О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 58
гр.
Сливен 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 35/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по жалба на Н.Х.К., с адрес *** против бездействието на Кмета на община Сливен да се произнесе по подаден от него сигнал вх. 9400-19632/18.09.2018 г., като иска от съда да бъде задължен административният орган да изясни случая и да постанови решение по подадения сигнал.
В с.з. жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. С. Р., който поддържа жалбата. Счита, че е налице бездействие от страна на Кмета на община Сливен, тъй като по подадения от доверителя му сигнал не са предприети действия и не е постановено решение. Моли съда да разпореди последиците по чл. 256 от АПК, а именно да бъде задължен органът да си изпълни задълженията по закон. Претендира и направените по делото разноски
В с.з. ответната страна Кметът на община Сливен, чрез п. юриск. И. Р., поддържа депозираното по делото писмено становище за недопустимост на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав, намира следното:
Подадената жалба е с правно основание чл. 256 от АПК. Разпоредбата на чл. 256 от АПК предвижда две хипотези при които е допустима защита срещу бездействието на административен орган, който по силата на закон или подзаконов нормативен акт за прилагането му дължи извършване на конкретни фактически действия. Разликата между ал. 1 и ал. 2 на чл. 256 от АПК е, че в първия случай неизпълнението на задължението, произтичащо пряко от нормативен акт може да се оспори безсрочно, а във втория – за оспорването е предвиден 14-дневен преклузивен срок, считано от подаване на искането за извършване на дължимото действие. Предмет на исковата защита по чл. 256 от АПК е да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуващо в полза на ищеца неудовлетворено притезание и да бъде осъден административния орган да извърши съответстващото на него фактическо действие. Производството е допустимо, когато твърдението на ищеца е за възникнало въз основа на нормативен акт такова административно правоотношение, по силата на което неговото субективно право може да бъде удовлетворено с извършването от административния орган на конкретно предвидено в закон фактическо действие. Защитата по реда на чл. 256 от АПК е недопустима, в случаите, в които за удовлетворяване субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт или извършването на фактическото действие е опосредено от провеждането на административна процедура и е в изпълнение на издадения в хода й административен акт.
В настоящия случай жалбата е срещу отказ за произнасяне по подаден сигнал. Безспорно е налице бездействие на органа, тъй като същият не се е произнесъл по сигнал с вх. № 9400-19632/18.09.2018 г., но това бездействие на органа, е допуснато в производство по разглеждане на сигнал, подаден от Н.К., отнасящ се за сключване на договори за наем за разпределени му пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд извършено по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ и се движи по реда на глава осма от АПК (чл. 119 – чл. 125 АПК). Решенията на органите, постановени в тези производства не подлежат на оспорване пред съда, съгласно изричния текст на чл. 124, ал. 2 АПК. След като крайните актове на органа не подлежат на съдебен контрол, следва да се приеме, че такъв не може да се осъществи и върху действията или бездействия на органа в производството по разглеждане на сигнали. В този смисъл е практиката на ВАС на РБ - Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 408/2019 г., II о. и Определение № 2753 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 854/2019 г., V о..
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че подадената жалба (искова молба) по чл. 256 от АПК от Н.Х.К. е недопустима, определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Предвид недопустимостта на оспорването на жалбоподателя не се следват деловодни разноски.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд Сливен
О II Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 27.03.2019 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Х.К., с адрес *** против бездействието на Кмета на община Сливен да се произнесе по подаден от него сигнал вх. 9400-19632/18.09.2018 г..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 35/2019 г. по описа па Административен съд - Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на преписи от същото пред ВАС на РБ гр.София.
На основание чл. 138. ал.1 от AПK, препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :