Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260046
гр. Хасково 07.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря: Галя Кирилова и в присъствието на
прокурора: Н. Трендафилов, като разгледа докладваното
от чл.съдията Филипов ВНОХД № 62 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 319 и сл. от глава
XXI от НПК.
С Присъда № 260013/29.12.2020 г., постановена по НОХД № 283 / 2020г., Районен съд –Димитровград е признал подсъдимият Е.С.С. с ЕГН ********** *** за виновен в това, че на 14.03.2020г. в гр.Д., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – кожено яке, портмоне и 5 бр. секретни ключове, всички на обща стойност 58,50 лв. от владението на З. Б. А. от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „ Б“ и чл.55 ал.1 т.1 от НК, го осъдил на 3 месеца„ лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като по първоначално предявеното му обвинение в частта за кражба и на сумата от 250 лв., го оправдал. С присъдата е приспаднато времето на задържането на подсъдимия по ЗМВР и с постановление на прокурора, като подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Недоволен от
присъдата останал защитникът на подсъдимият, който я обжалва в срок с бланкетна
жалба, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Иска
отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно
се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. В допълнението към жалбата, се релевират съображения за
несъставомерност на деянието от субективна страна като се твърди, че подсъдимият
счел якето на пострадалия в което били инкриминираните вещи, за изоставено. Възразява
се и срещу доводите на първата инстанция за неприложението на чл.9 ал.2 от НК и
на това основание също се иска оправдаване на подсъдимия.
Протест против присъдата, не е подаван.
Окръжна прокуратура
- Хасково изпраща представител, който намира
жалбата за неоснователна и иска обжалваната присъда, като правилна, обоснована
и законосъобразна, да бъде потвърдена.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия, поддържа изложените в
жалбата и допълнението към нея доводи за несъставомерност на деянието от
субективна страна, а приложението на чл.9 ал.2 от НК обосновава с ниската
стойност на предмета на престъплението и оказаното от подсъдимия съдействие за
разкриване на истината, чрез дадените обяснения.
Подсъдимият в
личната си защита посочва, че след излизането си от затвора полагал усилия да
се поправи и в случая нямал умисъл за кражба, понеже на мястото на което
пострадалият оставил якето си, обикновено се оставяли ненужни дрехи и поради това
счел, че то е такова и го взел. След като видял в него портфейл и ключове се
върнал и го оставил наблизо. В последната си дума иска от съда да прояви солидарност
.
Пред настоящата
инстанция не са събирани и допускани нови доказателства.
Хасковският окръжен
съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното: Съдебното
производство пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура Димитровград, с който против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението по чл.196 ал.1
т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК - за това, че на 14.03.2020г.
в гр.Д. при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: кожено яке,
портмоне, 5 бр. секретни ключове и сумата от 250 лв., всичко на обща стойност
308.50 лв., от владението на З. Б. А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Граждански иск по
делото не е предявен. Съдебното производство е протекло по общия ред. От
събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че св.З. Б. А.
заедно със С. С. и лице на име М. М., на 14.03.2020г. около 08.00 часа сутринта,
отишли да работят по стрехата на ПМГ „И. В.“ в гр.Д., като закачили якетата си
на оградата от вътрешната страна, в двора на училището за да са им под
наблюдение. След това се качили на скеле и започнали да вършат работата си. Около
обяд слезли да се нахранят, като св.А. взел от якето си което било от
изкуствена кожа, кафяво на цвят, портфейлът си, купил си храна и след това върнал
портфейла с парите и документите си пак
в джоба на якето си, където били и ключовете му / 5 бр. секретни /и продължили
с работата. След като свършили работа около късния следобяд, св.А. слязъл от
скелето и установил, че якето му липсвало. Същевременно малко преди това
подсъдимият минал покрай оградата на училището, видял закачените дрехи на работниците,
влязъл в двора на училището и взел якето на св.А. след което си тръгнал, а след
това преровил джобовете му, установил ключовете и портфейла на свидетеля, като
изхвърлил ключовете близо до училището. Случилото се било заснето от камерите
за видеонаблюдение в училището. По повод липсата на якето и вещите в него, св.А.
подал сигнал в РУ – Димитровград и по случая започнал работа св.Х., който прегледал
записите от видеонаблюдението в двора на училището и на тях разпознал
подсъдимия в момента когато отнел якето на св.А. Впоследствие св. Х. който
познавал подсъдимия от работата си, го посетил в домът му, където инкриминираните
вещи не били намерени. При проведената беседа, подсъдимият заявил на свидетеля,
че оставил якето на заведение в гр. Д. до където го отвел. Заведението не
работело и въпросното яке не било на посоченото от подсъдимия място. Последният
отрекъл да е вземал пари от якето или в него да е имало други вещи. След около
10 дни, св.А. видял в интернет сайт „Димитровградски нередности“, съобщение за
намерена връзка с ключове, които били неговите. Свързал се с непозната жена
публикувала обявата, която му казала, че ги намерила близо до училището и му ги
върнала. В показанията си пред първата инстанция, св.А. посочил, че в
портфейлът си имал сумата от 200-250 лв. която също липсвала. В същата насока
са и показанията му от досъдебното производство, дадени на 16.04.2020г. които
са прочетени. От заключението на оценителната експертиза е установено, че
стойността на инкриминираните вещи е общо 58.50 лв. - якето 45 лв., портмонето -
3,50 лв.,5 бр. секретни ключове - 10 лв. В хода на разследването били изискани
записите от видеонаблюдението на училището, които били огледани и изследвани
чрез назначена видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, изслушана
от първата инстанция. От заключението по
посочената експертиза е установено, че заснетото на камерите за видеонаблюдение
лице, е възможно да е подсъдимия. На 14.03.2020 г. подсъдимият бил задържан по
ЗМВР за 24 часа. След това с постановление на РП – Димитровград от 03.06.2020
г. бил задържан за срок до 72 часа, на осн.чл.64 ал.2 от НК но на същата дата
бил освободен, без да се внесе искане за вземане на мярка за неотклонение „
задържане под стража“, като му била взета „подписка“. От приложената справка за
съдимост е установено, че подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от
общ характер, включително против собствеността и е търпял наказание „лишаване
от свобода“. Последните му осъждания са по НОХД № 33/2019 г. на PC –
Димитровград, в сила от 29.01.2019г. по което за извършено на 30.11.2018г. престъпление
по чл.354а ал.3 т.1 от НК, е осъден на 3 месеца „лишаване от свобода“,
изтърпяно на 25.04.2019 г. След това е осъден по НОХД № 297/2019 г. на PC-
Димитровград, в сила от 03.07.2019 г. за извършено на 19.06.2019 г. престъпление
пак по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като му е наложено наказание 3 месеца „лишаване
от свобода“. По НОХД № 310/19г. на същият съд, в сила от 03.07.2019 г. е осъден
за извършено на 17/18.06.2019г. престъпление по чл.194 от НК, на 3 месеца „лишаване
от свобода“. По последни две НОХД му е определено едно общо наказание от 3 месеца
„лишаване от свобода“, изтърпяно на 20.09.2019г. В хода на разследването
подсъдимия не дал обяснения. Дал такива пред първата инстанция в които не
отрекъл, че взел якето на св. А. но заявил, че сторил това понеже мислел, че е
изоставено за бедни хора и като видял портфейла и ключовете в него и като знаел,
че е записан от видеонаблюдението, го оставил наблизо и не искал да го
открадне.
