Р Е Ш Е Н И Е № 65
Габрово, 13.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО …….. в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и в присъствието на
прокурор ………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело№ 66 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145- 178 от АПК.
Образувано
е по жалба от М.П.П. *** с която е оспорена Заповед №1066 от 30.12.2020г. от Кмет на Община
Севлиево.
С
оспорената Заповед на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 42, ал. 2 от
НУРУЖННОЖ са прекратени наемните правоотношения между Община Севлиево и
жалбоподателя, възникнали по силата на Договор №ОС-12 от 28.03.2020г. за
отдаване под наем на имот, общинска собственост, представляващ жилище, намиращо
се в гр. Севлиево, ул.”********” №**, ет. **, ап. ** актувано с АОС №4752 от
24.06.2013г., поради отправено предизвестие за прекратяване на договора за наем
съгласно чл. 13, т. 2 от договор №ОС-12/28.03.2020г. Неправилно в Заповед
№1066/30.12.2020г. е посочен договор №ОС-12/28.03.2020г., като вероятно
посочване на годината 2020г. вместо 2018г. се дължи и представлява техническа
грешка. Няма данни за сключен Договор за наем между Община Севлиево и М.П.П.
№ОС-12/28.03.2020г., а такъв е сключен под същия номер и от същата дата през
2018г.
С
жалбата се твърди, че въз основа на сключен Договор за наем №ОС-12/28.03.2018г.
жалбоподателката живеела в общинско жилище в гр. Севлиево. През м. ноември
2020г. получила писмо с изх. №ДД-2-Г-04.3- /3/24.11.2020г. от Кмет на Община
Севлиево с което била уведомена че се прекратява сключения договор за наем,
дава й се едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем и
едномесечен срок за напускане на жилището. Била принудена да напусне жилището
си, като в присъствие на служители на Община Севлиево изнесла вещите си, за
което бил подписан приемо- предавателен протокол.
Според
жалбоподателката оспорената Заповед №1066/3.12.2020г. била недопустима, тъй
като представлявала повторно издаден административен акт с оглед предходно
издаденото писмо с изх. №ДД-2-Г-04.3- /3/24.11.2020г. от Кмет на Община
Севлиево, което било със сходно съдържание, предмет и страни и именно с него се
прекратявало наемното правоотношение между М.П. ***. Същото било оспорено пред
АС Габрово.
Така
постановеното прекратяване на наемния договор не намирало опора в посочените
основания, като подобна хипотеза за прекратяване на договор за наем на общински
имот не било уредено нито в ЗОС, нито в НУРУЖННОЖ. В сключения договор било
предвидена подобна клауза за прекратяване на наемните правоотношения, но същата
била недействителна, тъй като подобна хипотеза не се предвиждала в ЗОС и
НУРУЖННОЖ.
Оспорва
се изложеното в заповедта, че промяната в пердназначението на жилището от
ведомствено такова в жилище за продажба било по „обективни причини“.
Претендира
са отмяна на обжалваната Заповед на Кмет на Община Севлиево, ведно със
законовите последици включително присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателкато М.П., редовно
призована, не се явява, като се представлява от надлежно упълномещен
процесуален представител, който заявява че поддържа подадената жалба по
същество и заявеното искане за отмяна на оспорената Заповед.
Ответната по жалбата страна– Кмет на Община Севлиево, чрез процесуалния си
представител- адвокат, изразява становище за
неоснователност на жалбата, счита Заповедта на Кмет на Община Севлиево, с която, са прекратени наемните правоотношения между Община
Севлиево и жалбоподателя М.П., възникнали по силата на Договор №381-ОС-12 от
28.03.2018г., за отдаване под наем на имот, общинска собственост, представляващ
жилище, намиращо се в гр. Севлиево за правилна и законосъобразна и поради което
да бъде потвърдена.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
По силата на
Договор за отдаване под наем на общинско жилище собственост на Община Севлиево
№ОС-12 от 28.03.2018г., сключен между жалбоподателя М.П.П. ***, представлявана от Кмет и Заповед №0246 от 28.03.2018г. на Кмет
на Община Севлиево, на жалбоподателката М.П.П. е предоставено за ползване
общинско жилище – апартамент, находящ се в гр. Севлиево, ул.”*******” №**, вх. **, ет. **, ап. ** актувано с АОС №4752 от
24.06.2013г. Договорът е
сключен на основание чл. 24 и чл. 34 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища
/НУРУЖННОЖ/ за срок до прекратяване на трудовите правотношения с общинския
служител М.П., видно от приложения по делото договор.
В чл. 13 от договора е предвидено прекратяване на същия
като са посочени няколко хипотези:
-
по взаимно
съгласие, изразено в писмена форма
-
едностранно с
едномесечно писмено предизвестие на една от страните, отправено до другата
страна
-
при изтичане на
договорения срок
-
с едномесечно
писмено предизвестие от наемодателя, като това е по посочени изрично случаи.
С оглед посочения по- горе чл. 13, ал. 2 от Договора на М.П.
е връчено писмо №ДД-2-Г-04.3-/3//24.11.2020г., подписано от Кмет на Община
Севлиево, с което П. се уведомява, че на основание посочената разпоредба от
договора за наем и предстояща промяна в статута на жилището сключения договар
за наем №ОС-12/28.03.2018г. се прекратява, като посоченото писмо има характер
на едномесечно писмено предизвестие за прекратяването на договора от страна на
община Севлиево. В писмото е указано, че след изтичане на посочения едномесечен
срок, но не по- късно от 31.12.2020г. М.П. следва да предаде жилището с
прилежащите му вещи на представител на отдел „Общинска собственост“ при Община
Севлиево.
Видно от приемо- предавателен протокол от 31.12.2020г. М.П.
е предала на представители на Община Севлиево процесното жилище, описано в
договора за наем, ведно с прилежащите му вещи, като в протокола е отразено, че
жилището и имуществото са в добро състояние.
Заповедта е връчена на жалбоподателя М.П.П. лично на
28.01.2021г., видно от извършеното удостоверяване на връчването върху
представена разписка. Жалбоподателят е оспорил издадената Заповед за
прекратяване на договора за наем на общинско жилище пред АС Габрово. По делото
е представена административната преписка по издаване на оспорената Заповед.
Наредба определяща условията за настаняване в общинско жилище в община
Севлиево, в редакцията и към момента на издаване на оспорената Заповед е
налична на сайта на Община Севлиево и достъпна за ползване за потребителите.
С
оглед посочените фактически констатации, съдът след като се съобрази с
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото
доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на
всички основания съгласно чл. 146 от АПК, намира за установено следното от
правна страна :
Условията и редът за предоставяне и
ползване под наем на жилище общинска собственост, са уредени в Закон за
общинската собственост и издадената въз основа на чл. 45а от същия НУРОЖННОЖ.. В същата Наредба са посочени изчерпателно
условията на които следва да отговарят гражданите за настаняване под наем
в жилища
собственост на Община Севлиево. Съгласно от Наредбата, Кметът на
общината назначава комисия, която картотекира нуждаещите се граждани въз основа
на подадените от тях молби декларации, в зависимост от това дали отговарят на
условията по чл. 4, ал. 2 от Наредбата,
като взема решение за включване или не включване на гражданите в картотеката и
определя степента на жилищна нужда при наличие на такава. В чл. 42 от Наредбата са посочени основанията
въз основа на които наемните отношения се прекратяват.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 от ЗОС Наемните правоотношения се
прекратяват:
1. поради неплащане на наемната
цена за повече от един месец или поради системното й неплащане в срок;
2. поради извършване на ново строителство,
надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат
ползваните помещения;
3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) поради лошо
управление;
4. с изтичането на срока за настаняване;
5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г., бр. 60 от
2019 г., в сила от 30.07.2019г.) когато наемател
по чл. 14,
ал. 5 и 6
придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване;
6. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) когато наемателят престане да отговаря на
условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2;
7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) когато
помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 11;
8. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г., доп., бр. 54
от 2008 г.) други основания, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2 или в договора.
Позовавайки
се на възможността, предоставена в чл. 15, ал. 8 от ЗОС в Договора за наем е
предвидено основание за прекратяването му едномесечно писмено предизвестие от
страна на наемодателя до наемателя.
В този смисъл неоснователни са
доводите на пр. представител на жалбоподателката, че в случая прекратяването било
незаконосъобразно тъй като противоречало на законовите разпоредби на ЗОС и
Наредбата на община Севлиево /Наредба за реда и условията за установяване на
жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища/, уреждащи случаите на
отдаване под наем на имоти, общински собственост. В цитираната разпоредба на
ЗОС е предвидена възможност наемните правоотношения между общината като
наемодател и наемателя да се прекратяват въз основа на предвидени в договора
основания, за които страните по същия са се съгласили подписвайки го. Именно
такъв е и настоящия случай, при който е предвидена възможност в сключения
договор за наем същия да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие от
Общината до наемателя, като предвид изложеното по- горе подобна договорка не противоречи
на закона, в случая ЗОС който урежда подобен тип правоотношения.
Не се
споделят и доводите на жалбоподателя и неговия пр. представител за това, че
оспорената Заповед за прекратяване на наемното правоотношение е нищожна, тъй
като тя е постановена след издаването и връчването на писмо
№ДД-2-Г-04.3-/3//24.11.2020г., подписано от Кмет на Община Севлиево, с което П.
се уведомява, че на основание посочената разпоредба от договора за наем и
предстояща промяна в статута на жилището сключения договар за наем
№ОС-12/28.03.2018г. се прекратява. Според жалбоподателя постановената заповед е
нищожна, тъй като се явява повторно издаден административен акт, предвид
връченото преди това писмо №ДД-2-Г-04.3-/3//24.11.2020г., подписано от Кмет на
Община Севлиево, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2
от АПК.
Настоящият съдебен състав на ГАС не споделя така
изтъкнатия довод за нищожност на постановената заповед. Както е посочено,
връченото на М.П. писмо има характер на едномесечно писмено предизвестие за
прекратяването на договора от страна на община Севлиево. В писмото е указано,
че след изтичане на посочения едномесечен срок, но не по- късно от 31.12.2020г.
М.П. следва да предаде жилището с прилежащите му вещи на представител на отдел
„Общинска собственост“ при Община Севлиево.
Същото няма характер на акт, прекратяващ наемното
правоотношение, възникнало по силата на договора за наем №ОС-12/28.03.2018г. М.П.
е оспорила посоченото писмо пред АС Габрово, който е приел с протоколно
определение от 02.03.2021г. по АД№26/2021г., че обжалваното писмо
№ДД-2-Г-04.3-/3//24.11.2020г., подписано от Кмет на Община Севлиево няма
характер на ИАА подлежащ на съдебен контрол и съответно жалбата на М.П. е
процесуално недопустима, поради което производството по делото е прекратено.
Така постановения съдебен акт на АС Габрово е обжалван пред ВАС, който с
Определение №4456/07.04.2021г., неподлежащо на обжалване е оставил в сила
оспореното протоколно определение от 02.03.2021г. по АД№26/2021г. ан ГАС.
От така изложеното става ясно, че не са налице основания
въз основа на които да се приеме, че е налице идентичност между писмо
№ДД-2-Г-04.3-/3//24.11.2020г., подписано от Кмет на Община Севлиево и
процесната зоаповед на Кмет на Община Севлиево, което да обуслови нещожност на
последната.
Обжалваната Заповед
№1066 от 30.12.2021г. на Кмет на Община Севлиево е издадена от
компетентен за целта съгласно чл. 46, ал.2 от ЗОС и чл.2 и чл. 24
от НАРЕДБА ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИ НУЖДИ, НАСТАНЯВАНЕ И
ПРОДАЖБА НА ОБЩИНСКИ ЖИЛИЩА на община Севлиево орган- Кмет на
Община Севлиево, в правомощията му по чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. При издаването на
процесната Заповед са спазени изискванията на чл. 46, ал.2 от ЗОС и тези от
посочената по- горе Наредба и по-точно спазена е формата, като е оформена в
писмен документ съдържащ правните и фактическите основания - мотивите за
издаването на заповедта и е определен срок за освобождаване на жилището в
съответствие с изискването на чл. 46, ал.2 от ЗОС.
При издаването на оспорената Заповед не са спазени
процесуалните правила, залегнали в ЗОС и НУРУЖННОЖ, като преди издаването на
атакуваната Заповед не е било налице изразено становище на Комисията по чл. 14
от Наредбата, като това становище не е и посочено като основание на което да се
е позовал и кмета на Община Севлиево, както и същото да е връчено на
жалбоподателя М.П. по реда на АПК при което да й е указано, че може го обжалва,
при условие че не е съгласна с констатациите залегнали в него.
Редът за установяване или не на жилищни нужди на лица,
кандидатстващи за наемане на общински жилища е уреден в посочената НАРЕДБА ЗА РЕДА И
УСЛОВИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИ НУЖДИ, НАСТАНЯВАНЕ И ПРОДАЖБА НА ОБЩИНСКИ ЖИЛИЩА на община Севлиево.
Условията и редът за предоставяне и ползване под
наем на жилище - общинска собственост са уредени в ЗОС и издадената въз основа
на законовата делегация по чл. 45а
от същия закон наредба - в случая Наредба за условията и реда за установяване на
жилищни нужди и настаняване в общински жилища, приета с Решение на Общински
съвет Севлиево. В разпоредбите на посочената Наредба изчерпателно са
уредени условията, на които следва да отговарят гражданите, за да кандидатстват
и да бъдат настанени под наем в жилища - собственост на Община Севлиево. Съгласно чл. 14 от Наредбата Кметът на Общината назначава комисия,
която картотекира нуждаещите се граждани въз основа на подадените от тях
искания и декларации, в зависимост от това дали отговарят на условията по чл. 10 от Наредбата, като взема
решение за включване или не гражданите в картотеката и определя степента на
жилищна нужда съгласно групите, посочени в чл. 5 от Наредбата.
Съгласно чл. 46,
ал. 4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. На това основание и при наличие на
подадено искане за продължаване на наемното правоотношение Комисията по чл. 14 от Наредбата на Община Севлиево следва да е извърши преценка на условията, на които
отговаря наемателката, за да бъде продължен срокът на договора й за наем с
Община Севлиево
или евентуално при наличие на продължаваща нужда от общинско жилище да й бъде
предложено друго такова. Това е административната процедура, в хода на която се
установяват предпоставките за продължаване или не на наемното правоотношение.
Поради това съгласно чл. 14, ал. 5 и чл. 15, ал. 3 от Наредбата Решението на Комисията се съобщава
на заявителите и може да се обжалва по реда на АПК. Ако заинтересованото лице
не е съгласно с констатациите на Комисията, следва в отделно производство пред
съда да защити правата си. Нито кметът на Общината в производството по издаване
на заповед за прекратяване на наемното провоотношение, нито след това съдът в съдебно
производство по обжалване на тази заповед може да установява факти и
обстоятелства, касаещи производството пред Комисията по чл. 7 от Наредбата. В
това производство кметът и съдът имат право само да преценят предпоставките на
чл. 46,
ал. 1 от ЗОС.
Въпреки наличието на предпоставките заложени в
Наредбата и в ЗОС за издаване на решение на комисията, което да бъде съобщено
на М.П., по административното производство, липсва подобно произнасяне на този
помощен орган. При положение, че не е
съгласно с констатациите в решението на комисията, лицето адресат на акта може
да оспори същия. Именно
в хода на такова обжалване на решението комисията П. би имала възможност да оборва изводите на
Комисията и да установява факти в своя полза.
По така разписаната процедура в ЗОС и наредбата на Община
Севлиево е преценено, при предоставянето на общинско жилище е преценено, че
подавайки необходимите документи за кандидатстване за наемане на общинско
жилище М.П. отговаря на условията на чл. 34 и чл. 35 от Наредбата, като това
решение комисията по чл. 14 при община Севлиево е обективирала в приложен по
делото протокол от 27.03.2018г. Съобразно чл. 35 от Наредбата комисията е
преценила, че П. има жилищна нужда, въз основа на което е дала положително
становище в цитирания протокол, че заявителя М.П. следва да бъде настанена в
общинско жилище. Следователно при настаняването на заявителката П. е спазена
процедурата, установена съобразно ЗОС и посочената по- горе Наредба. Въпросната
комисия има функциите на помощен орган при формиране на наемните правоотношения
между граждани и общината и една от функциите й е да прецени дали дадено лице,
кандидатстващо за наемане на общински имот отговаря на посочените в наредбата и
ЗОС условия, включително дали същото има жилищна нужда, която може да се
удоволетвори чрез предоставяне под наем на общинско жилище. При прекратяване на
наемното правоотношение следва да се спази същия този ред, като е предвидено в
наредбата становище на посочената комисия относно това дали все още лицето
отговаря на условията за настаняване и ползване на общинско жилище и дали има
все още жилищна нужда. Това решение, след преценка на конкретните обстоятелства
следва да бъде обективирано в акт на комисията, който да бъде съобщен на
лицето- наемател и при положение, че то не е съгласно с направените констатации
може да го оспори.
Този ред, предвиден както в ЗОС, така и в посочената
Наредба на Община Севлиево не е спазен при прекратяване на наемното
прваотношение с М.П., което обстоятелство опорочава проведеното спрямо нея
административно производство и което е основание за отмяна на оспорената
Заповед на Кмет на Община Севлиево като незаконосъобразна. Налице е посоченото
по- горе нарушение на процесуалните правила, което препятства правото на защита
на адресата на акта- М.П. и което обуслявя отмяна на оспорената заповед
№1066/23.12.2020г. на Кмет на Община Севлиево.
С оглед изхода на спора, а именно отмяна на оспорената
Заповед №1066/30.12.2020г. и предвид искането на представляващия я пр.
представител по делото за присъждане на сторените разноски, такива следва да се
присъдят в полза на М.П.П. в размер на 510 лева и представляващи ДТ в размер на
10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1066/30.12.2020г. на
Кмет на Община Севлиево по оспорване на М.П.П. *** като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община
Севлиево представлявана от Кмет да заплати на М.П.П. *** направените по делото
разноски в размер на 510 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 46, ал. 5 от ЗОС.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от
Решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете