Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2154 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Р.Т.“ ЕАД твърди в молбата си по чл. 625 ТЗ, че е търговско дружество, специализирано в производство и продажба на
празен стъклен амбалаж. През периода 2015 г. – 2018 г. имали търговски
взаимоотношения със „С.“ ООД, в резултат на което ответното дружество закупило
продукция на стойност 1 211 366 лева. В началото на 2018 г.
ответникът спрял плащанията, като последното направено от него плащане било на
21.03.2018 г. в размер на 7100 лева. Към днешна дата неплатените фактури от
страна на купувача към „Р.Т.“ ЕАД били на обща стойност 243 061.66 лева,
както следва: по фактура № **********/01.03.2017 г. – 6 547.14 лева; по
фактура № **********/11.04.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура № **********/10.05.2017 г. –
8 278.03 лева; по фактура № **********/11.05.2017 г. – 7 953.60 лева;
по фактура № **********/15.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура №
**********/16.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура №
**********/19.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура № **********/21.06.2017
г. – 15 373.49 лева; по фактура № **********/22.06.2017 г. –
15 373.49 лева; по фактура № **********/11.08.2017 г. – 15 373.49
лева; по фактура № **********/18.09.2017 г. – 24 834.10 лева; по фактура №
**********/20.09.2017 г. – 5 917.38 лева; по фактура №
**********/19.10.2017 г. – 15 646.20 лева; по фактура №
**********/15.11.2017 г. – 15 380.24 лева; по фактура №
**********/05.12.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура №
**********/29.12.2017 г. – 15 385.19 лева; по фактура № **********/05.01.2018
г. – 4 751.17 лева; по фактура № **********/22.02.2018 г. – 15 375.29
лева. Ответникът дължал и лихва за забава върху главницата за периода
22.02.2018 г. до 15.10.2019 г. в размер на 40 577.79 лева.
Предвид изложеното молителят намира, че ответникът е
неплатежоспособен поради спиране на плащанията по търговска сделка и е свръхзадължен. Моли да бъде обявена неплатежоспособността
или свръхзадължеността на „С.“ ЕООД с начална дата
21.03.2018 г., да бъде открито производство за несъстоятелност за „С.“ ЕООД и
да бъде постановено решение с последиците по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ.
По делото е постъпил писмен отговор от ответното „С.“ЕООД
в указания за това срок, в който оспорва заявеното искане за откриване на
производство по несъстоятелност, като счита за неоснователно. В тази връзка
оспорва спрямо дружеството да е налице състояние на неплатежоспособност, като
твърди, че не е преустановило плащанията си спрямо други кредитори, включително
и работниците и служителите си, публичните си задължения, като продължава да
извършва търговската си дейност. Оспорва твърденията на молителя, че ответното
дружество се явява неизправен длъжник по договора между тях и че по отношение
на него са налице непогасени задължения по приложените фактури.
В хода на производството въз основа на постъпили
молби по чл. 629, ал. 4 ТЗ са били конституирани като присъединени кредитори –
„И.“АД и „В.и к.“ ЕАД.
В молбата си по чл. 629, ал. 4 ТЗ кредиторът „И.“АД
е изложил твърдения, че между него и ответното дружество е бил сключен Договор
за банков кредит № КЦ 594/2008-В от 24.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс №
1/24.07.2008г., Допълнително споразумение № 3/02.04.2012г. и Анекс № 3/16.09.2014г. По силата на
договора в полза на „С.“ЕООД бил отпуснат банков кредит в размер на сумата от
8 000 000 евро на два транша, както следва:
6 000 000 евро първи транш за оборотни
средства и 2 000 000 евро за рефинансиране
на ползван от дружеството кредит в друга банка, при краен срок на усвояване до
30.07.2000 г. Според чл.22 от договора сроковете за издължаване по кредита били
следните: за сумата по първи транш – до 26.07.2014 г. при 24-месечен гратисен период и изплащане на 48 равни месечни вноски от
по 125 000 евро; сумата по втори транш – с краен срок на погасяване до
26.07.2015 г. при 24-месечен гратисен период и
изплащане на 59 равни месечни вноски от по 33 500 евро и една последна
изравнителна вноска от 23 500 евро. С допълнително споразумение от
25.09.2008г. била договорена промяна в целта на предоставените средства по
втория транш, като същите били включени като оборотни средства. С Допълнително споразумение № 2/29.07.2011 г.
страните по договора да постигнали съгласие крайният срок на плащане на сумите
и по двата на транша да бъде до 26.06.2022 г. Сочи, че непогасените задължения
по договора за кредит по първи транш към 13.11.2019г. са следните:
1 266 666.96 евро – редовна главница; сумата от 39 583.33 евро –
просрочена главница; 8 708.34 евро – просрочена договорна лихва;
5 066.67 евро – текуща договорна лихва; 704.26 евро – лихва за забава върху
просрочената главница за периода 26.09.2019г. – 12.11.2019г.; 36.21 евро –
такси за обслужване на разплащателната сметка. Непогасените задължения по
договора за кредит по втори транш към 13.11.2019г. молителят сочи, че възлизат
на 443 963.11 евро – редовна главница; сумата от 13 873.86 евро –
просрочена главница; 3 052.25 евро – просрочена договорна лихва; 1 775.85
евро – текуща договорна лихва; 249.72 евро – лихва за забава върху просрочената
главница за периода 26.09.2019г. – 12.11.2019г. Просрочените /изискуеми/ вземания към 13.11.2019г.
възлизат на общо на 66 171.76 евро, в която сума е включена сумата за
главницата, договорната лихва и лихвата за забава. Непогасени са и вземания за
такса за обслужване на разплащателната сметка от 80 лв. и такса за
налагане/вдигане на изпълнителни запори от 270 лв. Моли по отношение на
длъжника „С.“ЕООД да бъде открито производство по несъстоятелност, като бъде
обявено състоянието му на неплатежоспособност /и съобразно уточнението,
направено в о.с.з. от 12.12.2019г./.
Производството по отношение на молителя „И.“АД е
било прекратено с определение от о.с.з. от 17.09.2020г., поради оттегляне на
молбата по чл. 625 ТЗ, като е изложил твърдения, че с оглед осъществяване
встъпване в дълга на ответника, са отпаднали качеството на молителя на кредитор
и правният му интерес от сезирането на съда за откриване производство по
несъстоятелност.
С молбата си по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредиторът
в производството „В.и К.“ЕООД е изложил твърдения за наличието на възникнала
облигационна връзка с ответното „С.“ЕООД с предмет – ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ВиК
услуги – отвеждане и пречистване, по отношение на обект на адрес – гр. Плевен,
Консервен завод Плевен, ул. „******, за което били издадени фактури за периода
от 15.07.2015 г. до 31.08.2019 г., като договорните отношения между страните са
възникнали и се регулират от приложимите Закон за водите, Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия на ВиК
– Плевен. В изпълнение на договора кредиторът предоставял на абоната ВиК услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води в периода на действието му, като последният
не изпълнил задължението си да плати за периода по издадени общо 83 броя
фактури в периода от 15.07.2015 г. до 31.08.2019 г. Непогасеното задължение по
фактурите възлизало общо на 268 280.86 лв., като върху главницата била
начислена и лихва за забава в размер на сумата от 17 245.90 лв. по
счетоводните документи, като била дължима и сумата от 64 037.65 лв. –
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на падежа по всяка
от фактурите до 16.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на молбата по чл. 629,
ал. 4 ТЗ до окончателното изплащане на сумите. Освен сумите в посочения размер
сочи, че са налице и други неиздължени такива, за събирането на които било
образувано изп.д.№ 201992104011505 по описа на ЧСИ – С.П.,
а именно – 92 334.14 лв. – главница; 26 006.17 лв. – договорна лихва;
4 491.91 лв. – съдебни разноски и 48 425.77 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за периода от 12.09.2014 г. до 12.11.2019 г. Сочи, че с
оглед поведението на ответното „С.“ЕООД на неизряден платец по договора с
молителя и по отношение на изискуеми и безспорни вземания, са налице
основанията за обявяване състоянието му на неплатежоспособност като трайно и
необратимо обективно такова поради преустановяване плащанията към кредиторите,
като моли да бъде постановено решение в този смисъл и да бъде открито
производство по несъстоятелност с правните последици по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Като
основание за неплатежоспособността сочи и предвиденото такова в чл. 608, ал. 4 ТЗ – поради неудовлетворяване на вземанията в хода на изпълнителното
производство в период над 6 месеца от датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена справка от МВР при СДВР – Отдел „Пътна полиция“, от
която е видно, че на името на ответното дружество са налице 6 броя регистрирани
моторни превозни средства..
Представена е справка от НАП, от която е видно, че „С.“ЕООД притежава
непогасени публични задължения за незаплатени осигурителни и пенсионни вноски,
имуществени санкции наложени с наказателни постановления и незаплатени данъчни
задължения, като за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело №
*********/2019 г. В справката е посочено, че не са налице наложени
обезпечителни мерки, като не са предприети действия по принудително събиране на
начислените публични вземания.
За установяване договорните отношения между ответното дружество и молителя
„Р.Т.“ ЕАД по извършени доставки по делото са представени фактури на обща
стойност 243 061.66 лева, с дължими суми по всяка от тях, както следва: по
фактура № **********/01.03.2017 г. – 6 547.14 лева; по фактура №
**********/11.04.2017 г. – 15 373.49 лева;
по фактура № **********/10.05.2017 г. – 8 278.03 лева; по фактура №
**********/11.05.2017 г. – 7 953.60 лева; по фактура №
**********/15.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура №
**********/16.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура №
**********/19.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура №
**********/21.06.2017 г. – 15 373.49 лева; по фактура № **********/22.06.2017
г. – 15 373.49 лева; по фактура № **********/11.08.2017 г. –
15 373.49 лева; по фактура № **********/18.09.2017 г. – 24 834.10
лева; по фактура № **********/20.09.2017 г. – 5 917.38 лева; по фактура №
**********/19.10.2017 г. – 15 646.20 лева; по фактура № **********/15.11.2017
г. – 15 380.24 лева; по фактура № **********/05.12.2017 г. –
15 373.49 лева; по фактура № **********/29.12.2017 г. – 15 385.19
лева; по фактура № **********/05.01.2018 г. – 4 751.17 лева; по фактура №
**********/22.02.2018 г. – 15 375.29 лева.
Представен е Договор за банков кредит № КЦ – 594/2008-В от 24.07.2008г., по
който ТБ“И.“АД – в качеството му на кредитодател, се
е задължил да предостави в заем на „С.“ЕООД – в качеството му на
кредитополучател, сумата от 8 000 000 евро,
която да бъде използвана на два транша – първи транш 6 000 000 евро – за оборотни средства и втори транш –
2 000 000 евро за рефинансиране на ползван
от дружеството кредит. Съгласно чл. 5 от договора крайният срок на усвояване по кредита е 30.07.2009г. В чл.
22 от договора е уреден редът за издължаване по кредита и крайните срокове за
това, които са съответно – за първи транш – до 26.07.2014г. и за втори транш –
до 26.07.2015 г. Приложени са и Анекс № 1/24.07.2008г. към договора за кредит
за обезпечаване вземането по кредита с издадени записи на заповед за сумите в
размер на сумата по кредита; Допълнително споразумение от 25.09.2008г. по
договора за кредит, с което е договорена промяна в целта на предоставяне на
средствата по втория транш, а именно – за оборотни средства за текущата дейност
на дружеството. С последващо Допълнително
споразумение № 2 от 29.07.2011 г. е договорено продължаването на крайния срок
на издължаване по кредита /и по двата транша/ - до 26.06.2022 г.
За доказване твърденията в молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ от кредитора ВиК ЕООД по делото е представен изпълнителен лист от
10.11.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 50064/2014 г. по описа на СРС – 25 състав,
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите дължими в полза на заявителя ВиК ЕООД – гр.
Плевен от длъжника „С.“ЕООД в размер на 92 334.14 лв. – главница за
предоставени ВиК услуги, договорна лихва в размер на
26 006.17 лв. и 4 491.91 лв. –
съдебни разноски.
Приложени са Общите условия за уреждане отношенията между „ВиК“ЕООД – Плевен и потребителите на предоставяните ВиК услуги.
Приложени са и фактурите за начислените задължения за периода според
твърденията в молбата, като повечето от тях са двустранно подписани и от
получателя на услугата.
За установяване финансово-икономическото състояние на „С.“ЕООД по делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ по поставени задачи от молителя „Р.Т.“ЕАД,
заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно. Установява се
по данни на баланса на дружеството сумата на актива, като при изчисляването му към
края на всяка от финансовите години – 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не се
наблюдава съществена разлика в стойностите на актива и възлизащ съответно на
26 308 000 лв.; 28 545 000 лв., 26 331 000 лв. и
25 085 000 лв. При направените изчисления се наблюдава почти равно
съотношение в стойностите на дълготрайните активи и тези на
краткотрайните/текущите активи за всяка една от отчетните години, като първите
са с относителен дял от малко над 50%, а останалата част е определена за
текущите активи. През 2019 г. наличните парични средства по сметка на
дружеството са 36 000 лв. В заключението на вещото лице се съдържа анализ
и на структурата на пасива на балансите за съответните години. Сумата на пасива
на баланса към края на 2016 г. е с общ размер на 26 308 000 лв.; към
края на 2017г. – с общ размер на 28 545 000 лв.; към края на 2018 г.
– в размер на 26 331 000 лв.; към края на 2019 г. –
25 085 000 лв. Отчетеният собствен капитал на дружеството е с
отрицателни стойности в резултат на натрупана загуба от минали години.
Според заключението на вещото лице размерът на задълженията към „Р.Т.“ЕАД
по процесните фактури възлиза на 243 061.66 лв.
Последното извършено плащане по фактурите е от 01.03.2017 г. Размерът на
начислената законна лихва за забава върху главницата за периода 22.08.2018г. –
15.10.2019 г. според вещото лице възлиза на 40 577.79 лв.
Според изложеното в експертизата, датата на последното плащане към молителя
е 21.03.2018 г., последното плащане към другите му кредитори е било извършено
на 12.07.2019г. в размер на сумата от 5 995 508 лв. по сметка на НАП
за погасяване на публичните му задължения, като престацията
е била наредена от „Ф.К.“ЕООД за сметка на ответното дружество.
В заключението по ССЕ се съдържат стойностите на показателите на
ликвидност, като според изложеното коефициентът на обща ликвидност за
изследвания период /2016 г. – 2019 г./ е на стойност над единица /над
минималната препоръчителна граница/ и показва, че дружеството разполага с
текущи активи, които са достатъчни за погасяване на текущите му задължения.
Коефициентът на бърза ликвидност отразява стойности извън препоръчителните
граници, като за 2019 г. – 0.22 при долна препоръчителна граница от 0.6 и което
е показателно за наличието на финансови затруднения за погасяване на текущите
задължения с текущите вземания и парични средства. Стойността на коефициента на
незабавна ликвидност за периода 2016 г. – 2018 г. е под долната препоръчителна
граница, което води до извод за невъзможността за погасяване на текущите задължения
с наличните паричните средства, като за 2019 г. коефициентът е 0.51 – над
горната препоръчителна граница от 0.4, което означава налични парични средства
и текущи инвестиции достатъчни за погасяване на текущите задължения.
Коефициентът на абсолютна ликвидност показва възможността за покриване на
текущите задължения с наличните парични средства, като според отразените
стойности за 2017 г . и 2019 г. /0.01 – под препоръчителната граница от 0.2/
дружеството се намира в невъзможност, а през 2016 г. и 2018г. е отчетена по-висока стойност, като вещото
лице е направило извод, че с паричните си средства дружеството може да погаси
текущите си задължения. Според стойностите на финансова автономност – към края
на 2016 г. – 0.25; към края на 2017г. – 0.22; към края на 2018 г. – 0.28 и към
края на м. 09.2019г. – 0.02 /при препоръчителна долна граница от 0.5/,
дружеството е финансово зависимо от кредиторите си. Приложимият коефициент на
задлъжнялост е показателен за това колко пъти задълженията надвишават собствения
капитал, като стойностите са следните – за 2016г. – 4.04 ; за 2017 г. – 4.47;
за 2018 г. – 3.60, за 2019 г. – 58.87, и съобразно тях вещото лице е направило
извод, че дружеството работи изцяло със заемни средства. В заключението си
вещото лице сочи, че през 2019 г. ответното дружество извършва производствена
дейност, като през финансовата година са отразени извършени плащания до НАП в
общ размер на 1 859 515 лв. Отчетени са по-ниски стойности на
задълженията в сравнение с предходната година, които са намалели от
36 456 000 лв. на 24 666 000 лв. В този смисъл вещото е
направило извод, че доколкото дружеството продължава да извършва стопанска
дейност и разполага с материален ресурс и персонал за това, налице са финансови
затруднения, но същите нямат необратим характер. Дружеството има финансови
затруднения, но извършва плащания, като през анализирания период 2016 г. – 2019
г. е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения. Налице е разлика
между сумата на задълженията и сумата на активите, като през 2016 г., 2017г. и
2018 г. задълженията надвишават активите, съответно с 8 643 000 лв.,
8 233 000 лв., 10 217 000 лв., а към м. 09.2019г. сумата на
актива надвишава задълженията към кредиторите с 419 000 лв., а наличните
парични средства са 36 000 лв.
По делото е прието допълнително заключение по постановени от страните
допълнителни задачи. В експертизата си вещото лице З. е отразила, че в
счетоводството на „ВиК“ЕООД са отразени текущите
задълженията на „С.“ЕООД, като за периода 31.07.2015г. – 31.08.2019г. е
начислен незаплатен остатък по помесечно издаваните
фактури в общ размер на 262 703.26 лв. – главница и 17 245 лв. –
лихва. Според изложеното от вещото лице, общият размер на главницата според
счетоводството при ответното дружество възлиза на 270 278.85 лв., като
предвид извършените плащания от 24 000 лв., е осчетоводен незаплатен
остатък по главницата от 238 275.16 лв., а задължението за лихва – в
размер на 9 652 лв. Отразено е плащане на задължението начислено по
фактура от 15.07.2015 г. в счетоводството и на двете страни. Според
експертизата общият размер на задължението на ответното „С.“ЕООД към ВиК ЕООД /главница и лихви/ към 16.10.2019г. възлиза на 341 629.22
лв. /без начисленото по фактурата от
15.07.2015г./. По процесните фактури „С.“ЕООД е
ползвал данъчен кредит в размер на 45 117.83 лв. Сумата на данъчната
основа по фактурите според счетоводството при ответника възлиза на 225.589.12
лв. През 2019г. са извършени плащания от касата на дружеството в общ размер на
468 041.99 лв. Извършвани са плащания от други дружества за сметка на
ответника, като са погасени задължения в общ размер на 7 444 556.05
лв. Отразена е структурата на активите на ответното дружество според ГФО за периода 2016 – 31.12.2019г., като
посочените стойности са близки до тези в основното заключение. Сумата на актива
на баланса за 2019г. е 22 981 000 лв., с относителен дял на
дълготрайните активи от 0.605, а на текущите активи – 0.395. Сумата на пасива
на баланса към 31.12.2019г. възлиза на 25 085 000 лв.
Последното плащане от касата на „С.“ЕООД за погасяване задълженията към ВиК – Плевен е от 29.07.2019г. в размер на сумата от
7 000 лв.; за погасяване на сключените договори за кредит от 24.07.2008г.
с „И.“АД е от 30.12.2019 г. за просрочени лихви. Извършвани са плащания за
погасяване и на главниците от 26.12.2019 г и от 27.12.2019 г. Последното
плащане към НАП е от 12.07.2019г. от „Ф.К.“ЕООД. Същото дружеството е извършило
и последното плащане от името на ответника в полза на служители от 16.01.2020
г. в размер на сумата от 489.97 лв. Последното плащане на ответника е към „Ф.К.“ЕООД
в размер на 9 000 лв. и на „П.Ф.Б.“ЕООД в размер на 8 000 лв.,
извършени на 27.12.2019 г.
Според експертизата финансовият резултат за текущата година към
31.12.2018г. е загуба от 1 892 000 лв., а към 31.12.2019г. – печалба
в размер на 7 671 000 лв. Вещото лице е отразило, че с оглед
относителния дял на задълженията със срок на погасяване над една година към
края на анализирания период от 0.956, предполага се възможността за
погасяването им, като прави извод, че финансовите затруднения са с траен, но
обратим характер.
Според отразеното от вещото лице, налице е забава в плащането по договора
за кредит към „И.“АД към 22.06.2020 г.
от 27 дни, като дължимата сума по забавеното плащане по първи транш възлиза на
34 232.29 евро, а по втори транш – 13 873.86 евро.
По делото е изслушана повторна експертиза по допълнително поставените
задачи и в която вещото лице П. е отразила, че фактурите за незаплатени
задължения на ВиК са осчетоводени при ответника като
разход. През 2019г. /до 30.09.2019г./ са регистрирани плащания към кредитори на
ответника от трето лице – от „Ф.К.“ЕООД – в размер на сумата от 599 515.08
лв. /към НАП/ и към „ВиК“ЕООД – Плевен от 7 000
лв. Според заключението на вещото лице, структурата на дълготрайните активи на
„С.“ЕООД за периода 2014г. – 2018г. е
със стойности през годините, както следва 2.12%, 1.28%, 0.63%, 0.09% и 0.00%,
като останалата част в процентното съотношение е за краткотрайните активи.
Според повторната експертиза, коефициентите на ликвидност за 2019г. и 2020 г.
са под препоръчителните граници. За този анализиран период ответното дружество
е с отрицателни стойности на коефициента на финансова автономност, което е
показателно, че се намира в състояние на пълна зависимост от кредиторите си.
