Р Е Ш
Е Н И Е
№ 96
Гр. Перник, 15.05.2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор Б. К.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 47 по описа за 2023 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.И.С. с ЕГН **********,***, чрез адв. А.Г.
от САК, срещу Решение № 5 от 09.01.2023 г., постановено по АНД № 1276 по описа
за 2022 година на Районен съд – П., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 22-1158-001991/11.07.2022г., издадено от началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.**, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането за осъществен състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ на М.И.С. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева.
Касаторът твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, излага съображения в тази
насока.
В касационната жалба се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с извода на
първоинстанционния съд, като счита че същият не е изпълнил задължението си за
всестранен и съвкупен анализ на
събраните доказателства. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при неизяснена
фактическа обстановка. Излагат се оплаквания, че е нарушено правото на защита
на санкционираното лице, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на един
свидетел, твърди се също, че АУАН е съставен от некомпетентен служител,
съгласно Заповед № 313з-491/21.03.2022 г., издадена от директора на ОД на
МВР-Перник.
Предвид изложеното в жалбата, касаторът моли съда да отмени
първоинстанционното решение на Районен съд-Перник, с което е потвърден процесното
НП.
Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 26.04.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. А.Г., който пледира отмяна на първоинстанционното решение като неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че в случая не е изпълнена процедурата по чл. 574,
ал. 10 от КЗ, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Претендира
присъждане на направените разноски, съгласно представен списък по чл. 143, ал.
4 от АПК във вр. с чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 26.04.2023 г. съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, не се явява и не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание на
26.04.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура - Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – П.
е приел от фактическа страна, че на 14.06.2022 г. А.И. Анастасов, в качеството
си на „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ Перник в присъствието на
свидетеля по акта И. И. Д.** е съставил на М.И.С. АУАН Серия GA №
563755/14.06.2022 г., в обстоятелствената част на който е описано, че на
14.06.2022 г. в 03:04 часа в гр. П.** на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“, с
посока на движение от кв. „**“ към ул. „**“, като ползвател, управлява лек
автомобил „**“ с ДК № **, собственост на А.Й.Б.**във връзка с чието притежаване
и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че М.И.С.
е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ, във връзка с което му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева.
Актът е подписан от актосъставителя и от свидетеля по него, както и от
нарушителя без възражения.
Възражения по акта не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, началник сектор ПП при ОД на МВР-П.** е
издал процесното НП № 22-1158-001991/11.07.2022 г., с което на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ за осъществен състав на административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ на М.И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева.
При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание е приел, че същото не страда от съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на НП.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че
събраните по делото доказателства потвърждават описаната в акта и НП фактическа
обстановка. Счел е за безспорно доказано, че С., като ползвател, е управлявал
МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Счел е още, че
наказващият орган правилно е определил нарушената правна норма от закона, като
водачът е бил длъжен да провери дали управляваният от него лек автомобил има
сключена и действаща застраховка. Посочил е също, че наказващият орган правилно
е определил вида и размера на наложеното наказание, като не са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на
делото, след като е събрал всички необходими и относими доказателства за
установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Изводите на
съда относно релевантните за спора факти се основават на подробен и задълбочен
анализ на всички писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност и възприети според точното им съдържание от районния съд. В случая
няма основание да се приеме от една страна, че фактическата обстановка по
делото е неизяснена, поради пропуск на съда, а от друга – че същата не отговаря
на действителната такава. В този смисъл, настоящата съдебна инстанция не
споделя изложеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционния съд не
е изпълнил задължението си за всестранен и съвкупен анализ на събраните доказателства.
Неоснователно се явява възражението на касатора за недоказана компетентност
на служителя, съставил АУАН Серия GA №
563755, в който е описано констатираното нарушение от С. и който е послужил за
издаване на оспореното НП. По първоинстанционното дело е приложена Заповед №
313з-79/18.01.2022 г., с която са определени длъжностните лица от звената на
„Охранителна полиция при ОДМВР П.**, които да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват
контрол по ЗДвП и КЗ. В горецитираната заповед на л. 27 от АНД № 1276/2022 г.
по описа на РС-П.** под т. II, т. 5
фигурира името на актосъставителя по настоящото дело „Мл. автоконтрольор А.И.
Анастасов – ст. полицай в гр. ОП при Второ РУ ОДМВР П.**“. По делото е
приложена и Заповед №313з-491/21.03.2022 г. на директора на ОДМВР-Перник за
оправомощаване на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник да
издава НП по КЗ, съобразно чл.647 ал.2 от КЗ. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че както АУАН Серия GA № 563755, така и оспореното НП №
22-1158-001991/11.07.2022 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-П.**, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, са издадени от
длъжностни лица, оправомощени с конкретни заповеди и извършените от тях удостоверителни
и санкционни действия са в кръга на техните служебни правомощия и
компетентности.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение при съставяне на
АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Процесният акт е съставен в присъствието на
нарушителя и на свидетел очевидец, т.е. на длъжностно лице присъствало при
извършване на нарушението. Изричното изискване за двама свидетели е в
хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, когато липсват свидетели присъствали при
извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели,
като това изрично се отбелязва в него.
Не се споделя твърдението
в касационната жалба, че съдът не изпълнил задълженията си по НПК, като не
извършил всестранно и пълно изследване на обстоятелствата и фактите по делото, аргументирано
с довода, че мотивите на съдебния акт не съдържат дължимия анализ на въведените
за обсъждане и относими към случая норми на глава
тридесет и пета от КЗ, които щели да доведат до извода, че АНО и
служителите му, както и компетентните органи по КЗ, не изпълнили задълженията
си за надлежно уведомяване. Доколкото
в случая не е налице прекратяване на застрахователния договор, а се касае за липса на сключен такъв, не е приложима хипотезата по КЗ
за задължително уведомяване за липса на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В тази връзка неоснователно е
възражението на касатора, че тъй като същият не е знаел, че автомобила няма
валиден договор за застраховка "ГО", не следва да носи
административна отговорност за това нарушение. Всяко лице, вкл. и касатора, е
длъжно преди да започне да управлява МПС, негова или чужда собственост, какъвто
е процесния казус, да се увери, че за автомобила има валидно сключена
застраховка "ГО", като вината в случая се презюмира. Посочената от
касатора норма на чл. 574, ал. 10 КЗ, не може да обоснове
липса на умисъл у касатора. Цитираната разпоредба касае уведомяване от страна
на информационния център на Гаранционния фонд на собственика на МПС, за което
не е сключен договор или сключения такъв не е бил подновен респ. прекратен в
тази връзка. Предвидената в чл. 574, ал. 10 от КЗ процедура има
отношение към прекратяване регистрацията на МПС и евентуалното и неизпълнение не дава право на собственика
или ползвателя да управлява МПС без наличието на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно и възражението относно
правната квалификация на констатираното нарушение. Съгласно чл.638 ал.3 от КЗ,
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Безспорно С. е управлявал МПС, собственост на А. Й. Б.**, без за
последното да е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към 03:04 часа на 14.06.2022 г., с което е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд
правилно е приложил закона, не е допуснал нарушение на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса и е постановил
законосъобразно решение. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Пред касационната инстанция не
бяха представени нови писмени доказателства, които да налагат правни изводи,
различни от тези на районния съд.
Относно разноските,
ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 5 от 09.01.2023 година, постановено по АНД
№ 20221720201276 по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/
/П/