№ 25691
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110100780 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 232 ГПК.
Образувано е по искове на А. И., Р. И., А. И., И. И. чрез адв. Г. Д. срещу „фирми
за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. ведно със законната лихва върху главницата, както и на
мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД.
С молба от 17.06.2022 г. ищците оттеглят предявените искове, като същата
молба е подадена чрез адв. Д., която е изрично упълномощена за това процесуално
действие съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК видно от пълномощно от 29.11.2021 г. (л. 19 по
делото).
С молба от 25.08.2022 г. ответното дружество фирма не оспорва поредността на
погасяване на задълженията, както е посочена в горната молба на ищците, а само
излага доводи относно недължимостта на адвокатско възнаграждение на ищците.
Оттеглянето на исковете е заявено в срока по чл. 232, изр. 1 ГПК преди
провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, поради което не е
необходимо съгласието на ответната страна, като оттеглянето е извършено от
надлежна страна чрез надлежно упълномощен представител, поради което валидно
десезира съда и води до прекратяване на производството.
По разноските
В горната молба е направено искане за присъждане на разноски от 1 538,11 лв.,
което съдът счита за изцяло основателно. Ответникът е дал повод за завеждане на
делото, а ищците са оттеглили исковете си поради плащане от ответника на
претендирани задължения, извършено след образуване на производство срещу него за
същите задължения (арг. от прот. чл. 78, ал. 2 ГПК).
Договорът за правна помощ е неформален, консенсуален, двустранен договор, за
чието доказване действително не е необходима нарочна форма. Съставена за услугата
фактура може да съставлява доказателство за сключването му, стига същата да
материализира съгласие на страните по правоотношението.
Пълномощно за процесуален представител, който е свършил определен обем работа по
делото, фактура за договорено възнаграждение в съответен размер и платежен
документ за извършено плащане в полза на процесуалния представител доказват в
достатъчна степен постигнато съгласие за договаряне на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в съответен размер и неговото реално заплащане
(Определение № 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4737/2021 г., IV г. о.;
1
Определение № 17 от 14.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2032/2020 г., I т. о.;
Определение № 471 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2018 г., III г. о.;
Определение № 430 от 24.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1268/2018 г., I т. о.;
Определение № 4 от 11.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60033/2016 г., III г. о.;
Определение № 425 от 10.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4634/2016 г., III г. о.).
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД всяко задължение може да бъде изпълнено от трето
лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното
изпълнение на длъжника. Изпълнението от третото лице погасява вземането на
кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След
изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази
облигационна връзка престава да съществува – тя е погасена от изпълнението.
Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото
задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за
удовлетворения кредитор (Определение № 70 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4384/2021 г., II г. о.; Определение № 599 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2019
г., III г. о.; Определение № 590 от 7.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4655/2017 г., IV г.
о.).
Ищците представят пълномощно за адв. Г. Д., списък на разноските и фактура
(л. 53) за сумата от 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, които документи в
съвкупност водят до извода за сключен договор за правна защита и съдействие между
ищците и техния процесуален представител за сумата от 1 200 лв. Поради това е
неоснователен доводът на ответника, че липсват доказателства за сключен договор за
правна защита и съдействие между ищците и техния процесуален представител.
Сумата от 1 200 лв. е реално заплатена на адв. Д. от дружеството „Wise Payments
Limited” видно от платежен документ от 20.12.2021 г. (л. 55). Поради това е
неоснователен доводът на ответника, че адвокатското възнаграждение не било
дължимо при липса на доказателства за плащането му лично от ищците по делото с
оглед на гореизложените мотиви, че задълженията за заместимо действие, каквито
безспорно са паричните задължения, могат да бъдат изпълнени от всяко трето лице и
кредиторовият интерес да бъде изцяло удовлетворен.
Неоснователен е доводът на ответника, че фактурата не била подписана от
ищците, след като подписът не е задължителен реквизит на фактурата (чл. 7, ал. 1 вр.
чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, чл. 114 ЗДДС и чл. 78 ППЗДДС), а и съгласно
гореизложените съображения са налице достатъчно доказателства за постигнато
съгласие между ищците и техния адвокат да ги представлява по делото срещу реално
заплатената сума от 1 200 лв.
Видно от приложен към молбата платежен документ, в полза на ищците е
заплатена сумата от 3 395,49 лв., от които 1 600 евро (3 129,32 лв.) - главница, 142,56
лв. – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за съответния процесен период, 61,72 лв. –
законна лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и 61,89 лв. – разноски. В молба от 28.06.2022 г. на ответника
е направено искане за прекратяване на производството поради изплащане на главница,
разноски (в размер от 200 лв.) и законна лихва.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от още 1 538,11 лв. за разноски при доказано извършване на
разноски от общо 1 600 лв. – 400 лв. за държавна такса по двата иска и 1 200 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 780/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „фирми, ЕИК: ****************, седалище и адрес на управление:
2
адрес, да заплати на следните ищци, всичките български граждани с адрес: адрес
1. А. О. И., ЕГН: **********;
2. Р. Р. И., ЕГН: **********;
3. А. А. И., ЕГН: **********, действаща със съгласието на своя родител А. О. И.;
4. И. А. И., ЕГН: **********, действаща със съгласието на своя родител А. О. И.,
сумата от още 1 538,11 лв. - разноски за исковото производство.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3