№ 289
гр. София, 05.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500250 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба от В. А. В. срещу
Разпореждане № 113/03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1927/2021
г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което е отхвърлена молбата на
ищцата за освобождаване от държавни такси и разноски по
производството.
Жалбоподателят твърди, че изводът на първоинстанционния съд
за отсъствие на предпоставките за освобождаване от заплащане на
държавни такси и разноски по производството е неправилен, тъй като
материалното й и семейно положение, свързано с грижа за болно дете,
макар пълнолетно, не позволявали отделяне на средства за това.
Искането е за отмяна на обжалвания акт и вместо него –
постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да
бъде уважена изцяло.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за
наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни
такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
1
здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и
разноски по производството.
За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2
ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал.
2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на
суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай
ищцата, която е на 47 години, е посочила, че издръжката й е от
заплата в размер на 650 лева, съпругът й реализира месечни доходи от
1 000 лева, двете й деца са пълнолетни – на 25 г. и 26 г., като едното е
безработно, а другото – с установено психично заболяване, за което
получава пенсия от 250 лв. месечно. При тези фактически данни
въззивният съд намира, че ищцата не разполага с достатъчно средства
да заплати цялата сума на дължимата за първоинстанционното
държавна такса, възлизаща на 898, 47 лева. Ето защо искането й следва
да се уважи частично, като с оглед получавания доход от трудово
възнаграждение и необходимостта от средства за издръжка, следва да
се определи размер от държавната такса – 250 лв., която сума тя
следва да заплати по сметка на РС – гр. Ботевград, а за разликата до
определения дължим размер следва да бъде освободена от внасянето й
поради липсата на достатъчно средства да я заплати. До същия размер
- за сумата от 250 лева - следва да се ограничи и отговорността й за
заплащане на разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 113/03.02.2022 г., постановено по гр.
д. № 1927/2021 г. по описа на РС – гр. Ботевград, В ЧАСТТА, в която
молбата на ищцата В. А. В. за освобождаване от заплащане на
държавна такса за производството пред районния съд над сумата от
250 лева и на разноски по производството пред районния съд за
сумата над 250 лева е отхвърлена, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК В. А. В. от
задължението да заплати сумата над 250 лева до определения размер
на дължимата държавна такса за производството пред районния съд от
898, 47 лева, както и от задължението за заплащане на разноски в
2
производството пред районния съд за сумата над 250 лева.
ПОТВРЪЖДАВА определението (именувано „разпореждане“) в
останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред
Върховния касационен съд на Р България в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3