Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 836
18.08.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на десети
август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1181/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: град ****, чрез
пълномощника му по делото
адв. В. Д., против
Решение №1413 от 14.04.2020г., постановено по гр.д. №10555/2019г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХVІІІ
гр.с., в частта му, с която дружеството е било осъдено да
заплати на С.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 571,08
лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпени имуществени вреди, нанесени на лек автомобил
„Мазда 6“, с рег. № ****, настъпили в
резултат на ПТП от 14.05.2019 г. В
жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението
в обжалваната му част, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение
за отхвърляне на исковата
претенция.
Ответната страна
по жалбата- С.Н.Н., ЕГН **********,***, в писмен отговор на същата чрез
пълномощника си адв. В. С.,
оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
В обжалваната
част на решението първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането. С решението
съдът е приел от фактическа
страна, че на 14.05.2019 г., около 15,10 часа, в гр. ****
е гръмнала задна лява гума на товарен
автомобил с рег. № ****, управляван от М. Р.
А., за който е
била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество ЗК „Лев инс“
АД, при което са изхвърчали камъни от
същия, които са увредили лек
автомобил марка „Мазда 6“, с рег. № ****, собственост на ищеца С. Н. Н.,
като пазарната стойност на
причинените на автомобила
имуществени вреди възлиза на 1429,57 лв.
Предвид горното съдът е
уважил предявения от ищеца, като увредено
лице, пряк иск
срещу ответното дружество,
в качеството му на застраховател на гражданската отговорност
на собственика и
водача на застрахования
товарен автомобил, за
заплащане на сумата от
571,08 лв., представляващи обезщетение за
причинените му от
застрахователното събитие имуществени
вреди.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при
служебна проверка от
въззивната инстанция за
допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд, като
инстанция по същество, се произнесе
по правния спор
между страните.
По отношение на приетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая с въззивната
жалба не се
оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
а именно, че
е настъпило описаното
в решението произшествие, при което
при спукване на задна
лява гума на товарен
автомобил, застрахован по
задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество, от същия
са изпаднали камъни, които
са увредили собствения на ищеца лек автомобил. Излагат
се доводи, че
липсвало противоправно поведение
на водача на застрахования товарен
автомобил, а спукването на гумата на
автомобила настъпило докато
същият е бил паркиран,
поради което и не
били налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника,
в качеството му на застраховател
на гражданската отговорност. Тези доводи
са неоснователни. Съгласно разпоредбата
на чл.493, ал.1 от КЗ
застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването
на моторно превозно средство по време на движение или престой, а съгласно
ал.2, т.7 от същата разпоредба застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за вредите,
произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл. 50
от Закона за задълженията и договорите.
В случая вредите
на ищеца са били причинени в резултат
на спукването на гума
и свързаното с
това изпадане на камъни
от каросерията на
товарния автомобил, поради което отговорност
за същите следва да носят
собственикът и водачът
на автомобила. Доколкото
обаче тяхната гражданска
отговорност за причинени на
трети лица вреди,
свързани с притежаването
и използването на
процесния товарен автомобил,
включително когато същият
е в престой, и
включително тези, произтекли
от автомобила като
вещ по смисъла на
чл.50 от ЗЗД,
е била застрахована от ответното
дружество, то съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ ищецът има
право да предяви претенцията си
директно спрямо него.
Без значение за основателността на същата
е обстоятелството дали
при настъпване на
произшествието водачът на товарния
автомобил е допуснал
нарушение на ЗДвП
и правилника за приложението му и дали автомобилът
е бил в престой
или в движение, тъй като
по силата на цитираните по- горе
разпоредби на КЗ застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност“
носи риска във
всички случаи на причиняване
на вреди, свързани
с притежаването и
използването на застрахованото моторно
превозно средство, за които
застрахованият е отговорен.
По така изложените
съображения обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като
на основание чл.272 от
ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна
направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1413 от 14.04.2020г.,
постановено по гр.д. №10555/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІІ гр.с., в частта
му, с която ЗК „Лев
инс“ АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****, е
било осъдено да заплати
на С.Н.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 571,08 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпени имуществени вреди, нанесени на лек автомобил
„Мазда 6“, с рег. № ****, настъпили в
резултат на ПТП от 14.05.2019 г.
В необжалваната му част решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК
„Лев инс“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: град ****, да заплати на С.Н.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 300 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.