в сила на
12.07.2007 г., с което, на осн.чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, са отнети 6 к.т./л.17 от
делото/; НП №13568/05.12.2006 г., влязла в сила на 12.07.2007 г., с което, на
осн. чл.183, ал.4, т.6, предл.първо ЗДвП, са отнети 6 к.т./л.18 от делото/; НП
№ 359/10.07.2008 г., влязло в сила на 28.08.2008 г., с което, на осн. чл.183,
ал.4, т.7, предл.първо ЗДвП, са отнети 8 к.т./л.19 от делото/; НП№2132/23.06.2008
г., влязло в сила на 28.08.2008 г., с което, на осн. чл.183, ал.4, т.6,
предл.първо ЗДвП, са отнети 6 к.т./л.22 от делото/ и НП №2443/11.07.2008 г.,
влязло в сила на 28.08.2008 г., с което, на осн. чл.180, ал.1, т.1, предл.второ ЗДвП, са отнети 5 к.т/л.23 от делото/.
Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
На първо място, заповед №18-0769-001703
от 09.07.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция”, ОД МВР Бургас, с която на
жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС, е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209
от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР
Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“/л.25 от делото/. Заповедта на директора на ОД
МВР Бургас е издадена на основание заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 ЗДвП, са
определени основните структури в Министерство на вътрешните работи,
осъществяващи контрол по ЗДвП/л.26 от делото/.
На второ място, същата е
издадена в установената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни
основания.
На трето място, при издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На следващо място, оспореният административен акт е
съобразен с приложимия материалния закон и неговата цел и съображенията за това
са следните:
Според нормата на чл. 171, т.4 ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка-изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон, а именно да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило
правоспособността си.
Отнемането на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил
правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка пряко
насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата -
опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл.1, ал.2 от
с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече
започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно
средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да
приложи тази ПАМ е неизпълнение на задължението от водача по чл.157, ал.4 ЗДвП.
Ето защо, следва първо да се установи дали е налице предвиденото в чл.157, ал.4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се
установи неговото неизпълнение.
С
цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен
максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба
№І-139/16.09.2002 г./отм./, Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г./отм./, Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален
размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за
отделните нарушения - чл.3, ал.1 от Наредба № I-139/отм./, съответно чл.4, ал.1
от Наредба № Iз-1959, и чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., като в чл.4
от Наредба № І-139 и чл.3 от Наредба № Із-1959 и Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. се сочи, че
контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни
точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално
допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от
визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното
наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл.64 ЗАНН влизат в сила
наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били
обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Следва
да се посочи, че наказателното
постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и
датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира
изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото
наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от
жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи
документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за установените с тях факти.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не
бил уведомен за намаляване броя на контролните точки под 2/3 от общия брой.
Уведомяването на водача
по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните
работи/обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в
сила от 15.02.2008 г./ за отнемане на повече от 2/3 от предоставените му
контролни точки, не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната
мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на
защита в производството по чл.
171, т. 4 ЗДвП и
съответно не съставлява основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
Задължение
на водача е да следи за наличните контролни точки и да предприема съответните
действия, разписани в нормативните актове, за да възстанови същите или при отнемането
им да върне свидетелството за управление на МПС, обективирано в нормата на
чл.157, ал.4 ЗДвП.
От наличните по
делото наказателни постановления се установява, че на жалбоподателя, на
различни основания, са отнети общо 49 контролни точки.
При това положение,
жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен
брой 39 контролни точки и не е изпълнил доброволно задължението си по чл.157,
ал.4 ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в
условията на обвързана компетентност правилно административният орган с
обжалваната заповед е приложил предвидената в чл.171, т.4 ЗДвП принудителна
административна мярка. В резултат на връчени лично и влезли в сила наказателни
постановления, К. е останал без контролни точки и не е изпълнил задължението,
предвидено в правилото на чл.157, ал.4 ЗДвП, което е наложило отнемането на
свидетелството за управление на МПС, в изпълнение хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП. Следователно към момента на налагане на ограничителната мярка са били
отнети всички контролни точки, поради което е изпълнен фактическия състав на
приложимата разпоредба, затова и оспорената заповед е законосъобразна.
При
положение, че на водача са изчерпани всички контролни точки, същият губи своята
правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица
от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание
за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да
накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение.
Възстановяване на правоспособността на водача се извършва чрез явяване на изпит
пред съответните органи за придобиване на правоспособност.
Издадената
заповед на налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и
има за последица необходимостта жалбоподателят отново да се яви на изпит за
придобиване на правоспособност.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че правилно административният орган е приложил
предвидената в чл.171, т.4 ЗДвП принудителна административна мярка по отношение
на М.Т.К., поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора разноски на жалбоподателя не се следват.
Ето защо и на
основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.К. ***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001703 от 09.07.2018
г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с
която, на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление
на МПС /СУМПС/, тъй като са му отнети всички контролни точки
и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ :