№ 8331
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110134940 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са oсъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и чл.
430, ал. 2 от Търговски закон, и чл. 92, ал. 1 от Закон за задълженията и
договорите от ищец „Б Д“ АД срещу ответника А. Д. П. за заплащане на сумата
10002,47 лева – главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти от 19.02.2015 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на искова молба – 12.06.2024 г. до окончателното й
изплащане, сумата 2600,36 лева – договорна лихва за периода 25.10.2020-
11.06.2024 г., и сумата 468,13 лева – мораторна неустойка (лихвена надбавка за
забава) за периода 25.10.2020-11.06.2024 г.
Ищецът твърди, че сключил с отв. П., като кредитополучател, договора за
кредит при ОУ, който е целеви за заплащане на такси за обучение. Предоставени
са заемни средства сумата 6845,41 лева, дължими, при условията на гратисен
период, до 25.09.2030 г. Банката изпълнила точно своите задължения.
Ответникът е в неизпълнение на задължението за връщане на паричната сума,
предмет на договора, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Претендира съдебни разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 27.11.2024
г., в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Съдът указва, че
ищецът трябва да докаже наличието на валидно основание за възникване на
задълженията на ответника и техния размер, с посоченото в исковата молба
съдържание; настъпила изискуемост на задълженията по договора. При
установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираните парични вземания, за което му се указва, че не сочи
доказателства.
Приложените към искова молба документи са допустими и относими, като
на този етап от производството не е необходимо искането по чл. 195 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът на основание чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.05.2025 година от 09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2