О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 19.06.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на деветнадесети юни
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 179 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 88, ал. 3
от АПК.
Образувано е по жалба на И.И.Ж. против Решение Х 05-41/3 от 06.05.2020 г. на Директора
на Столична регионална здравна инспекция, с което е отхвърлена жалба, подадена
от И.И.Ж. срещу Предписание за поставяне под
карантина изх.№ 537/26.03.2020 г. издадено от гл. и. в о. ЕКЗБ, сектор ПЕК,
дирекция НЗБ на Столична регионална здравна инспекция и е прекратено
производството, като подадена против акт, който не подлежи на оспорване по
административен ред, тъй като няма белезите на индивидуален административен акт.
В частната жалба са изложени
доводи, че не е ясно с обжалваното решение дали административния орган се е
произнесъл по съществото на жалбата или е прекратил производството по нея,
поради което жалбата била подадена спрямо двата акта - Предписание за поставяне
под карантина изх. № 537/26.03.2020 год. издадено от Д. Й. Ч. на дл. гл. и. в о. ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ, Столична
регионална здравна инспекция и Решение № 05- 41\3/06.05.2020 издадено от
Директора на Столична регионална здравна инспекция. В случая в решението
издадено от Директора на Столична регионална здравна инспекция имало две
абсолютно противоречиви разпореждания - за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, т.е. налице е произнасяне по същество, и за прекратяване на
производството по нея, т.е. че същата не подлежи на разглеждане, което всъщност
препятства постановяване на първото от двете разпореждания.
Счита за незаконосъобразно
Решение Х 05-41\3/06.05.2020 издадено от Директора на Столична регионална
здравна инспекция, тъй като независимо дали предписанието е принудителна
административна мярка или не, то е индивидуален административен акт, тъй като
съдържа елементите посочени в чл. 21 от АПК. След като е административен акт
същото можело да се обжалва от адресата си ако е неблагоприятен за него. Ако
конкретния административен орган, на който съдът е изпратил делото във вид на
преписка не е компетентен да разгледа жалбата то той имал задължението да я
изпрати на компетентния орган, но не и да прекрати производството по нея.
Моли съда в случай, че приеме, че
с Решение Х 05-41\3/06.05.2020 издадено от Директора на Столична регионална
здравна инспекция е прекратено производството по оспорване на Предписание за
поставяне под карантина изх. № 537/26.03.2020 год. издадено от Д. Й. Ч. на дл. гл. и. в о. ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ, Столична
регионална здравна инспекция да приемете жалбата като частна по смисъла на чл.
83, ал. 3 от АПК и да отмени решението изцяло и да разпореди предвидените в закона
от тази отмяна последици,
В случай, че приемете, че с
Решение Х 05-41\3/06.05.2020 издадено от Директора на Столична регионална
здравна инспекция е отхвърлена, като неоснователна жалбата на доверителя ми
срещу Предписание за поставяне под карантина изх. № 537/26.03.2020 год.
издадено от Д. Й. Ч. на дл. гл. и. в о. ЕКЗБ, сектор
ПЕК, дирекция НЗБ, Столична регионална здравна инспекция да постанови съдебен
акт, с който да отмени същото предписание като незаконосъобразно изцяло.
Съдът, след като разгледа
доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорения административен акт и
въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.03.2020 г. настоящият
оспорващ Ж. се завърнал в РБългария от Л., като на
същата дата му било връчено Предписание № 537/26.03.2020 г., издадено от гл. и.
в о. „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК“, дирекция „НЗБ“ при Столична регионална здравна
инспекция, с което жалбоподателят бил поставен под карантина за срок от 14 дни.
Против това предписание същият
подал жалба по която е образувано адм.дело № 150/2020
г. на АдмС Сливен. С Определение № 107 от 13.04.2020
г. по това дело съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от Закона
за здравето (ЗЗ), когато съществува заплаха за здравето на гражданите от
болести извън посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може да
разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица
и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
Съобразно нормата на чл. 29 от НАРЕДБА № 21 от 18.07.2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, при възникване на нови
заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при
случаи на биотероризъм, министърът на
здравеопазването със заповед може да разпореди: 1. задължителна регистрация,
съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в приложение № 1; 2.
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация.
Със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г.
Министърът на здравеопазването е разпоредил в т. 1 всички български граждани и
граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване
на територията на РБългария и членовете на техните
семейства, пристигащи от държава с регистрирани случаи на COVID-19, се поставят
под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в
което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния
здравен контрол, с изключенията на т. 1.1 и 1.2 (водачи на тежкотоварни
автомобили). В относимия материален закон – Закон за
здравето е указано, в разпоредбата на чл. 19 ал. 2 са посочени компетентността
и правомощията на държавните санитарни инспектори, като с оглед т. 6, същите
имат право да предписват провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение. Процесната мярка била постановена/наложена от инспектор в
Столична регионална здравна инспекция. Досежно
процесуалния ред за обжалване на мярката, съдът е приел, че по аналогия в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.45 от Закона за здравето.
Съгласно ал.2 от цитирания чл. 45, принудителните административни мерки,
наложени по реда на този раздел, се обжалват по административен ред, както
следва: 1.постановените от държавен здравен инспектор - пред директора на
регионалната здравна инспекция и директора на НЦРРЗ; 2. постановените от
директора на регионалната здравна инспекция и НЦРРЗ - пред главния държавен
здравен инспектор; 3. постановените от главния държавен здравен инспектор -
пред министъра на здравеопазването. Следователно, за този вид мерки
законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред пред горестоящия административен орган. Такъв в процесния случай
се явявал Директорът на Столична регионална здравна инспекция, който бил и
компетентният да се произнесе по настоящата жалба.
По изложените съображения на
основание чл. 130 ал. 4 от АПК административната преписка е изпратена до
Директора на Столична регионална здравна инспекция – гр. София, за произнасяне
по жалбата на И.И.Ж..
Преписката е постъпила в Столична
РЗИ с вх.№ 05-41/2 от 24.04.2020 г. Жалбата е разгледана от заместник директора
на СРЗИ, която замествала директора поради отсъствието му и изпълнявала
функциите съгласно Заповед № К343 от
28.06.2018 г. С Решение Х 05- 41\3/06.05.2020 административния орган приел, че
предписанието, въпреки че било задължително за адресата съгласно чл.44 от ЗЗ,
не представлявало принудителна административна мярка и не засягало негативно
правната сфера на жалбоподателя. Актът, който евентуално би засегнал правата и
законните интереси на жалбоподателя би била мярката на държавна принуда,
представляваща последица от неизпълнение на предписанието. Това бил и актът,
който подлежал на съдебен контрол, съгласно чл.45 ал.1 от ЗЗ. При тези мотиви
на основание чл.88 ал.2 от АПК Директора
на Столична регионална здравна инспекция отхвърлил жалба, подадена от И.И.Ж. срещу Предписание изх.№ 537/26.03.2020 г. като
неоснователна и прекратил производството.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 11.05.2020 г., жалбата е подадена по пощата на 15.05.2020 г.,
в срока по чл. 88, ал. 3 от АПК, от легитимирана страна и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.88 ал.2 от АПК
производството по жалбата подадена до горестоящия
административен орган се прекратява от по-горестоящия
административен орган, когато е подадена след срока по чл. 84; подателят няма интерес от
обжалването или подателят писмено оттегли жалбата или протеста. (чл.88 ал.1
т.2-4 от АПК) В случая е прието, че жалбоподателя няма правен интерес от
оспорването, тъй като жалбата не е подадена против индивидуален административен
акт.
Действително диспозитива
на обжалваното решение е неясен, доколкото административния орган е отхвърли
жалбата против Предписание изх.№ 537/26.03.2020 г. като неоснователна, което би
могло да се разглежда като произнасяне по съществото на спора съгласно чл.97
ал.1 от АПК. В мотивите на решението обаче е прието, че това предписание не е
индивидуален административен акт, поради което не подлежи на обжалване, като е
прекратено и производството по жалбата. Посочена е и разпоредбата на чл.88 ал.2
от АПК. В този смисъл несъмнено волята на административния орган е била да
прекрати производството като недопустимо.
Правилно горестоящия
административен орган приема, че оспореното предписание за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки не притежава белезите на
индивидуален административен акт. Даването на такива предписания е в изпълнение
на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен
контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Предписанието
не съдържа принудителна мярка и по чл. 38, ал. 3 ЗЗ, доколкото не налага спиране
експлоатацията на обекта или на съответната дейност. Затова и не подлежи на
оспорване по административен ред – чл. 45, ал. 2, т. 1 ЗЗ. Освен
предписването на задължителни и противоепидемични мерки държавните здравни
инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни
административни мерки (чл. 19, ал. 2, т. 11, сега т. 13 ЗЗ). Тези мерки
съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните
здравни инспекции. Такава заповед не е издадена.
В разглеждания случай оспореното
предписание, макар да има задължителен характер за адресата си - арг. от чл. 44 ЗЗ, не съставлява принудителна
административна мярка. То е издадено при изпълнение на контролните функции и
задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл.
19, т. 6 ЗЗ.
В този смисъл е константната
практика на Върховния административен съд, отразена в Определение № 4846 от
8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2014 г., VI о.,
Определение № 11429 от 14.09.2011 г. на ВАС по адм.
д. № 10604/2011 г., VI о., определение № 641 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 16045/2010 г., определение № 11186 от
14.11.2007 г. по адм. дело № 10765/2007 г. и
определение № 5960 от 2.06.2006 г. по адм. дело №
4405/2006 г.
Предвид изложеното подадената
жалба против Решение Х 05-41/3 от 06.05.2020 г. на Директора на Столична
регионална здравна инспекция следва да се отхвърли като неоснователна.
Ръководен от гореизложеното и на основание
чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ частна
жалба на И.И.Ж. ***, против Решение Х 05-41/3 от
06.05.2020 г. на Директора на Столична регионална здравна инспекция.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
Определението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :