Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
22.02.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари, през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ…………….………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 908 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1053 от 04.08.2020година., постановено по гр.д. № 4150/2019г. Плевенски
районен съд е признал за установено, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, съществуването
на вземане на ищцовото дружество „***“ЕАД срещу Д.И.И. от гр.Плевен, в размер на 6481.71лв. — главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2019г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 1428/19г. на Плевенски РС. Отхвърлил е иска
за сумите: 1. за разликата до претендираната главница в размер на 7000лв.; 2. за
сумата 12664.67лв. претендирана договорна/възнаградителна/ лихва за периода
20.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ и 3. за сумата
1230.67лв. лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като неоснователен и недоказан. Присъдил е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца разноските за исковото производство в
размер на 1440.08лв. и за заповедното производство в размер на 179.63лв.
С решение № 260210/24.09.2020г., на основание чл.250 ГПК решението от 04.08.2020г. е допълнено, като е отхвърлен и предявения като
евентуален, иск по чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД за сумите 1. за разликата до
претендираната главница в размер на 7000лв.; 2. за сумата 12664.67лв.
претендирана договорна/възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2018г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ и 3. за сумата 1230.67лв. лихва за забава
за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
неоснователен и недоказан.
Срещу така
постановените основно и допълнително решения са подадени въззивни жалби от ищеца
„***“ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б.,
чрез пълномощника ст.юрисконсулт и.с.с.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.
Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от
него положителен установителен иск изцяло, като бъдат присъдени на дружеството
и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Д.И.И., чрез особения си
преставител адв.А.Г. е подал отговор по
реда на чл.263, ал.1 от ГПК на жалбата срещу основното решение, в който е взел
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ПРС, с което е
прието, че договорът за кредит не съдържа изискуемата съгл.чл.11 от Закона за
потребителския кредит информация, поради което е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК-правилно и моли да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен
иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Д.И.И.,
че дължи на „***“ЕАД гр. София сумата 7000лв., представляваща главница по отношение на която на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.03.2018
г.; сумата 12664.67лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2024г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на която, на основание чл.
5 от договора за кредит, е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
20.03.2018 г.; сумата 1230.67лв. лихва за забава за периода от
21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на
дълга и за разноските по ч. гр. д. №1428/2019г., на РС-Плевен, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 849/07.03.2019г. по
ч.гр.д. № 1428/2019 г., PC-Плевен.При условията на евентуалност е предявен иск
по чл.79 вр. чл.240 ЗЗД за присъждане на същите суми.
Ответникът Д.И.И. е
подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител адв. А.Г.Г.
от ПлАК, в който е оспорил в срок изложените в молбата фактически твърдения и е
изтъкнал подробни доводи за неоснователност на претенциите. Счита, че
изложените в исковата молба обстоятелства не установяват материалноправна
легитимация на ищеца като кредитор на ответника за вземанията по процесния
договор за кредит. Възразява и срещу претенцията за договорна лихва за целия период
на договора за кредит, в т.ч. и върху непадежиралите вноски. Счита, че претенцията за
възнаградителна лихва за целия период на кредита е без законово основание, тъй
като такава се дължи само за периода до настъпване на предсрочната изискуемост,
в случая до 20.03.2018г. и ако ищецът има вземане, то е в размер на действалия
до момента на предсрочната изискуемост погасителен план.
Безспорно
е, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение
спрямо ответника за посочените по-горе суми, издадена по ч.гр.д. № 1428/19г. по
описа на Плевенски РС. Съдът, на основание чл. 415, ал.1, т.2 вр. ал.4 ГПК е
указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно
вземането си, като довнесе дължимата ДТ.Не се спори, че искът е предявен в
указания срок.Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 1428/2019г. по
описа на РС-Плевен.
Спорно е дължи ли ответникът сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
За
да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното : От събраните пред
първоинстанционният съд писмени доказателства се установява, че вземането на
заявителя произтича от задължение по договор за потребителски кредит № ***, сключен
на 21.11.2017 г. между „***“ ЕАД и Д.И.И. (кредитополучател), което му е
прехвърлено съгл. Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и няма спор, че е налице е идентичност на
вземането по основание и размер в исковото и заповедното производство.Безспорно
е пред настоящата инстанция, а се установява и от приетото от РС заключение по
съдебно-графическата експертиза, че положените подписи във всички документи за
„кредитополучател“ подписи са положени от ответника. От приетото от РС
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
заплатил единствено сумата 273,29лв., в размер на една погасителна вноска по
погасителния план.
Въззивният съд също счита, че кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем по надлежен ред, както и че цесията е била съобщена
надлежно на длъжника с връчено му на 20.03.2018год., чрез неговата баба
съобщение от страна на цесионера, по възлагане на цедента и препраща по тези
въпроси към мотивите на РС, на основание чл.272 ГПК. Безспорно е, че договорът за кредит с ответника е включен в предмета на цесията под №431 в Приложение
№1 от 12.07.2018год. към рамковия договор за цесия.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че претендираните
вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Приел е, че при отнесен за разглеждане спор, произтичащ от договор,
сключен с потребител, съдът е задължен да следи служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Съобразявайки нормата на
чл.10 ал.1 от ЗПК, съдът е приел за
основателни доводите на особения представител за това, че процесният договор за
кредит е сключен при неспазване на чл.11, ал.1, т.9, 9а и т.12 от ЗПК, предвиждащ
в т.9, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; в т. 9а. - методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а, а съгласно т. 12. - информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Приел е че договора няма такова съдържание, поради
което и на основание чл.22 от ЗПК го е счел за недействителен. Посочил е, че липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Поради това е стигнал и
до извода, че кредитополучателят дължи връщане единствено на главницата, която
с оглед данните за изплащане на сумата 273,29лв., е с остатък 6481,71лв., като за
разликата до претендираните 7000лв. и относно претендираната възнаградителна
лихва в размер 12664,67лв. и лихва за забава в размер 1230,67лв., е отхвърлил
иска като неоснователен.
Въззивният съд счита крайния извод на
първоинстанционния съд за частична
основателност на иска за законосъобразен. Видно от представения пред Плевенски РС договор за
кредит, сключен между страните, със същия ищецът е предоставил на ответника заем
равен на сумата 7000лв. посочена в "общ размер на кредита", като е
предвидено, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на
плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент. Ответникът се
е задължил да върне кредита на 84месечни погасителни вноски в размер на по 273,29
лв., посочен е обща стойност на плащанията – 22 956, 36 лв.; ГПР – 44.36 % и
лихвен процент – 35.68 %.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая договорът за
паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора.Поради
това съдът намира, че договорът за потребителски кредит отговаря на
установените от Закона за потребителския кредит изисквания за минимално
необходимо съдържание.По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза/прил.
на л.194 и сл. от делото на РС/, от заключението на която се установява, че
договорът за потребителски кредит е отпечатан с шрифтове с размер 12 пункта, а
Общите условия към него – размер 10 пункта. Със заключението е установено
нарушение на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК за това всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12.Съгласно чл.12, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. Договорът е сключен при общи
условия.Представен е и сключен при общи условия договор за застраховка, а както
се посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна
част от кредита.Ето защо съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.10,
ал.1 ЗПК предвиждаща, че договорът за потребителски кредит следва да бъде
написан с размер на шрифта не по-малък от 12. При установено съществено
отклонение в размера на използвания шрифт, водещо до невъзможност за
потребителя за запознаване с клаузите на договора, в т.ч. и на договора за
застраховка като част от него, без затруднение, правоотношението по договора за
кредит следва да се обяви за недействително на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10,
ал.1 ЗПК. Видно от представените л.15-23 от делото на РС Сертификат за
застраховка и Общи условия на договора за застраховка, същите са изписани в
шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата част от договора за кредит и е
по-малък от 12 пункта и не отговарят на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК.
Посочената разпоредба императивно изисква при сключване на договора всички
елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12.
Освен това съдът намира, че
на потребителя не е представена пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита. Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, погасителният план към договора за потребителски кредит
трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи, което в случая липсва.Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и
косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а във втората алинея от текста е указано, че ГПР се
изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.В процесния договор е
включено задължение за заплащане на застраховка в размер на сумата от 3292.80лв.,
включена в месечните погасителни вноски, както и сумата от 245лв. "такса
ангажимент", без да е ясно в какво се изразява съдържанието на
таксата.Съдът приема, че включването на тези суми в погасителните вноски по
същество се явява прикрита допълнителна възнаградителна лихва, включена в
погасителния план. Ето защо счита, че уговорката за заплащането им представлява
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ЗПК, чрез предвиждане в
договора на разходи при неизпълнение на задължения, различни от задължението за
връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. А съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Поради изложеното, съдът
приема, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради което и
на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая това е сумата
6481.71лв. – непогасен остатък от главницата. За разликата до 7000лв. по
главницата; за сумата 12 664.67лв. - договорна лихва за периода от
20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2024 г. /падеж
на последна погасителна вноска/ и за сумата 1230.67лв. - лихва за забава за
периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както иска
по чл.422 ГПК, така и иска по чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД са неоснователни и
правилно са били отхвърлени от районния съд.
В заключение :Решението на Плевенски районен съд №
1053/04.08.2020г. и решение № 260210/24.09.2020г., с което то е допълнено са правилни
и законосъобразни, поради което и на основание чл.271 ал.1 ГПК, следва да бъдат
потвърдени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1053/04.08.2020г.
и решение № 260210/24.09.2020г. по описа на съда, с което то е допълнено.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: