О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316 11.03.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от член-съдията Семкова
ВЧНД №354 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №170/31.01.2020 г. по ЧНД №7661/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХI н.с. е оставена без разглеждане жалбата на И.П.
против постановление от 20.11.2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №183/2019
г. по описа на ОслО –Пловдив за престъпление по чл.290, ал.1 НК и е прекратено
производството по делото.
Горепосоченият съдебен акт е обжалван от П. чрез
повереника му адв.П. с искане за отмяната му и връщане на делото на
първостепенния съд за произнасяне по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за
установено следното:
Досъдебното производство е било образувано за
престъпление по чл.290, ал.1 НК, реализирано на 20.04.2017 г. в гр.Пловдив за
това, че като свидетел съзнателно е потвърдил неистина пред надлежен орган на
власт – нотариус Н.Б. с район на действие Районен съд-Пловдив.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по
същество, доколкото след като е констатирал, че посегателството по чл.290, ал.1 НК се намира в глава
Осма, раздел Трети НК – „Престъпления против правосъдието“, с които престъпления
се засягат обществените отношения, обезпечаващи нормалното и правилно
функциониране на правосъдната система, е приел, че непосредственият обект на
престъплението не е насочен директно към защита на индивидуална правна сфера. В
конкретния случай липсвали въобще данни, които да свързват евентуалното
извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.290, ал. 1 НК с претърпяването
на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от престъплението, за
което се води наказателното производство в досъдебната му фаза, доколкото то не предполага в своя
престъпен резултат настъпването на имуществени или неимуществени вреди. Ето
защо е прието, че жалбоподателят няма качеството на пострадало лице и не е
активно легитимирана страна да оспорва прокурорския акт, посредством който е
сложен край на досъдебното производство, поради което и не се е пристъпило към
произнасяне по същество по жалбата. Указано е, че жалбоподателят би могъл да
защити интереса си чрез сезиране на горестоящия прокурор от Окръжна прокуратура
- Пловдив за упражняване на служебен вътрешнопрокурорски контрол за
законосъобразност на постановения акт, от който не е доволен.
Така изложения извод се
споделя напълно въззивната инстанция. Нормата на чл.243, ал.4 НПК лимитивно
сочи кръга от лица, легитимирани да обжалват прекратителното прокурорско
постановление. Сред тях е и пострадалият или това е лицето, претърпявало имуществени или неимуществени
вреди от престъплението, съгласно чл.74, ал.1 НПК.
Несъмнено непосредствен
обект на посегателството по чл.290, ал.1 НК, за което е образувано и водено
прекратеното досъдебно производство, са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни
свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт, какъвто в
случая се явява и нотариусът, съществува
опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а
именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия
закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор. В
разпоредбата на чл.290, ал.1 НК е установен състав на престъпление на формално
извършване, доколкото в обективната му страна не се съдържат конкретни вредни
последици и в този смисъл не са налице съставомерни вреди. Липсата на такива в
случая предпоставя застрашаване или увреждане на обществените отношения сред по-широк кръг
правни субекти или на обществото като цяло, а не на конкретни лица. В нито една
от нормите на НПК касателно пострадалия няма изискване за претърпени съставомерни вреди, а за такива от
престъплението. В този смисъл няма съмнение, че дадено лице може да претърпи
вреди от престъпно деяние и когато те не
са елемент от състава му. Несъмнено такава случаи са налице при хулиганството
по чл.325 НК, при набедяването по чл.286 НК и т.н. От съществено значение обаче
е обстоятелството вредите да са пряка последица от престъпното деяние, по повод
на което е образувано производството и което е предмет на разследване. Това
налага във всеки отделен случай да се държи сметка относно наличието на визираните
предпоставки, защото от мястото, което има престъпният състав в съответната
глава и раздел на НК не може да се направи категоричен еднозначен извод за
наличието или липсата на пострадало лице.
Вземайки предвид
гореизложеното, при анализа на конкретното посегателство, за което е водено
наказателното производство, въззивната
инстанция намира, че действително жалбоподателят И.П. е претърпял вреди и то
реални, но те не са непосредствена последица от евентуално реализираното
лъжесвидетелстване пред нотариуса, а от издадения от последния нотариален акт
по обстоятелствена проверка. В този смисъл конкретно настъпилата за него вреда макар
да е във връзка с това деяние, то тя е пряка и непосредствена последица не от
него, а от действията на нотариуса. Следователно в случая липсва пострадало
лице по смисъла на закона, което да разполага с процесуално средство за оспорване
на прокурорския прекратителен акт. Ето
защо и неоснователно се явява изтъкнатото в този смисъл възражение в жалбата.
Предвид изложените съображения законосъобразен и обоснован се явява изводът
на долустепенния съд за недопустимост на подадената жалба, поради което и съвсем
правилно същата е оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК
Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №170/31.01.2020 г. по ЧНД №7661/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХI н.с
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: