Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054
гр.
Пловдив, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1319
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а,
представлявана от директора гл. комисар Н. Н., подадена чрез процесуалния
представител ст. юрк. С.С., против Решение № 1378 от 14.04.2020 г., постановено
по гр.дело № 19143 /2019 г. по описа на РС-Пловдив, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на Д.Х.Х. сумата от 1 796, 08 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 2 021,5 часа нощен труд, приравнени на дневен
труд с коефициент 1,143, положен през периода 25.11.2016 г. - 25.11.2019 г.,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от
тримесечието, в който е бил полаган нощния труд, до 25.11.2019 г. в общ размер
от 234,93 лв., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от
25.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 400 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 121, 84 лева държавна
такса и 100 лева депозит за ССчЕ.
В
жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, за което се сочи, че е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която регламентира полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавните служители, чиито служебни правоотношения
се уреждат от ЗМВР. Жалбоподателят счита, че през процесния период от
25.11.2016 г. до 25.11.2019 г.,
служебните правоотношение между страните са се уреждали от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, която изключва
приложението на общите правила, установени в КТ и Наредбата за структура и
организация на работната заплата (НСОРЗ). Счита за неправилен и необоснована
извода на районния съд, че положения от ищеца нощен труд следва да се приравни
на дневен с коефициент 1.143 съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди,
че това заключението на районния съд не е съобразено с приложимата правна
уредба, а именно Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и ЗМВР. В този смисъл излага
подробни съображения, акцентирайки върху организацията на работното време,
статута и спецификите на функциите и на служебните правоотношения на държаните
служителите към ЗМВР.
Жалбоподателят
също така излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си, че уредбата
на възнагражденията на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в това
число и за положен нощен и извънреден труд, е регламентирана изцяло съобразно
ЗМВР, доколкото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към КТ, като
сочи, че във всички случай, в които материята е уредена идентично с тази в КТ,
препращането е пряко с посочване на конкретни правни норми. В този смисъл твърди още, че по аргумент от
чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР нормалната продължителност на нощния труд
по ЗМВР е 8 часа, като положения труд в тези рамки не се трансформира в дневен
такъв при коефициент от 1.143, както е по КТ, е се заплаща на основание Наредба
№ 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра
на вътрешните работи по 0.25лв. на час.
На
следващо място навежда твърдения, че преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 не
може да служи за генериране на извънреден труд. В този смисъл излага подробни
съображения и сочи съдебна практика. Счита, че при преизчисляване на часовете
нощен труд съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ получените допълнителни часове да се
заплащат като извънреден труд, би поставило в по-неблагоприятно положение
работещите по трудови правоотношение спрямо служителите, чиито правоотношения
се уреждат от ЗМВР.
В
заключение описва реда и механизма, по който следва да се начислява и заплаща
възнаграждението за положен извънреден труд. Въз основа на изложеното счита, че
заключението на ССчЕ не следва да се кредитира в частта, в която е изчислено
възнаграждение след извършеното преобразуване на часовете нощен труд с коефициент
1.143. Счита, че по делото не се е
доказало да е налице неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
въззиваемата страна. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В открито съдебно
заседание адв. Д.Т., като пълномощник на въззиваемата страна Д.Х.Х., заявява,
че оспорва жалбата като неоснователна и че счита атакуваното решение за
законосъобразно и правилно. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за правилността на първоинстанционното решение, касателно
тълкуването и прилагането на нормативната уредба, уреждаща полагането,
отчитането и заплащането на нощния труд. Моли за отхвърляне на въззивната жалба
и присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. В
решението правилно е прието за безспорно, че въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство, е работил на длъжността „***“ в Група в „Пожарогасителна
и спасителна дейност“ на Трета РС „Пожарна безопасност и защита на населението“
– гр. Пловдив към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.
Пловдив при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР за
процесния период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. Същият е полагал труд на
смени при 24-часов режим по утвърдени графици съгласно представените по делото протоколи,
при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при сумарно
изчисляване на работното време.
По
делото е прието заключение по ССчЕ на в.л. С. К.. Същото е пълно и изготвено от
компетентно лице на базата на събраните по делото материали, не е оспорено от
страните, поради което и правилно е прието от районния съд. Съгласно
заключението на в.л. въззиваемата страна е отработила общо 1 769 часа нощен
труд.
Районният
съд е приел, че положените от въззиваемата страна часове нощен труд следва да се
преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното
време през деня, по аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото
същата намира субсидиарно приложение, предвид липсата на изрична регламентация
в този смисъл както в ЗМВР, така и в приетите въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Следователно получените след преизчисляването отработени
часове също следва да бъдат заплатени. В този смисъл и въз основа на
заключението на ССчЕ е прието, че на Д.Х.Х. се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1 796,08 лв. за положения от него нощен труд от общо
2 021,5 часа, получен след преизчислението му с коефициент 1,143. По тези
аргументи е уважил изцяло предявения иск.
Настоящият
състав на ОС – Пловдив като съобрази доводите на страните и обсъди материалите
по делото намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по
предявените искове като краен резултат е правилно, а мотивите за това са
следните:
Въззиваемата
страна е държавен служител от системата на МВР съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от същия закон – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. На
основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) за
служителите, работещи на смени (какъвто е и въззиваемата страна), работата
извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се
компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който съгласно
ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Следователно ЗМВР предвижда възможност за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че неправилно са приложени нормите на КТ за
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в
ЗМВР няма пряко препращане към КТ в този смисъл, както и че неправилно не е
съобразена действащата тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организация
и разпределение на работното време и компенсиране на работното време при дежурства
за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е
липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното
време на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014 г.
Липсата на подобно правило в приложимата наредба обаче не означава, че
преизчисляване не следва да се извършва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда, включително и приетите за неговото приложение подзаконови
нормативни актове, в това число и НСОРЗ. Обратното на това тълкуване би довело
до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници
и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика
на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР (Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г.),
което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от Конституцията и чл. 14
ЕКЗПЧОС.
До
нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се възприеме за
основателен доводът на жалбоподателя, че през процесния период е била приложима
наредба, в която е липсвала изрична норма, предвиждаща преизчисляването на
нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и която изключва
приложението на субсидиарните правила на
КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Не се
споделят и твърденията на жалбоподателя, че при стриктното тълкуване на
правилата на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. няма да се стигне до неравно третиране на разглежданата
категория служители на МВР, доколкото те се ползват със специалната закрила по
чл. 140, ал. 3 и 4 от КТ, която ползват и останалите работници и служители,
както и че за тях са предвидени множество компенсаторни механизми. Посочените в
жалбата привилегии за служителите на МВР са оправдани и се предвиждат с оглед
на спецификите на тяхната дейност и рисковете, които тя крие, докато
преизчисляването на часовете нощен труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът,
полаган през нощта, е рисков фактор за здравето на работещите и води до
физиологични и здравословни проблеми. Следователно необоснован се явява извода
на жалбоподателя в разглеждания смисъл.
Въз основа на гореизложеното следва, както и
правилно районният съда е приел, че при сумирано изчисляване на работното време
за работещите на смени държавни служители на МВР следва да се приложи правилото
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Видно
от заключението по приетата ССчЕ на в.л. К. отработените от въззиваемата страна
1 769 часа нощен труд за процесния период, преизчислени в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1.143, възлизат на 2 021,5 часа. Размерът на
допълнителните часове е равен на 252.5 часа. Същите представляват извънреден
труд по арг. на чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. По делото не е установено заплащане на
допълнително възнаграждение за положения от въззиваемата страна извънреден труд,
съобразно нормата на чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Следователно исковата
претенция по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се явява
доказана по основание.
При
уважаването на обуславящия иск за главницата правилно районният съд е уважил и
обусловеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Касателно
размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по
делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за
процесния период и следващото му се възнаграждение след приравняването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, съобразно депозираното
заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните.
По така изложените съображения въззивната
жалба се намира за неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния
съд като правилно по същество ще се потвърди.
Предвид
изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъди заплатеното от нея адвокатско възнаграждение
в размер, посочен в представения ДПЗС от 12.08.2020г. и списък за разноските по
чл. 80 от ГПК, а именно 400 лева. Възражението
на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото заплатения
хонорар не се явява прекомерен поради обосноваността на отговора по въззивната
жалба и явяването в съдебно заседание на адв. Д.Т. от САК. Не се споделят и
изводите, че делото не се отличава с фактическа и по-специално с правно
сложност.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1378 от 14.04.2020 г., постановено по гр.дело № 19143
/2019 г. по описа на РС – Пловдив, VІІІ граждански състав, с което Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а,
представлявана от директора гл. комисар Н. Н., е осъдена да заплати на Д.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 796,08 лв. (хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева и 08 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за
2 021,5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен
през периода 25.11.2016 г. - 25.11.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощния
труд, до 25.11.2019 г. в общ размер общо на 234,93 лв. (двеста тридесет и
четири лева и 93 ст.), заедно със законната лихва върху главницата, начиная от
25.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 400 лв. (четиристотин лева), а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 121,84 лв.
(сто двадесет и един лева и 84 ст.) държавна такса и 100 лв. (сто лева) депозит
за ССчЕ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ към МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, представлявана
от директора гл. комисар Н. Н., да заплати на Д.Х.Х., ЕГН ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./