№ 436
гр. Кърджали, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100782 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск от В. И. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. К., ул. "В" №*, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч срещу „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 с правно основание чл. 22 във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключен
между страните на 23.12.2023 г. Договор за потребителски кредит
************* за сума в размер на 800 лева.
Предявен е и осъдителен иск от В. И. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. К., ул. "В" №*, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч срещу „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на сума в общ размер на 336,07 лева
представляваща сума платена при начална липса на основание по сключения
между страните на 23.12.2023 г. Договор за потребителски кредит
************* за сума в размер на 800 лева.
Ищецът твърди, че описаният договор за потребителски кредит е
следвало да се върне на девет погасителни вноски, при 48 % фиксиран лихвен
процент и 59,82% ГПР, като общата сума, която е следвало да бъде върната е в
размер на 1011,66 лева. Сочи, че в чл. 5 от договора е било уговорено
предоставянето на обезпечение от страна на потребителя в тридневен срок от
сключване на договора, като при неизпълнение на това задължение е дължима
неустойка в размер на 770,34 лева. Заявява, че не е могла да предостави
исканото обезпечение, следствие на което е следвало да върне сума в общ
размер на 1782 лева включваща главница, лихва и неустойка. Сочи, че
действителният размер, който заплатила по договора е сума в размер на
1136,07 лева. Ищецът заявява, че клаузата за неустойка, която няма такава
функция, е нищожна поради заобикалянето на чл. 19, ал. 4 от ЗПК съгласно,
1
която разпоредба разходите за обезщетения не се вземат предвид при
изчисляване на ГПР. Сочи, че неустойката излиза извън обезпечителната,
обезщетителната и гаранционната й функция. Ищецът заявява, че разходите
по уговорената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение е
следвало да бъдат включени в посочения ГПР, което влече
недействителността на сключения договор. Ищецът заявява, че предвид
недействителността на договорите за кредит и разпоредбата на чл. 23 ЗПК
счита, че платените при изначална липса на основание сума по договор е в
размер на 336,07 лв. Представя писмени доказателства и моля да бъде
присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с
който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът сочи, че
валидността на договора за кредит произтича от това, че основните им
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма, а отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Сочи, че
клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по
отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са
спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Заявява, че при
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от
69% и ГПР определен в процесния договор в размер на 59.82%, е видно, че в
случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в
ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора, а от своя страна, неустойката е
проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия
случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора, като изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Сочи,
че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се
прилага и без нея, като настоящият случай е именно такъв -неустоечната
клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Сочи, при условията на евентуалност, че, ако
неустойката се приеме са нищожна, то същата следва да се счита изначално за
неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия
договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Отделно от
това твърди, че оспорената клауза е действителна, тъй като както процесният
договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който
е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на СЕФ и е
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора,
включително да предложи различни формулировки, както и да се откаже от
договора съгласно чл. 29 от ЗПК в предвидения 14-дневен срок. Сочи, че
потребителят е сключил още пет договора за потребителски кредит, като това
е недобросъвестна практика на потребителя да ползва кредити, а след това да
2
завежда искове за недействителност. Ответникът заявява, че предвид
сключването на множество договори от страна на ищеца в случая е налице
индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на
достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и
за нарушаване на равноправието между страните. Заявява, че не оспорва, а
признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и
отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения,
поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да
задържи плащанията по договора. Представя писмени доказателства и
претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че
поддържа исковата молба. Развива съображения по същество на спора. Моли
да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв. Представя списък с разноски. Ответникът не се явява и не изпраща
представител. Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, с
която не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че Поддържа отговора на
исковата молба, ведно с представените към него доказателства. Моли за
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това. Развива
съображения по същество на спора. Оспорва наличието на предпоставките по
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв. в отношенията между ищеца и
процесуалния й представител. Прави доказателствени искания да се извършат
служебни справки в ЕИСС или да се изискат договори за правна помощ по
изброени граждански дела в различни районни съдилища в страната, както и
да се задължи ищеца да декларира близките си отношения с процесуалния
представител. Прави възражение за прекомерност за евентуално присъденото
адвокатско възнаграждение, като моли то да бъде под минималното, съгласно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № ******* г., в което е обиктиварн проект за доклад по
делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните,
съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и
обстоятелства: сключен между страните на 23.12.2023 г. Договор за
потребителски кредит ************* за сума в размер на 800 лева, която е
получена от ищеца, с уговорен по договора ГПР в размер на 59,82%, в който
не включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в общ размер на
770,34 лева, лихва в общ размер на 211,66 лева, както и извършените
плащания по договора в общ размер на 638,54 лева.
Съгласно приложения, приет и не оспорен от страните погасителен план
към Договор за потребителски кредит ************* главницата по кредита е
в размер на 800 лева, уговорената лихва в размер на 211,66 лева, а неустойката
за непредоставяне на посоченото обезпечение в срок е в размер на 770,34
лева, като общо дължимата сума по договора включваща главница, лихва и
неустойка е 1782 лева. В представено, прието и не оспорено от страните
извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за
потребителски кредит ************* от 23.12.2023 г. е посочено, че
длъжникът по кредита и ищец по делото е заплатил сума в обща размер на
1136,07 лева съгласно погасителния план и такси, от които 638,54 лева по
3
погасителния план и 522,86 лева посочени в графа такси.
По делото е приет за безспорен факта, че в уговорения по договора ГПР
в размер на 59,82% не включена неустойката за непредоставяне на
обезпечение в общ размер на 770,34 лева. Съдът намира, че процесния
Договор за потребителски кредит ************* от 23.12.2023 г. е нищожен
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради
невключване в ГПР на неустойка при непредоставяне на посоченото
обезпечение в искания срок. Посочената неустойка при непредоставяне на
обезпечени за кредит следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с
което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва
и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски
кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, размерът му би надхвърлил
значително посочения размер на ГПР и максимално допустим съгласно чл. 19,
ал. 4 ЗПК. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за
кредит не са включени всички действителни разходи, който факт е приет за
безспорен, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този
смисъл, като не е включил посочената неустойка при непредоставяне на
обезпечени, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
В чл. 5, ал. 1 от Договор за потребителски кредит ************* от 23.12.2023 г.
са посочени видовете обезпечения, от които заемополучателят да избере и
предостави на заемодателя в тридневен срок от сключване на договора, както и
условията на които обезпеченнията следва да отговарят. В разпоредбата на чл.
11, ал. 1 от договора е посочен размерът на неустойката, която следва да бъде
заплатена от заемополучтеля при непредставяне на едно от обезпеченията по
4
чл. 5, ал.1 от договора. Настоящият състав намира тази клауза за нищожна,
защото изискванията, на които следва да отговаря предоставеното
обезпечение води до извода, че не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на неустойка. Това е още едно основание, че посочената неустойка
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя
недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия
договор. За пълно следва да бъде посочено, че на кредитополучателя се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, като неустойката, която
следва да заплати е почти равна на стойността на отпуснатия заем.
Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията и представлява допълнително възнаграждение.
Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение
по кредита не произтичат преки вреди за кредитора.
В случая годишният процент на разходите, записан в процесните
договора за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на
стойността на неустойка при непредоставяне на обезпечение, би се променил
годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв,
което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
На основание чл. 23 ЗПК при когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорно е че по сключен между страните Договор за потребителски
кредит ************* от 23.12.2023 г. за сума в размер на 800 лева ищецът е
извършил плащания в общ размер на 1136,07 лева.
Искът на ищеца на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
доказан по основание и размер до сума в общ размер на 336,07 лева
представляваща сума платена при начална липса на основание по сключен
между страните на Договор за потребителски кредит ************* от
23.12.2023 г. за сума в размер на 800 лева.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът
е заплатил държавна такса в общ размер на 121,28 лева за предявените искове,
която суми следва да бъде присъдена на ищцата.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
5
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по
хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерите на предявените искове,
настоящият състав намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение възлиза на 400 лева, върху което следва да бъде присъден и
ДДС съгласно представените доказателства в тази връзка. Настоящият състав
счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една
молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. К., ул. "В" №*, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч
иск срещу „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5
представлявано от Н. П.П., че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит ************* от 23.12.2023 г. е нищожен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П.П. ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. "В" №*,
чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч сума в размер на 336,07 лева представляваща
платена при начална липса на основание по сключен между страните нищожен
Договор за потребителски кредит ************* от 23.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П.П. ДА
ЗАПЛАТИ на на В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. "В"
№*, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч сумата от 121,28 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5
представлявано от Н. П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. от АК-Ловеч адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за процесуално представителство
6
и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7