№ 767
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110109389 по описа за 2022 година
Решение
№ ...
гр. София, 17.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Ал. Кунчев
При секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Константин Ал.
Кунчев гражданско дело № 9389 от 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Българска академия на науките, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софив, ул. „15-ти ноември“ № 1,
представлявана от председателя си – акад. Юлиан Ревалски, чрез процесуалния си
представител Галина Ангелова искове с правно осование: 1) чл. 422 ГПК във вр. с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД; 2) чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД; 3) чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
Д. Б. П., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Сандански, ул. „Струга“, № 15, ет. 3.
Ищецът моли съдът да установи, че ответникът дължи сумата от 180, 29 лв за заплащане на
наемна цена за месеците април, май, юни и юли 2019г.; сумата от 32, 86 лв за
заплащане на топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 30.06.2018г. и сумата от 5032, 75 лв
неустойка по чл. 14, ал. 1 от договора за наем за перида 07.08.2019г. до 28.04.2021г. ,
ведно със законната лихва от момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моли се и съдът да
осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски: 1) в заповедното
производство – в размер на 104,92 лв; 2) в настоящото произвдоство; 3) включително и
юрисконсултско възнаграждение в настоящата съдебна инстанция – в размер на 360, 00 лв.
1
Ищецът твърди, че Д. Б. Петров е бивш служител на БАН, заемал длъжността „главен
юрисконсулт“ в отдел „Правна дейност“ – БАН. С оглед на това свое качество и
отговаряйки на останалите условия, предвидени в Правилника за определяне условията и
реда за настаняване на служители в жилищния фонд на Българска академия на науките
(БАН), на 05.06.2018г. между него и Академията е сключен договор за наем № ДНФЛ-
6/05.06.2018г., с който БАН предоставя за временно и възмездно ползване ведомствено
жилище от жилищния си фонд с площ от 44,18 кв.м., находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля –
1“, бл. 117, вх. А, ет. 1, с кадастрален идентификатор 68134.2818.45178.2, при договорена
месечна наемна цена в размер на 48,60 лв (четиридесет и осем лева и шестдесет
стотинки). В т. 2.2. от договора е упоменато, че плащането следва да се извърши до 10-то
число на месеца, за който се дължи, по посочена от БАН банкова сметка, срещу което
плащане се издава фактура. Със Заповед № 337/23.07.2019г. на Председателя на БАН на Д.
Б. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 1, т. 6
КТ трудовият му договор е прекратен, считано от 23.07.2019г. Съгласно чл. 11, т. 6 от
процесния договор за наем прекратяването на трудовото правоотношение на наемателя е
основание за автоматично прекратяване на сключения договор за наем. С факта на
прекратяване на наемното правоотношение за ответника е породено задължение за
своевременно освобождаване и предаване на наетия имот, съответно за съставянето на
приемо-предавателен протокол за предаването на имота, за което задължение съгласно чл.
13, ал. 2 от договора са му предоставени 14 дни за доброволно изпълнение, т.е. същият е
следвало да освободи помещението най-късно на 06.08.2019г. Но това не е осъществено. На
28.04.2021г. по изп. д. № 20217910400115 на ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова срещу Д.
Б. П. е осъществен въвод във владени в процесния недвижим имот, с който въвод бива
възстановено на БАН държането върху недвижимия имот. Същевременно по сключения
договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г. ответникът има изискуеми и непогасени до
настоящия момент парични задължения за наемна цена в размер на 48,60 лв месечно за
месеците април, май, юни и юли 2019г., както и за изразходвана електроенергия за месец
януари 2020г. в размер на 32.86 лв. Ищецът твърди, че при изчисляване на посоччените
суми е взето предвид и направеното частично плащане в размер на 14.11 лв по Фактура №
**********/05.08.2019г., отразено в представената като писмено доказателство счетоводна
справка. Съгласно твърденията на ищеца на основание чл. 14, ал. 1 от процесния договор
ответникът, в качеството си на наемател, дължи обезщетение за неизпълнение на
задължението за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот в размер на
петкратния размер на наемната цена, пропорционално на времето на забавата, в размер на
5032.75 лв (пет хиляди тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) за периода от
07.08.2019г. до 28.04.2021г. В исковата молба се твърди още, че плащане по гореописаните
изискуеми парични задължения по процесния договор за наем в общ размер от 5245.90 (пет
хиляди двеста четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки) не е осъществено и към
момента на подаване на исковата молба.
Ответникът не е депозирал отговор.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Видно от приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за наем №
ДНФЛ-6/05.06.2018г., между Българска академия на науките и Д. Б. П., които са съответно
ищец и ответник по настоящото производство, е налице облигационно отношение, и по-
точно договорно такова.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора наемателят е длъжен да заплаща на
наемодателя в срок и при условия, уговорени в договора, месечно наемна цена. Размерът на
меечния наем е уговорен в чл. 2, ал. 1 от Договора и сумата възлиза в размер на 48,60 лв
(четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки), която съгласно ал. 2 на същия член
наемателят следва да заплаща на наемодателя до 10-то число на следващия месец. Като
2
плащането може да става в брой или по банков път на посоченатав Договора банкова
сметка.
Задължението за предаване на фактическата власт върху имота на наемателя е
обективирано в чл. 4, ал. 1 от процесния договор, съгласно който наемодателят е длъжен да
предаде имота за ползване с приемо-предавателен протокол, подписан от него и наемателя, в
който се описва вида и състоянието на имота. Приетите по делото доказателства, и в
частност – от приложените към исковата молба заверено копие на приемо-предавателен
протокол от 05.06.2018г., заверено копие на Решение № 20049123/22.02.2021г. по гр. д. №
75154/2019г. по описа на СРС, ГО – I, 161 състав и заверено копие на Протокол за въвод във
владение в недвижим имот с изх. № 04060/28.04.2021г. по изп. д. № 20217910400115 по
описа на ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова, с рег. № 791 на КЧСИ, свидетелстват, че
ищецът по настоящото производство, който е и наемодател по процесния договор, е
изпълнил задължението си за предоставяне на наемателя за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля – 1“, бл. 117, вх. А, ет. 1, с
кадастрален идентификатор 68134.2818.45178.2.
В исковата молба ищецът твърди, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора за наем №
ДНФЛ-6/05.06.2018г. Д. Б. П., в качеството си на наемател, дължи обезщетение за
неизпълнение на задължението за своевременно освобождаване и предаване на наетия имот
в размер на петкратния размер на наемната цена, пропорционално на времето на забавата, в
размер на 5032.75 лв (пет хиляди тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) за
периода от 07.08.2019г. до 28.04.2021г. Въпреки това, ищецът не е доказал, че клаузата за
неустойка е действителна. Същият не установява по безспорен начин и начина, по който се
определя размерът на неустойката. В провелото се на 09.11.2022г. открито съдебно
заседание ответникът Д. П., лично, възразява, че не се плащат действителни вреди, а само
неустойки на неясна база. Ищецът отново не взима становище по въпроса.
Видно от приложените към исковата молба заверени копия на Фактура №
**********/01.04.2019г., Фактура № **********/03.05.2019г., Фактура №
**********/03.06.2019г., Фактура № **********/04.07.2019г. и на счетоводна справка на
задълженията на Д. Б. П. към 10.05.2021г., последният не е изпълнил задълженията си за
наемни вноски за месеците април, май, юни и юли 2019г. За наличие на неизпълнение
свидетелства и липсата на изложени от страна на ответника доказателства за извършени от
него плащания на дължимите суми.
Ищецът не доказва наличие на договор между него, ответникът или трето лице и
доставчик на електроенергия за доставяне на електроенергия на посочения адрес, а именно –
гр. София, ж.к. „Обеля – 1“, бл. 117, вх. А, ет. 1. Липсват доказателста и за извършено
плащане от страна на ищеца на посочената във Фактура № **********/08.01.2020г. сума от
32,86 лв.
От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът продължава да
пребивава в процесния имот в периода 07.08.2019г. – 28.04.2021г., т.е. в продължение на 630
дни след датата, на която е следвало да освободи имота.
От правна страна:
1. За да е основателен положителен установителен иск във връзка с чл. 232, ал.
2, предл. първо ЗЗД, трябва да е налице следният фактически състав: 1) да е сключен
договор за наем, който да е действителен; 2) да е настъпила изискуемостта на вземането за
наем; 3) вземането за наем да не е погасено.
В процесния случай, както бе установено, между ищеца – Българска академия на
науките, и ответника – Д. Б. П., е налице наемно правоотношение, породено от сключения
на 05.06.2018г. Договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г. Не се спори по действителността на
договора. Според Тълкувателно решение 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
3
или от събраните по делото доказателства. В настоящия случай съдът ме констатира
нищожност, произтичаща пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Следователно е налице сключен действителен договор за наем.
По отношение на изискуемостта на вземането за наем: Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗД
срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните
или от естеството на задължението. Следователно, ако не е уговорено друго, ако то не
следва от волята на страните, от естетсвото на задължението, както и ако не са налице
предпоставките за пресрочна изискуемост по чл. 71 ЗЗД, то вземането става изискуемо в
деня на своя падеж. В настоящото решение вече бе отбелязано, че чл. 2, ал. 2 на процесния
договор гласи, че падежът на задължението за наем настъпва на 10-то число на следващия
месец, съответно на 10.05.2019г. за наема за месец април, на 10.06.2019г. за наема за месец
май, на 10.07.2019г. за наема за месец юни и на 10.08.2019г. за наема за месец август. Не е
уговорено срокът да е в полза на кредитора или в полза и на кредитора, и на длъжника. Това
не следва и от воялата на страните или от естетсвото на задължението. Ето защо още на
10.05.2019г., съответно на 10.06.2019г., 10.07.2019г. и 10.08.2019г. вземанията са били
изискуеми.
В тази част от настоящото решение, посветена на фактическата страна на правния
спор, се отбеляза наличието на липса на изпълнение на гореописаните задължения.
Изпълнението е само един от способите за погасяване на задължение. Но тъй като в
преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е направил възражения за
погасяването по какъвто и да е начин на претендираното вземане, възможността това да се
направи е загубена и вземането се смята за непогасено.
2. За да е основателен предявен от наемодател иск по чл. 232, ал. 2, предл. второ
ЗЗД, трябва да е налице следният фактически състав: 1) да е сключен договор за наем, който
да е действителен; 2) в договора за наем да не е уговорено нещо различно от диспозитивното
правило на чл. 232, ал. 2, предл. второто ЗЗД, че наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползуването на вещта; 3) да е сключен действителен договор за
предоставяне на услуги или резултат, свързани с ползването на вещта/да е налице водене на
чужда работа без възлагане, имаща за предмет услуги или резултат, свързани с ползването
на вещта/ да е налице неоснователно обогатяване от предоставянето на услуги или резултат,
свързани с ползването на вещта.
В настоящия случай, има дължима сума, която е фактурирана и не е оспорена поради
което е дължима.
3. За да е основателен искът по чл. 422 във връзка с чл. 92 ЗЗД, трябва да е налице
следният фактически състав: 1) да е сключен действителен договор; 2) в главния договор
или в анекс към него да е включена действителна клауза за неустойка; 3) да са настъпили
юридическите факти (неточно изпълнение, неизпълнение или разваляне), при настъпването
на които е уговорена неустойка. В настоящия случай, както вече многокрано бе споменато, е
налице сключен действителен договор за наем. В тази част от решението, в която се
разглеждат фактите по процесния спор, бе констатирано, че е доказано и че Д. П. не е
изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 2 от договора за наем – в 14-дневен срок от
прекратяване на договорното отношение да напусне процесния имот. Задължението по чл.
13, ал. 2 от договора за наем е опит за изменение въз основа на чл. 9 ЗЗД на задължението на
наемателя, закрепено в чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД. В чл. 14, ал. 1, изр. първо от договора е
уговорено, че при неизпълнение на задължението за своевременно освобождаване и
предаване на наетия имот, с прекратяването на договора, наемателят дължи обезщетение в
размер на петкратния размер на наемната цена, пропорционално за времето на забавата.
Следователно е настъпил юридическият факт – неизпълнение на задължението по договора
за наем наетият имот да бъде напуснат в 14-дневен срок от прекратяване на наемното
правоотношение – при настъпването на който е уговорена неустойка. Неустойката се дължи
за всеки ден, в който е налице неизпълнение, т.е. наемния имот не е напуснат от бившия
наемател.
По въпроса за действителността на клаузата за неустойка: Съгласно т. 3 от
4
Тълкувателно решение 1/2009г. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Санкционната функция на неустойката е предмет на най-много спорове в
доктрината. Според някои автори неустойката дори нямала наказателна функция и било
крайно време това виждане да бъде преодоляно[1]. Спорът относно тази функция на
неустойката е породен преди всичко от грешното тълкуване на понятието „санкционна
функция“ в теорията и практиката през последните десетилетия.
В учебника си по облигационно право проф. Иван Апостолов много точно илюстрира
значението на наказателната функция на неустойката[2]. Според същия; „Началото, че
неустойката има значение на договорно определяне на обезщетението, не разрешава само
по себе си въпроса дали неустойката трябва да се плати и когато кредиторът не е
претърпял никакви вреди. Отговорът на този въпрос следва обаче от другата – от
наказателната, функция на неустойката. А тъкмо в случаите, когато може да се
очаква, че неизпълнението няма да причини никакви непосредствени вреди на
кредитора, уговарянето на неустойката е особено ценен инструмент за обезпечаване
на изпълнението. С оглед на това и нашата практика приема, че задължението за
неустойката не отпада и когато длъжникът може да установи, че неизпълнението не е
причинило вреди на кредитора“. Ето защо санкционната функция на неустойката на
практика е санкционно-обезпечителна.
Освен при кумулативната неустойка, санкционната или санкционно-обезпечителната
функция се проявява само в случаите на уговорена неустойка за неизпълнение или неточно
изпълнение на непарично задължение, както и при разваляне на договора, когато обаче не са
настъпили вреди. Това е така, защото в тези случаи няма да се дължи законна лихва за
забава, която впрочем също има санкционно-обезпечителна функция, тъй като се дължи
винаги при неизпълнение на парични задължения, независимо от наличието или липсата на
вреди. Когато обаче разминаването между неустойката и претърпените вреди е толкова
голямо, че „води до превръщане на неустойката не само в обезпечение и обезщетение за
кредитора, а и в наказание за длъжника“[3], това не е проявление на санкционната функция,
а е някакъв четвърти вид функция – наказание характерно за нказателното право, което не е
присъщо за неустойката и което противоречи на принципа на забраната за неоснователно
обогатяване в гражданското право. Ето защо в тези случаи неустойката e уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съответната клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Такъв е и случаят с уговорената в процесния договор неустойка, равняваща се на
петкратния размер на наемната цена, пропорционално за времето на забавата.
Тъй като съгласно чл. 13, ал. 1 от утвърдения на 10.06.2016г. от председателя на БАН
- акад. Стефан Воденичаров, Правилник за определяне условията и реда на настаняване на
служители в жилищния фонд на БАН право да кандидатстват за настаняване в жилищния
фонд на БАН имат лица, които работят на основен безсрочен трудов договор в БАН и в
звената , ако те и членовете на техните семейства отговарят на изброените в разпоредбата
на същия член условия, то при неизпълнение на задължението за напускане на наемния
имот пропуснатите ползи за БАН няма да са равни на средната наемна цена на недвижим
имот със сходна квадратура, качества и териториално разположение за периода на
неизпълнение на задължението за напускане на имота. Макар и съгласно чл. 23, ал. 4 от
същия правилник размера на намената цена да се актуализира на всеки две години по
предложение на ОАЖК, то в периода 2019-2021г. цените на наема на недвижими имоти не
санараснал петкратно, а също така, както вече бе прието, ищецът не е установил как се
определя размерът на неустойката, в това число липсват и доказателства за решение за
изменение на намената цена на процесния имот. Ето защо неустойката в петкратен размер
петкратно надвишава и пропуснатите ползи, причинени на ищеца. Това разминаване е не
само прекомерно по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а и водещо до нищожност на клаузата за
неустойка, тъй като последната се превръща в наказание за неизправната страна, а това не е
функция на института на неустойката и противоречи на добрите нрави.
5
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части. В
теорията съществува мнението, че при обявяването на неустойката за екзорбитантна,
нищожната клауза за неустойка не се замества от императивна разпоредба, тъй като такава
няма[4]. В този смисъл искът за неустойката следва да се отхвърли изцяло.
4. За да е основателен положителен установителен иск във връзка с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, трябва да е налице следният фактически състав: 1) да е настъпил падежът на вземането;
2) то да не е изпълнено в деня на падежа; 3) неизпълненито да е по виновно. Ответникът не е
доказал изпълнението на паричните задължения за наемна вноска за месеците април, май,
юни и юли 2019г., нито на задължението за неустойка. Задълженията вече бе установено, че
са станали изискуеми. Съгласно чл. 81, ал. 2 отговорността за неизпълнение на парични
задължения е безвиновна.
По отношение на разноските:
В установения в чл. 80 ГПК срок ищецът прави искане пред съда за присъждане на
разноски. От страна на ищеца се доказаха разноски в общ размер от 104, 92 лв за държавна
такса по чл. 410 от ГПК. доказано е, че е заплатил държавната такса в размер на 104, 92 лв
за образуване на настоящото производство.
От страна на ищеца не бяха доказани претендираните разноски в общ размер от 1080,00
лв за процесуално представителство, тъй като не бе представен договор за правна защита и
съдействие. В откритото съдебно заседание, провело се на 09.11.2021г., от ответника, лично,
се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. С оглед факта,
че възнаграждението е недоказано, възражението е ирелевантно. Така мотивиран, съдът
[1] Така Първанова, Б. За санкционната функция на неустойката и някои проблеми свързани с приложението на
института., сп. Търговско право, бр. 4, 2012г., с. 98 (статията може да бъде открита и на http://gramada.org/)
[2] Вж. Апостолов, И. Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията. Фототипно издание. С.:
Издателство на Българската академия на науките, 1990, с. 314-315
[3] Вж. Първанова, Б. Цит. съч., с. 86. Макар и да изглежда, че авторът смята, че в такъв случай неустойката е
прекомерна, то в зависимост от размера на разминаването между реалните вреди и неустойката, последната може
да бъде и екзорбитантна, т.е. нищожна поради противоречие с добрите нрави.
[4] Така Таков, К. Към въпроса за намаляването на неустойката., Юбилеен сборник в чест на професор Живко
Сталев, С.: Сиби, 2005г., с. 443
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Б. П., с ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. Сандански, ул. „Струга“, № 15, ет. 3 дължи на Българска
академия на науките, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софив,
ул. „15-ти ноември“ № 1 сумата от 180, 29 лв – наемна цена за месеците април, май, юни и
юли 2019г., дължима по Договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г., ведно със законната лихва
от момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 32, 86
лв. за заплащане на електрическа енергия за периода 1.05.2018г. – 30.06.2018г., ведно със
законната лихва от момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5032,75 лв – неустойка за периода 07.08.2019г. до
28.04.2021г., дължима по Договор за наем № ДНФЛ-6/05.06.2018г.
6
ОСЪЖДА Д. Б. П., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Сандански, ул. „Струга“,
№ 15, ет. 3 дължи на Българска академия на науките, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Софив, ул. „15-ти ноември“ № 1 сумата от 180, 29 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7