При така установената
фактическа обстановка, е постановена обжалваната присъда. Настоящата
инстанция намира, че Районния съд е постановил присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, като е
събрал относимите доказателства и
достигнал до обоснован извод, за установени по несъмнен начин съставомерност и авторство на инкриминираното деяние
от обективна и субективна страна. Правилно
са кредитирани показанията на двамата разпитани свидетели, които кореспондират
изцяло с видеотехническата и лицево индентификационна експертиза, с приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство и
конкретно огледа на записите от охранителните камери на училището, на които е
отразено буквално извършеното от подсъдимия деяние. В случая съдът е приел за
доказано, че подсъдимият отнел якето на св. А. ведно с намиращите се в него
портфейл и ключове. Настоящата инстанция споделя изводът, че чрез отнемането на
вещите за които е признат за виновен с обжалваната присъда, подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 и чл.29 ал.1 б. „ Б“ от НК. За съставомерноста
на посоченото престъпление е ирелевантно, дали след като отнел въпросните вещи /якето,
портфейла и ключовете/ от владението на свидетеля, по - късно подсъдимият е изоставил
якето на пострадалия. В тази насока са единствено обясненията на самият подсъдим,
но не и останалите доказателства, като въпросното яке и портфейла не са
намерени. На практика чрез отнемането на якето, подсъдимият е прекъснал
фактическата власт на св. А. върху него и намиращите се в якето вещи, които
също отнел и върху тях установил своята власт, така демонстрирал и
присвоителното си намерение. Не се споделят възраженията, че въпросното яке могло
да се счита за изоставено. Това е така защото се установи безспорно, че то се
намирало отвътре на оградата и подсъдимият за да го отнеме, влязъл в двора на
училището в което се извършвали строителните работи, като много ясно е
съзнавал, че не става въпрос за изоставена вещ още повече, че до него били
дрехите и на останалите работници и при това положение не може да се приеме, че
якето на св. А. с намиращите се в него вещи, е могло да се считат от подсъдимия
за изгубени, за да липсва съставомерност на кражбата според указанията на Постановление
6/71г. на ПлВС. От субективна страна правилно е прието, че престъплението е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината. Независимо от
ниската стойност на предмета на престъплението за което подсъдимият е признат
за виновен, не се касае за маловажен случай на кражба по смисъла на чл.194 ал.3
от НК защото такава при опасния рецидив няма. Не се споделят и възраженията за
наличието на основанията по чл.9 ал.2 от НК, защото малозначителността не се
определя само от стойността на предмета на престъплението, а и от всички други
имащи значение обстоятелства, включително начинът на извършването му, като
изложените в тази насока доводи на първата инстанция се споделят от настоящата.
Значение има също и обществената опасност на дееца, а последната за подсъдимия
предвид многократните му осъждания, включително за престъпления против
собствеността за които не е ребилитиран, е завишена. Правилни са и изводите, че
деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по чл.29
ал.1 б. „Б“ от НК предвид последните му три осъждания, които са за престъпления
от общ характер и за тях му е наложено наказание „лишаване от свобода“
ефективно. Деянията по последните две - НОХД № 297/19г. и НОХД № 310/19 г. са в
съвкупност и за тях осъждането е едно, те обаче не са в съвкупност с осъждането
по НОХД № 33/19 г. също на РС – Димитровград и 5 годишният срок по чл.30 ал.1
от НК от изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“, не е изтекъл и по
двете осъждания / по групираните и по последното/. Досежно сумата от 250 лв.
предмет на обвинението е прието, че показанията на св.А. в тази им част,
включително прочетените му такива от
досъдебното производство/ които се приема от настоящата инстанция, че са четени
по реда на чл.281 ал.4 от НПК а не както е прието от първата по този на чл.281
ал.5 от НПК защото липсва разяснението по чл.281 ал.7 и съгласието на
подсъдимия за четенето/, са непоследователни и стойността на парите
неконкретизирана. С тези доводи за въпросната сума, подсъдимият е оправдан. Този
извод на първата инстанция не се споделя от настоящата , но протест против
оправдателната част на присъдата липсва и осъждането на подсъдимия за
посочената сума е невъзможно.
При определяне на
наказанието съдът правилно е отчел като отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства негативните характеристични данни и предходните му осъждания, стоящи
извън квалификацията „опасен рецидив“. Като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство, правилно е приета ниската стойност на предмета на престъплението,
но неправилно като такова е прието оказаното от него съдействие. Това е така защото
престъплението е разкрито от органите на МВР, без съдействие от страна на
подсъдимия. В случая наказанието на подсъдимия е определено по реда на чл.55
ал.1 т.1 от НК, значително под предвидения за престъплението минимум, като му е
наложено наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ което е въобще минимума на
това наказание, предвиден в НК. Приложението на чл. 66 от НК е невъзможно и наложеното
наказание е справедливо. Правилно е приложението и на чл.59 ал.1 от НК, произнасянето
по разноските за вещи лица и определеният първоначален режим на изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, който на осн.чл.57 ал.1 т.2 б. „Б“
от ЗИНЗС е „строг“. Не се установи пред първата инстанция да са допуснати съществени процесуални нарушения, не се налага изменение или отмяна на присъдата и същата
като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а произнасянето
по разноските за служебен защитник, което е пропуснато от първата инстанция,
следва да стане по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Водим от горното и на осн. чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
260013 / 29.12.2020г., постановена по НОХД № 283/2020 г., по описа на Районен
съд –Димитровград.
Решението не
подлежи на обжалване .
Председател
: Членове :1. 2.