РЕШЕНИЕ
Номер 71/20.07.Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен
съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Румяна
Панталеева
Членове: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Ненчева и прокурора Анна
Помакова, разгледа ВНОХД № 34 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Р.Тончева,
като намери следното:
Въззивното производство
е образувано по жалба от повереника на частните обвинители И.И. и К.И. против
присъда №14/20.12.2019 година, постановена по наказателно дело № 381/2019 на
Добрички окръжен съд. Наведени са доводи за незаконосъобразност в резултат на:
ограничаване на правото на защита на пострадалите И.И. и К.И. в съдебното
заседание в първата инстанция, поради непълнота на присъдата относно вида и
размера на определеното наказание преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, както
и неправилно приложение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са развити
съображения и за несправедливост, обусловена от неправилно проведена
индивидуализация, както и неправилно приложение на условното осъждане. Към
въззивната инстанция се отправят искания за постановяване на нова присъда, с
която подсъдимата да бъде осъдена единствено за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, да се увеличи наказанието лишаване от свобода към максималния размер на
санкцията по чл.343, ал.1, б.в от НК, да се увеличи наказанието по чл.343г от НК „за максимално дълъг срок“, алтернативно се претендира отмяна на чл.66 от НК.
В пренията пред
въззивния съд адв.М. и частната обвинителка И.И. поддържат изцяло въззивната
жалба.
Въззивният прокурор пледира за
частична основателност на жалбата по
материалния закон. По отношение на индивидуализацията на наказанието, неговата
справедливост и приложението на чл.66 от НК, представителят на публичното
обвинение изразява солидарна позиция с отразената в мотивите на окръжния съд.
Защитникът на подсъдимата не счита, че
има законови причини за влошаване положението на Д.М.. По справедливостта на
съдебния акт адв.И. припомня сведения от биографията на подсъдимата, с които
обосновава становището си за справедливост и целесъобразност на наложеното наказание.
В лична защита подс.М. изразява
съжаление за случилото се, а в последната си дума желае първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Варненският апелативен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда
състав на Добричкия окръжен съд признал подсъдимата Д.Р.М. за виновна в това,
че на 03.11.2018г. на път II-29 от републиканската пътна мрежа, на 700м. преди
с.Стефан Караджа, общ.Добрич, при управление на МПС - л.а. „Мазда“ с ДК№ТХ4975ХР,
нарушила правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинила смъртта на Б.Д. И., поради което на основание чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК й наложил наказание лишаване от
свобода за срок от две години, отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от четири години.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати разноските
по делото, разрешен е въпросът с веществените доказателства.
С приоритет за
въззивната проверка е оплакването на частното обвинение за допуснато нарушение
по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което разгледано внимателно и обмислено в
контекста на протоколираната воля на участниците/страните в съдебното заседание
в първата инстанция, се преценява за неоснователно. И по-конкретно, в жалбата
по чл.318, ал.6 от НПК (стр.3 и 4 от жалбата) се релевират съображения за
незаконосъобразно ограничение в правото на защита на пострадалите И.И. и К.И., породено
от бездействие на окръжния съд да съобщи на адв.М. разпореждането по чл.247а,
ал.2 от НПК и незаконосъобразно пренебрегване от страна на ръководно-решаващият
орган на изричното желание на горепосочените лица да бъдат представлявани и защитавани от
професионален адвокат.
За решението си по
оплакването въззивният състав внимателно проучи договорите за мандат и
съставените пълномощни в досъдебното производство, констатирайки че адв.М. не е
встъпвала в тази фаза като повереник на пострадалата К.И.. В досъдебното
производство като пострадали от инкриминираното деяние са привлечени С.Г., Д.И.Д.
- лично и като законен представител на малолетния Д.Д.И., И.И. и К.И.. Единствено
последната не се ползвала от правото си по чл.75, ал.1 от НПК да има повереник.
От останалите – С.Г., Д.Д. лично и като законен представител на Д.И. се
договорили за правна помощ и съдействие с адв.М. (т.1, л.75, л.76), а И.И. и Д.Д.
(за втори път) възложили защитата на интересите си в процеса на адв.М. (т.1,
л.78, л.81).
В съдебната фаза съдията-докладчик
издал съответно на чл.247а от НПК разпореждане, с което насрочил
разпоредителното заседание по делото за 20.12.2019 година и указал уведомяване
на участниците в него, включително и на поверениците (л.10 от първоинстанционното
дело). Справка със съдебен протокол (конкретно с изявлението на пострадалата И.
на л.34 от НОХД №381) и приложените съобщения (л.14-л.28 от НОХД №381) констатира,
че адв.Р.М. знаела датата и часа на разпоредителното заседание, макар формално
да не е получавала съобщение за разпореждането по чл.247а от НПК. От същия
протокол от 20.12.2019 година става ясно, че адв.М. не се явила в
разпоредителното заседание поради проблеми по пътя, оповестени от нейната
доверителка, но останали документално необосновани. В разпоредителното
заседание пострадалата И.И. не възразила по хода с изрично искане за адвокатско
представителство. При това положение и с оглед обстоятелството, че повереникът
не е сред задължителните участници в разпоредителното заседание, първоинстанционният
съд правилно дал ход на съответния процесуален етап. По-нататък, в разпоредителното
заседание станала известна волята на подсъдимата по глава двадесет и седма от
НПК, поради което в съответствие с чл.252, ал.1 от НПК окръжният съд разгледал
незабавно делото. Тук се открива поле за разсъждение дали съдебното заседание
по диференцираната процедура не е следвало
да се отложи за участие на неявилия се повереник. Становището на въззивния
състав е, че съгласието на И.И. делото да се разгледа без участието на адв.М. е
относимо принципно към цялото съдопроизводство за конкретната дата, т.е.
нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК е трудно защитимо. Дори и да се застъпи
друга позиция, то нарушението е несъществено, т.к. правата на частното
обвинение са изцяло разгърнати в настоящия въззивен стадий, което обезсмисля
процесуална намеса по чл.335, ал.2 от НПК.
Вече бе споменато, че производството
пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК. Видно от
протокола от съдебното заседание на 20.12.2019 г., подсъдимата Д.М. признала
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След така направеното
изрично изявление от страна на подсъдимата, първоинстанционният съд на практика
имал единствено задължение да прецени подкрепеността на самопризнанието от
събраните в досъдебното производство доказателствени материали и с нарочно
определение да обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния процесуален документ. Прочитът на съдебния протокол, в
който са обективирани извършените от решаващия съд процесуални действия сочи на
това, че същият е спазил предвидения ред по чл. 372, ал.1 и 4 от НПК, поради
което не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, водещи до
отмяна на постановения съдебен акт на това основание.
От естеството на процедурата по глава ХХVІІ
от НПК произтича задължението за настоящия въззивен състав да реши делото въз
основа на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подс.М. и нейната майка св. С.Е. са
жители на гр.Добрич. Последната била собственик на л.а. „Мазда“ с ДК№ Тх 4975
ХР.
Пострадалата Б. И. *** заедно с майка
си св.И.И., фактическия съжител И.К. и брат си св.К.К.. Баща й св.Д.И.Д. живеел
отделно.
През лятото на 2018 година подс.М. и
пострадалата работили в хотел „Ком“ в КК „Албена“. Там, между Б. И. и св.Ж.се породили
емоционални отношения. Тримата останали в курортния комплекс до края на
м.септември 2018 година, след което момичетата се прибрали в гр.Добрич, а
свидетелят – в гр.Генерал Тошево. Б. И. не била правоспособна и затова помолила
подс.М. *** Тошево с автомобила на майка й. При едно от тези посещения
подсъдимата се запознала със св.Т., двамата започнали връзка, а пътуванията на
двете момичета до гр.Генерал Тошево станали чести.
На 03.11.2018 година между 19-20.00
часа пострадалата предложила на подсъдимата да посетят приятелите си. М. се
съгласила, взела ключовете за л.а. „Мазда“
с ДК№ТХ4975ХР от майка си и двете потеглили в посока гр.Генерал Тошево. Там
останали до около 23.00 часа, когато отпътували към гр.Добрич. Б. И. стояла на предна седалка, подс.М. шофирала. Двете
момичета не били употребили алкохол и/или наркотични вещества (протоколи №№1678
и 1680/05.11.2018 година), пътували без обезопасителни колани.
Автомобилът се движил от
гр.Генерал Тошево към гр.Добрич, по път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа,
чието платно било сухо, без неравности и дупки, нямало мъгла, видимостта в
осветената от фаровете зона била добра. На около 700 метра преди с.Стефан
Караджа, общ.Добрич, скоростта била около 116км/ч с опасна зона за спиране
около 120 метра. В този пътен участък максимално разрешената скорост била 90
км/ч, която е с дължина от 81.43 метра на опасната зона за спиране.
На 100-120 метра след
края на плавен ляв завой, поради движение със скорост от около 116 км/ч, подсъдимата
изгубила контрол над управлението. Това се случило на около 38.25м от мястото,
през което колата излязла след това от
пътното платно и на около 64.85м от мястото на последвалия удар в крайпътното
дърво. Заради загубата на контрол автомобилът излязъл извън пътното платно - вдясно
от лентата за движение, преминал през пътния банкет и се ударил с предната си
дясна част в дърво. Ударът променил траекторията и намалил скоростта на колата
до около 75км/ч.
Първоначалното движение на
МПС-то било почти успоредно на пътя, като при преминаването покрай второ
крайпътно дърво скоростта на автомобила възлизала приблизително на 66.71 км/ч.
Последвало движение в посока към пътното платно и навлизане на купето в него. Л.а.
„Мазда“ се установил в покой, достигайки лентата за движение от гр.Добрич към
гр.Генерал Тошево, като надлъжната ос на купето останала под ъгъл спрямо
осевата линия.
При сблъсъка в дървото
окачването на двигателя към шасито се скъсало. Двигателят първо се ударил в
следващото крайпътно дърво, на разстояние 10.50м от първото дърво, като ударът
бил на височина от 1.70м от нивото на банкета. След удара във второто дърво
двигателят променил посоката си на движение перпендикулярно на осевата линия,
преминал през цялата ширина на пътното платно и спрял извън него на около 24
метра от десния му край.
Под влияние на инерционната
сила, получена при съприкосновението с дървото, тялото на подс.М. първоначално
се ударило в лявата странична част на купето, а след това излязло през зоната
на предно панорамно стъкло и се установило вдясно на пътния банкет по посока на
движението на л.а.“Мазда“.
В резултат на същата
инерционна сила, тялото на пострадалата Б. И. полетяло нагоре и напред.
Последвал удар на долната част на коремната кухина в арматурното табло, след
което момичето било изхвърлено през отсека на предното панорамно стъкло и също паднало
вдясно на пътния банкет по посока на движение на инкриминираното МПС.
Първи на
местопроизшествието се оказали св.Г. Г. и неговата приятелка. Двамата пътували
с л.а. „Сеат“ от гр.Добрич към гр.Генерал Тошево, като водачът възприел катастрофиралия
автомобил на подсъдимата за препятствие на пътя. Г. слязъл, приближил и видял
празно МПС с откъсната предна част, липсващ двигател, изхвръкнал волан на около
20-тина метра пред колата, отворен еърбег на предна лява седалка.
Приблизително една
минута по-късно на местопроизшествието пристигнал и св.Г. Г.. Той също възприел
отломките от катастрофиралото МПС, пушек и пара, като в 23.39ч подал сигнал за пътното
произшествие на телефон 112.
Стенания, ориентирали
свидетелите към дясната част на банкета, където се намирали живи подс.М. и
пострадалата И.. Малко по-късно двете били транспортирани от екип на Спешна
помощ в болнично заведение в гр.Добрич. Въпреки лекарските грижи Б. И. починала
на 04.11.2018г. В резултат на ПТП-то същата претърпяла коремна травма с
разкъсване на черния дроб, слезката, червата, пикочния мехур и коремните
мускули с наличие на кръв в коремната кухина, счупване на дясната ключица,
масивни ожулвания и кръвонасядания на коремната стена, гърба и дясната ръка.
Причината за настъпилата смърт е тежка коремна травма, предизвикала остра
кръвозагуба. Коремната травма е в резултат от действие на твърд тъп предмет с
голяма маса и сила, насочено в долната половина на коремната кухина.
Подсъдимата М. също
претърпяла физически увреди в резултат на инкриминираното ПТП, констатирани от
СМЕ №37/2018 година. Касае се за контузия на главата, счупване на дясна раменна
кост, счупване на лявата ключица и на лявата лопатка, счупване на лъчевата кост
на лявата ръка на типично място и множество кръвонасядания, ожулвания и рани в
лявата лицева половина, лявата половина на шията и на лявото рамо. Всяко
счупване на костите причинило затруднение в движението на двете ръце на
подсъдимата за около три-четири месеца, а останалите увреждания обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертонто мнение е, че
концентрацията на травмите вляво се дължи на механизма на удара на автомобила с
дървото – отпред, отдясно, при което инерционните сили са довели до удар на
тялото на М. в лявата странична част на колата.
В резултат на процесното
ПТП л.а. „Мазда“ с ДК№ Тх 4975 ХР станал практически невъзстановим за
експлоатация, съответно заключение на АТЕ остойностява щетата за собственика на
1680лв.
Горната фактическа
обстановка е приета от първоинстанционния съд за обоснована въз основа на
самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите му
доказателства, техните източници и съдебни експертизи от досъдебното
производство: показания на свидетелите Г. Г. и Г. Г., протокол за оглед на
местопроизшествие, заключенията на СМЕ за аутопсия, заключенията на АТЕ,
КСМАТТрЕ.
Настоящият въззивен
състав в резултат на дължима собствена доказателствена преценка намира, че
крайният извод, обективиран в мотивите на решаващия съд за подкрепеност на
признанието на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК е правилен, почива на
валидно събраните в досъдебното производство доказателства, както и на
заключенията на назначените експертизи, като към доказателствената оценка на
предходната инстанция следва да се причислят заключенията на АТЕ №126 (т.1,
л.91), АТЕ за оценка (т.1, 96), СМЕ №37 (т.1, л.121) и ТЕ №146 (т.1, л.142).
Ценена в съвкупност доказателствената основа обосновава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно аргументира
съставомерността на деянието.
В гореотразените
фактически предели, въззивното оплакване на частното обвинение за неправилно
приложение на материалния закон е основателно. Нормата на чл.343 от НК е с
бланкетна диспозиция, отпраща за обективен елемент от престъплението към специални
правила. С прилагането именно на специалното правило по чл.20, ал.1 от ЗДвП
първоинстанционният съд допуснал нарушение на закона. Съдебната практика по
транспортни престъпления е последователна в разбирането си, че едновременното
приложение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП е
недопустимо, тъй като същите се отнасят като обща към специална правна норма, а
в случая основната причина, поради която се е стигнало до трагичния инцидент е
управляването на МПС извън населено място със скорост над разрешената. Тази
причина е изрично визирана в обстоятелствената част на обвинението (стр.5,
абз.5 от НОХД), призната е от подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
съобразно задължителните указания в т.5 от ТР 1-2009-ОСНК фактът, обвързва съда
по отношение на съдържанието на присъдата, постановена след проведено съкратено
съдебно следствие. Ето защо, съобразно признатите от подс.М. факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, бланкетната диспозиция на чл.343
следва да се запълни единствено с нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което се
явява и необходимото условие за престъпния резултат. Констатираното нарушение
на закона е отстранимо с въззивното правомощие по чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
От субективна страна
подсъдимата М. осъществила деянието при небрежност, т.к. тя не предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но била длъжна и могла да ги
предвиди с оглед знанията и уменията като водач на МПС и конкретните пътни
особености .
Жалбата на повереника на
частните обвинители за нарушение по чл.348, ал.5, т.т.1 и 2, пр.1 от НПК е неоснователна.
За да определи при
условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години и
четири години лишаване от правоуправление, окръжният съд приел следното:
Степента на обществена
опасност на деянието е завишена, предвид обстоятелствата при извършването му,
младата възраст на починалата Б. И., причинените имуществени вреди с тоталната
щета на инкриминираното МПС, липсата на поставени колани на пътувалите в
автомобила.
За смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства първоинстанционният съд счел младата й възраст,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, продължаващото
образование във ВУЗ, липсата на нарушения на правилата по ЗДвП.
Въззивната инстанция се
солидаризира със съображенията на проверявания съд по индивидуализацията на
наказанието, с изключение на констатацията за липса на отегчаващо отговорността
на Д.М. обстоятелство. С оглед последното, наведените съображения в жалбата на
частното обвинение и заетите становища от страните в пренията във въззивното
съдебно заседание, настоящият състав изразява следната позиция:
Известно от утвърдената
съдебна практика е, че съществени за определяне отговорността на извършителя на
транспортно престъпление са обстоятелствата за миналото му като водач на МПС,
тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата в
причинна връзка със съставомерния резултат и формата на непредпазлива вина. По
тези положения доказателствата по делото сочат, че подс. М. като млад водач на инкриминираната
дата, управлявала автомобил в усложнена пътна обстановка – нощно време, на
междуградски път, приближавала населено място. Сред признатите факти по чл.371,
т.2 от НПК отсъства затруднение в пътната обстановка, предизвикано от множество
отклонения към второстепенни пътища, поради което подобно положение няма място
в оценъчната дейност по индивидуализацията.
Без да съобрази
поведението си с конкретната пътна ситуация, подсъдимата надхвърлила максимално
разрешената скорост с 26 км/ч, допуснала загуба на управление, предприела
закъсняла реакция за противодействие на напускането на платното, която се
извлича от фиксираните в протокола за оглед спирачни следи (т.1, л.25 от д.пр.).
Към това следва да се добави и нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на М.,
което в съвкупност с предходните обстоятелства чертае грубо нехайство към
задълженията й като водач на МПС, проявени на инкриминираната дата, което е отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Очертаното поведение
обаче не характеризира поведението на подсъдимата като рисков водач извън
инцидента. Според признатите от Д.М. факти, след края на м.септември 2018
година тя управлявала сравнително често МПС, като по този начин осигурявала на
пострадалата, а по-късно и на себе си, възможност за среща със св.св.Т. и Ж.в гр.Генерал
Тошево. Не е доказано в този период М. да е нарушавала пътните правила (т.1,
л.36). Частното обвинение предлага това обстоятелство да бъде пренебрегнато,
като в разрез със задължителните указания в т.5 от ТР 1-2009-ОСНК желае въззивният
съд да приеме, че подсъдимата „практически не е управлявала МПС“ и това е „една
от причините, поради които няма лицето други нарушения в ЗДвП“ (л.7 от
въззивното дело, трети абзац). Подобен подход на субективен прочит на
доказателствата по делото не се възприеме поради директната му колизия със
закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС.
Окръжният съд не взел
отношение дали е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, заради
нейно лично нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Становището на въззивния съд е,
че такова съпричиняване е налице, предвид механизма и локацията на травмите по
тялото на Б. И. ***, причинени от действие на твърд тъп предмет с голяма маса и
сила в долната половина на коремната кухина. При проведения външен оглед на
тялото на починалата (т.1, л.114) не са констатирани сериозни уреждания, което
доказва, че изхвръкването на момичето през предното панорамно стъкло на
катастрофиралия автомобил не би могло да има сериозна последица в причинния
процес към смъртта. Не са констатирани никакви други вътрешни увреждания, освен
тези в коремната област, което на свой ред сочи, че нарушението на пострадалата
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е допринесло в известна степен за развитието на
причинно-следствения процес (аргументи се черпят от отговор на втора задача в
КСМТРАТЕ, т.1, л.131 от д.пр.). Вярно е, че ударът е челен, но сам по себе си
този факт не би следвало да се тълкува изолирано. Преценката му с констатациите
на СМЕ за аутопсия на пострадалата подкрепя извода за съпричиняване в
престъпния резултат.
Както се има предвид
гореизложеното - значителният превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства, формата на вина и завишената степен на обществена
опасност на деянието предизвикана от механизма на ПТП-то, значимостта на
нарушеното правило за движение, настъпилият вредоносен резултат (смъртта на
млад човек), причинените телесни повреди на Д.М. и имуществени вреди, то индивидуализацията
на наказанието на подсъдимата правилно е проведено от окръжния съд под средния
в посока към минималния размер на санкцията по чл.343, ал.1, б.в от НК, а
именно три години лишаване от свобода. Редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е законосъобразно
приложена, като с присъдата е наложено наказание от две години лишаване от
свобода. Вписването само на наложеното наказание по размер в диспозитива на
присъдата не съставлява нарушение на чл.305, ал.4 от НПК, т.к. съпътстващите
мотиви не оставят съмнение във волята на съда по чл.301, ал.1, т.3 от НПК.
Кумулативната санкция е
попълнена с лишаване на подсъдимата от право да управлява МПС за срок от четири
години, при съблюдаване на чл.49, ал.2 от НК. Решаващи при индивидуализацията
на това наказание са допуснатите нарушения от М. на ключови правила по режима за скоростта и
контрола от ЗДвП, както и завишената степен на обществена опасност на деянието.
Фактът, че Д.М. била млад водач към датата на деянието не може сам по себе си
да обоснове по-високо наказание, като въззивният състав вече се ангажира с
конкретни съображения в тази насока.
В обобщение, становището
в резултат на цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда е, че наказанието
от две години лишаване от свобода и четири години лишаване от правоуправление е
съответно на деянието и целесъобразно.То отчита не само тежестта на
престъплението и личността на дееца, но и конкретното въздействие, което
наказанието ще окаже, както на подсъдимата, така и на другите членове на
обществото.
Първоинстанционният съд
правилно приел, че наказанието лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно. Разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК изисква положителна преценка, че
материално-правните предпоставки са налице и целите на наказанието могат да се
изпълнят в условията на отложено изтърпяване. По първия компонент спор по
делото не може да се развие. Относно следващия, при приложението на чл.66 от НК
преобладаваща роля има поправянето на дееца, без да се пренебрегва
въздействието, което условното осъждане би оказало на членовете на
обществото.За законосъобразност на преценката от решаващо значение са личните
качества на подсъдимото лице, както и конкретната степен на обществена опасност
на престъплението. Първоинстанционният съд се ангажирал с позиция за невисока обществена
опасност на подсъдимата, като изчерпателно се позовал на данните от социалната
й биография. Безспорно е, че Д.М. води законосъобразен начин на живот, ползва
се с положителна обществена характеристика (т.1, л.39), работи и учи. Тя е
извършител на непредпазливо престъпление по транспорта, което по параметрите си
не се отличава съществено от общите казуси на пътни инциденти. Всичко това
илюстрира липса на необходимост подсъдимата да бъде изолирана от обществото. М.
има достатъчен личен ресурс да активира процеса си на превъзпитание и поправяне
в обществени условия, при наличие на множество житейски ситуации, които ще
изискват от нея да прояви висока отговорност и законосъобразно поведение под
угрозата на чл.68 от НК. Въззивният състав подчертава, че отлагането на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години не означава
липса на наказание. По подобен повод в Р 9-2019-2н.о. е посочено, че
„Справедливостта за обществото се постига не с въдворяването на подсъдимия в
затвора, а с факта на реализиране на наказателна отговорност и санкциониране с
наказание в рамките на закона, което да съответства на всички факти по случая и
личността на дееца“. Такова съответствие се постига с наложеното наказание на
подс.М., поради което проверяваната присъда е справедлива.
Пред първоинстанционния съд частната
обвинителка И. настоявала за максимални по размер санкции и за ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Тази позиция е напълно
разбираема от гледна точка на претърпяната тежка лична загуба, но ако се
разгледа обективно, тя възлага недопустимото очакване наказанието да се превърне в репресия.
Българският наказателен закон въвежда наказанието като неизбежна
наказателноправна последица на конкретното престъпление, което макар и със
завишена степен на обществена опасност не се отличава с утежняващи
характеристики, съответно не може да обоснове подобно изключително строго
санкциониране.
Пред първоинстанционния съд е
дебатирана необходимост от прилагане на пробационен надзор в срока на условното
осъждане, отхвърлена с подробни аргументи. Липсата на съответна жалба/протест
изключва възможността по подобен начин да се влоши положението на подсъдимото
лице, което на свой ред дава възможност на въззивния състав да не ангажира
изрични съображения в аспекта на чл.67, ал.3 от НК.
С обща констатация за
законосъобразност се ползва проверяваната присъда по въпросите на чл.301, ал.1,
т.т.11 и 12 от НПК.
Водим от горното и на
основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №14/20.12.2019
година, постановена по наказателно дело № 381/2019 на Добрички окръжен съд,
като оправдава подсъдимата Д.М. за допуснато нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател:
Членове: