Решение по дело №1858/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260391
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20201720201858
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  260391   /22.11.  Година 2021   Град Перник

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд      ІІI-ти наказателен   състав

На  10  ноември                         2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

      Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ

 

                   Съдебни заседатели:

 

 

Секретар: Н. Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ НАХ дело номер 01858 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от легитимирано лице-   М.А.Б. срещу НП № 20-1158-004511 от 20.10.2020г.  издадено от началник  на сектор ПП към ОД на МВР Перник, с което са  му  наложени:

На основание чл.174, ал.3,пр.1   от ЗДвП/Закона за движението по пътищата/- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

Въззиваемата страна, редовно уведомена,представител не изпраща.

Жалбоподателят     се представлява  в съдебно заседание от адв.Й.   ,който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление ,поддържа и доводите,изложени в писмената жалба.

     Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

     На 05.09.2020г е  съставен  АУАН от  мл.автоконтрольор при сектор “ПП”-ОД МВР Перник  в който са отразени следните релевантни за процеса обстоятелства:

     На 05.09.2020г. в 00:15 часа в грПерник, по улица «Юрий гагарин» с посока към кв.»Тева»страната -жалбоподател е управлявал лек автомобил БМВ Х 5 с регистрационен номер ********с посочена собственост, като при извършена проверка срещу магазцин Лидъл било установено,че водача има мирис на алкохол и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.Издаден е бил и Талон за изследване номер 075880.

 

 

    

     Като виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.174 ал.3,пр.1  от Закона за движението по пътищата,с текстово описание в Акта “отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо  изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“.

При предявяване на АУАН,правонарушителят е отказал да го подпише и да получи препис,което обстоятелство е установено /удостоверено/  съобразно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящото наказателно производство,с което са наложени административни наказания в абсолютния им закон размер,поради което и съдът не изследва приложението  на правилата за индивидуализация на административното наказание,дефинирани в разпоредбите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните, внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства: показанията на : М.П.С.-актосъставител,на А.В.А.-посочен като свидетел очевидец и свидетел по АУАН,В.  А.П.-свидетел на отказа за подписване и получаване на Талона за изследване,Д.А.М.-свидетел на отказа за подписване на АУАН,показанията на посочената от защитата-Е.Б.В., ,АУАН,Талон за изследване, медицинска документация по отношение на страната-жалбоподател, Заповед на Министъра на вътрешните работи относно правомощията както на актосъставителя, така и на лицето в посочено качество, издало обжалваното НП.

При така представената  заповед, съдът не констатира незаконосъобразност, свързана със изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП-  т.е. актът е съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срок ,поради което съдът следва да се произнесе по същество.

За да бъде осъществен административно наказателният състав, който е приложен в обжалваното НП-чл.174 ал.3 от ЗДвП, е необходимо водачът да откаже да бъде изпробван за употреба на алкохол и по двата посочени начина /метода/ в чл.174 ал.3 от ЗДвП ,подробно регламентирани в Наредба №1 от 19.07.2017г. –За реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Този ред е относим,релевантен, приложим ориентирано към датата на това вменено  нарушение.

 

   Но , с  Решение № 170 от 10.11.2021г.състав на Административен съд гр.Перник,постановено по КАНД№181/2021г. е отменил първоинстанционно решение на състав на районен съд от съдебен район към  Окръжен съд гр.Перник, с което е било потвърдено  наказателно постановление  на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което на водач е ангажирана административно наказателната отговорност по чл.174,ал.3 от Закона за движението по пътищата.

      От фактическа страна и в двата съдебни акта било прието, че водач на МПС, след като бил спрян от органи на сектор ПП при ОДМВР – Перник отказвал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, а освен това след като му бил издаден Талон за изследване не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

 

      Както в съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, АНО бил констатирал две нарушения, като е отразил, че от една страна той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, а от друга: че не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

     При което съставят на Административен съд гр.Перник приема,че двете деяния са описани със съставомерните им признаци в разпоредбата на чл.174, ал.3, но по същество те представляват две различни нарушения.

      След като в НП са посочени две отделни нарушения, то съгласно чл.18 от ЗАНН следва да се наложат две отделни наказания.

      В гореописания случай административно наказващият орган е наложил едно наказание и по този начин бил  нарушил правото на защита на наказаното лице, тъй като не му е дал възможност да разбере за кое от тях е наказал и съответно го е лишил от възможността да организира адекватно защитата си.

       Тогава съдът се пита в настоящото административно наказателно производство с какво настоящият казус се различава принципно а и по същество от горепосоченото друго административно  наказателно производство?

       Тук ,в настоящия предмет на разглеждане-НП №20-1158-004511 от 20.10.2020г.също  са налице два отказа: отказ на водач да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и не изпълнение на  предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,при което  двете деяния са описани със съставомерните им признаци в разпоредбата на чл.174, ал.3, но по същество те представляват две различни нарушения, за които се налагат две отделни административни наказания/чл.18 от ЗАНН/.

     Налагането на „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС за посочен срок са кумулативно предвидени наказания за едно нарушение,а не за две административни нарушения,дефинирани със законовите им размери в чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.  

     От доказателствата по делото се установява,че страната-жалбоподател е  ангажирала адвокат.

     Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в настоящото производство.

Приложени  са пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие.

      В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на 300.00лв. и че същото е заплатено при подписване на договора,който документ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Ето защо са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН/ДВ бр.94 от 2019г./според които, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, при което на следва да се присъди на сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение, което в случая  не е повече от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

 

    Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

     Р      Е       Ш       И     :

 

Отменя НП № 20-1158-004511 от 20.10.2020г.  издадено от началник  на сектор ПП към ОД на МВР Перник, с което на М.А. ***, с ЕГН **********, са    наложени:На основание чл.174, ал.3,пр.1   от ЗДвП/Закона за движението по пътищата/- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на  М.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща  негови разноски за адвокат в настоящото административно наказателно производство.

 

      Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

    Вярно с оригинала:

 

       СГ

/Богдан Велев/