Това се дължи на отрицателната стойност на собствения капитал. По отношение
стойностите на коефициента на задлъжнялост, същите са показателни за това, че
ответникът се намира в голяма зависимост от кредиторите и съответно в състояние
на свръхзадълженост. При анализ на коефициентите за
ликвидност за целия изследван период – от 2016 г. до 30.06.2020 г. и с оглед
установените стойности, вещото лице е направило извод, че показателят за обща
ликвидност е с препоръчителни /референтни/ стойности, като в препоръчителната
граница се намира и коефициентът на бърза ликвидност. В заключението е
отразено, че коефициентът на незабавна ликвидност, отразяващ състоянието на
дружеството да покрие краткосрочните си задължения с наличните си финансови
средства през 2016 г. – 2018г. е под референтния праг, като през 2019г. влиза в
препоръчителните граници, а към 30.06.2020 г. отново се наблюдава влошаване,
като стойността му слиза малко под долната препоръчителна граница. За целия
период коефициентът на абсолютна ликвидност е под препоръчителните граници.
Коефициентът на финансова автономност за този период е с отрицателни стойности
и води на извод, че дружеството е в пълна зависимост от кредиторите си, като
съществуващите задължения не са обезпечени с достатъчно имущество. Налице е
състояние на свръхзадълженост поради отчетените
стойности на коефициента на задлъжнялост.
Прието е допълнително заключение по СИЕ по задачите поставени за
установяване финансово-икономическото състояние на дружеството ответник след
сключения договор с „Топлофикация Плевен“ЕАД от 09.09.2020
г. за встъпване в дълга му към „И.“АД по сключения договор за кредит. Така в
заключението си вещото лице е отразило, че към 30.09.2020 г. ответното
дружество е в състояние да погасява задълженията си към всички кредитори чрез
наличните си парични и реално ликвидни активи. Вещото лице е направило анализ
на състоянието на ответното дружество към 30.09.2020 г. относно приложимите
коефициенти на ликвидност. Така в заключението си е посочило, че при стойност
на коефициента на обща ликвидност от 1.0498 същият попада в референтните
граници, като за някои предприятия такива са около единица. С наличните
краткотрайни активи дружеството може да покрие краткосрочните си задължения,
което означава, че е платежоспособно. Този извод е направен и по отношение
стойността на коефициента на бърза ликвидност, като същата отразява изключване влиянието
на по-бавно ликвидните активи за покриване на задълженията. Стойността на този
коефициент към 30.09.2020 г. възлиза на 0.7088 при препоръчителни граници 0.5 –
1.00. Коефициентът на незабавна ликвидност от 0.5531 при референтни граници от 0.5 – 0.7 сочи на
способността на ответника да погаси текущите си задължения с наличните парични
средства и текущи активи, което също сочи на платежоспособност. Коефициентът на
абсолютна ликвидност отразяващ съотношението между наличните парични средства и
текущите задължения под референтната стойност от 0.3 сочи , че дружеството не
разполага с парични средства достатъчно да покрият 30% от задълженията му.
Коефициентът на финансовата автономност е под препоръчителните граници, като
отразява съотношение на собствения капитал върху привлечения капитал. За да
бъде предприятието финансово независимо, необходимо стойността му да е равна
или над единица, като в случая е 0.0279. При така изложеното относно
финансово-икономическия анализ на дружеството, вещото лице е направило извод,
че към 30.09.2020 г. ответното дружество разполага с достатъчно имущество да
покрие задълженията си.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това
правен субект – кредитор на длъжника по търговска сделка, който е сред изрично
изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират производство за
откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла
на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
От представените по делото фактури и основното заключение
по ССЕ съдът приема за доказан факта на възникналото между „Р.Т.“ЕАД и
ответното „С.“ООД договорно правоотношение с предмет доставка на произведени от
молителя стоки, като вида и количеството на същите са описани във фактурите, в
които е посочена и стойността на продадената продукция, за заплащането на която
ответникът е посочен като задължено лице, в качеството му на получател.
Приетите по делото фактури не са оспорени като документи – нито по съдържание,
нито относно авторството им. Спорен е фактът относно наличието на непогасено
задължение в размер според твърденията на молителя. За установяване на този
факт е изслушана ССЕ, като от заключението на вещото лице се установява, че размерът
на задълженията към „Р.Т.“ЕАД по процесните фактури
възлиза на 243 061.66 лв., а размерът на начислената лихва по тях –
възлиза в размер на 40 577.79 лв. В тежест на ответника е възложено да
установи в производство, че се явява изряден платец в правоотношението му с
ответника, доказателства за което не са ангажирани в хода на производството. В
този смисъл, доколкото се установи възникване на задължението въз основа на
валидно възникнала облигационна връзка, като не се установява погасяване на
същото, съдът приема за доказано качеството на ответното „Р.т.“ЕАД на кредитор
с непогасени вземания при настъпил падеж на плащане. С оглед забава в плащането
на главницата, налице е основанието за начисляване и на лихва за периода на забавата,
която от експертизата се установи, че възлиза на претендирания
от молителя размер от 40 577.79 лв., считано от датата на падежа до
момента на начисляването й.
За доказване в производството вземанията и на
присъединения кредитор „В.и к.“ЕООД по делото са представени 83 броя фактури,
които също не са били оспорени от ответника. Фактурите са за начислени помесечно задължения на ответника за периода от 15.07.2015
г. до 31.08.2019 г., като според
експертизата общият размер на задълженията за главница по тях възлиза на 262 703.26
лв. Сумата за начислените и незаплатени задължения към ВиК
ЕООД е вписана в счетоводството на ответника като разходи за размера от
238 275.16 лв.; ползван е данъчен кредит, поради което съдът приема за
изразеното от страна на ответника извънсъдебно признание на този факт. В този
смисъл счита доказан факта на възникнало договорно правоотношение с ВиК ЕООД с действие към периода на начисляване по процесните фактури, както и предоставянето на услугите по
договора на стойност според претендираното от
молителя. Извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на този
факт. В допълнение следва да се има предвид и установеното в приложимите Общи
условия на ВиК ЕООД – Плевен относно периода на
начисляване на вземанията и падежа на плащане, както и регулиране договорните
отношения между страните. В този смисъл в чл. 33, ал. 2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
като в ал. 1 е предвидено, че операторът издава ежемесечно фактури. Следователно
падежът за плащане на начислената помесечно сума настъпва
след изтичане на 30-дневен срок от датата на съответната фактура, като при
забава в плащането се начислява и лихва за периода на забавата в размер на
законната лихва – чл. 44. Установеното в чл. 2 от Общите условия е в съотвествие с регламентираното качество на потребител на ВиК услуги съгласно чл. 3 от приложимата за уреждане
отношения та на страните Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи, ВиК услуги – отвеждане и пречистване.
Безспорно е, че ответникът стопанисва за упражняване на търговската си дейност
и производство на продаваната продукция обекта, в който са доставяни ВиК услуги за периода по процесните
фактури, а именно Консервен завод – Плевен, находящ
се в гр. Плевен, ул. „******, поради което и с оглед качеството му на
потребител на услуги дължи заплащане на съответната цена за това.
При изложеното за установената фактическа обстановка по
делото, съдът приема, че дружеството молител се явява активно легитимиран да
упражни правото си за образуване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника „М.“ЕООД и предвидено в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, с оглед
установеното му качество на кредитор по търговска сделка с длъжника.
Основанието, на
което се е позовал всеки от двамата молители за откриване на производство по
несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване
подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо
състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му
икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество достатъчно да
покрие задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на
тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с
упражняване на търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на
кредиторите.
Състоянието неплатежоспособност като финансово –
икономическо такова на търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на
законовата разпоредба, за да бъде прието, че е налице такова, е необходимо да
бъде установено, че търговецът е в обективна невъзможност да плати изискуемо
парично вземане на кредитор по търговска сделка – ал. 1, т. 1, а според ал. 3,
необходимо е да бъде установено спиране на плащанията, като такова е налице и
при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо някои от кредиторите
му. Установяване спиране на плащанията само по себе си не може да бъде прието
като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да бъде установена
причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки, изразяващи се в
липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и които да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.
Според една от предвидените възможности в нормата на чл.
607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е
неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на
това състояние като трайно константно икономическо такова. За изследване
наличието на презумпцията за неплатежоспособност по делото е изслушана ССЕ, в
която е направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за
установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.
Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са
обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. За установяване финансово-икономическото състояние на
ответното дружество, което следва да бъде преценено в настоящото производство,
за да бъде направен извод дали са налице предпоставките за откриване
производството по несъстоятелност, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
показателите на коефициентите на ликвидност според последното прието заключение
по експертизата, в което са отразени стойностите към момента на приключване на
съдебното дирене. В настоящото производство от значение е състоянието според
последните икономически показатели, като следва да бъде съпоставено и спрямо
тези за предишния период, като бъде направен извод дали се касае за трайно
такова. От съществено значение при извършения анализ на вещото лице е
освобождаване от отговорност на ответника при встъпване в дълга му от страна на
„Топлофикация Плевен“ЕАД за изплащане остатък от процесния
договор за кредит. Този факт е дал отражение относно намаляване пасива на
балансовата стойност на предприятието, както и съответно в структурата на
краткосрочните и дългосрочни пасиви. Новите стойности са били отразени в
съотношенията при определяне стойността на коефициентите на ликвидност, като
резултатите от това са отчетени при съпоставяне на актива към пасива. При
анализиране на стойността на текущите активи спрямо текущите пасиви при новата
им стойност вещото лице е достигнало до извод за добри показатели на коефициента
на обща, бърза и незабавна ликвидност, които са в препоръчителните граници за
периода към 30.09.2020 г. От изложеното в останалата част от основната и
повторната експертиза, които съдът намира че се приближават с малки отклонения
в изводите си относно състоянието на дружеството, се наблюдава период на
нестабилно икономическо състояние, като привлеченият капитал е надвишавал
собствения такъв и което води на извод за състояние на свръхзадлъжнялост.
През 2019г. и първата половина на 2020 г. се наблюдава влошаване състоянието на
дружеството при стойности на приложимите коефициенти под препоръчителните
граници, но изследвани съвкупно показателите за периода 2016г. -2020 г. сочат на стойност на коефициента на
обща ликвидност в референтни стойности. Нестабилност в икономическото състояние
на дружеството при стойности извън референтните такива се наблюдава при анализа
за 2017 г., след което през 2018г. е налице подобряване в състоянието.
От значение при преценка състоянието на
неплатежоспособност е и установеният факт по делото, че дружеството не е
преустановило дейността си, като през целия изследван период е продължило да
осъществява същата, при нает персонал и изплащане на дължимото възнаграждение
към същия. Не са преустановени отношенията със съконтрахентите
на дружеството, както и плащанията към кредиторите, включително и при
погасяване на публичните задължения към НАП, като са били извършвани такива в
значителен размер през 2019 г. В този смисъл съдът приема, че дружеството е
извършвало действия в опит да подобри икономическото си състояние, да погаси
задълженията си. Отрицателните стойности на собствения капитал през 2019 г. се
дължат на липсата на достатъчно текущи и ликвидни активи, като в резултат от
освобождаването му от част от дълга през м. 09.2020 г. е настъпило значително
подобрение в състоянието на дружеството.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че не може да бъде направен категоричен извод за състояние на
неплатежоспособност на дружеството като трайно и обективно такова в периода
2016 г. – 2020 г. Не е налице спиране на плащанията от страна на търговеца по
смисъл на чл. 608, ал. 3 ТЗ, за да бъде приложена законоустановената
презумпция за неплатежоспособност.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства
от ответника „ВиК“ЕООД относно наличието на
предпоставките за прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ, а именно
липсата на плащане от страна на длъжника в 6-месечен срок от датата на
връчването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело. В този
смисъл не се установи срещу ответника да е налице образувано изпълнително дело
с предмет на принудително изпълнение според твърденията на молителя, както и
връчването на поканата по него със срок на длъжника да изпълни доброволно.
Не е налице и другото посочено от молителя „Р.Т.“ЕАД
основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост. В допълнителното си заключение вещото
лице П. е отразила, че дружеството разполага с достатъчно имущество годно да
покрие задълженията си /към 30.09.2020 г./.
С оглед всичко гореизложеното, съдът намира, че доколкото
в хода на производството не се установи да са налице предпоставките на чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, молбата и на двамата кредитори
по чл. 625 ТЗ следва да се отхвърли, като бъде постановено решение в този смисъл.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, молителите
следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноските за производството в размер на 1200 лв. – депозит
за вещо лице.
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата
по чл.625 от ТЗ на „Р.Т.“ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** индустриална зона, Стъкларски завод „Р.“, и „В.и к.“ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, за откриване на производство по несъстоятелност на „С.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
Индустриална зона ******, на основание
неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Р.Т.“ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** индустриална
зона, Стъкларски завод „Р.“, и „В.и к.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***,, да
заплатят на „С.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
Индустриална зона ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, сумата от 1 200 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в 7- дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
СЪДИЯ: