Протокол по дело №2138/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2018
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20233100502138
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2018
гр. Варна, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100502138 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:57 часа се явиха:
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
Въззивното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно призовано,
не се явява законният представител на дружеството, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна Д. И. С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Р. Р., с пълномощно по делото.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4207 от 06.11.2023 година.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 65796/07.09.2023г. , уточнена с молба вх. №
1
70093/25.09.2023г., подаденa от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* чрез юрисконсулт Б. М. срещу Решение № 2917/11.08.2023г.,
постановено по гр.д. № 9988/2022г. на ВРС, 14-ти състав, с което е уважен
иска на Д. И. С., ЕГН ********** за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да му заплати сумата 8000 /осем хиляди/ лева, частичен иск от
сумата в размер на 12000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 04.12.2021 г. в с.Змеево, община Балчик, на ул.“Първа",
което ПТП е причинено по вина на водача на лек автомобил „***" с peг. №
***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност" с полица №
BG30120003489456, ведно със законната лихва върху главницата 8000.00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба 28.07.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 138,14 /сто тридесет и осем лева и
14 ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
закупени медицински материали, заплатени такси за извършени прегледи и
проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл. 432, ал.1, вр.чл.429, ал.2 и ал.3 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати от ВРС
нарушения, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата по делото,
довели до формиране на грешни изводи и определяне на завишен размер на
обезщетението в нарушение на критерия за справедливост. За необосновано
се счита неотчитането от първоинстанционния съд на приноса от страна на
ищеца за настъпване на вредите от инцидента, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
поради неизползването на предпазен колан. Въззивникът намира, че с оглед
съпричиняването от страна на ищеца, определеното от съда за справедливо
обезщетение следва да бъде намалено поне с 90%, тъй като ищецът не е
провел и необходимото лечение за възстановяването си. На следващо място,
твърди, че ВРС е приложил неправилно материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като
е присъдил обезщетение в завишен размер, несъответстващ на практиката на
съдилищата по аналогични случаи и на критериите за справедливост.
Въвежда твърдения, че с необсъждане на всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност по делото се стигнало до постановяване на
необосновано решение. По-специално счита, че медицинските документи,
представени от ищеца, не отразявали уврежданията, получени от ПТП, а
такива, които са били налице и преди инцидента. Въззивникът намира, че е
допуснато съществено процесуално нарушение от ВРС и с необсъждането на
гласните доказателства при условията на заинтересованост на свидетелите
съгласно чл. 172 от ГПК. Поради изложеното, моли за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условията на
евентуалност, моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
2
въззиваемата страна Д. И. С., с който се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение. Счита, че направените възражения за съпричиняване са останали
недоказани, доколкото задължението за поставяне на предпазен колан, след
като автомобилът не е бил в движение, не е било налице. Във връзка с
твърдените за претърпени травми вследствие на възникналото ПТП описва
наложилите се медицински прегледи и констатациите от тях, като счита, че
ВРС е правилно и обосновано е приел за установено протичането на лечебния
процес. Намира, че не е налице принос на увреденото лице в настъпване на
вредоносния резултат. За неоснователно се посочва възражението относно
достоверността на свидетелските показания, които намира за ценени от ВРС в
съответствие с останалия доказателствен материал по делото. По отношение
на размера на определеното обезщетение счита, че същият е доказан, а
посочената от въззивника съдебна практика намира за неотносима към
процесния случай. Подчертава, че следва да се вземе под внимание
механизмът за настъпване на ПТП, социално-икономическата обстановка в
страната, възрастта на пострадалия, видът и характерът на получените
травматични увреждания, продължителността на възстановяването и
интензивността на болките, страданията и дискомфорта. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 31029/18.12.2023г от
въззивника, чрез пълномощника му – юриск. Б. М., с която заявява, че поради
служебна ангажираност не е в състояние да се яви, но не възразява да бъде
даден ход на делото. Няма възражение по доклада. Оспорва отговора на
въззивната жалба. Заявява, че няма доказателствени искания. Изразява
становище по същество. Релевирано е искане за присъждане на разноски по
делото.
АДВ. Р.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора на същата.
Запознат съм с определението и нямам възражения.

АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 ГПК.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 4207 от 06.11.2023 година, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
3
Определение № 4207 от 06.11.2023 година.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Р.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите решението на Варненския районен съд.
С оглед указната от мен безплатна адвокатска помощ, моля да ми бъде
присъдено адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13,59
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4