Р Е Ш Е Н И Е
№ 893
гр. Пловдив, 17 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 551 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 155, 159, 160 от
Закона за опазване на околната среда(ЗООС) и глава X, раздел I от дял III на
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „Евро строй кънстракшън“
ЕООД, ЕИК ********* чрез процесуален представител по пълномощие, против
Констативен протокол № 0011226/07.02.2022г., издаден от Н.С.- гл.експерт в
отдел“КД“ при РИОСВ-Пловдив и Д.Д.- директор дирекция „Превантивна
дейност“ в РИОСВ-Пловдив, с който е предписано „Евро строй кънстракшън“ ЕООД,
ЕИК ********* да спре дейността по
преработване на добития материал и експлоатацията на трошачно-сортировъчна
инсталация на производствена база с. Белащица до приключване на всички
необходими административни процедури с влязъл в сила индивидуален
административен акт, издаден по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона
за биологичното разнообразие.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на
обжалвания акт и такива касаещи законосъобразността на властническото
волеизявление. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Кр.б.- пълномощник, който поддържа жалбата с изложените в
нея доводи, пледира за отмяна и нищожност на оспорения акт, поради липса на
компетентност длъжностни лица извън кръга на законово определените, да издават
акт с характер и последици на принудителна административна мярка. Претендират
се направените в съдебно производство разноски.
Ответниците оспорват жалбата. В открито съдебно
заседание и в писмени бележки излагат доводи за процесуална недопустимост на
жалбата, произтичаща от липсата на индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол. Налице е предписание, правно обосновано с разпоредбата на
чл. 155 ЗООС в производство по извършване на превантивен контрол. Алтернативно
- жалбата се счита за неоснователна, поради изтекъл концесионен договор и
извършване на дейност без правно основание.
Административен съд-Пловдив, в настоящия състав, като
обсъди фактите и представените за осъществяването им писмени доказателства във
връзка с приложимия материален закон, оспорения акт и доводите на страните,
намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149 АПК от
страна, участваща в производство на административен контрол и адресат на
Констативен протокол, съставен от длъжностни лица на РИОСВ-Пловдив. В случая -
характерът и последиците на акта го определят на индивидуален административен
акт, от което произтича интерес и право на защита по реда на съдебния контрол.
По отношение характера на Констативен протокол № 0011226/07.02.2022 г. на длъжностни лица към РИОСВ - Пловдив, с който се дава
предписание жалбоподателят да преустанови дейността по преработване на добития
материал и експлоатацията на трошачно-сортировъчна инсталация на производствена
база с.Белащица предписанието покрива признаци на волеизявление за спиране на
дейност, като срокът за преустановяване на дейността е отразен- "считано
от 17ч. на 07.02.2022г.". Констативният протокол е издаден на основание
чл. 155 от ЗООС в производство по извършване на текущ контрол, макар в него да
е отразено, че проверката е извънредна. В това производство се изготвят
протоколи за констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни
предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Съгласно
чл. 156, т. 2 ЗООС, се осъществява последващ контрол за проследяване
изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по време на
текущия контрол. При неизпълнение на предписанията по чл. 155 ЗООС е предвидена
административно-наказателна отговорност според чл. 166, т. 3 ЗООС.
Разпоредбата на чл. 157 ЗООС постановява, че
съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на
наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол.
Следователно, констативният протокол е част от процедурата на текущия контрол и
не е крайният, завършващ акт. Категорията на актовете, предхождащи крайния акт,
не подлежат на самостоятелно обжалване. Аргумент в тази насока е разпоредбата
на чл. 166, т. 3 ЗООС, която изрично изключва констативните протоколи от кръга
на индивидуалните административни актове. Съобразявайки не наименованието на
акта, а съдържанието и произтичащите от него правни последици, следва да се
приеме, че в случая административното разпореждане засяга пряко адресата.
Предписаното действие подлежи на проверка за изпълнение при последващ контрол.
Срокът за преустановяване на дейността- в деня на проверката, води до извод за
наложена принудителна мярка от вида на преустановяващите. Практически е
постановено фактическо спиране на дейността, в рамката на текущ контрол и
изключващо възможност за последваща проверка. Текстът на предписанието покрива
разпореждане за незабавно преустановяване извършваната в обекта дейност.
Макар същността на протокола да е констатация на
конкретни факти и предписване на определени действия, КП съдържа волеизявление
на длъжностни лица от РИОСВ-Пловдив, обвързващо жалбоподателя и засягащо негови
права. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и в хипотезите на
невъзможност на упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт. Обжалваният протокол засяга спорно към
момента на съставянето му право на дейност по силата на концесионен договор.
В случая от първостепенно значение е компетентността
на органа, постановил акт със съдържание на принудителна административна мярка.
Предмет
на концесия /л. 81-96/ за добив са подземни богатства-строителни материали /чл.
2, ал. 1, т. 5, чл. 4, ал. 2 ЗПБ/. В Закона за подземните богатства, р. Трети,
чл. 33-38 е регламентиран характерът на концесията за добив, а в чл. 67 са
посочени основанията за прекратяване на договора.
По делото не е спорно, че по силата на Договор от
04.09.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-
строителни материали- мрамори от находище „Белащица- участък „Юг“ („Родопи-
юг“), община Родопи, област Пловдив „Пътища Пловдив“ АД(понастоящем „Европейски
пътища“ АД) е приело концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от
Закона за подземните богатства- строителни материали- мрамори, представляващи
изключителна държавна собственост. Срокът на концесията съгласно чл. 3, ал. 1
от договора е за срок от 25 години. С договор от 30.12.2021г. за
покупко-продажба на инертни материали „Европейски пътища“ АД в качеството на
продавач се задължава да продаде на „Евро строй кънстракшън“ ЕООД приблизително
160 000 тона инертни материали(фракция 0/4, фракция 0/40, фракция 0/63,
фракция 11.2/22.4, фракция 4/11.2 и фракция 50/100).
По повод на постъпили сигнали в РИОСВ-Пловдив вх. №
СЗТ-34 от 07.02.2022г. и вх. № СЗТ-34-1 от 07.02.2022г. е била извършена
проверка от длъжностни лица от инспекцията на производствена база в землището
на с.Белащица, община Родопи, област Пловдив, стопанисвана от дружеството-
жалбоподател. При проверката е бил съставен обжалваният Констативен протокол №
0011226/07.02.2022г., където било отразено, че добитите подземни богатства в
находище Белащица- юг преди изтичане на концесионния договор се преработват в
производствената база в с. Белащица, експлоатирано от „ Евро строй кънстракшън“
ЕООД. В базата е позиционирана и действаща ТСИ и към момента на проверката договорът
за концесия е изтекъл на 03.02.2022г. Установен е и добит материал, складиран
на депа в границите на производствената база, който се подава към ТСИ за
преработка и се разделя по фракции. Констатирано е, че „Евро строй кънстракшън“
ЕООД не притежава ИАА по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за
биологичното разнообразие за извършваната дейност по преработка в
производствената база в с.Белащица.
Относно компетентността
на длъжностните лица, постановили обжалвания акт по делото от страна на
ответника e представена заповед №
РД-24/07.02.2022г. на директора на РИОСВ-Пловдив и съдържа упълномощаване на
посочените в акта длъжностни лица да съставят констативни протоколи и/или АУАН
по реда на чл. 167 и чл. 148 ал. 3 ЗООС.
Касае се за определяне на длъжностни лица от
РИОСВ-Пловдив за установяване нарушения и съставяне актове за установяване на
административни нарушения по реда на чл. 148, ал. 3, чл. 167 ЗООС, чл. 37, ал.
1, б. "б" ЗАНН. Други актове по съдебните указания не са представени.
Преписката не съдържа заповед за ПАМ, основана на оспорения протокол. Писмените
материали са приети без оспорвания по предвидения процесуален ред.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗПБ /изм. - ДВ, бр. 14 от
2015 г./, Министърът на енергетиката има право да спре действието на
разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията, когато
титулярят на разрешението или концесионерът извършва дейности, които са в
противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения
договор. Титуляр на разрешение или концесионер, чиито дейности са спрени по ал.
1, няма право да упражнява правата си по съответния договор, както и да търси
обезщетения за пропуснати ползи за съответния период на спиране. Разрешение или
концесия, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярът на разрешение
или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2. Доказателствата за
фактите по случая не обосновават извод да е проявен съставът на разпоредбата.
Законът за подземните богатства е специален с оглед предмета на дейност, като
по силата на чл. 71 /изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г./ за неуредените случаи по
сключването, изпълнението и прекратяването на договорите се прилагат
разпоредбите на част трета от Търговския закон и на Закона за задълженията и
договорите. Изложеното е по тезата за неправомерно осъществявана дейност.
Относно концесионната дейност са приложени писмени
доказателства, сред които становище на Директора на РИОСВ-Пловдив за хронология
на събитията до м. април/2008г., съгласувателно писмо от зам.министъра на МОСВ
от 08.10.2009г.скица №
15-260450/26.04.2018г. на СГКК-Пловдив.
Към момента на постановеното спиране на дейността има
доказателства за изпратено писмо от 07.01.2022г. от директора на РИОСВ-Пловдив до
министъра на енергетиката със запитване дали „Европейски пътища“ АД са в
процедура за продължаване срока на концесионния договор, както и имат ли право
да извършва дейности по преработка и извозване на добит вече материал. В
отговор директор на дирекция „ПРКК“ към Министерство на енергетиката е дал
отговор, че концесионерът „Европейски пътища“ АД с писмо от 02.02.2021г. е
заявил удължаване на срока на концесията за добив с 25 години, считано от
03.02.2022г. След влизане в сила на съответното решение на компетентния орган
по опазване на околната среда ще се прецени законосъобразността и
целесъобразността от удължаване на срока на концесията за добив. При проверка
на 08.02.2022г. в находище „Белащица-юг“ не са били констатирани добивни,
разкривни, товаръчни или други дейности, нито работещи на кариерата, работеща
изкопна, товаръчна или транспортна техника.
В Закона за подземните богатства, Глава пета- Контрол
по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните
богатства са посочени органите с компетенции по чл. 91, 92 от закона.
Министърът на околната среда и водите може да оправомощи длъжностни лица за
осъществяване на държавния контрол за опазване на земните недра и рационално
използване на подземните богатства. В обхвата на правомощията на органите по
чл. 90 е да искат министърът на енергетиката да спре временно след писмено
предупреждение, дейностите по търсене, проучване, добив, преработка и ползване
на подземни богатства и по управление на минни отпадъци, когато не се
изпълняват предписанията по т. 3 от чл. 91 ЗПБ. В тази насока заповедта от
07.02.2022г. /л. 98/ не е акт за оправомощаване на длъжностни лица за контрол
по реда на чл. 90-92 от закона. Производството по ЗАНН (чл. 95 ЗПБ) не е
относимо към спора. Законодателят е разграничил производствата по налагане на
принудителни административни мерки по реда на ЗПБ, ЗООС и
административнонаказателното производство по реда на ЗАНН.
Компетентността за налагане на принудителни
административни мерки според чл. 158 ЗООС е разпределена между министъра на
околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, директорите
на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите
дирекции: в случаите на: по т. 3 - при възникване на непосредствена опасност за
замърсяване на околната среда или за увреждане на здравето и имуществото на
хората, а в случаите по т. 4 - за предотвратяване или преустановяване на
административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за
предотвратяване и/или преустановяване на вредните последици от тези нарушения.
Съгласно чл. 159, ал. 2 ЗООС, министърът на околната среда и водите или
упълномощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ, директорите на
националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на
областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на
собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на
собствениците или ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.
Обективираната в тази правна разпоредба принудителна административна мярка е
спиране на дейността, извършвана на съответната територия, а компетентен да я
наложи териториалният специализиран орган, в случая - Директорът на РИОСВ, гр.
Пловдив.
Съдържанието на оспореното предписание води до извод за разпореждане, с
правопрекратително действие относно извършваната дейност по преработване на
добития материал и експлоатацията на ТСИ. Глава девета "Контрол" на
ЗООС урежда обхвата на контрола върху компонентите на околната среда,
териториалната юрисдикция на различните по степен и задължения специализирани
органи в системата на МОСВ и реда за санкциониране на административните
нарушения по този закон, както и за налагане на принудителни административни
мерки. Следователно, компетентността на подписалите предписанието длъжностни
лица следва да бъде безсъмнено доказана. Заповед № РД-24 от 07.02.2022г. на
директора на РИОСВ-Пловдив е правно обоснована с разпоредбите на чл. 167, чл.
148, ал. 3 ЗООС и чл. 37, ал. 1, б. "б" ЗАНН. Нормата на чл. 148 се
намира в гл. Девета, раздел Първи-Общи условия, регламентиращи контрола върху
компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. По силата на
чл. 151 /изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г./ - За установените по време на
контролната дейност административни нарушения контролните органи съставят
актове за установяване на нарушенията. В случаите по ал. 1 контролните органи
могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни
административни мерки. За конкретните правомощия на органите по чл. 158 ЗООС
законодателят е посветил отделна глава Десета-Принудителни административни
мерки и административнонаказателна отговорност, за видовете принудителни мерки,
органите за налагането им и редът за осъществяване на държавната принуда и
защита срещу актове с превантивен и преустановителен ефект. В чл. 158 не е
предвидено директорите на РИОСВ да оправомощават лица за прилагане на ПАМ, а
делегиране на права за това не се съдържа в заповедта на директора на РИОСВ-Пловдив.При
това положение длъжностните лица-съставители на оспорения акт са изрично
упълномощени да съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на
административни нарушения по реда на чл. 167, чл. 148, ал. 3 ЗООС. Няма индиция
за разширително тълкуване на конкретните делегирани правомощия. Следователно,
дори да се приеме наличие на повод за налагане на преустановителна ПАМ, актът
не е издаден, нито потвърден по друг начин от компетентния за целта
административен орган. При съобразяване с приетата заповед №
РД-125/07.06.2021г., с която директорът на РИОСВ-Пловдив оправомощава Димитър
Георгиев Димитров- директор дирекция „ПД“ в РИОСВ-Пловдив при негово отсъствие
да изпълнява правомощията на директор на инспекцията, не се променят
направените изводи, поради факта, че Д.Д.е подписал КП № 0011226/07.02.2022г. в
качеството на директор на дирекция „Превантивен контрол“ в РИОСВ-Пловдив, но
дори това да не беше така, по делото липсват доказателства за отсъствие на
07.02.2022г. на директора на РИОСВ-Пловдив, при наличието на което оправощаването
поражда действие.
Административнонаказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда- средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникнали в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност. Поради това между административния
акт, с който се прилага превантивна ПАМ, и наложеното на същия адресат
административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция /наказателно постановление/ няма обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ ги юридически факт-допуснатото закононарушение.
Приетите в ОЗ на 21.04.2022г. констативни протоколи на
РИОСВ-Пловдив потвърждават ефекта на постановеното преустановяване на дейността
или дейност се е извършвала до момента на издаване на процесния констативен
протокол. Установява се длъжностните лица да са постановили спиране на дейност
извън рамките на компетенциите, възложени им от директора на РИОСВ-Пловдив.
Административната принуда е вид държавна принуда, осъществявана в
законоустановени случаи като крайно средство за законосъобразно развитие на
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност. Основанията за
прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се
прилага, са нормативно установени.
При съобразяване разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК
и изрично искане с позоваване на нищожност, следва да се обяви нищожността на
Констативен протокол № 0011226/07.02.2022г. на РИОСВ-Пловдив, издаден от Н.С.-
гл.експерт в отдел“КД“ при РИОСВ-Пловдив
и Д.Д.- директор дирекция „Превантивна
дейност“ в РИОСВ-Пловдив, с който е предписано да се спре дейността по
преработване на добития материал и експлоатацията на трошачно-сортировъчна
инсталация на производствена база с. Белащица до приключване на всички
необходими административни процедури с влязъл в сила индивидуален
административен акт, издаден по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона
за биологичното разнообразие. В обхвата на текстовете на цитираните разпоредби,
относими към спора на въведеното фактическо и правно основание, предвид
изложените съображения, жалбата като основателна ще следва да се уважи.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски
ще бъде уважена поради извода за основателност на жалбата. На л. 79 от делото е
представен договор за правна защита и съдействие с отразена в него сума от 500
лв. -договорено възнаграждение и данни за реално заплащане на 500 лв. В
производството са направени разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
Размерът на сумата, общо от 550 лв. ще се присъди изцяло.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд-Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен Констативен протокол № 0011226 от 07.02.2022г. издаден от Н.С.-
гл.експерт в отдел“КД“ при РИОСВ-Пловдив
и Д.Д.- директор дирекция „Превантивна
дейност“ в РИОСВ-Пловдив, с който е предписано „Евро строй кънстракшън“ ЕООД,
ЕИК ********* да спре дейността по преработване на добития материал и
експлоатацията на трошачно-сортировъчна инсталация на производствена база с.
Белащица до приключване на всички необходими административни процедури с влязъл
в сила индивидуален административен акт, издаден по реда на глава шеста от ЗООС
и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пловдив да заплати на „Евро строй кънстракшън“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/