и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 16/12.02.2007 г., постановена по НОХД № 46/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал Мохамед Сергеев Маринов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 30.10.2006 г. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, повторно и в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат „Сименс СХ-65” на стойност 88.75 лв., „СИМ” карта на стойност 19.90 лв. и пари в размер на 10 лв., всичко на стойност 118.65 лв. от владението на Емин Розов Бозов от с.Айрово, общ.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.64, ал.1 от НК го е освободил от изтърпяване на наказанието и го е настанил във възпитателно училище – интернат. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил Маринов до изтърпи наложеното му с определение от 02.03.2006 г. по НОХД №144/2006 г. на КРС наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. Постановил е също след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство – мобилен телефонен апарат „Сименс СХ-65” да се върне на Емин Розов Бозов от с.Айрово, общ.Кърджали. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 90 лева. Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при РП-Кърджали, в който се твърди, че присъдата в частта й относно приложението на чл.64, ал.1 от НК е незаконосъобразна, поради което се иска изменяването й в тази й част. От една страна осъждането с протестираната присъда се явявало повторно за Мохамед Маринов, а от друга – определеното му наказание „лишаване от свобода” било над шест месеца. При наличието на тези две кумулативни предпоставки, законът /чл.64, ал.4 от НК/ изключвал възможността съдът да приложи института на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание по реда на чл.64, ал.1 от НК, дори и да прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага той да изтърпи наказанието „лишаване от свобода”. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста в съдебно заседание и моли съда да постанови решение, с което да измени присъдата постановена по НОХД № 46/2007 г. на КРС и да се отмени приложението на чл.64, ал.1 от НК. В съдебно заседание ответника по протеста - подсъдимия Маринов не се явява. Представляващия го служебно назначен защитник – адв.Василева, счита протеста за основателен и моли присъдата да бъде изменена в частта й относно приложението на чл.64, ал.1 от НК. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на протестираната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, констатира: Протеста е основателен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното: На 30.10.2006 год. подсъдимият Мохамед Маринов движейки се в централната част на гр.Кърджали, зад сладкарница „Виена”, забелязал лек спрял таксиметров автомобил „Тико” с ДК № К 02 01 АК. Последният се ползвал от св.Емин Бозов, който преди минути го паркирал и отишъл да пие кафе в намиращата се наблизо сладкарница „Арда”. Подсъдимият Маринов видял, че на таблото на автомобила има оставен мобилен телефон и се опитал да отвори някоя от вратите, но всички били заключени. Оглеждайки автомобила подсъдимият забелязал, че стъклото на предната дясна врата не е затворено плътно и с помощта на желязна пластина натиснал стъклото надолу и през образувалия се отвор успял да провре ръката си и да отключи вратата. Той влезнал в автомобила и взел намиращия се на таблото мобилен телефонен апарат „Сименс СХ 65” със „СИМ” карта в него и сумата от 10 лева, след което напуснал автомобила. По-късно през същия ден подс.Маринов заменил откраднатия телефонен апарат с друг такъв, а именно – „Сони Ериксон”, собственост на св.Айхан Осман, като за смяната последният му доплатил и сумата от 6 лева. Междувременно св.Бозов установил, че мобилния му телефон е изчезнал и сигнализирал за извършената кражба на органите на полицията. В последствие св.Осман предал на органите на досъдебното производство дадения му от подсъдимия телефонен апарат „Сименс СХ 65”. От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло се установява, че стойността на откраднатите вещи е както следва: мобилен телефонен апарат „Сименс СХ 65” – 88.75 лева, „СИМ” карта – 19.90 лева и парична сума от 10 лева, или всичко на обща стойност 118.65 лева. Видно от заключението на вещото лице Велковски, към датата на извършване на деянието подс.Маринов е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която се установява от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, и която обстановка не се оспорва от страните, следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които са законосъобразни, правилни и обосновани и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което и не е необходимо да се преповтарят. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, както отново правилно е приел и районния съд. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Обсъдил е също смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, след което е достигнал до правилния извод, че в случая наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. След анализ и преценка на изложените обстоятелства решаващия съд е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което е към минималния размер на предвиденото в текста на чл.195, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание, а именно до три години „лишаване от свобода”. Така определеното наказание напълно отговаря на извършеното от подс.Маринов деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Незаконосъобразно обаче съдът е приел, че след като определеното наказание „лишаване от свобода” е в размер под 1 година и подсъдимият е непълнолетен следва да се приложи нормата на чл.64, ал.1 от НК и Маринов следва да бъде освободен от изтърпяване на наказанието като бъде настанен във възпитателно училище – интернат и в същото време на основание чл.68, ал.1 от НК е постановил Маринов да изтърпи наложеното му с определение от 02.03.2006 г. по НОХД №144/2006 г. на КРС наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от НК правилото на ал.1 от същия текст не се прилага в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” и когато неговият срок не е по-малък от шест месеца или ако деецът вече е изтърпял наказание „лишаване от свобода”. В настоящия случай подсъдимият е осъждан неколкократно за кражби т.е. „за друго такова престъпление” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, като непълнолетен с влезли в сила присъди преди извършване на разглежданото деяние /30.10.2006 г./, видно от приложеното свидетелство за съдимост и заверени преписи от бюлетините за съдимост, а именно с присъда по НОХД №895/2005 г., влязла в сила на 23.12.2005 г., с определение постановено по реда на чл.414з, ал.7 от НПК/отм./ по НОХД №144/2006 г., влязло в сила на 02.03.2006 г. и с присъда по НОХД №435/2006 г. влязла с сила на 21.07.2006 г., всички по описа на Районен съд Кърджали. Или безспорно в случая е налице признака повторност и срока на определеното наказание не е по-малък от шест месеца. При наличието на тези две предпоставки, както бе посочено по-горе и както се твърди в протеста, е невъзможно приложението на чл.64, ал.1 от НК. Не може да се прилага правилото на чл.64, ал.1 от НК и в случаите, когато съдът постановява да се изтърпи наказанието по условната присъда, какъвто е настоящия случай, макар наказанието да е по-малко от една година лишаване от свобода. Това е така, тъй като въпроса дали да се приложи условно осъждане или да се освободи непълнолетния от изтърпяване на определеното му наказание, когато то е по-малко от една година лишаване от свобода, и вместо него да се наложи възпитателна мярка, е вече решен с условната присъда, по която съдът е избрал една от двете възможни алтернативи и е приел, че следва да се наложи наказание, а не възпитателна мярка. Единствено в случай, че съдът счете, че не се налага да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода по условната присъда, чл.69, ал.2 от НК му дава възможност да освободи непълнолетния изцяло от това наказание и в този случай ще бъде изпълнено само наказанието или възпитателната мярка, определена за престъплението, извършено в изпитателния срок. С оглед изложеното, съдът освобождавайки подс.Маринов на основание чл.64, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца и постановявайки настаняването му във възпитателно училище – интернат е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.64, ал.4 от НК, поради което присъдата в тази й част следва да бъде изменена като бъде отменено приложението на чл.64, ал.1 от НК и се постанови ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален „общ” режим на основание чл.119, ал.2 от ЗИН. В частта извън описаното наложителното изменение, протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и 6 във вр. с чл. 337, ал.2 т.2 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 16/12.02.2007 год. по н.о.х.дело № 46/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта й, с която за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, Мохамед Сергеев Маринов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, на осн. чл.64, ал.1 от НК е освободен от изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца и е настанен във възпитателно училище – интернат, като ОТМЕНЯВА освобождаването отизтърпяване на наказанието по чл.64, ал.1 от НК и настаняването във възпитателно училище - интернат и постановя изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца при първоначален „общ” режим. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |