№ 202
гр. Русе, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. П.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от СВ. Д. ИВ. против Решение №
260586/01.10.2021г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. №
16676/2020 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за
обезщетение на неимуществени вреди за сумата от 8000 до 80 000 лева, и в
частта, с която изцяло е отхвърлен искът му за обезщетение на имуществени
вреди.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението, като се твърди, че исковете са основателни, в целия претендиран
размер. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаването на
претенциите така, както са предявени.
Ответната по жалбата страна „ ЛРГБ. „ ООД, както и третото лице –
помагач ЗАД“Б.В.И. “ЕАД, вземат становища за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е частично
основателна.
От релевираните пред районния съд доказателства се установява, че
жалбоподателят СВ. Д. ИВ. / ищец в първоинстанционното производство /
бил в трудово правоотношение с ответника„ ЛРГБ. „ ООД от 21.03.2017г. до
1
11.02.2019г., на длъжност „ш.т.а. над 12.5 тона”, като в изпълнение на
задълженията си пътувал в цяла Европа. Практиката била на един
тежкотоварен автомобил да работят двама шофьори, на смени, и докато
единият шофира, другият да почива в кабината на камиона.
На 17.10.2017г., в изпълнение на служебните си задължения,
жалбоподателят с т.а. MAN с рег.№ ***, с полуремарке SCHMITZ, рег.№ ***
превозвал стока до Португалия, в екип с колегата си К.Т.. Около 8.17 часа,
докато жалбоподателят шофирал, при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос –
Фуентес де Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуарена, съдебен
окръг Саламанка, Испания станал сблъсък с влекач VOLVO, с рег.№ ***, с
полуремарке LOHR, рег.№ ***.
В резултат жалбоподателят изпаднал от кабината през челното стъкло на
превозното средство.Той, вторият водач на товарния автомобил МАН и
водачът на т.а. VOLVO, Себастиян Санчес Анхел, получили травматични
увреждания. Жалбоподателят, най-тежко пострадал, бил приет по спешност в
Болничен комплекс – Саламанка, с диагноза: политравма и фрактура горна
платформа на Т10 с леко разтежение Т9-Т20. Фрактура с разместване на
спинозни апофизи Т4-Т11, Фрактура на трансверсалните апофизи L4-L5 в
ляво. Там му направили две операции, като му поставили ревизия и Friedrich
на раната на дестия глезен. На 23.10.2017г. било извършено закрепване на
винтове Malibu Т9-Т10. Артодеза с putty /сериозна лезия на задния
лигаментарен комплекс/.
Заради внезапното увреждане здравето на С.И. - получените множество
травми по тялото и крайниците, станало през време и по повод на
извършваната работа, злополуката е призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО
с Разпореждане № 112/02.11.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе.
Съгласно Експертно решение № 2663/01.11.2018г. на ТЕЛК, на
жалбоподателя е призната 50 % трайно намалена работоспособност, в
резултат на получените при трудова злополука телесни увреждания, с дата на
инвалидизиране 01.11.2018г.
Непосредствено след ПТП, във връзка и с проведените интервенции в
болницата в гр.Саламанка, С.И. изпитвал изключително силни болки. След
изписването му от болничното заведение и връщането му Р България бил в
невъзможност да се движи и обслужва сам, предвид вида на получените
травматични увреждания, и разчитал на грижите и помощта на жената, с
която живеел. И до настоящия момент усеща силни болки в гръбначния стълб
и има ограничено движение, приема болкоуспокояващи медикаменти. Освен
физическите болки и страдания през тези месеци изключително негативно
влияние върху психическото му състояние оказала невъзможността да се
грижи сам за себе си вследствие на обездвижването. Неудобствата, свързани с
това, се отразили негативно на самочувствието му, считал, че няма занапред
да води пълноценен живот, притеснявал се, че няма да има и възможност да
упражнява професията си на шофьор.
За възстановяване на здравословното си състояние направил разходи за
лечение и възстановяване в размер на 2 940.14 лева.
2
Работодателят „РЛГ Б.” ООД има сключена със „Зк.Л.и.” АД
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
BG/22/117001344417, с валидност от 11.05.2017г. до 10.05.2018г. и Анекс № 1
към нея от 15.05.2017г. за тежкотоварно превозно средство MAN, с рег.№
***.
Със застрахователна полица № 36071717603000003, сертификат и
добавък към нея „РЛГ Б.” ООД има сключена със ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
задължителна застраховка „Трудова злополука”, за периода 21.09.2017г. -
20.09.2018г.
„РЛГ Б.” ООД заплатило разноски за хотел на придружител на С.И. – 2
нощувки; транспорт от хотел до летище в Испания /линейка/; храна за С.И. в
Испания, самолетен билет за него и за придружителя, и транспорт от
летището в Букурещ, Р Румъния до гр.Русе, които възлизат общо на 2 074.97
лева.
Съгласно заключението на назначената и изготвената в
първоинстнационното производство съдебна автотехническа експертиза и
допълнителна такава, причина за настъпването на процесното ПТП е
невнимание при шофиране от страна на водача на седловия влекач МАН с
рег.№ ***. Товарният автомобил VOLVO с прикачено полуремарке LOHR с
рег.№ R *** към началото на удара, заради повреда, бил спрял в банкета и
част от дясната лента, с включени аварийни светлини и поставена
регламентирана пътна сигнализация за опасност. Към момента на
произшествието състоянието на пътя било добро, настилката -чиста и суха,
видимостта била добра, нямало препятствия на пътя. Водачът на т.а. МАN с
рег.№ ***, движейки се със скорост 89 км/ч, след като забелязал спрелия т.а.
VOLVO, с рег.№ ***, с полуремарке LOHR, рег.№ ***, не предприел
своевременно намаляване на скоростта, с цел спиране, поради което настъпил
удар между предната дясна част на т.а. МАN и задната лява част на спрялото
полуремарке LOHR. След удара, под действието на ударните сили двете
композиции се преместили.
При конкретните пътни условия, с установената скорост на движение 89
км/ч, при опасна зона за спиране на състава от превозни средства от 129.5 м,
водачът на седлови влекач МАN с рег.№ *** с полуремарке SCHMITZ с рег.
№ *** е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране.
От заключението на изготвената по делото втора допълнителна
автотехническа експертиза се установява и че съставът от превозни средства
- седлови влекач МАN и полуремарке, не е спирал преди удара, а
намаляването на скоростта е започнало след началото на удара, при което
под действието на ударните сили се деформирали влекачът МАN, съставът от
превозни средства - седлови влекач VOLVO и полуремарке, леки автомобили
и мантинелата.
Процесният автомобил MAN с VIN: WMA13XZZ7HM743199, с рег.№
*** е бил снабден с Lane assist – система за подпомагане на движението в
избраната лента, която сигнализира, ако шофьорът неволно напусне своята
лента и реагира, и с активен асистент за дистанция DISTRONIC, който
3
поддържа настроеното от водача разстояние до движещи се отпред
автомобили и улеснява при движение по автомагистрали или трафик с често
спиране и потегляне. И двете системи за сигурност могат да се стартират и
спират от определен бутон на приборното табло на влекача. Разстоянието, на
което системата за спиране реагира при препятствие на платното за
движение, може да се регулира от водача на автомобила и то варира от 100 до
300 метра. При дефект в тази система светва предупредителен индикатор на
таблото. По делото няма данни за неизправности по тези системи на
процесния автомобил MAN с VIN: WMA13XZZ7HM743199, с рег.№ ***.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че С.И. е получил следните увреждания: 1.
Счупване на носни кости. Счупване на тялото на десети гръден прешлен,
наложило метална остеосинтеза. Счупване на десето ребро в дясно. Счупване
на шиповедните израстъци на четвърти, пети, шести, седми, осми, девети,
десети и единадесети гръдни прешлени. Колекция от кръв в меките тъкани
зад гръдния отдел на гръбначния стълб. Счупване на левите напречни
израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени. Охлузване на гърба.
Рана на външната повърхност на десет глезен. Рани по лява предкитка.
Увреждане на кожата по гърба.; 2. Леко концентрични протрузии на ниво
дванадесети гръден прешлен – първи поясен прешлен и първи – втори поясен
прешлени. Дискова протрузия на ниво четвърти – пети поясни прешлени.
ЕМГ – данни за преднокоренчева увреда двустранно на ниво пети поясен –
първи кръстен прешлени.; 3. Спондилодисцит /възпаление на
междупрешленните дискове/ на ниво осми-девети и девети-десети гръдни
прешлени. Оформен гибус /гърбица/ в гръдния отдел на гръбначния стълб.
Така установените увреждания по медико-биологичния признак се
квалифицират като : Трайно затрудняване на движенията на снагата и двата
долни крайника, за срок повече от 30 дни. Така установените увреждания от
група 1 са резултат на действието на твърди тъпи и ръбести предмети и добре
отговарят да бъдат получени при ПТП на 17.10.2017г. Установените
увреждания от група 2 могат да бъдат получени при механично въздействие в
областта на гръбначния стълб при ПТП на 17.10.2017г. Установените
възпаление на междупрешленните дискове /спондилодисцит/ и гърбица са
усложнения на установените травматични увреждания в областта на
гръбначния стълб. При извършения съдебномедицински преглед обективно е
установено, че С.И. се придвижва без помощни средства и по кожата на гърба
и левите му крайници има раневи белези. Субективно се оплаква от болки по
хода на гръбначния стълб, засилващи се при продължително седене, при
физически натоварвания и при промяна в атмосферните условия. От
представената медицинска документация е видно, че чрез специализирани
изследвания са установени следните дългосрочни отклонения от нормата в
здравословното му състояние, които са във връзка с процесното ПТП:
Дегенеративни промени в долен гръден отдел на гръбначния стълб, с
оформена гърбица в гръдния отдел на гръбначния стълб и малпозиция
/неправилна позиция/ на винтовата стабилизираща система /отразено
последно м.11.2018г./; Ограничение в обема на движения на гръбначния стълб
4
/отразени последно м.06.2019г./. По отношение на установените
дегенеративни промени в долен гръден отдел на гръбначния стълб не може да
настъпи спонтанно възстановяване. По отношение на установеното
ограничение в обема на движения в гръбначния стълб е възможно частично
подобряване на състоянието, като не се очаква пълно възстановяване. За
подобряване на анатомичното състояние на гръбначния стълб е препоръчано
отстраняване на винтовата стабилизираща система, която се намира в
малпозиция. За подобряване на ограниченията в обема на движения в
гръбначния стълб и болковия синдром е препоръчано спазване на хигиенно-
двигателен режим и нови курсове балнеолечение /през 5-6 месеца/.
Основният възстановителен процес е завършил, като са се развили
дегенеративни промени в долния гръден отдел на гръбначния стълб, с
оформяне на гърбица в гръдния отдел на гръбначния стълб и към м.09.2018г.
е регистрирана малпозиция на винтовата стабилизираща система. Към
м.06.2019г. все още е персистирало ограничение в обема на движения на
гръбначния стълб. По отношение на установените дегенеративни промени в
долен гръден отдел на гръбначния стълб не може да настъпи спонтанно
възстановяване. По отношение на установеното ограничение в обема на
движения в гръбначния стълб е възможно частично подобряване на
състоянието, като не се очаква пълно възстановяване.
В делото няма обективни данни за настъпила трайна неработоспособност
при С.И.. При такива увреждания, каквито са установени при ищеца,
обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им, като
продължават със значителен интензитет до обездвижване на гръбначния
стълб, след което постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия.
Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния период,
които болки обичайно се купират с обезболяващи. Болки с по-слаб
интензитет, но с продължителен характер, в областта на гръбначния стълб, е
обичайно да се усещат и за по-продължителен период– месеци и години, дори
и за цял живот, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия. Във връзка с уврежданията на гръбначния стълб
движенията на снагата и на долните крайници са били затруднени и
пострадалият се е придвижвал с две помощни средства /патерици/ за период
от не по-малко от три месеца /вероятно 1 година/. Към м.06.2019г. са
продължавали ограниченията в движенията на гръбначния стълб. В
представеното ЕР на ТЕЛК е отразено, че е съобщил, че към м.11.2018г.
