РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Смолян, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100663 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от З. П. С. срещу ответника „****“
ООД за прогласяване нищожността на клаузите, съдържащи се в чл.10 ал.1 и чл.10
ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ *** от 17.11.2020г., регламентиращи
допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в
размер на 350.11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 500.00 лева, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит с номер МАХ
***от 17.11.2020г., сключен с „****“ ООД. Съгласно чл.5 от договора за кредит ищцата
трябва да върне сумата по кредита в размер на 1169,96 лева при ГПР 37.28 %, годишен
лихвен процент 32.55 % при срок на кредита от 11 месеца. Съгласно чл.10 от договора
трябва да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ в размер на 350,11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на
500,00 лева.
Клаузите, регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350,11 лева и „Експресно обслужване
по кредит“ в размер на 500,00 лева, са нищожни поради противоречие с добрите нрави
/чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
1
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то, вр. от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
Така уговорените клаузи „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Експресно обслужване по кредит“ са нищожни като противоречащи на добрите нрави
и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидените допълнителни клаузи „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Експресно обслужване по кредит“ са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същите са необосновано високи.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26
от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се
заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно
обслужване по кредит“ в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин тези
клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тьй като същите са
необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
2
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“ предвиждащи заплащането на
допълнителни разходи в размер на по 350,11 лева и 500,00 лева, водят до заобикаляне
на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на
разходите и са в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК.
С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“ се заобикаля и разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния
контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че двете допълнителни клаузи са
неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д№ 2373/2019 г. на ПОС/.
Налице е и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с§13а,т. 9отДРна ЗЗП.
3
Допуснато е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В процесния договор е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дьлжимост и на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“. Не може да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това
Договора за кредит е недействителен, а от там и недействителни са и клаузите „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, поради
неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В съдебно заседание ищцата З. П. С., редовно призована, не се явява и не
4
изпраща процесуален представител. Исковете се поддържат с писмено становище,
чрез адв.М.
За ответното дружество „****“ ООД, редовно призовано, не се явява
представител в съдебно заседание. В срока по ГПК не е постъпил и отговор на
исковата молба. Няма внесено и становище по исковете.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, писменото становище, и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковете за
ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
По делото няма спор, че между страните „****“ ООД- кредитор и З. П.. С. –
кредитополучател, е сключен договор за кредит с номер МАХ **** от 17.11.2020г, с
предмет предоставяне на кредит, уговорен в размер на 1000 лева съгласно чл.5 от
договора, със срок за погасяването му 11 месеца , погасителна вноска в размер на
106,36 лева, общ размер на плащанията- 1 169,96 лева. Годишният процент на
разходите е уговорен в размер на 37,28 %, годишен лихвен процент- 32,55% съгласно
чл.5, ал.6 и 7 от договора.
Според чл.6 от договора за кредит кредитополучателят дължи връщане на
получената заемна сума при условията на чл.5 и съгласно погасителен план с посочен
падеж на месечните погасителни вноски в размер на по 106,36 лева.
В чл.10, ал.1 от договора за кредит се съдържа клауза, според която при
кандидатстването си за кредит кредитоискатерлят изрично е заявил желание за Бързо
разглеждане на искането му за кредит при условията на тк.7.3 от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на
350,11 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени
във всяка една погасителна вноска от погаситерлния план по кредита, заложен в
договора.
В ал.2 на чл.10 от договора за кредит е посочено, че при кандидатстването си за
кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за за Експресно обслужване по
своя кредит при условията на чл.7.4 от раздел V от Общите условия, което обезсилва
действието на чл.7 от договора /съдържащ начина на комуникация и срок за
разглеждане на запитвания от кредитополучателя в срок до 3 работни дни/. Според
тази клауза кредитополучателят следва да осъществява контакт с кредитора на
специалния безплатен посочен телефон, на който ще бъде обслужен приоритетно.
Паричната сума за Експресно обслужване по кредита е в размер на 500.00 лева и е
дължима на равни части през периода на кредита , заложен в договора. Така в чл.10,
ал.3 от договора за кредит е формиран общия размер на дължимата сума по кредита 2
020,04 лева, при погасителен план на 11 месечни погасителни вноски в размер на по
183,64 лева.
Изцяло основателни се явяват възраженията на ищеца за нищожност на
5
процесните клаузи на чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от сключения между страните Договор за
кредит с номер МАХ **** от 17.11.2020г., съдържащи уговорки за плащането на
кредотополучателя на допълнителни услуги за „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ в размер на 350,11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на
500,00 лева,
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В разпоредбата на чл.
10а ал. 2 от ЗПК е установено, че кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор за потребителски кредит. В случая таксата за „Бързо за разглеждане на
искането за кредит“ в размер на 350,11 лева е такса във връзка именно с усвояването
на кредита. Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза се явява
нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21,
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидената такса за
услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ цели заобикаляне на посоченото
правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК
Същите доводи, изложени по- горе, важат и за предвидената такса в размер на 500,00
лева в чл. 10, ал. 2 от договора от договора за кредит, означена като „Експресно
обслужване на кредита“. Тази такса е за услуга за приоритетно обслужване на посочен
безплатен телефон. Тук следва да се посочи, че не е ясно за какви точно услуги би била
дължима евентуално тази такса за експресно обслужване. Според чл.10а, ал.4 от ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Последното
условие въобще не е изпълнено. Т.е., абсолютно неясно е за какво би била платена тази
сума. Кредитополучателят има право като страна по договора да бъде обслужен. Още
повече, че таксата е изключително висока по размера си- 500,00 лева, равняваща се на
половината от отпуснатия кредит от 1000,00 лева. А добавена и таксата по чл.10, ал.1
от договора за кредит в размер на 350,11 лева почти изцяло се доближава на размера на
предоставения кредит /Общо 850,11 лева/.Видно от договора за кредит общия размер
на плащанията, които следва да извърши кредитополучателя при включване на тези
такси и при предоставен кредит от 1000,00 лева, е 2020,04 лева според чл.10, ал.3 от
договора. Така, разсрочени плащанията на тези такси предварително едновременно с
месечните погасителни вноски фактически са предпоставка за забава на длъжника.
Т.е., длъжникът е предварително поставен от кредитора в положение на невъзможност
или затруднение да изпълнява.
Таксата за обслужване е фиксирана по размер- 500,00 лева и е предвидена за
плащане на бъдещи услуги, които освен че не става ясно какви биха били, а и въобще
6
дали ще бъдат реални заявени от кредитополучателя и представени от кредитора.
Липсва еквивалентност между задължението за плащане на таксата и услуга, която не е
сигурно, че ще се предостави.
Така уговорено плащането предварително на такси за бъдещи услуги , за които не е
ясно какви и дали ще бъдат получени от кредитополучателя, допълнително увеличават
задължението му, без да е получил услуга, при което се нарушава принципа на
справедливост, а именно създават се предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Уговорените клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги противоречат на чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел
да гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Тези клаузи не са
обвързани с реално предоставяне на услуги. Ето защо, както се посочи по- горе, като
заобикалящи законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват
нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Основателни се явяват и останалите възражения на страна. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП
наравноправна е клаузата, налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Не се установи по
делото кредитополучателят да е бил наясно и да е бил предварително уведомен за тези
условия във връзка с плащането на посочените услуги.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. А в ал.2 е установено, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Ответната страна не прави възражения за
индивидуално уговаряне на условията по договора, съдържащи задължение за
кредитополучателя за плащане на такси за бързо разглеждане на искането за кредит и
експресно обслужване на кредита. Поради посоченото, следва да се приеме, че
процесните клаузи по договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1
и чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП. Същите са уговорки във вреда на потребителя, не отговарят
на изискването за добросъвестност. Отделно от горното, с така уговорено
предварително плащане за услуги, които не е известно дали реално ще бъдат
предоставени, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща
размера на Годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет
7
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая,
предвидени са предварително такси за разходи по договора за кредит, като не може да
се гарантира спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК досежно установените
граници.
Изложените по-горе съображения налагат извода за уважаване на исковете.
Ще следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че клаузите,
съдържащи се в чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ *** от
17.11.2020г., сключен между „****“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес ***, и З. П..
С., ЕГН**********, с адрес ***регламентиращи плащането на такси допълнителни за
услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350,11 лева и
„Експресно обслужване по кредит“ в размер на 500, 00 лева, са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави на поради това,
че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.
с чл. 21, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 146,
ал.1 във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят направените
съдебни разноски по делото в размер на 50, 00 лева за заплатена държавна такса.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М. В.М. – адвокат в
Адвокатска колегия гр.Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева за
осъщественото процесуално представителство по делото.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З. П. С.,
ЕГН**********, с адрес ****, и „****“ ООД, ЕИ*** със седалище и адрес ***, че
клаузите, съдържащи се в чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ
*** от 17.11.2020г., сключен между „****“ ООД, ЕИК***, и З. П. С., ЕГН**********,
регламентиращи плащането на такси допълнителни за услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ в размер на 350,11 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в
размер на 500, 00 лева, са НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД -
поради накърняване на добрите нрави на поради това, че са сключени при неспазване
на нормите на чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК и чл.11,
ал.1, т.10 и чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 146, ал.1 във вр. с чл.143, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес ***, да заплати на З. П. С.,
ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“Оборище“ №4, направените съдебни разноски
8
по делото в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес ***, да заплати на адвокат
М.В.М. – адвокат в Адвокатска колегия гр.Пловдив, адрес ****, адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева за осъщественото процесуално
представителство по гр.дело №663/2021г. по описа на РС- Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9