РЕШЕНИЕ
№ 3774
Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180700516 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е по оспорване на А. В. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. **, против решение № 1040-15-44/24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за изменение размера и срока на отпуснато парично обезщетение за безработица, обективиран в писмо изх. № 1023-15-2#1/11.02.2025г. на началник сектор „Краткотрайни плащания 1“ при ТП на НОИ – [населено място].
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Според жалбоподателката, неправилно е приложена правната норма на чл. 54б, ал. 3 от КСО, доколкото след изтичане на срока от 4 месеца следва паричното обезщетение за безработица да се формира според общото правило на чл. 54б, ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл. 54в, ал. 1 от КСО при наличието на над 15 години осигурителен стаж /според твърденията на П. осигурителният й стаж на територията на България възлиза на 16 години, 10 месеца и 14 дни/, следва да й бъде изплатено полагащо се обезщетение за безработица със срок на изплащане 12 месеца.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, с правен ин¬терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови оспореното в настоящото производство решение, директорът на ТП на НОИ – [населено място] е приел от фактическа страна, че жалбоподателката П. е подала чрез директора на дирекция "Бюро по труда" – [населено място] заявление за отпускане на ПОБ с вх. № 611-9231/07.11.2024г., с рег. № 151-00-11752/07.11.2024г. в ТП на НОИ – [населено място], в което е посочила, че последното й трудово правоотношение е с осигурител „ТП Вижън Европа Б.В.“ и е прекратено на основание чл. 331 от КТ, считано от 01.11.2024г. Към заявлението е приложена заповед за прекратяване на трудов договор, издадена от Г. М., в качеството му на представител на дружеството за България, и О. М., в качеството му на упълномощен представител на дружеството „ТП Вижън Европа Б.В".
При разглеждане на подаденото заявление и след преминаване на автоматичната проверка, представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на НАП, Агенцията по заетостта /АЗ/ и НОИ е направена констатация, че П. отговаря на условията на чл. 54а от КСО и има право на ПОБ.
На основание чл. 54ж, ал. 1, вр. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е издадено разпореждане № 151-0011752-1/19.11.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място], с което е отпуснато ПОБ за период от 4 месеца за периода от 01.11.2024г. до 28.02.2025г. в размер на 18лв. за работен ден /минимален размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2024г./. Прието е, че установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на ПОБ в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. Разпореждането не е обжалвано в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и е влязло в сила на 06.12.2024г.
На 06.02.2025г. до ТП на НОИ – [населено място] е подадено ново заявление вх. № 1023-15-2 от П., с което е поискано на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО да бъде изменен размера и срока на отпуснатото й ПОБ за периода, следващ 28.02.2025г., съответстващи на продължителността на осигурителния й стаж, в съответствие с разпоредбата на чл. 54в от КСО. Към заявлението не са приложени писмени доказателства. По повод подаденото заявление е направен анализ, включващ проверка на подадените за лицето актуални данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и наличните документи в административната преписка, при който е установено, че не са налице нови доказателства от значение за определяне размера и периода на паричното обезщетение за безработица, съобразно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО. Направен е извод, че ПОБ правилно е отпуснато с влязлото в сила разпореждане № 151-00-11752-1/19.11.2024г. и определените с него период и размер не подлежат на изменение. Отказът за изменение на периода и размера на определено с влязло в сила разпореждане ПОБ е обективиран в писмо изх. № 1023-15-2#1/11.02.2025г. на началник сектор „Краткосрочни плащания – 1“ при ТП на НОИ – [населено място], оправомощен със заповед № 1015-15-360/17.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – [населено място].
В хода на административното обжалване горестоящият административен орган е приел за обосновани изложените съображения на издателя на ИАА. Изложил е идентични аргументи за правилно приложение на разпоредбите на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО при постановяване на процесния отказ за изменение на периода и размера на определеното с влязло в сила разпореждане парично обезщетение за безработица на П..
В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореното решение и потвърденият с него отказ, обективиран в писмо изх. № 1023-15-2#1/11.02.2025г. на началник сектор „Краткосрочни плащания – 1“ при ТП на НОИ – [населено място] са постановени и при правилно приложение на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва законът, с издаването на актове от категорията на процесните.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. По делото е представена като част от административната преписка заповед № 1015-15-360/17.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – [населено място] /л. 18 – 18 гръб/, с която на поименно посочени лица, заемащи длъжност началник сектор „Краткотрайни плащания – първи“ и сектор „Краткотрайни плащания – втори“ са делегирани правомощия да издават ИАА по чл. 54ж от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО влезли в сила разпореждания за отпускане на ПОБ се изменят от органа, който ги е издал, при наличие на две групи основания:
-т. 1 когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
-т. 2 когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
В настоящия случай, не е налице нито една от хипотезите на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, за да бъде изменено влязлото в сила разпореждане, с което на П. е отпуснато ПОБ, по отношение размер и срок. Към подаденото от лицето заявление не са представени нови доказателства и не са налице твърдения за наличие на нови доказателства, различни от представените при постановяване на влязлото в сила разпореждане, които да са от значение за определяне на различен размер и период. Независимо от това, от страна на АО, издател на ИАА е направена допълнителна справка за всички подадени уведомления в регистъра на НАП, при която е установено, че няма промяна в данните за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката, считано от 01.11.2024г.
Не е налице и хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, доколкото не са представени доказателства за неправилно отпускане на ПОБ. В жалбата се прави собствено тълкуване на разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО и според жалбоподателката след изтичане на срока на получаване на ПОБ от 4 месеца, съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО тя следва да продължи да получава ПОБ в срок, определен съгласно чл. 54в от КСО и в размер, съобразен с дохода по чл. 54а, ал. 1 от КСО.
Съдът намира изложените в жалбата доводи за неоснователни. Не е спорно по делото обстоятелството, че при издаване на влязлото в сила разпореждане по чл. 54б, ал. 3 от КСО е съобразено обстоятелството, че трудовият договор на жалбоподателката е прекратен на основание чл. 331 от КТ. При прекратяване на трудово правоотношение на това основание, се отпуска ПОБ в минимален размер за минимален срок, т.е. срокът и размерът не са в зависимост от предишното получавано трудово възнаграждение и продължителността на осигурителния стаж. Направеното от жалбоподателката собствено тълкуване на разпоредбата на чл. 54б от КСО е неправилно, доколкото при прилагане на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО водещи критерии за определяне размера и срока на ПОБ са изчерпателно изброени основания за прекратяване на трудово правоотношение. В случай, че трудовото правоотношение е прекратено на основания извън тези, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, несъмнено намират приложение разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 от КСО, в които предмет на правна регламентация са размерът и срокът на ПОБ. В този смисъл, несъобразено с материалния закон е направеното от жалбоподателката тълкуване на правната норма на чл. 54б, ал. 3 от КСО и изложеното от нея твърдение, че АО е тълкувал правната норма разширително.
Изложените съображения обосновават краен извод за законосъобразност на оспореното решение № 1040-15-44/24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – [населено място] и потвърдения с него отказ на началник сектор „Краткотрайни плащания – 1“ при ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването А. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. *, ап. **, против решение № 1040-15-44/24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърден отказ за изменение размера и срока на отпуснато парично обезщетение за безработица, обективиран в писмо изх. № 1023-15-2#1/11.02.2025г. на началник сектор „Краткотрайни плащания 1“ при ТП на НОИ – [населено място].
ОСЪЖДА А. В. П., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. ** да заплати на Национален осигурителен институт – София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
| Съдия: | |