продължава да се придвижва с две патерици, а при личния преглед съобщава,
че се е придвижвал с помощни средства до м.09.2018г. В представената
медицинска документация последно е отразен прием на обезболяващи
средства през м.01.2018г. – Паратрамол и Фламексин. Обезболяващи средства
е възможно да се приемат и без лекарско предписание, а от представената по
делото медицинска документация не може обосновано да се прецени докога
С.И. е приемал обезболяващи медикаменти. Тъй като болки с по-слаб
интензитет, но с продължителен характер, в областта на гръбначния стълб е
обичайно да се усещат и за по-продължителен период– месеци и години, дори
и за цял живот, е много вероятно да приема обезболяващи средства, при
5
нужда, за цял живот.
От заключението на назначената и изготвена по делото съдебна
психологично - психиатрична експертиза се установява, че
пътнотранспортният инцидент от 17.10.2017г. е травматично събитие, което е
преживяно от С.И. като силен стрес без посттравматични последствия.
Периодът за преодоляването на такова стресово състояние е строго
индивидуален. С времето, медицинските грижи, подкрепата на съпругата му и
желанието да се възстанови физически и да упражнява професията си,
преживеният от С.И. стрес от ПТП е отшумял, без наличието на емоционално
страдание.
При така приетата за доказана фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е извел извода, че при настъпилата трудова
злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, при която жалбоподателят
получил множество телесни увреждания, ответното дружество – работодател,
на основание чл.200 от КТ, носи отговорност за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2
940.14 лева, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване,
правилно районният съд е приел, че е неоснователен, поради неангажиране на
доказателства, въпреки изричните указания в доклада по делото. Направените
разходи в Испания и за транспортиране до Р България на жалбоподателя и
придружител, в размер на 2 074.97 лева, са били заплатени от ответното
дружество – работодател.
За да определи размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, районният съд е съобразил, че същите следва да репарират болките,
страданията и неудобствата, по време и в резултат на трудовата злополука.
Освен първоначалните най-интензивни болки, вкл. и вследствие на
извършените интервенции, е отчетено, че жалбоподателят е изпитвал болки с
по-малък интензитет в областта на гръбначния стълб, за по-продължителен
период– месеци и години, които е възможно да търпи и за цял живот - при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Съобразено е, че
е бил на легло няколко месеца, през което време не е могъл да се обслужва
сам, и че повече от година се е придвижвал с патерици. Съответно през
времето на лечение и възстановяване не е могъл и да работи. Несъмнено
освен чисто физическите болки и неудобства, случилото се е оказало
негативно влияние и върху психическото състояние.
Справедливо, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се явява определеното от районния
съд обезщетение от 80 000 лева / в пълния претендиран размер/, което да
компенсира неимуществените вреди – болки, страдания и неудобства, в
резултат на получените увреждания от трудовата злополука.
Не е налице основание за освобождаване на работодателя от отговорност
при условията на чл. 201 ал.1 КТ, тъй като увреждането не е било причинено
от работника умишлено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
възраженията на ответника и третите лица по чл.201 ал.2 от КТ за
6
намаляване размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, поради допринасяне за вредоносния резултат, чрез
допускане на груба небрежност - неполагане на дължима грижа, която и най-
небрежният би положил в подобна ситуация, са основателни и доказани. От
съдебните автотехнически експертизи се доказва, че жалбоподателят като
водач на т.а. с ремарке не е реагирал своевременно, когато е възприел
спрелия т.а. VOLVO с ремарке, не е предприел, преди настъпването на
сблъсъка между двете МПС, намаляване на скоростта с цел спиране.
Експертите обосновано са заключили, че съобразно скоростта на движение и
характеристиките на пътния участък е имал техническа възможност да
предотврати удара, тъй като спрелият т.а. VOLVO, с ремарке не е бил в
опасната зона на процесния т.а. MAN. Твърденията на жалбоподателя, че
причина за настъпване на ПТП било неправилно спиране на т.а. VOLVO на
пътното платно за извършване на ремонтни работи, без да са спазени
изисквания на ЗДвП за място на спиране и поставяне на обезопасителни и
сигнални средства, се опровергават от доказателствата по делото. От
приобщените документи за ПТП, изходящи от испанските компетентни
органи, се установява, че авариралият камион е бил спрял при спазване на
изискванията за обезопасяване на мястото на спиране. Опровергава се, от
заключенията по автотехническите експертизи, и твърдението на С.И. в с.з.,
че причината за настъпването на ПТП е предприето от товарната композиция
VOLVO изпреварване, при завършване на което на ремаркето на автовоза се
спукали две от гумите, то свило рязко в дясно, непосредствено пред
товарната композиция MAN, с последващ удар в предната й част.
Доказателства за установения от вещите лица механизъм на ПТП са и липсата
на спирачни следи преди мястото на удара, наличието на следи от триене
след това място, видът, характерът и разположението на деформациите по
превозните средства, данните от тахографа на седловия влекач MAN.
При така установеното обезопасяване на авариралото превозно
средство, при липса на препятствия по пътя и добра видимост, и изправност
на процесния т.а. MAN с ремарке, не е имало обективна пречка
жалбоподателят да възприеме авариралата товарна композиция, спряла в
банкета, плътно до мантинелата, и да предприеме своевременно действия за
избягване на сблъсъка между двете превозни средства. Ето защо е обоснован
и изводът на районния съд, че жалбоподателят има вина за настъпването на
процесното ПТП, съответно за трудовата злополука.
Съгласно съдебната практика / Решение №189/17.10.2019 по д.о
№1446/2019 на ВКС /, в случаите, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането, допускайки груба небрежност по чл. 201 ал. 2 КТ, размерът на
обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Обстоятелствата, при които е възникнало увреждането / управление на
МПС при пренебрегване задълженията като водач на МПС съгласно чл.20
ал.1 от ЗДвП, без наличие на обективна причина за това/ разкриват поведение
на груба небрежност от страна на жалбоподателя, обуславящо намаляване
размера на дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди,
7
което според настоящата инстанция следва да се намали с 80 %, с който
процент е допринесъл за вредоносния резултат, нарушавайки правилата за
движение. При определяне на посочения процент въззивният съд отчита, че
макар жалбоподателят да не е задействал спирачната система на превозното
средство преди удара, е предприел намаление на скоростта непосредствено
след началото на удара, което, макар и несвоевременно, на практика е довело
до ограничаване на последиците от сблъсъка на двете превозни средства.
Върху уважения размер на главницата от общо 16 000 лева следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането – 17.10.2017г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът С.И. е направил пред първата инстанция разноски в размер на 6
000 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а
ответникът – 3600 лева за адв.възнаграждение, поради което съразмерно с
уважената/отхвърлена част от предявените искове, по компенсация, С.И.
следва да заплати на ответника разноски за първа инстанция – 1122 лева.
Пред въззивната инстанция разноските на двете страни са по 3000 лева и
съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска, по компенсация,
жалбоподателят следва да заплати на ответника по в.жалба 1020 лева
разноски.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от
640 лева – държавна такса върху уважения размер на предявения иск за
неимуществени вреди и 1 150 лева – направени разноски за възнаграждения
на вещите лица по изготвените съдебна медицинска, съдебна счетоводна,
автотехнически и съдебна психологично-психиатрична експертизи.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260586/01.10.2021г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д. № 16676/2020 г., в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от СВ. Д. ИВ. иск по чл. 201 от КТ за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди над размера 8000 до 16 000 лева,
както и в частта за разноските, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “РЛГ Б.”ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
***, ЕИК ***, представлявано от управителя Я.Г. и прокуриста Д.Ж., ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр.Русе, сумата от още 8 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, резултат на
трудова злополука на 17.10.2017г., в община Виляверде де Гуареня, съдебен
8
окръг Саламанка, Испания, травматични увреждания, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 17.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр.Русе, ДА ЗАПЛАТИ на
“РЛГ Б.” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Я.Г. и прокуриста Д.Ж., сумата от 2142 лева –
направени по делото разноски, по компенсация, за двете инстанции.
ОСЪЖДА РЛГ Б.” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
***, ЕИК ***, представлявано от управителя Я.Г. и прокуриста Д.Ж., да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 640 лева –
държавна такса върху уважения размер на предявения иск и сумата от 1 150
лева - направени по делото разноски за заплатени възнаграждения на вещи
лица.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9