РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Севлиево, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100980 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД е предявил субективно и
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ
срещу **, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в общ размер размер на 226,57 лв. /двеста двадесет и шест лева и петдесет и
седем стотинки/ лв., от която: главница - 198, 92, представляваща сбор от
главници по: фактура № ********** от 20.07.2020г, с падеж 17,08.2020г. на
стойност 1,24 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 19.08.2020г, с падеж
15.09.2020г. на стойност 19,09 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от
21.09.2020г, с падеж 15.10.2020г. на стойност 19,09лв. с вкл. ДДС, фактура №
********** от 08.10.2020г, с падеж 27.10.2020г. на стойност 17,24лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 10.11.2020г, с падеж 20.11.2020г. на стойност
19,09 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 10.12.2020г, с падеж
21.12.2020г. на стойност 18,48лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от
08.01.2021г, с падеж 18.01.2021г. на стойност 19, 09 лв. с вкл. ДДС, фактура
№ ********** от 10.02.2021г, с падеж 22.02.2021г. на стойност 19,09 лв. с
вкл. ДДС, фактура № ********** от 10.03.2021г, с падеж 22.03.2021г. на
стойност 17,24 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 12.04.2021г, с падеж
22.04.2021г. на стойност 19, 09 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от
10.05.2021г, с падеж 22.05.2021г. на стойност 18,48 лв. с вкл. ДДС и фактура
№ ********** от 20.05.2021г, с падеж 31.05.2021г. на стойност 17,24 лв. с
вкл. ДДС, издадени за обекта на ответника с клиентски № ********** и
абонатен № 1405084 в "Енерго Про Продажби" АД за обект съответно **,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата
от 27,66 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените
фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи
1
до 01.06.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на електрическа енергия с
разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № 1405084 в "Енерго
Про Продажби" АД за обект съответно **.
Поддържа, че през декември 2019 година стартирала кампания за
актуализиране на данните за предоставена мощност на стопанските клиенти
на разпределителното дружество, тъй като електроразпределителното
дружество заяви промяна в начина за ценообразуване на услугата по
предоставяне на достъп до мрежата в съответствие с предоставената и реално
необходима мощност считано от 01.07.2020 година. Промяната се състояла в
това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа ще се
изчислява на базата на заявената и предоставената мощност, а не както до
този момент за консумираната електрическа енергия. Промяната в начина на
ценообразуване на мрежовата услуга по предоставяне на достъп до мрежата
била утвърдена с Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 г. В т. 7.3.2 на
решението било прието, че клиентите заплащат на електроснабдителните
дружества, цени за мрежови услуги, като цената за достъп за небитови
клиенти е 0.02053 лв./кват/ден. За всеки клиент била предоставена
информация за съществуващите в системата на дружеството данни за
предоставена мощност като клиентите са приканени да потвърдят или
изменят същата. В тази връзка и към настоящия момент услугата "намаляване
на предоставена мощност" е безплатна. Информацията за предстоящата
промяна била публикувана на интернет страницата на "Енерго - Про Варна"
ЕАД, както и в местен и национален ежедневник.
В исковата молба се сочи, че тъй като ответникът не е подал заявление
за промяна на предоставяна му мощност и за обектите му, а в последствие не
е и сключило договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, считано от 01.07.2020г. ищцовото дружество е начислявало
дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, която
за конкретния обект е до 25 кВТ. За така изчислените суми от доставчика са
издадени фактура от 20.07.2020г., 19.08.2020г., 21.09.2020г., 08.10.2020г.,
10.11.2020г., 10.12.2020г., 08.01.2021г., 10.02.2021г., 10.03.2021г.,
12.04.2021г., 10.05.2021г. и 20.05.2021г.
Твърди се , че на основание т. 7.3.2 от Решение на КЕВР № Ц-29 от
01.07.2020 г. и §15, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към
ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г., за периода 03.06.2020г. до 19.05.2021г. ищецът
в качеството на доставчик на електрическа енергия до обекта на ответника,
правомерно е начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
база предоставяната му мощност.
Поради, което моли да бъдат уважени така предявените искове.
Претендират се разноски.
Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата
молба, в който твърди, че е заплатил процесните суми, за което е представил
доказателства.
С писмено становище от 25.10.2022 г. ищецът не е оспорил
представените от ответника писмени доказателства и че сумите са платени в
хода на процеса, но е посочил, че производството не следва да се прекратява,
2
тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
поради което на ищецът се дължат разноските.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими. С оглед процесуалното поведение на
ответника, съдът приема, че същият е признал факта на дължимост на
посочените от ищеца вземания, които изцяло е погасил в хода на процеса.
Като писмени доказателства по делото са представени 13 бр. фискални
бонове, от съдържанието на които се установява, че ответникът е заплатил в
хода на процеса цялата претендирана сума, последното не се оспорва от
процесуалния представител на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса /арг.
от чл.235 ГПК/.
По разноските:
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д.. 846/2016 г. по описа на
ВКС, І ГО е разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в
производството разноски е обусловен от поведението на ответника и дали той
е дал повод за завеждане на делото.
В случая, в проведеното открито съдебно заседание, ответницата
поддържа, че не е станала повод за завеждане на делото, доколкото не били
получени фактури от ищцовото дружество и до знанието й не е бил сведен
фактът за дължимостта на процесните суми, а в момента, в който е получила
фактурите /с получаване на исковата молба/, ответницата е заплатила
задълженията по тях незабавно.
Съгласно трайната практика на ВКС, реализирането на отговорността
за разноски при отхвърляне на иска / частично или изцяло/, поради плащане в хода
на процеса, не се решава само и единствено въз основа на това обстоятелство, а след преценка на
конкретно поведение на ответника, което да е довело или не до завеждане на
иска и направено от него признание след предявяване на иска. /Така Определение №
264 от 17.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 652/2016 г., I т. о., ТК/.
С отговора на исковата молба ответницата е заявила, че признава иска,
като твърди, че не е получавала покани за доброволно плащане на ищцовата
сума и не е била уведомена от ищеца за дължимостта на исковите суми,
3
приложени са доказателства за заплащане на всички дължими суми. От
страна на ищцовото дружество не са ангажирани доказателства за
уведомяването на ответницата относно задълженията й в исковия период. В
настоящия случай претенцията на ищцовото дружество се основава на
промяна в начина на ценообразуване, а именно начисляване на цената на база
заявената и предоставена мощност, а не консумирана ел. енергия, утвърдено с
Решение на КЕВР № Ц -29 от 01.07.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 4 от
представените от ищеца Общи условия, потребителят на електрическа
енергия за стопански нужди се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната електрическа енергия в посочените в условията
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. В настоящия случай, посочената разпоредба е
неприложима, доколкото претенцията на ищцовото дружество не се основава
на „използваната електрическа енергия“, a на предоставена мощност въз
основа на промяната в ценообразуването. Следователно и доколкото по
делото ищецът не е ангажирал доказателства, нито твърди, че преди
предявяване на иска, е уведомил ответницата за дължимостта на сумите за
предоставена мощност по периоди (включително и при подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) и доколкото ответницата
незабавно е изплатила задълженията си при получаване на исковата молба,
ведно с фактурите, обективиращи процесните задължения, то следва, че
последната не е дала повод за завеждане на делото, поради което разноските
следва да останат за сметка на ищцовото дружество.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
10353369, с адрес гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 2581, срещу **, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер размер на 226,57 лв.
/двеста двадесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ лв., от която:
главница - 198, 92, представляваща сбор от главници по: фактура №
4
********** от 20.07.2020г, с падеж 17,08.2020г. на стойност 1,24 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 19.08.2020г, с падеж 15.09.2020г. на стойност
19,09 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 21.09.2020г, с падеж
15.10.2020г. на стойност 19,09лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от
08.10.2020г, с падеж 27.10.2020г. на стойност 17,24лв. с вкл. ДДС, фактура №
********** от 10.11.2020г, с падеж 20.11.2020г. на стойност 19,09 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 10.12.2020г, с падеж 21.12.2020г. на стойност
18,48лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 08.01.2021г, с падеж
18.01.2021г. на стойност 19, 09 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от
10.02.2021г, с падеж 22.02.2021г. на стойност 19,09 лв. с вкл. ДДС, фактура №
********** от 10.03.2021г, с падеж 22.03.2021г. на стойност 17,24 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 12.04.2021г, с падеж 22.04.2021г. на стойност
19, 09 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 10.05.2021г, с падеж
22.05.2021г. на стойност 18,48 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** от
20.05.2021г, с падеж 31.05.2021г. на стойност 17,24 лв. с вкл. ДДС, издадени
за обекта на ответника с клиентски № ********** и абонатен № 1405084 в
"Енерго Про Продажби" АД за обект съответно ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 27,66 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за
периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до
01.06.2022г., поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5