РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП А.А., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 99
по описа на Административен съд – гр. В. за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е за ново разглеждане на искова молба, подадена от „В.“ ООД – гр. В.,
ЕИК ххххххххх, против Администрацията на Министерския съвет, с която са
претендирани имуществени вреди в общ размер 809 101,90 лева главница
(частично предявени), лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба и 5 000 лева лихви за забава
(частично предявени). Ищецът твърди, че посочените имуществени вреди е претърпял от нищожното Решение №
469/03.05.1997 г. на Министерския съвет и издадената въз основа на него Заповед
№ 141/09.05.1997 г. на Министъра на
финансите.
Развива
се след обезсилване на Решение№ 1731/27.07.2015 г., постановено по адм.д. №
3269 по описа на Административен съд – гр. В. с Решение № 126/09.01.2017 г. на
Върховния административен съд, ІІІ отделение, постановено по адм.д. №
12577/2015 г. по описа на съда. С решението на ВАС са дадени задължителни
указания при новото разглеждане на делото да бъде изискано уточнение относно
твърдяния от ищеца правопораждащ отговорността факт, както и относно
претърпените вреди от всеки от актовете, да бъде указано на ищеца да уточни
ответниците, да бъдат събрани двата нищожни акта, да бъде дадена възможност на
ищеца да завери по реда на чл. 183 от ГПК представените доказателства.
В
съответствие с дадените от ВАС указания, при новото разглеждане на делото от
страна на ищеца са направени уточнения. В изпълнение на указанията, с молба вх.
№ 2480/15.02.2017 г. ищецът е уточнил, че правопораждащ отговорността факт е
прогласяването на нищожността на Решение на МС № 469/03.05.1997 г. и издадената
въз основа на него Заповед № 141/09.05.1997 г. на Министъра на финансите. С
посочените актове е бил увеличен капиталът на „Р. – Леко Ко“ ЕООД – гр. Р. със
стойността на право на собственост върху терена на почивен дом „С.“. Ищецът е
придобил правото на собственост върху имота, като след прогласяване на
нищожността на решението на МС е отстранен от него по съдебен ред, поради което
е претърпял вреди, изразяващи се в цената, заплатена за имота, разноските по
договора, включително заплатените посреднически услуги и данъци по сделката и
необходимите и полезни разноски за недвижимия имот.
Относно
вредата, ищецът уточнява, че в пряка причинно-следствена връзка с нищожността
на двата описани акта е загубата на правото на собственост върху терена на
почивен дом „С.“, която се изразява в загуба на стойността на имота, разходите
по закупуването му, разноските по водените съдебни производства.
Претендираните вреди са в размер на
809 101,90 лева главница,
представляваща:
-
250 000
лева, частично от общата сума на придобивната стойност на имота 370 000
щ.д., или 785 000 лева;
-
1110,78
лева платена нотариална такса за прехвърлянето и 794,28 лева такса за вписване;
-
400 000
лева частично от сумата 583 000 щ.д. или 1 237 248 лева, платена
за посреднически услуги на „Б. Файненшъл сървисиз“ – К. по договор от
15.04.2001 г.;
-
100 000
лева частично от платения данък в размер на 185 588 лева върху сумата,
платена по посредническия договор;
-
7 196,85
лева заплатени данъци и такса смет за периода 01.01.2001 – 31.12.2010 г.;
Законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на
иска;
Лихви
за забава в размер на 5 000 лева, частично от 3 863 601,62 лева по елементи:
-
1000
лева частично от 1 280 911,25 лева лихви за забава върху придобивната
стойност на имота в размер на 785 000 лева за периода 23.08.2001 –
19.05.2014 г.;
-
1000
лева частично от 1 974,25 лева лихви върху нотариалната такса от 1110,78
лева за периода 22.08.2001 г. до 19.05.2014 г.;
-
1000
лева частично от 1 594,35 лева лихви върху таксата за вписване от 794,28
лева за периода 22.08.2001 – 19.05.2014 г.;
-
1000
лева частично от 2 276 547,65 лева лихви върху платената за
посреднически услуги сума от 1 237 248 лева за периода 23.08.2001 –
19.05.2014 г.
-
1000
лева частично от 302 574,12 лева лихви върху платения данък върху сумата
за посреднически услуги в размер на 185 588 лева за периода 01.06.2005 г.
– 19.05.2014 г.
Предвид
уточненията относно правопораждащия отговорността за вреди факт, определя като ответници по иска
Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на
финансите на Република България в съотношение на солидарност.
Администрацията
на Министерския съвет, конституирана като ответник по иска при първото
разглеждане, оспорва допустимостта на иска. Счита, че искът е погасен по
давност, тъй като съдебното решение, с което е обявена нищожността на Решение
на МС № 469/03.05.1997 г., е влязло в сила на 08.04.2003 г., от когато тече
давността по чл. 110 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
всички претенции за лихви за периода от повече от три години преди подаване на
исковата молба и всички претенции за вреди, възникнали повече от пет години
преди датата на подаване на исковата
молба. На ищеца това обстоятелство относно обявяване на нищожността на РМС е
станало известно още през 2004 г. във връзка с воденото срещу него производство
по чл. 108 от Закона за собствеността по гр.д. № 2819/2004 г. на Варненски
районен съд, поради което давностният срок за вредите от акта е изтекъл на
08.04.2008 г. и подадената през м. май 2014 г. претенция за вреди е погасена по
давност. Счита иска за недопустим и поради обстоятелството, че евентуалните
вреди на ищеца не са настъпили вследствие извършена административна дейност, а
поради съдебното му отстраняване от имота, придобит въз основа на
покупко-продажба. Излага съображения за липса на пасивна процесуална
легитимация на Администрацията на Министерския съвет. Твърди, че освен всичко
останало искът е неоснователен и недоказан, тъй като твърдяната вреда не е
настъпила от нищожното решение и липсва причинно-следствена връзка между
действието на решението и претендираните вреди. Сочи, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба от търговско дружество, като отговорността за вреди от
евикцията следва да се търси по реда на гражданското законодателство, а не по
реда на ЗОДОВ. По размера на претендираните вреди счита, че нотариалните и местните
такси произтичат от покупката на имота, а не от нищожния акт на МС,
претендираните суми за посреднически услуги са недоказани по размер и по
основание, по-високи от платената покупна цена на имота, договорът е сключен с
цел заобикаляне на закон, освен това услугите нямат икономическа и правна
логическа връзка с покупката на имота. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и в полза на Администрацията на МС да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.
Ответникът
Министерство на финансите оспорва иска изцяло по основание и размер.
Посочва, че министърът на финансите е действал при обвързана компетентност при
издаване на Заповед № 141/09.05.1997 г. и не носи отговорност при последваща
отмяна на акта. Счита, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяната
вреда и заповедта на министъра на финансите, тъй като вредите са опосредени от
поведението на ищеца и на трети лица. Договорът за покупко-продажба е бил
сключен между равнопоставени страни и въздействието върху имуществената сфера
на ищеца е в резултат от сделката, поради което вредите следва да бъдат
претендирани по гражданскоправен ред. Твърди, че не е доказано настъпването на
твърдяната вреда и размера й, а претендираната сума за посреднически услуги не
е в причинно-следствена връзка с покупко-продажбата и не са представени
доказателства за действителното предоставяне на услугите. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Прави и възражение за изтекла погасителна давност
с доводи, аналогични на доводите на Администрацията на МС. Възразява срещу
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска
окръжна прокуратура, конституирана на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ,
дава заключение за недоказаност на исковата претенция. Счита, че не е изтекла
погасителната давност, предвид влизането в сила на решението по гр.д. №
2819/2004 г. на ВРС на 19.02.2010 г. Сочи, че не е налице причинно-следствената
връзка между незаконосъобразните актове и настъпилите вреди, като предпоставка
за възникване на отговорността на държавата. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в исковата молба и отговорите на ответниците основания, с
доводите на страните и със събраните доказателства, приема за установено
следното:
По силата на н.а. № 161, том І, рег. № 3898
по дело № 140 от 22.08.2001 г. „В.“ ООД е придобило чрез покупко-продажба от „Р.
– Леяро-ковашки комплекс“ АД – гр. Р. недвижим имот, представляващ терен (земя)
на почивен дом „С.“ в гр. В., к.к. „Св.Св. К. и Е.“, съставляващ парцел І, кв.
33 по плана на курортния комплекс, с площ от 13 100 кв.м. по н.а. №
69/1997 г. на Нотариат при ВРС, а по скица 13 005 кв.м., заедно с изградената
в имота до груб строеж незавършена масивна железобетонна сграда на почивен дом
„С.“ със застроена площ 2 896 кв.м. и РЗП 13 641 кв.м за сумата
370 000 щатски долара с включен ДДС. За продажбата е издадена и фактура на
стойност 44 925,83 щ.д., или 96 261,23 лева за земята и
270 895,14 щ.д. или 580 438,90 лева за сградата, както и ДДС върху
данъчната оценка в размер на 116 087,78 лева. Съгласно представени банкови
бордера от 08.08.2001 и 23.08.2001 г. купувачът е превел общо на продавача
370 000 щ.д.
С Решение № 469 от 3
май 1997 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Решение №
775/1996 г. на МС за прехвърляне имуществото на Държавна фирма „Социален отдих“
на Националния осигурителен институт, е предоставен безвъзмездно за стопанисване
и управление на Министерството на финансите почивен дом „С.“ заедно с отредения
му терен по действащия ЗРП на гр. В., к.к. „Св.св. К. и Е.“ за увеличаване
капитала на „Р. Леко-Ко“ ЕООД – гр. Р..
Със Заповед №
141/09.05.1997 г. на Министъра на финансите е наредено да се увеличи
капиталът на „Р. Леко-Ко“ ЕООД – гр. Р. със стойността на правото на
собственост върху терена на почивен дом „С.“ с площ от 13 100 кв.м. по
действащия ЗРП на к.к. „Св.св. К. и Е.“, гр. В. от 3 169 238 000
лева на 3 176 838 000 лева. На управителя на „Р. Леко-Ко“ ЕООД е
възложено да направи постъпки пред Пернишкия окръжен съд за вписване на
промяната в капитала.
С Решение №
3419/08.04.2003 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по
жалба от Националния осигурителен институт е обявена нищожността на Решение №
469 от 03.05.1997 г. на Министерския съвет. Съгласно мотивите на ВАС НОИ е
създаден със ЗФОО (отм.) като за осигуряване на функциите му с пар. 5, ал. 1 и
2 от ДР на ЗФОО (отм.) му е прехвърлена собствеността върху определени сгради и
върху почивната база на Държавна фирма „Социален отдих“, тоест собствеността
върху почивен дом „С.“ заедно с отредения му терен е преминала към НОИ по
силата на закона. На основание пар. 5, ал. 4 от ЗФОО (отм.) в редакцията му към
момента на издаване на оспореното решение на МС последващи разпоредителни
сделки с имущество на НОИ, получено по реда на пар. 5, ал. 1 и 2 от ЗФОО
(отм.), е можело да бъдат извършвани само със Закона за бюджета на фонд
„Обществено осигуряване“ и Министерският съвет не е разполагал с материална
компетентност да извърши такова разпореждане, което е довело до нищожност на
оспореното решение.
С Решение №
2119/18.08.2006 г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д. № 2819/2004
г. по описа на съда е отхвърлен искът на „Профилактика, рехабилитация и отдих“
ЕАД – гр. С. срещу „В.“ ООД – гр. В. с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността за предаване на владението върху недвижимия имот, описан в РМС №
469/03.05.1997 г. и за отмяна на н.а. № 161, том І, рег. № 3898 по дело № 140
от 22.08.2001 г. Съгласно решаващите мотиви на съда, не е доказано, че имотът е
бил надлежно апортиран в капитала на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД,
респективно правото на собственост на ищеца не е доказано, поради което съдът
не е изследвал правата на ответника „В.“ ЕООД върху имота. Решението е оставено
в сила с Решение № 95/20.01.2010 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. №
2167/2006 г., влязло в законна сила на 19.03.2010 г.
С Решение от 02.02.2012
г., постановено по гр.д. № 616/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд по
иск от НОИ срещу „В.“ ООД с правно основание чл. 108 от ЗС, „В.“ ООД е осъдено
да предаде на НОИ владението върху недвижим имот – почивен дом „С.“,
представляващ изградена до груб строеж незавършена масивна железобетонна сграда
със ЗП 2 896 кв.м. и РЗП 13 941 кв.м., заедно с мястото, в което е
построена, представляващо парцел І в кв. 33 по плана на к.к. „Св.св. К. и Е.“,
цялото с плот от 13 100 кв.м. Съгласно мотивите на решението на
първоинстанционния и на въззивния съд, предвид прогласяването на решението на
Министерския съвет за нищожно, нито заповедта на министъра на финансите, нито
вписването на апортната вноска, нито последващите транслативни сделки са
породили целения от тях ефект, тъй като никой не може да прехвърли повече права
отколкото сам притежава. Отхвърлени са и възраженията за придобИ.е на имота от
„В.“ ООД по давност. Решението е потвърдено с решение на Варненския апелативен
съд по в.гр.д. № 207 по описа на съда за 2012 г. От своя страна решението на
апелативния съд е оставено в сила от ВКС по гр.д. № 787/2012 г.
При така установените
факти, съдът приема от правна страна следното:
Искът е за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на Министерски съвет и на
министъра на финансите. Чл. 205 от АПК изрично определя, че ответник по иска с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 1 от АПК е
юридическото лице, представлявано от органа, от чието незаконосъобразно
действие или бездействие са причинени вредите. Твърденията на ищеца са, че
вредите са причинени от незаконосъобразните действия на Министерския съвет и на
Министъра на финансите, обективирани съответно в прогласените за нищожни решение
за предоставяне на имота за увеличаване на капитала на „Р. Леко Ко“ ЕООД и
решение за увеличение на капитала на „Р. Леко Ко“ ЕООД чрез апортиране на
имота.
Съгласно чл. 19, ал. 2,
т. 1 и 4 от Закона за администрацията Министерският съвет и министрите са
централни органи на изпълнителната власт. Съгласно чл. 40, ал. 3 и чл. 42, ал.
2 от Закона за администрацията администрацията на Министерски съвет и министерството
са юридически лица. Следователно в съответствие с правното твърдение на ищеца процесуалнолегитимирани
като ответници са администрацията на Министерски съвет и Министерството на
финансите.
Искът е предявен след
прогласяване на нищожността на Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерския
съвет с Решение № 3419/08.04.2003 г. на петчленен състав на Върховния
административен съд.
Изричен съдебен акт, в който да е прогласена нищожността на заповедта на министъра на финансите, с която е наредено да се увеличи капитала на „Р. Леко Ко“ ЕООД със стойността на правото на собственост върху терена, липсва. Мотиви относно нищожността на Заповед № 141/09.05.1997 г. на Министъра на финансите се съдържат в Решение № 120/11.06.2012 г. на Варненски апелативен съд по в. гр.д. № 207 по описа на съда за 2012 г., съгласно които заповедта не би могла да породи действие, тъй като към този момент имотът вече е бил в патримониума на НОИ и министърът на финансите не е имал компетентност да се разпорежда с него. В исковата и в уточняващата молба се твърди, че нищожността на Заповед № 141/09.05.1997 г. на Министъра на финансите е последица от нищожността на РМС № 469 от 03.05.1997 г., и е установена по реда на инцидентния косвен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК с решенията на гражданските съдилища по иска по чл. 108 от ЗС, предявен от НОИ срещу „В.“ ЕООД.
Настоящият състав счита, че не е обвързан с изводите на гражданските съдилища, направени в рамките на косвения контрол. Независимо от обстоятелството, че съгласно правилата на родовата подсъдност компетентен да се произнесе по законосъобразността на заповед на министъра на финансите е Върховният административен съд, чл. 204, ал. 3 от АПК обуславя специална компетентност на административния съд, пред който е предявен искът за обезщетение, да реши въпроса относно нищожността на административния акт, с която ищецът обосновава иска си. Нищожността на акта, от който ищецът твърди претърпени вреди, е въпрос по същество, тъй като се отнася до един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което ще бъде разгледана по-долу.
Предвид горното,
съдът счита, че искът, предявен срещу Администрацията на Министерски съвет и
Министерство на финансите е допустим с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК и предявен срещу надлежни ответници, определени съгласно чл. 205 от АПК.
По размера на претендираните вреди, съдът намира, че от събраната при първото разглеждане на иска съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че придобивната стойност на имота, в размер на 370 000 щатски долара с включен ДДС, е изплатена от купувача на продавача по банков път чрез два банкови превода : на 09.08.2001г. – 100 000 щ.д. и на 23.08.2001г. – 270 000 щ.д. от банковата сметка на ищеца в МБТР – АД. За сделката е издадена фактура № **********/22.08.2001 г. от „Р. Леяро-ковашки комплекс“ АД – гр. Р., с предмет земя на стойност 44 925,83 щ.д. с левова равностойност 96 261,23 лева, сграда - 270 825,14 щ.д. с левова равностойност 580 438,90 лева, ДДС- 116 087,78 лева, обща стойност 792 787,91 лева (370 000 щ.д. по 2.14267 лева, приложен курс на БНБ). Ищецът е заплатил нотариална такса в размер на 1110,78 лева и такса за вписване по ЗДТ в размер на 794,28 лева, посочени в самия нотариален акт, и е осчетоводил същите през месец януари 2003 г.
Относно сумата от 583 000 щ.д. или 1 237 248 лв., представляваща стойността на посредническите услуги на "Б. Файненшъл Сървисиз" гр. Н., К. вещото лице заявява, че съгласно Договор от 15.04.2001 г. и допълнително споразумение от 08.08.2001 г., ищецът е наредил банков превод от сметката си на 23.08.2001 г. В мемориален ордер № 2 от месец август 2001 г. плащането към посредника е отразено със счетоводна статия /пореден №2/, изразяваща едновременно увеличение на стойността на сградата от обект „С.“ и намаление на средствата по разплащателната сметка на ищеца. След отчитане на възнаграждението на посредника, придобитата сграда от обект „С.“ е с цена 1 817 687,33 лева, като с тази оценка сградата е заведена в Счетоводния амортизационен план за 2001 г. Отписването на процесния имот е извършено през 2014 г., доказано с отразен кредитен оборот по сметка 201 Земи /Терени/, аналитична сметка 0002 Земя хотел „С.“, в размер на 96 261,23 лева и кредитен оборот по сметка 203 Сгради и конструкции, аналитична сметка 0002 хотел „С.“ в размер на 1 817 687,33 лева и нулеви салда по посочените аналитични сметки.
Относно данък в размер на 185 588 лева, експертът е установил, че през месец юни 2003 г. задължението по ДРА № 390/16.06.2003г. на обща стойност 229 967,84 лв., включващ и задължение за данък по чл. 34 от ЗКПО /отм./ в размер на 185 588 лева, е начислено със счетоводна статия, а на 01.09.2005 г., след потвърждаване на Решение от 20.07.2004 г. на ВОС по адм.д. №1447/2003 г. с Решение № 4607/19.05.2005 г. по адм.д. №8088/2004 г. на ВАС, съдебното вземане е отписано и отнесено в увеличение на загубите от минали години.
Вещото лице е съставило справка относно платените от дружеството данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които за периода 2001 г. – 2013 г. за процесния имот според приложените към делото документи са в размер на 7 169,46 лева, или с 27,27 лева по-малко, в сравнение с посочените от Община В. 7 196,73 лева. В преобладаващата си част задълженията по ЗМДТ са платени по банков път.
Относно претендираните от ищеца мораторни лихви, с периоди посочени в исковата молба, експертът е изчислил:
- законна лихва върху придобивната стойност на имота в размер на 370 000 щ.д. или 785 000 лв, считано от 23.08.2001 г. до 19.05.2014г. – 1 247 371, 63 лв.
- законна лихва върху нотариалната такса – 1110,78лв., считано от 22.08.2001 г. до 19.05.2014 г. - 1748.16 лв.
- законна лихва върху такса вписване по сметка на СлВп при ВРС – 794,28лв, считано от 22.08.2001 г. до 19.05.2014 г. –1250,04 лв.
- законна лихва върху сумата от 583 000 щ.д. или 1 237 248 лв, представляваща стойността на посредническите услуги на „Б. Файненшъл Сървисиз“ – гр. Н., К., заплатена на 23.08.2001 г. съгласно Договор от 15.04.2001 г., считано от 23.08.2001 г. до 19.05.2014 г. - 1 946 685,32 лв.
- законна лихва върху данък в размер на 185 588 лева върху сумата по т. 2.3. /съгласно Решение от 20.07.2004 г. на ВОС/, считано от 01.06.2005 г. до 19.05.2014 г. – 198 809,54 лв.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Двамата ответници са направили възражение за погасяване
по давност на исковата претенция. Това
възражение е основателно. Вземането на ищеца е погасено по давност в съответствие с общите правила на този
институт по чл. 110 от ЗЗД, приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно който
с изтичане на петгодишен давностен срок
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.
4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК, по т. гр. д.
№ 3/2004 г. началният момент, от който тече погасителната давност на иска за обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, е моментът на влизане в сила на решението, с което се
отменя незаконния административен акт, а в случай, че вредите произтичат от
нищожен акт - моментът на неговото издаване. Предвид датата на издаване на
актовете, от които се претендира настъпването на вредите – съответно 03.05.1997
г. и 09.05.1997 г., исковите претенции следва да се считат за погасени на
03.05.2002 и на 09.05.2002 г., което налага отхвърляне на иска срещу двамата
ответници. Дори да се приеме, че след като ищецът не е бил адресат на нищожните
актове, не е участвал в административното производство или в производството по
обжалването на Решение № 469/03.05.1997 г. на Министерски съвет, най-късният
момент, в който със сигурност той е узнал за нищожността, е представянето в
хода на гр.д. № 2819 по описа на ВРС за
2004 г. на решението за обявяване на нищожността, тоест в неопределен момент
преди датата на постановяване на Решение
№ 2119/18.08.2006 г. на Варненски районен съд, ХХ състав. Делото е било
образувано по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД – гр. С. (правоприемник на НОИ по отношение на имуществото,
прехвърлено на НОИ по силата на пар. 5, ал. 2 от ЗФОО (отм.), вкл. процесния
имот), по който „В.“ ООД е ответник и в мотивите на това решение е коментирано
решението на ВАС, с което е обявена нищожността на решението на Министерския
съвет. Дори и при това положение, исковата претенция би следвало да се счита за
погасена най-късно до 18.08.2011 г., а исковата молба е подадена на 15.10.2014
г. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства по чл. 115 и чл. 116
от ЗЗД, спиращи или прекъсващи давността.
Това налага отхвърлянето на исковите претенции.
Съдът намира иска за неоснователен и на друго
основание. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
включва незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, както и причинно-следствена
връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. В конкретния случай се установяват прогласен за нищожен
административен акт, административен акт, чиято нищожност според ищеца следва
от нищожността на първия акт, както и направени от дружеството разходи,
свързани с придобИ.ето на недвижим имот, от който то е отстранено по съдебен
ред. Не се установява обаче пряка причинно-следствена връзка между посочените актове
и настъпилия вредоносен резултат. Вредите се считат за преки, ако са типична, закономерно
произтичащи и необходима последица от увреждащия акт, тоест когато нищожният
акт директно предпоставя вредата, без намеса на други фактори и обстоятелства и
без опосредяване от други актове или действия. В случая това не е така. Към
момента на издаване на актовете дружеството ищец няма никакви отношения с
държавата във връзка с имота, не е адресат на нищожните актове и не черпи пряко
права от тях, които права да изгуби вследствие тяхната нищожност. Правото си на
собственост, което е отречено в исковото производство по чл. 108 от ЗС, ищецът
е придобил формално по силата на последваща покупко-продажба. Сумите, които
ищецът претендира, в голямата си част са направените от него разходи за
изпълнение на задълженията му по договора за покупко-продажба. Имуществените му
вреди са настъпили вследствие на евикция. Евикцията обаче е отделен факт,
настъпил поради липсата на прехвърленото право в патримониума на неговия
праводател, и отговорността на продавача за нея се урежда от чл. 191-192 от ЗЗД, а не по правилата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като продавачът е юридическо лице – „Р. Леко Ко“ ЕООД,
което е правен субект, различен от държавата.
По отношение на исковата претенция, заявена
срещу Министерството на финансите във връзка с твърдяната нищожност на Заповед
№ 141/09.05.1997 г., съдът намира, че не е налице и първият елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Заповедта на министъра на финансите е издадена
на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Правилника за реда за упражняване правата
на собственост на държавата в предприятията (отм.). Съгласно тази разпоредба,
едноличният собственик на капитала в държавните предприятия еднолични ООД взема
решения за намаляване или увеличаване на капитала. В съответствие с чл. 10, ал.
1 от същия правилник, правата на едноличния собственик на капитала в държавните
предприятия - еднолични търговски дружества се упражняват от министрите,
съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет
изрично е предвидено друго. В случая с нищожното РМС № 469 от 03.05.1997 г., упражняването на правомощието по стопанисване и
управление на имота, а съответно и това по чл. 14, ал. 1, т. 4 от ПРУПСДП е
възложено на министъра на финансите, като това възлагане е в съответствие с
компетентността на МС по чл. 2 от ПРУПСДП. Ето защо настоящият състав не
приема, че министърът на финансите не е компетентен да издаде посочената
заповед (въпросът относно наличието или липсата на предмет на заповедта е отделен),
в какъвто смисъл са мотивите на Решение № 120/11.06.2012 г. на Варненски
апелативен съд по в. гр.д. № 207 по описа на съда за 2012 г. Тази заповед на министъра на финансите, с
която той е упражнил правата на едноличния собственик на капитала в търговското
дружество „Р. Леко Ко“ ЕООД, по своята правна същност обаче е гражданско
волеизявление. Тя не изразява волята на орган на централната
изпълнителна власт в това му качество, за да е насочена към пораждане на права
и задължения, или да създава опасност от засягане на права и интереси на други
заинтересувани правни субекти, поради което не е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП (отм.), действал към момента на издаване на
заповедта. Обжалваният акт не е издаден при или по повод изпълнение на
административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в изпълнение на
правомощия на едноличен собственик на капитала съгласно Търговския закон. Това
означава, че заповедта няма качеството на индивидуален административен акт и
освен че не подлежи на съдебен контрол в производството по иск по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, тя не е годна да обоснове отговорност за вреди на трети лица по този
ред. Евентуалните граждански материални права, засегнати от тази заповед,
подлежат на защита в общото исково производство, а не по реда на
административния процес.
По гореизложените съображения, съдът счита, че
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна в нейната
цялост.
При този изход на производството и предвид
направените искания от двамата ответници, защитавани от юрисконсулти, за
присъждане на разноски, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да
заплати разноски на всеки от ответниците в размер, определен съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
или 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, против Администрацията на
Министерския съвет и Министерството на финансите за имуществени вреди в общ
размер 809 101,90 лева главница (частично предявени), лихви върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба
и 5 000 лева лихви за забава (частично предявени), претърпени в
резултат от Решение № 469/03.05.1997 г. на Министерския съвет и Заповед №
141/09.05.1997 г. на Министъра на
финансите.
ОСЪЖДА „В.“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, да
заплати на Администрацията на
Министерския съвет сумата 100 (Сто) лева.
ОСЪЖДА
„В.“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх,
да заплати на Министерството на финансите сумата 100 (Сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: