Решение по дело №2838/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          03.05.2022г.                            град К.  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                   II  граждански състав

На  двадесет и осми февруари         Година две хиляди двадесет и втора

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

 

                                                                              Председател: С.Г.

                                                                                                 

                                                                                                                                               

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 2838 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявени са иск за отмЯ. на уволнение като незаконно с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 КТ, иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е без работа поради уволнението в размер на разликата между дължимото от ответника и действително получаваното след уволнението възнаграждение с пр.осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ, иск за заплащане на трудово възнаграждение с пр. осн. чл.242 КТ, иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с пр.осн. чл.224 КТ.

 

            В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Д. заявява, че доверителката ѝ П.А.Н. е работила в ответното дружество като *** в търговския обект в гр. К., находящ се на *** в периода от *** г. до *** г. Магазинът, в който е било мястото на работа на г-жа Н., бил на самообслужване, с два входа, разположен на голяма търговска площ - около 300 кв.м, и с недостатъчно камери и персонал, което от своя страна създавало много възможности за кражби, респективно за липси. Същевременно като практика в магазина било установено на всеки три месеца да се подписва договор за бригадна отговорност, последният от които бил Договор за бригадна отговорност № *** г.

Твърди, че като служител в магазина, доверителката ѝ многократно е обсъждала с управителя – К.Т., че поради малкото персонал на такава голяма търговска площ и липсата на камери точно за щандовете с най-скъпи продукта, има възможност за кражби, както от външни лица, така и от самите служители. Последната от своя страна многократно Б. информирала както регионалния мениджър, така и зоналния ръководител за този проблем, а след като не срещала разбиране и не били предприети никакви действия в тази насока, г-жа Т. уведомила и началника на ревизорите - И.М.. Последица от това било поставянето на камера единствено в склада на магазина.

Работодателят бил уведомяван няколкократно от страна на управителя - К.Н.Т., и за друга служителка в магазина - С.С.И., в която г-жа Т. и останалите служителки се били усъмнили в кражба на стоки от магазина. Посочената служителка няколкократно откривала празни опаковки от парфюми, в немалки количества, които били описани в Предложение за опис от 28.07.2020 г., изготвено от управителя по указание на работодателя. На 15.07.2020 г. служителки в магазина установили, че С. И. е взела *** лева от касата, без да уведоми някого. Видно от Отчитане на парични средства от 15.07.2020 г. С.Е. отчела 30 банкноти по 50 лева, след което при контролното преброяване тези банкноти не били 30, а 28. На следващия ден се установило, че тези пари са взети от С. И., която споделила на своя колежка - Д.Ц., „добре, че успях да ги възстановя".

По този повод, отново по указание на регионалния мениджър, управителката трябвало да сложи 20 лева в касата по време на смЯ.та на г-жа И. по начин, позволяващ това да се запише на камерите и да следи дали г-жа И. ще ги отчете, но това също не се случило.

В тази връзка на *** г. последвала ревизия в магазина, осъществена от четирима ревизори и двама ***и от С. и Г., в присъствието на управителя, но в отсъствието на ***ите, работещи в магазина в К. (за разлика от предходните годишни ревизии, които са се извършвали в присъствието и на тези лица). Ревизорите настоявали за бързо извършване на ревизията, която Б. само формално основание за реализиране имуществената отговорност на служителката С. И. като думите на една от ревизорите - П. Н. към управителката К.Т. били: „Давай, давай по-отгоре, така или иначе С. ще плаща". Магазинът не бил затворен по време на извършване на ревизията, като имало две служителки, които обслужвали клиенти. Не Б. давана каквато и да било възможност на управителя да следи какво се отбелязва от проверяващите на компютъра и проверката приключила по тяхна информация с липси в размер на 27 000 лева.

След тази ревизия и въпреки установените липси в такива големи размери не били предприети действия от страна на работодателя за повторна ревизия или пък за реализиране бригадната отговорност на доверителката ѝ и останалите служители, подписали Договор за бригадна отговорност № *** г. Поискали писмени обяснения от служителите, копие от които прилага към настоящата молба, а от управителката и от С. И. били поискани допълнителни обяснения, след което не последвала заповед или друго действие на работодателя за реализиране било то на дисциплинарна,  било то на имуществена отговорност. Единствено от трудовото възнаграждение на доверителката ѝ (а и на останалите служители) за месец юли 2020 г. Б. направена удръжка, но тъй като не е получила фиша за заплатата си (каквато е обичайната практика), тя нямала информация за какво е тази удръжка и какъв точно е нейният размер, а трудовото възнаграждение за месец август 2020 г. било изплатено изцяло. Отбелязва, че през цялото време, в което е съществувало трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество, г-жа Н. не е получавала фиш за заплатата си или друг документ, от който да установи какви и колко удръжки са направени или как е формирано трудовото й възнаграждение. Аналогично било положението и с всички останали служители в магазина. Това е и причината, поради която не може към настоящия момент да конктетизира точната дължима сума от ответника на ищцата, респективно нейната претенция към него както за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, така и за претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Едва на *** г. Б. направена нова ревизия в магазина на дружеството в К., която Б. извършена през нощта - от 19:00 часа на *** г. до 8:30 часа на *** г., с резултатите от която доверителката ѝ (а и останалите служители, включително управителката не са запознати), но по думите на ревизорите е завършила с излишък в размер на около 11 000 лева. Отново не Б. дадена възможност на който и да било от магазина да следи въвежданата от проверяващите информация в компютъра, но по думите на един от тях, казани около полунощ „Вие още досега излизате на 3 000 лева плюс, а сме едва в началото".

След извършване на ревизията в магазина пристигнали И.М. - началник ревизор, Т.Т. - търговски директор, И.Д. - човешки ресурси и М.К. - зонален ръководител, които заключили магазина и започнали индивидуални срещи с всяка една от служителките в склада като ги викали поотделно, след което ги пускали в салона, където ги пазил зоналният ръководител. В индивидуалните разговори доверителката ѝ и другите служителки били принуждавани да подпишат пакет от документа, включващ предложение за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие, Споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - подписана вече от управителя М.В., Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения и Приложение 1 към него – погасителен план. Въпреки липсата на съгласие от страна на доверителката ѝ (а и на останалите служителки) да подпише изготвените и предоставените й документа, същата ги подписала, защото докато това не се случило не са й дали възможност да напусне магазина. На служителките били забранени не само разговорите помежду им, но също така и обаждания към външни лица, включително и на адвокат като съгласно думите на зоналния ръководител адвокат нямало да бъде допуснат в магазина. Не били допусната и близки на едната от служителката, които останали да чакат навън. По този начин, докато всички служители не подписали посочените по-горе документа, магазинът не бил отключен и не били пуснати да си отидат. На въпроса на управителката К.Т. защо констатирания излишък от извършената през нощта ревизия не бъде приспаднат от липсата, констатирана на предходната ревизия, която им удържат, отговорът бил „защото вече е платено ДДС на тая пари".

Предвид изложените факта и обстоятелства, които ще докажат, чрез показанията на останалите служителки, присъствали на описаната ситуация счита, че е налице незаконно уволнение от страна на ответника спрямо доверителката ѝ, тъй като не са налице изискуемите от закона предпоставки за валидно и законосъобразно прекратяване на договора й по посочения от работодателя начин, а именно по взаимно съгласие.

Счита, че декларираното съгласие е само привидно, и че всъщност е налице липса на такова - основание за нищожност на подписаното от доверителката ѝ предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, което влече нищожност и на последвалата заповед за прекратяване на правоотношението.

Сочи, че според правната доктрина и трайната и непротиворечива съдебна практика предложението за прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ представлява по своята правна същност едностранна сделка и спрямо неговата действителност се прилагат общите правила за недействителност на сделките, регламентирани в чл. 26-35 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 26, ал. 2 от посочения нормативен акт нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Счита, че в конкретния случай е налице именно посочената хипотеза. Налице е едно привидно дадено съгласие, изразено единствено чрез подписване на предварително изготвени от работодателя документа, от което следва обоснования извод, че всъщност инициативата за прекратяване на договора е на ответника, но използвайки метода на принуда постига един благоприятен за него правен резултат, при който няма да е задължен да спазва предизвестие или да заплаща обезщетения на работника. Доверителката ѝ не е искала това прекратяване на трудовия й договор, в противен случай тя сама би подготвила необходимите й за целта документа. Въпрос за напускане не е бил обсъждан нито с ръководството на дружеството, нито с колеги. Подписването на предоставените от работодателя документа било извършено единствено и само поради осъществената спрямо нея психическа принуда. Сочи, че доверителката ѝ е Б. на работа през целия ден на *** г., цяла нощ е присъствала на ревизията, без да има възможност да си почине или да се прибере, след което това право й било отказано и на *** г. докато не подписала изготвените документа. Счита за нормално и логично в това изморено физическо, емоционално и психическо състояние, в което се е намирала г-жа Н., тя да се подаде на осъществената спрямо нея принуда и да подпише документите, за да може да излезе навън и да се прибере. Сочи, че след тази ситуация г-жа Н. и другите служителки, освободени от работа по същия начин, сигнализирали за това Инспекцията по труда и прокуратурата, но до настоящия момент имали отговор единствено от Инспекцията по труда.

В случай, че съдът не приеме аргументите за нищожност на подписаното от доверителката ѝ предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно на последвалата го заповед, то моли да приеме, че то е унищожаемо на основание чл. 27, във вр. с чл. 30 от ЗЗД, поради заплашване. Счита, че е налице такова, тъй като доверителката ѝ не само Б. заплашвана с дисциплинарна отговорност и реализиране по съдебен ред на имуществена отговорност, но и с това, че няма да й бъде разрешено да напусне магазина, докато не се съгласи да подпише изготвените от работодателя документа.

Тъй като било подписано при същата фактическа обстановка, намира за нищожно, респективно за унищожаемо и споразумението за разсрочено плащане на парични задължения, съставляващи имуществената отговорност на работника в резултат от извършената на ***г. ревизия. Поради факта, че същата не Б. извършена по установения за това ред, то счита претенцията на работодателя в посочения в споразумението размер за изцяло неоснователна както по основание, така и по размер. Ревизията на ***г. Б. предизвикана от управителя на магазина на дружеството - г-жа К.Т., поради съмнения за извършвани кражби - както клиентски, така и вътрешни, но тази ревизия не Б. извършена по начин, по който следва да бъде извършена една ревизия. Поради прибързването от страна на проверяващите и чисто формалния й характер, счита, че съвсем нормално и житейски логично е, че резултатите от нея не отразяват действителното материално състояние в магазина като продукти, стойности и прочее към момента на нейното извършване.

На следващо място заявява, че всички служители в магазина - както ***ите, така и управителят, били материалноотговорни лица, които на всеки три месеца подписвали договор за бригадна отговорност. Действието на този договор бил от момента на неговото подписване до подписването на следващ такъв и отговорността по него обхващала тези служители, които го подписали като страна. Счита, че е редно и нормално щом е установена практиката такъв договор да се подписва на всеки три месеца, то на всеки три месеца преди неговото подписване, да бъде извършвана ревизия, която да установява каква е стойността на активите в магазина, за които при установена липса при следваща ревизия ще се реализира имуществената отговорност на лицата, подписали договора за бригадна отговорност. В магазина на ответното дружество в гр. К. такива ревизии не били правени. От изложеното прави извода, че след като не може да се установи каква е стойността на материалните активи, за които отговаря служителя, носещ пълна имуществена отговорност - било то към момента на подписване на договора за бригадна отговорност, било то към момента на постъпване на работа, то не може да се направи преценка дали са налице липси или не на тези материални активи. Счита, че са налице сериозни пропуски в процедурата по установяване и реализиране на тази пълна имуществена отговорност не само спрямо доверителка ѝ, но и спрямо останалите 5 служителки, които били уволнени по същия начин и в същия момент. Нещо повече, една от служителките - А.С.О., не Б. подписвала въпросния Договор за бригадна отговорност № ***г., но също Б. принудена да подпише Споразумение за разсрочено плащане на задължения с приложен към него погасителен план. Според доверителка ѝ, твърдЯ.та от работодателя липса Б. удържана на избирателен принцип единствено от служителките, на които на *** г. били прекратени трудовите договори.

Счита, че претенцията на работодателя за имуществена отговорност е неоснователна и поради липса на друга изискуема от закона предпоставка за нейното реализиране, а именно - да не може да се установи конкретния причинител на липсата. Видно от изложеното до момента, както и от приложените писмени доказателства, в конкретния случай това не е така. В магазина били извършвани кражби както от външни лица (за които има подавани сигнали в полицията), така и било установено, че една от служителките, чрез свои неправомерни действия е дала основание да се предполага, че тя също е причинител на липси. От страна на работодателя обаче не били извършени необходимите действия да се търси отговорност именно от тези лица. Тяхната отговорност изключва реализирането на пълната имуществена отговорност на останалите лица, изпълняващи  отчетническа функция в обекта на ответника. Едва към този момент обаче, от началото на месец октомври 2020 г. в магазина били поставени исканите от доверителката ѝ и от другия персонал камери - както на щандовете с по-скъпи продукти, така и на входа и в склада. Едва сега също така бил увеличен броя на служителите, които работели в една смЯ., а именно – седем ***а и един управител, докато преди това имало случаи, в които в магазина били само две служителки.

С оглед изложеното прави извода, че ако действително са налице липси в магазина на ответника в гр. К. - било то в твърдения от него размер или не, то вина за това носят от една страна техните конкретни причинители и от друга страна – самият работодател, който въпреки че бил уведомяван многократно за този проблем, не е предприел никакви действия за неговото отстраняване.

Поради изложените съображения намира, че вземанията на доверителката ѝ спрямо ответника за неплатено трудово възнаграждение частично за месец юли 2020 г. и изцяло за месец септември 2020 г., както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск, е дължимо от страна на работодателя и следва да бъде платено.

В настоящия момент не може да конкретизира точния размер на този иск, тъй като доверителката ѝ не разполага с никакви документа, освен трудовия си договор, свързани с начина на формиране на трудовото й възнаграждение. Тъй като обаче последното се формирало и от бонуси и премии, давани от работодателя, то към настоящия момент нямат информация за конкретния размер на брутното й трудово възнаграждение за претендирания период. Този размер, както и размера на останалите претендирани от ищцата суми ще индивидуализират в хода на делото с помощта на съдебно-счетоводна експертиза, в случай на оспорване на иска им от страна на ответника.

На основание чл. 225, ал. 1 от КТ доверителката ѝ претендира и обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от *** г. до *** г., когато ищцата е сключила трудов договор с друг работодател.

Сочи, че Б. изпратена покана до ответника за доброволно и извънсъдебно уреждане на възникналия трудов спор, както за ищцата - П.Н., така и за още две служителки на „Л.д." ЕООД - А.С.О. и К.Н.Т., но в предоставения на ответното дружество срок за отговор такъв не последвал. Поради тази причина предявява настоящите искове за съдебно решаване на възникналия между страните трудов спор, като искова молби в аналогичен смисъл Б. депозирана и от К.Н.Т..

С оглед гореизложено моли съда да постанови решение, с което:

1. Да признае уволнението на ищцата, извършено от ответника със Заповед от *** г. за незаконно и да постанови неговата отмЯ.;

2. Да признае за установено, че П.А.Н. не дължи на „Л.д." ЕООД сумата от 3 078.95 лева - задължение, възникнало на основание Договор за бригадна отговорност № ***г. и установена липса в резултат на извършена ревизия на ***г. в магазин на ответника в гр. К., ***;

3. Да осъди ответника да заплати на ищцата неплатената част от трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г.; трудовото възнаграждение за месец септември 2020 г., както и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба;

4. На основание чл. 225, ал. 1 от КТ да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер брутното и трудово възнаграждение за периода на оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение, а именно от *** г. до *** г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Претендира присъждането на разноски.

 

С допълнителна молба вх. № 260032/04.01.2021 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищцата адв. И. Д. заявява, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на доверителката й на ***г.

Ищцата претендира неплатени трудови възнаграждения в размер на 800 лева, които включват част от възнаграждението за месец юли и изцяло за месец септември 2020 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 500,00 лева. Към настоящия момент не могат да диференцират посочените суми, тъй като доверителката й никога не е получавала фиш за заплата, а в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение тези суми също не били индивидуализирани. Тази сума е определена по преценка на ищцата на базата на обичайно получаваното от нея трудово възнаграждение, а конкретният размер ще установят в хода на делото чрез писмени доказателства или съдебно-счетоводна експертиза. Също по преценка на ищцата неползваният от нея платен годишен отпуск е за 2020 г. и е в размер на 15 работни дни, като към настоящия момент ищцата не е наясно дали има неползван отпуск от предходната година, тъй като за полагания от нея извънреден труд е Б. компенсирана от работодателя с допълнителни дни отпуск. Тези обстоятелства ще бъдат предмет на установяване и доказване отново чрез писмени доказателства, които ще поискат да представи ответника, или чрез съдебно-счетоводна експертиза - в зависимост от неговия отговор.

По отношение на процедурата по извършване на ревизия в търговския обект на ответника в гр. К. считат, че са допуснати следните нарушения:

На първо място, основната цел и смисъл на всяка една инвентаризация е да се сравни това, което е заприходено по документа с това, което е реално налично в търговския обект към момента на извършване на проверката. В конкретния случай нито към момента на постъпване на работа на доверителката й, нито към момента на сключване на договора за бригадна отговорност от *** г. имало информация за стойността на наличните в магазина стоки, за липсата на които доверителката й и останалите служителки ще носят имуществена отговорност. Сочи, че основен принцип е, че при постъпване на работа на материалноотговорен служител или при неговата смЯ., новопостъпилият служител приема определени активи, за които ще носи материална отговорност. Поради неизвестността на заприходената стока в магазина в момента, в който ищцата постъпва на работа или в момента, в който сключва договор за бригадна отговорност, то не може да се направи и преценка дали и откога е налице твърдЯ.та от работодателя липса, което от своя страна е пречка за реализиране на имуществената отговорност на доверителката й

На следващо място заявява, че чл. 16, ал. 1 от Закона за счетоводството постановява, че ръководителят на предприятието  определя реда и  начина за извършване на инвентаризация. Към настоящия момент няма действащ нормативен акт, който изчерпателно и детайлно да регламентира тази процедура, какъвто е бил отменената Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите предприятия. Ответникът от своя страна също не е предоставил нито на доверителката й като материалноотговорно лице, нито на управителя на магазина утвърдена от него процедура за извършване на инвентаризация в търговския обект. Счита, че налице обаче основни принципи, съществуващи в практиката, които налагат преди инвентаризацията да бъде постановена заповед за това от работодателя, с която да определи времето за извършването    й,    както    и    да    определи    инвентаризационна комисия. Материалноотговорните лица следва да представят декларации, че всички документа са предадени в счетоводството на фирмата. При извършване на инвентаризацията обектът следва да е затворен за външни лица, фактическата проверка (броене, мерене и прочее) се извършва от самите материалноотговорни лица под надзора на членовете на инвентаризационната комисия, след което се извършва сравнение между фактическите наличности и счетоводните данни; приспадат се нормативни липси, които се определят като търговски риск, извършва се компенсация между липси и излишъци, изготвят се различни протоколи за тези действия, които се утвърждават от работодателя и с които материалноотговорните лица се запознават.

Твърди, че в конкретния случай не е налице нито едно от посочените по - горе изисквания. Ревизията, извършена на ***г. е извършена в работно време като две от служителките в магазина са обслужвали клиента, докато проверяващите са броили наличната стока. Нито на ищцата, нито на управителя на магазина е представена заповед за извършване на инвентаризацията и за назначената за целта комисия. При извършване на инвентаризацията ревизорите изключително настойчиво са държали на бързината, което увеличава риска от допускане на грешки и неправилно броене на стоките. Фактическото извършване на ревизията се е осъществявало чрез устройства, с които се маркира всяка една стока по щандовете в магазина и в склада, като при запълване на паметта им информацията от тези устройства се прехвърля в компютъра. При тази ревизия на управителя не е дадена възможност да следи процеса на прехвърляне на тази информация, което е допълнително основание за наличието на нередности при извършването й и съмнения за злоупотреба от страна на работодателя. Не са изготвени или поне такива не са предоставени нито на доверителката й, нито на управителката, каквито и да било последващи документа, удостоверяващи по официален начин резултатите от извършената ревизия. Единствено са поискани писмени обяснения от служителките в магазина към онзи момент от страна на работодателя.

Всички тези нередности са допуснати и при последвалата ревизия на *** г. с единствената разлика, че тя не се е извършила в работно време, но пък е извършена през нощта. Нещо повече - въпреки че тази ревизия е излязла с излишък в размер на около 11 000 лева, този излишък не е приспаднат от установената при предходната ревизия липса.

В изложения по-горе смисъл счита, че в конкретния случай са налице нарушения във всеки един етап от извършването на инвентаризацията - нейната подготовка, фактическото извършване и последващите действия, свързани с документалната обработка на резултатите от направената проверка.

 

               С допълнителна молба вх. № 265826/14.05.2021 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищцата адв. И. Д. заявява, че размерът на обезщетението, което претендира ищцата за оставането й без работа през периода *** г. е 1 674,14 лева. Предвид факта, че доверителката й не разполага с фиш за полученото от нея трудово възнаграждение за месец август 2020 г., в трудовия й договор е посочено основното й трудово възнаграждение, без премиите, които са плащани на базата на брутното трудово възнаграждение, начислено от ответника за месец септември 2020 г. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат И.Д., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

 

               В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез адв. Я. И., с който молят съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер предявените искове.

 

            Пълномощникът на ответното дружество твърди, че:

            1. Напълно неоснователни са възраженията на ищцата, че прекратяването на сключения между нея и Дружеството Трудов договор № *** от *** г. („Трудовият договор", Приложение № 6 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.) и Допълнителното споразумение (Приложение № 7 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.) към него е извършено незаконно. В Исковата си молба ищцата е направила възражения за незаконосъобразното прекратяване на Трудовия договор поради нищожност, което на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД") представлява липса на изразено от нейна страна съгласие и в евентуалност е претендирала унищожаемостта на изразеното съгласие на основание чл. 27       във връзка с чл. 30 от ЗЗД          поради заплашване от страна на Дружеството спрямо нея. Заявяват, че категорично не споделят така изложените твърдения досежно нищожността, респективно унищожаемостта на постигнатото съгласие за прекратяване на Трудовия договор и Допълнителното споразумение към него, поради следните фактически и правни аргументи:

            1.1.      Между Дружеството и Ищцата действително е имало сключен и действащ Трудов договор № ***/*** г. (Приложение № 6 към Молба от ищцата от 03.02.2021 г.), изменен с Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2020г. (Приложение № 7 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.), като ищцата е заемала длъжността „***" в търговския обект на Дружеството, находящ се в гр. К., бул. („Търговският обект"). Още в деня на сключване на Трудовия договор, на ***     г., Дружеството е предоставило на ищцата и екземпляр от Длъжностна характеристика (Приложение № 8 към Молба от ищцата от 03.02.2021         г.) за заеманата от нея длъжност, в която подробно са описани основните задължения и отговорностите, присъщи на длъжността. Видно от съдържанието на цитирания документ, в раздел II, т. 1 и 2 основните отговорности на ищцата, заемаща длъжността „***", са свързани с опазване повереното й имущество в Търговския обект на Дружеството и че носи отговорност за констатирани липси на стоки в магазина.

Отбелязва, че ищцата е приела без възражения вменените й отговорности на материално отговорно лице, чрез подписване на предоставения й документ и се е съгласила с изпълнението на възложените й длъжностни задължения и отговорности.

            1.2.      Във връзка със заеманата от ищцата и от останалите служители в Търговския обект на Дружеството длъжност на материално-отговорни лица и на основание чл. 209 от КТ, на *** г. между Дружеството и всеки един от служителите в Търговския обект е сключен Договор за бригадна отговорност № *** г. (Приложение № 2 към Исковата молба). С цел уреждане на отношенията в случай на установени липси на парични и/или материални ценности и суровини и с оглед ангажирането на бригадната отговорност на служителите, КТ изисква подписването на договор с работодателя, сключен в писмена форма - като форма за действителност. С него лицата, които общо или

на смени боравят с едни и същи парични или материални ценности, поемат задължението за бригадна отговорност в случай на липса. В настоящия случай,

такъв договор е налице, подписан е от ищцата и е бил валиден и действащ за целия ревизиран период от 27.09.2019 г. до *** г., което е и основанието

за ангажиране на материална отговорност на служителите. Неправилно в исковата молба ищцата е посочила, че на период от 3 месеца по отношение на

Търговския обект е бил сключван нов Договор за бригадна отговорност.

Практика на Дружеството е да се сключва нов договор, ангажиращ имуществената отговорност на служителите, винаги когато в Търговския обект постъпи на работа нов служител. Законосъобразно и логично е това положение

с оглед ангажиране на имуществената отговорност и на този нов служител в случай на констатирана липса в обекта.

            1.3.      На 30.07.2020 г. със Заповед № *** г. (Приложение № 1 към настоящия Отговор на искова молба) е възложено извършването на ревизия в Търговския обект на Дружеството за ревизиран период от 27.09.2019 г. до *** г., чиято цел е Б. съпоставяне на фактическата наличност в Търговския обект на Дружеството, с тази в складовата програма и счетоводните

данни. Противно на изложените от ищцата в депозираната по делото Молба от

04.01.2021 г., видно от представената Заповед № *** г., Дружеството е спазило законовото си задължение за издаване на заповед за извършване на планираната в Търговския обект инвентаризация. Нещо повече, Заповедта напълно отговаря на законовите изисквания по отношение на съдържанието си. Именно и в тази връзка не споделят изложените от ищцата твърдения, че преди извършване на ревизията, Дружеството не е изпълнило законовото си задължение за издаване на специален акт, въз основа на който да бъде извършена инвентаризация на Търговския обект.

            1.5.      В резултат на извършената ревизия и предадените в счетоводството на Дружеството инвентаризационни описи след извършването на ревизията в Търговския обект е установена липса за възстановяване от служителите, които са материално отговорни лица и подписали Договора за бригадна отговорност в размер на 20 966, 13 лева. В тази връзка и на основание чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 208, т. 1 от КТ на 10.08.2020 г. Дружеството е изготвило Заповед №  (Приложение № 2 към настоящия Отговор на искова молба), с която съобразно изискванията на действащото законодателство е определило размера на дължимите от служителите парични суми, пропорционално на получаваните от тях трудови възнаграждения. Отбелязва, че видно от съдържанието на изготвената Заповед № *** г. всеки един от служителите е бил запознат с резултатите от извършената ревизия, като изрично писмено се е съгласил с размера на така определените суми, както и е дал изрично съгласие, полагайки подпис срещу името си като член на бригадата, посочената сума да бъде удържана от трудовото му възнаграждение, съгласно разпоредбите на КТ. Видно от приложената Заповед, сред дадените изрични писмени съгласия под номер три е и това на ищцата г-жа П.Н..

            1.6.      Поради всичко изложено в т. 1.4. и т. 1.5. от настоящия раздел считат, че в настоящия случай Дружеството е извършило назначената в Търговския обект ревизия в пълно съответствие със законовите правила и изисквания, спазило е установената процедура при извършване на инвентаризация на Търговския обект и е издало всички законово необходими документи, като същевременно е запознало и членовете на бригадата с резултатите от извършената инвентаризация.

            1.7.      Във връзка с извършената инвентаризация и големият размер на установената липса в Търговския обект, още преди датата на прекратяване на Трудовия договор между Дружеството и ищцата, работещите към този момент служители в Търговския обект са изразили устно недоволството си пред регионалния и зоналния мениджър, отговарящи за Търговския обект. Между всички служители са се водели разговори за нежеланието им за поемане на отговорността за плащане на установената липса и напускане по тяхно желание на заеманата работа. С оглед изясняване на фактическото положение лично със служителите на Търговския обект, на *** г. в Търговския обект в К. са разговаряли г-жа ТиЯ. Т., г-жа И.Д., г-н И.М. и г-н М.К.. Действително на *** г. те са водели индивидуални разговори с всеки един от служителите (включително и с ищцата по настоящото съдебно производство), работещи в Търговския обект към онзи момент. Идеята на тези индивидуални разговори Б. да се разберат нагласите на служителите и дали те действително искат и поддържат желанието си за прекратяване по взаимно съгласие на трудовите им договори с Дружеството. Обръща внимание на факта, че за Дружеството също е имало притеснения, във връзка с желанието за напускане на всички служители едновременно, защото реално след прекратяване на всички действащи трудови договори, Търговският обект е останал без персонал, което е затруднило осъществяване на дейността му. Изрично подчертават, че не са верни твърденията на ищцата, че на служителките не е било позволявано да говорят помежду си, както и да провеждат телефони разговори. Действително на *** г. са се водили индивидуални разговори в складовото помещение на Търговския обект на Дружеството с всеки един от служителите, включително и с г-жа Н.. Но провеждането на персонални разговори е било обусловено от конфиденциалността на информацията, която е Б. обсъждана между служителите на Дружеството и служителите от Търговския обект. Като целта на тези разговори е Б. да се разберат нагласите, мотивите и доводите, водещи до вземане на решение от страна на служителите за прекратяване на трудовите им договори с Дружеството по взаимно съгласие.

            1.8.      Категорично възразяват срещу изложените от ищцата в Исковата молба твърдения за заключването й и на останалите служителки в Търговския обект и принуждаването й да подпише изходящите от нея документи относно прекратяването на Трудовия договор между нея и Дружеството по взаимно съгласие. Противно на изложените в Исковата молба твърдения, нито по отношение на ищцата, нито по отношение на която и да е друга от останалите служителки е било налагано ограничение за провеждане на разговори помежду им, нито й е било забранявано провеждането на телефонни обаждания и консултации с адвокати. На *** г. нито една от служителките не е Б. заключвана или принудително държана в Търговския обект на Дружеството. Нито един от служителите на Дружеството не е налагал такива ограничения и забрани нито по отношение на ищцата, нито по отношение на другите служителки. Като доказателство за това твърдение е и направеното в подадената от служителките Жалба до Главна инспекция по труда и до Главната прокуратура (приложена към Исковата молба). В нея служителките изрично си признават, че са излизали извън Търговския обект, за да пушат.

            1.9.      Вследствие на подадения от бившите служителки на Търговския обект на Дружеството (включително и от ищцата) сигнал до Главна инспекция по труда, на 05.10.2020 г. и на 12.10.2020 г. на Търговския обект на Дружеството Б. извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" - гр. С.. Вследствие на така извършената проверка са били изискани и всички документи, във връзка с прекратяването на трудовите договори на всички служителки, подали жалбата - К.Н.Т., А.С.О., П.А.Н. и Д.. С. Ц..

Молят съда да има предвид, че компетентните органи не са установили никакво нарушения досежно процедурата по прекратяване на трудовите договори на нито едно от тези лица, включително и документите, подписани от г-жа П.Н.. Видно от издадения, във връзка с извършената проверка на Търговския обект Протокол № *** (Приложение № 3 към настоящия Отговор на искова молба) компетентните лица - Д. А. Пекина и К.С. Т.-М., заемащи длъжността старши юрисконсулт са констатирали две нарушения, който нямат никаква връзка с прекратените трудови правоотношения на жалбоподателите (включително и това на ищцата в настоящото съдебно производство). Също така, във връзка с подадената жалба и до Главната прокуратура на Република Б. проверка на Дружеството е инициирана и от Районна прокуратура - гр. К., като представителите на Дружеството, водили индивидуалните разговори със служителките в Търговския обект, са били призовани и са дали обяснения пред компетентните органи, но към настоящия момент Дружеството не е получило документ от така извършената проверка.

            1.10.    Неверни са и изложените факти, относно заключването на Търговския обект и заплашването на ищцата, че докато не подпише сочените в Исковата молба документи няма да й се даде възможност да напусне магазина. Този факт се потвърждава от обстоятелството, че на *** г. ищцата действително е подписала всички изброени в Исковата молба документи, а именно: Споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (Приложение № 1 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.) и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (Приложение № 4 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.). Също така ищцата е подписала и Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения с нотариална заверка на подписа й (Приложение № 4 към Отговора на исковата молба). Заявяват, че подписът, положен на ищцата на този документ, е нотариално заверен от п.С.К. към нотариус П.К.. В тази връзка считат, че тук следва да бъде констатирано, че ако действително на *** г. Търговският обект е бил заключен, както твърди ищцата в Исковата си молба, то в този случай би било невъзможно помощник-нотариусът да влезе в магазина и да извърши нотариалното удостоверяване на положения от ищцата подпис върху Споразумението за разсрочено плащане на парични задължения. В самото Споразумение било изрично отразено от помощник-нотариуса, че нотариалното заверяване е станало на адреса на Търговския обект, а именно: в гр. К., ***.

            1.11.    Споразумението за разсрочено плащане на парични задължения от *** г. е сключено и подписано в присъствието на п.С.К. към нотариус П.К.. Нотариалното заверяване на този документ сочи на единствено верния извод, че подписването му е станало от ищцата по нейна воля и желание, без срещу нея да й е Б. осъществена никаква принуда. В случая видно от направеното от п.С.К. *** действие Районен съд - гр. К. заверяване на подписа, положен от Ищцата върху сключеното между нея и Дружеството Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения, същата е изразила изричното си съгласие с клаузите на Споразумението, декларирала е, че дължи посочените парични средства, не ги оспорва по основание и размер и по отношение на тези суми между нея и Дружеството не е налице спор. На ищцата й е разяснено какви са правата и задълженията й, съгласно изготвеното Споразумение и същата ги е приела безусловно, подписвайки документа.

            1.12.    Изцяло неоснователно е и наведеното възражение по чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 от същия нормативен акт за нищожност на подписаните собственоръчно от г-жа П.Н. поради "липса на съгласие" на Споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (Приложение № 1 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.) и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (Приложение № 4 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.), в които тя сама е заявила, че изразява желание за прекратяване на Трудовия й договор с Дружеството по взаимно съгласие. Авторството на подписа не се оспорва. В Исковата молба ищцата прави признанието, че „същата ги е подписала" (в края на стр. 2 от Исковата молба), поради което не е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от същата норма. Споразумението за прекратяване на Трудовия договор не е нищожно - направено е в писмена форма чрез подписването му от Ищцата без данни волята й да е формирана в резултат от физическа заплаха.

            1.13.    На следващо място, ищцата твърди, че е подписала документите за прекратяване на Трудовия й договор, мотивирана от заплашването, че ако не го стори ще бъде търсена дисциплинарна отговорност и реализиране по съдебен ред на имуществена отговорност и няма да й бъде позволено да напусне Търговския обект на Дружеството. Заплашването е порок на волята, водещ до унищожаемост и е налице според чл. 30 от ЗЗД. Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо е използването за целта на средства, които могат да възбудят основателен страх и са в противоречие с добрите нрави. Заплашване няма ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат такива представи (според Решение № 38/12.02.2009 г. на ВКС, II ГО). Критерият за преценката за възбуден основателен страх е обективен и абстрактен, а не субективен, основан на личните качества и възприятие на лицето, което твърди, че е било заплашвано. В тази връзка с оглед изложените в Исковата молба твърдения от ищцата, не се установява упражнена спрямо нея психическа принуда, която да е възбудила основателен страх и под въздействието на който тя да е направила волеизявлението за отправяне на предложение за прекратяване на Трудовия й договор по взаимно съгласие.

            1.14.    Обръщат внимание и на противоречащите си в Исковата молба факти, изложени от Ищцата. В началото на стр. 2 от Исковата молба Ищцата твърди, че за разлика от предходните годишни ревизии, на извършената на *** г. от Дружеството ревизия не е присъствала, тъй като същата се е извършила от четирима ревизори и двама ***и - от гр. С. и от гр. Г. и „в присъствието на управителя на Търговския обект, но в отсъствието на ***ите, работещи в магазина в К.". На следващата трета страница на депозираната в деловодството на Районен съд - гр. К. Искова молба, в предпоследния абзац се излагат доводи, че г-жа Н. „е Б. на работа през целия ден на *** г., цяла нощ е присъствала на ревизията, без да има възможност да си почине или да се прибере...". Заявяват, че тези факти категорично не отговарят на действителността. Противоречието между изложените от Ищцата факти относно неприсъствието/присъствието на извършената ревизия на *** г. безспорно се доказва чрез издадената от Дружеството Заповед № ** от *** г., с която е възложено извършването на ревизията в Търговския обект на Дружеството за ревизиран период от г. до *** г. (Приложение № 1 към настоящия Отговор на искова молба). Видно от съдържанието на самата Заповед името на Ищцата г-жа П.Н. не фигурира сред определените за извършването на ревизията лица. В тази връзка считат за абсолютно недопустимо и в разрез с моралните, етичните и законови норми подобно противоправно поведение от страна на Ищцата - чрез представяне на неверни факти на съда да се домогва да извлича изгодни за себе си факти.

            1.15. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е по взаимно съгласие без която и да е от страните да дължи предизвестие на другата страна. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в 7- дневен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В случая от представеното от Ищцата като Приложение № 1 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г. Споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие се установява, че на *** г. същата се е съгласила с прекратяване на трудовия договор между нея и Дружеството, считано от *** г., по взаимно съгласие. Този документ е подписан собственоръчно от Ищцата. На същата дата издадена и Заповед № *** / *** г. (Приложение № 4 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.), съгласно която сключеният между Дружеството и Ищцата Трудов довогор и Допълнителното споразумение към него се прекратяват, считано от *** г.. Във връзка с изложените факти безспорно се установява, че на *** г. е постигнато съгласие между страните за прекратяване на трудовото им правоотношение от *** г., връчена е и Заповед № *** на Ищцата, още повече, че тази дата съвпада и с нейното изрично изявление относно момента от който това да се случи. Безспорна е съдебната практика по подобен вид дела, вкл. и тази постановена по реда на чл. 290 от ГПК за това, че съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в 7- дневен срок, той е издал заповед за прекратяване на трудовия договор, а настоящия случай е точно такъв - предложението на Ищцата е подадено на *** г. и заповедта за прекратяване е от същия ден. В този смисъл е напр. Решение № 4/21.02.2012 г. пост, по гр. д. № 278/2011 г. по описа на IV гр. отд. на ВКС. В случая липсват каквито и да е данни Ищцата да е предприела действия по оттегляне на отправеното от нея до работодателя изявление за прекратяване на трудовото правотоношение, в срока за приемането му.

            1.16. В настоящата хипотеза, видно от приложеното под № 1 към Молбата от Ищцата от 03.02.2021 г. Споразумение за прекратяване на Трудовия договор по взаимно съгласие, направено е изявление от Ищцата, изразено в писмена форма, с което ясно и по безсъмнен начин същата е дала съгласие за освобождаване от заеманата при Дружеството длъжност. От съдържанието на Споразумението следва, че Ищцата желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено. Налице е и писмена заповед на прекратяване на трудовото правоотношение издадена от Дружеството, в нормативно предвидения седмодневен срок (Приложение № 4 към Молба от Ищцата от 03.02.2021 г.). С факта на издаване на Заповедта, непосредствено след волеизявлението на Ищцата, Дружеството по несъмнен начин изразява воля за удоволетворяване на искането за прекратяване на трудовото правоотношение. По повод бланкетно въведените твърдения за недействителност на подписаното споразумение и предвид горните изводи, следва да се приеме, че същото е направено при спазване изискванията на чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ и в случая е налице валидно изразена воля от Ищцата. Гореизложеното обуславя извода, че към датата на издаване на Заповедта за прекратяване на трудовия договор - *** г., е налице съвпадаща воля между страните за прекратяването му. По изложените съображения се налага извода, че извършеното с процесната Заповед № ***/***г. прекратяване на Трудовия договор е законосъобразно, поради което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            2. Относно предявения отрицателен установителен иск за недължимост от страна на Ищцата на сумата в размер на 3 078, 95 лева

            2.1.      Предявеният от Ищцата отрицателен установителен иск е нередовен, тъй като в представените от Ищцата документи с Исковата молба, Молбата от 04.01.2021           г. и Молбата от 03.02.2021 г. няма данни по отношение на същия да е заплатена дължимата държавна такса.

            2.2.      В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срок, молят съда да постанови определение, с което да прекратите производството по посочения иск.

            2.3.      В случай, че приеме, че не са налице нередовности в Исковата молба, или същите бъдат отстранени в срок, молят да постанови решение, с което да оставите без уважение предявения отрицателен установителен иск, поради следните правни и фактически доводи:

            2.3.1. С настоящия Отговор на искова молба възразяват срещу предявения от Ищцата отрицателен установителен иск, с който Ищцата претендира да се установи, че тя не дължи на Дружеството сумата от 3 078, 95 лева - задължение, възникнало на основание Договор за бригадна отговорност № *** г. и установена липса в резултат на извършена ревизия на *** г. в магазин на Дружеството в гр. К., бул..

            2.3.2.   На първо място уточняват, че дължимата от Ищцата към Дружеството сума е в размер на 3 498,71 лева, а не в посочения от Ищцата в Исковата молба размер от 3 078, 95 лева. Размерът на дължимата сума еднакво и правилно е определен във всеки един от издадените от Дружеството документи. Това безспорно се доказва както от подписаното от Ищцата Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения от *** г. (Приложение № 4 към настоящия Отговор на искова молба), което е сключено и подписано в присъствието на п.С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К. с регистрационен номер *** на Нотариалната камара, така и от издадената от Дружеството Заповед № *** г. (Приложение № 2 към Отговора на исковата молба), с текста на която Ищцата изрично се е съгласила, полагайки собственоръчно подписа си.

            2.3.3.   По отношение на процесната сума Ищцата доброволно и по свое желание е подписала Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения в размер на 3 498,71 лева от *** г. Този документ е сключен и подписан в присъствието на п.С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К. с регистрационен номер *** на Нотариалната камара. Като доказателство за този факт с Приложение № 4 към настоящия Отговор на искова молба представят копие на този документ. Нотариалното заверяване на този документ сочи на единствено верния извод, че подписването му е станало от Ищцата по нейна воля и желание. В случая видно от направеното от п.С.К. *** действие Районен съд - гр. К. заверяване на подписа, положен от Ищцата върху сключеното между нея и Дружеството Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения, същата е изразила изричното си съгласие с клаузите на Споразумението, декларирала е, че дължи посочените парични средства, не ги оспорва по основание и размер и по отношение на тези суми между нея и Дружеството не е налице спор. Именно фактът, че този документ е сключен и подписан пред компетентния съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност орган, изпълняващ удостоверителна функция, доказва по несъмнен начин, че преди самото полагане на подписа от Ищцата, последната е Б. своевременно информирана за правните последици, произтичащи от този документ. Било й е разяснено какви са правата и задълженията й съгласно изготвеното Споразумение и същата ги е приела безусловно, подписвайки документа.

            2.4. Във връзка с всичко изложено в настоящия раздел 2 от Отговора на исковата молба считат, че по несъмнен начин се доказва факта, че Ищцата дължи на Дружеството процесната сума в размер на 3 498,71 лева, от една страна, признавайки това чрез подписване на издадената от Дружеството Заповед № 26 от 10.08.2020 г. и, от друга страна, давайки и изричното си съгласие чрез подписване на Споразумението за разсрочено плащане на парични задължения от *** г., подписът на което е нотариално удостоверен от п.С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К. с регистрационен номер *** на Нотариалната камара. Всичко това води до единствено верния извод, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

            3. Относно исковете за осъждане на Дружеството да заплати на Ищцата неплатената част от трудовото възнаграждение за месец Юли 2020 г., трудовото възнаграждение за месец Септември 2020 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на Исковата молба

            3.1. Исковете за заплащане на част от трудовото възнаграждение за месец Юли 2020 г., трудовото възнаграждение за месец Септември 2020 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на Исковата молба са неоснователни поради следните съображения:

            3.1.1.   Напълно неоснователни и неотговарящи на действителността са изложените от Ищцата в Исковата молба твърдения, че същата не разполага с никакви документи, свързани с начина на формиране на трудовото си възнаграждение. На първо място, молят съда да има предвид, че в чл. 8 от Трудовия договор и Допълнителното споразумение № 1 от 01.03.2020 г. към него (Приложения № 6 и 7 към Молбата от 03.02.2021 г.) ясно и точно е определен размерът на договореното трудово възнаграждение. Съгласно тази клауза: „За извършваната работа работодателят заплаща на служителя основно месечно възнаграждение в размер на 711 лева, платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи".

            3.1.2.   На следващо място, обръщат внимание на факта, че с оглед бързина и улесняване получаването на ежемесечните фишове за трудовите възнаграждения на служителите си, практика на Дружеството е след получаване на съгласие от служителите ежемесечно да изпраща на посочен от служителя имейл адрес електронно копие от издавания за съответния месец фиш относно размера на трудовото му възнаграждение, направените удръжки за социално и здравно осигуряване и дължимия данък. Такива документи са изпращани своевременно и на Ищцата и в настоящото съдебно производство за първи път до знанието на Дружеството е сведена информацията, че същата е получавала файлове с информация за получаваното от нея възнаграждение, съдържанието на които не е успявала да отвори и поради това към настоящия момент същата не може да определи точния размер на своята претенция. Считат, че изложените факти са несериозни и ако действително това е било така, последната е следвало да сигнализира своевременно представителите на Дружеството с оглед разрешаването на този проблем.

            3.1.3.   Независимо от изложеното по-горе, с настоящия Отговор на искова молба изрично заявяват, че дължимото на Ищцата трудово възнаграждение за месец Юли 2020 г. е изцяло и своевременно платено на същата. Като доказателство за този факт с настоящото представят Фиш за начислената и изплатена сума за трудово възнаграждение на Ищцата за месец Юли 2020 г. (Приложение № 5 към Отговора на исковата молба). Видно от този документ, размерът на трудовото възнаграждение на г-жа Н. за месец Юли 2020 е 551, 73 лева - точно толкова, колкото е договорено и в чл. 8 от Трудовия й договор. Това е договореният размер и в съответствие с чл. 10 от Трудовия договор на Ищцата е изплатен целият дължим размер след направените удръжки за данъци, социално и здравно осигуряване. Ето защо считат, че така предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за месец Юли 2020 г. е напълно неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

            3.1.4. На следващо място, относно предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2020 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, считат, че същите също са напълно неоснователни. При прекратяване на Трудовия си договор на *** г. Ищцата е подписала и Споразумение за разсрочване на дължимите й към Дружеството парични суми. Положеният на този документ подпис от Ищцата е направен в присъствието на п.С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К. с регистрационен номер *** на Нотариалната камара. С Приложение № 4 към настоящия Отговор на искова молба представят заверено копие на този документ. Видно от съдържанието му, по своята същност освен договорките за разсрочване на дължимите от Ищцата парични суми, той компилира в себе си и договорка за прихващане на насрещно дължими между страните парични суми и представлява подписано между страните и Споразумение за прихващане на насрещно дължими парични суми. Видно от член 1, 2 и 3 от Споразумението, страните са декларирали факта на насрещно дължимите си парични суми, произтичащи от различни основания на трудово-правната връзка между тях. Така видно от член 2 Дружеството е декларирало, че дължи на Ищцата сумата от 1 219, 76 лева. В подписаното и нотариално заверено Споразумение изрично е написано, че тази сума представлява нетната сума на трудовото възнаграждение на Ищцата за месец септември 2020 г. и дължимото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. Подписвайки документа, Ищцата в настоящото съдебно производство изрично се е съгласила с основанието и размера на дължимите от страна на Дружеството парични суми. В чл. 3 от Споразумението Ищцата изрично се е съгласила с така извършеното прихващане на насрещните и дължими парични суми с Дружеството. Изрично е записано какъв е размерът им, както и на какво основание й се дължат. Също така, чл. 3 от Споразумението е констатирано, че вследствие на извършването му вземането на Ищцата от Дружеството се е погасило напълно, а вземането на Дружеството към Ищцата възлиза в размер на 2 678, 95 лева. Недоумяват защо с Исковата молба г-жа Н. отново предявява претенцията си за вече погасени нейни вземания, произтичащи от едно и също правно основание, със съществуването на които самата тя е дала изричното си писмено съгласие. Ето защо, считат предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2020 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за напълно неоснователни и като такива същите следва да бъдат оставени без уважение. Въпреки това, с настоящия отговор като Приложение № 5 представят изготвения за дължимото трудово възнаграждение Фиш за месец септември 2020 г., както и определения размер на дължимото се на Ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.

            3.2. Отбелязват, че предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2020 г., месец септември 2020 г., както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Доказателствената тежест по отношение на размера на тези искове се носи от Ищцата, която не е ангажирала никакви доказателства относно този размер.

            3.3. Освен поради неоснователността и недоказаността си, с оглед акцесорния си характер в случай че предявеният иск за установяване незаконосъобразността на извършеното прекратяване на Трудовия договор на Ищцата бъде отхвърлен като неоснователен, то и предявеният иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да бъде оставен без уважение.

            С оглед изложеното в настоящия Отговор на искова молба, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни исковете за признаване на извършеното прекратяване на трудовия договор за незаконосъобразно и за постановяване на неговата отмЯ.; за установяване, че Ищцата не дължи на Дружеството сумата в размер на 3 078, 95; за осъждане на Дружеството да заплати на Ищцата неплатената част от трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г., трудовото възнаграждение за месец септември 2020 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на Исковата молба и обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на Исковата молба в съда. Претендират присъждането на разноски.

            Молят съда да постанови определение, с което да остави без движение Исковата молба като нередовна в частта по отношение на предявения отрицателен установителен иск, с който да бъде установено, че Ищцата не дължи на Дружеството сумата в размер на 3 078, 95 лева  - задължение, възникнало на основание Договор за бригадна отговорност № *** г. и установена липса в резултат на извършена ревизия на *** г. в магазин на Дружеството в гр. К., , поради липсата на представени по делото доказателства, че по отношение на този иск Ищцата е заплатила дължимата държавна такса. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срок, молят съда да постанови определение, с което да прекратите производството по посочения иск. В случай, че приеме, че не са налице нередовности в Исковата молба, или същите бъдат отстранени в срок, молят съда да постанови решение, с което да остави предявения иск като неоснователен и недоказан.

            Молят съда да постанови определение, с което да остави без движение Исковата молба като нередовна в частта по отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на Исковата молба в съда поради непосочване на цената на предявения иск от Ищцата. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срок, молят да постанови определение, с което да прекратите производството по посочения иск.

            В случай, че приеме, че не са налице нередовности в Исковата молба, или същите бъдат отстранени в срок, молят да постанови определение, с което да остави изцяло без уважение като неоснователен предявения иск за присъждане на обезщетение за времето, през което Ищцата е останала без работа. Претендират присъждането на разноски.

            С молба вх. 266520/14.06.2021 г. по описа на Районен съд – К. е  постъпило становище от ответното дружество, чрез адв. Я. И., с което излагат доводи по съществото на спора.

            В заключение молят съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан  иска за заплащане на дължимото обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. В случай, че съдът счете подадения иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа на ищцата за периода от *** г. до *** г. за основателен, то молят да редуцира претендирания размер на дължимото обезщетение до сумата от 1 358,23 лева. В съдебно заседание адвокат И. заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени.

           

            С протоколно определение от 14.10.2021 г. съдът е разделил съединените искове по настоящото гражданско дело № 2838/2020 г.  по описа на Районен съд – К.. Като  производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ; чл. 224 и чл. 245 от КТ  по иска предявен от П.А.Н. против „Л.д.” ЕООД, ЕИК ***,  продължава по настоящото дело, а за разглеждане на иска предявен от ищцата  против ответника , с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 209 от КТ е определено да  се образува отделно производство.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, намира за установено следното:

 

Видно от представените заверени копия на трудов договор № ***/*** г. сключен между П.А.Н. и „Л.Д.“ ЕООД и подписаното допълнително споразумение към него от 01.03.2020 год., ищцата П.А.Н. е заемала длъжността *** в магазините на дружеството с работно време от 08.00 до 22.00 часа на смени по график утвърден от работодателя при носенето на бригадна отговорност и е изпълнявала тази длъжност от *** г. до *** г. Уговорено е  основано месечно възнаграждение както и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер, утвърден от работодателя за съответния месец, при условие, че служителят не е бил наказван дисциплинарно от работодателя по реда на Кодекса на труда за период от 1 месец преди месеца на плащане на допълнителното възнаграждение.

Считано от 02.03.2020 година е сключено допълнително споразумение към горепосочения трудов договор, видно от което страните се споразумяват за следните изменения на трудовия договор : „За извършваната работа работодателят заплаща на служителя основно месечно възнаграждение в размер на 711 лева, платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи". Всички останали разпоредби от трудовия договор са непроменени.

Представени са заверени копия на длъжностна характеристика за длъжността „***“.

 

Представен е и договор за бригадна отговорност е от *** г. сключен между „Л.Д.“ ЕООД като работодател и 10 служители в ответното дружество, в това число и П.А.Н.. Подписването на договора служителите са поели бригадна отговорност и са се съгласили, че при настъпване на липси по отношение на пари, стоки, материали, суровини и/или оборудване, основни средства и изобщо материални ценности,  предоставени или получени от служителите при и по повод изпълнение на трудовите им задължения дължат пълна обезвреда на причинените липси, освен ако не е установен прекият им причинител. Отговорността се разпределя между служителите лично, в рамките на пълната стойност на причинените липси, пропорционално на брутното трудово възнаграждение на всеки за периода, за който е установена липсата и се реализира чрез удръжки от месечното им трудово възнаграждение.

     

Със Заповед № ***/*** година, връчена на ищцата на същата дата, считано от *** г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника по трудов договор №***/*** година, е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда във връзка подадено от П.А.Н. на *** г. и получено от работодателя предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. На същата дата страните са подписали споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, чието съдържание съдържа изразяване на волята на двете страни за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, задълженията на работодателя да плати на ищцата всички дължими по закон обезщетения и задължението на ищцата за конфиденциалност след прекратяване на правоотношението.

По делото е представено заверено копие на нотариално заверено споразумение за разсрочено плащане на парични задължения, сключено между ищцата и ответника на *** год. (л.166). Нотариалното удостоверяване е направено от п.С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К. с регистрационен номер *** на Нотариалната камара.

Видно от съдържанието на споразумението П.А.Н. е декларирала, че дължи на ответника сумата 3498,71 лв. на основание договор за бригадна отговорност №*** година, Заповед за инвентаризация №*** година, Заповед №*** година за установена липса като резултат от извършена на *** година ревизия. Ответникът е декларирал, че дължи на П.А.Н. 1219,76 лева, представляващи размер на трудово възнаграждение за м. 09.2020 год. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 год. след направените отчисления за данъци и осигурителни вноски.

Страните се съгласяват да бъде извършено прихващане на насрещните им задължения, в резултат на което вземането на ищцата се погасява напълно, а вземането на „Л.Д.“ ЕООД – до размер 2678,95 лв. След извършеното прихващане страните се съгласяват задължението от 2678,95 лв. да бъде погасено от ищцата на месечни вноски по приложен към споразумението погасителен план чрез привеждане на сумите по посочената в споразумението банкова сметка. ***, подписан от ищцата, погасителен план – погасяването следва да се извърши на 13 месечни вноски, от които 12 по 210 лв. и 1 по 158,95 лв. 

Не е спорно, а това се установява, че със Заповед №*** г. ищецът е разпоредил да се извърши на *** год. инвентаризация на касата и стоките в търговски обект „Л.“ в гр. К. с начало на ревизията 20,00 часа и край 08,00 часа. Ревизираният период е 27.09.2019 г. – *** г. Състава на комисията, на която е възложена инвентаризацията е от 7 лица, от които две са ***и и 4 – специалисти с контролни функции в магазини и 1 – управител търговия на дребно. Резултатите от инвентаризацията е разпоредено да бъдат предадени до 07.08.2020 г

Приложени са заверени копия на писмени обяснения дадени през м. август 2020 г. от К.Н.Т., Д.Ц., П.Н., С.Е., С. И. и А.О. по искания на основание чл. 193. Ал. 1 във вр. с чл. 187, т. 9 от Кодекса на труда. Като искането съдържа информация за размера на  установената при ревизията на *** г. липса (20966,13 лв.) и покана да бъдат посочени причините и обстоятелствата довели до натрупването на липси в такъв размер.  От обясненията е видно, че на всички служители в обекта непосредствено след  крайния срок за предаване на резултатите от инвентаризацията е станал известен резултатът от ревизията. (А.О.: „… постъпих на работа отново на 03.08.2020 г. и разбрах за липсата в толкова голям размер, което ..“). Прави впечатление факта, че макар и информирана за поведението на служителката С. И. – за злоупотребата й с пари от касата, за присвояването на стока, предназначена за подаръци за клиенти, за системното намиране от същата служителка на празни от стоката кутии на места, на които няма видеонаблюдение, ( „тя има намеса за липсите от магазина“). Ищцата посочва в обясненията си от 14.08.2020 година, че ,, имаше моменти, когато от касата ми липсваха пари, обикновено по цели банкноти по 10, 20 лв. и това ми се случваше, когато бях на смЯ. с колежката С. И.. Тогава беше почти системно, като съм с нея, липсват пари.‘‘ В обясненията си управителката  К.Н.Т. признава че, „не съм провеждала разговор със С. И. във връзка с установените липси на парични средства на упоменатите дати (15.06.2020 г. и 27.06.2020 г.) … изчаквахме служителката да извърши други деяния..“.  

Видно от приложените заверени копия на постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №4093/2020 г.  по описа на Районна прокуратура- С., ТО-К., постановление на Окръжна прокуратура- С. / преписка №788/2021 година./ и постановление на Апелативна прокуратура – Пловдив / преписка № 903/2021 година/ , се установява, че не са били извършени твърдените в сигнала деяния по чл. 142а, НК, а именно противозаконно лишаване от свобода.

От представеното по делото заверено копие на Заповед №*** г. във връзка с резултатите от инвентаризацията извършена на *** год. и установената липса от 20966,13 лв. ответникът  „Л.Д." ЕООД е разпоредил да се направят вътрешни удръжки от трудовите възнаграждения на служителите-членове на бригадата в посочения за всеки служител размер. Липсата е разпределена между 15 лица сред които е и ищцата П.А.Н.. Със Заповед №*** г. работодателят й е определил задължение в размер на 3 498.71 лева.

На *** год. К.Н.Т., Д.Ц., П.Н., С.Е., С. И. и А.О. са удостоверили с подписа си, че са съгласни посочената в Заповед №*** г. сума да бъде удържана от трудовото им възнаграждение по преценка на работодателя.

 

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В.Е.Н.П.А.Н.  е работила в „Л.Д." ЕООД, *** като *** в търговския обект в гр.К. в периода от ***г. до ***г., с последен договор за бригадна отговорност №***г. въз основа на трудов договор №***/***г., като със заповед №***/***г., трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество е прекратено, считано от ***г. Нетната сума за получаване за месец юли 2020г. е платена на ищцата на 07.08.2020г., по банков път. За месец юли 2020г. на П.А.Н. е начислено трудово възнаграждение - 711.00лв., съответно след приспадане на удръжките - 551.73лв. - нетно възнаграждение. Нетната сума за получаване за месец юли 2020г. е платена на ищцата на 07.08.2020г., по банков път. За месец септември 2020г. на П.А.Н. е начислено трудово възнаграждение – 900,33 лв., съответно след приспадане на удръжките - 698.63лв. - нетно възнаграждение, както следва: във фиша, освен трудово възнаграждение е начислено обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 579.03лв. /68.12лв. за 2 дни - за 2019г. и 510.91лв. - за 15 дни за 2020г./, с общо начислена брутна сума -1479.36лв. Като удръжка е отразен начет в размер на 819.76лв., като всички удръжки са в размер на 1079.36лв. Нетната сума за получаване за месец септември 2020г. в размер на 400.00лв. е платена на ищцата на 07.10.2020г., по банков път. Неизползваният платен годишен отпуск от П.А.Н. /с код в счeтоводна система ***/ при работодателя „Л.Д."ЕООД към ***г. е в размер на 17работни дни. Дължимото се от работодателя обезщетение за неползването на този отпуск е в размер 552.67лв. - брутна сума. При извършената проверка е установено начисляване и изплащане на обезщетение по чл.224 от КТ в размер общо 579.03лв. -брутна сума, съответно след приспадане на ДЦФЛ /10%/, нетен размер 521.13лв., по ведомост за м.09.2021 г. Начислената сума е взета предвид при приспадане на удръжка - частично в размер на 819.76лв. от начет в общо размер 3498.71 лв. /осчетоводена по дебита на счетоводна сметка №*** "Персонал" и кредита на счетоводна сметка № ***"Вземания по липси и начети",***, т.е. не са заплащани парични средства в брой или по банковата сметка на ищцата. Евентуално дължимото обезщетение по чл.225, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ за периода от ***г. до 18.11.2020г. или 17 работни дни и 1 месец е 1267.89лв.(Хиляда двеста шестдесет и седем лв. 89ст.). 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С.О., К.Н.Т., М.П.К., И. В. Д.  и С. Д. К..

 

От показанията на свидетелката А.С.О. / без родство със страните по делото / се установява, че познавала П. от магазин „Л.“, работили като колежки. Август миналата година започнала работа в „Л. Д.“ до въпросния инцидент – последната ревизия, когато били отстрани от работа. На *** г. тя трябвалода работи на каса, защото колежките вечерта присъствали на ревизия. Сутринта отишла, ревизията не Б. приключила, ревизорите били там и ,,след това те тръгнаха. В следващия момент дойдоха зоналния М., ТиЯ., човешки ресурси и още една жена, не съм сигурна за позицията й, и целия персонал бяха вътре в магазина.‘‘  Казали да не пускат касите и в склада започнали ,,да привикват всяка една от колежките, включително и мен да привикват, да разговарят. Индивидуално с всеки разговаряха.‘‘ Останалите били в самия магазин. Той бил затворен и М. бил в магазина, стоял при тях. ,, Получи се стрес. М. каза да не разговаряме, да си върша работата, да подреждам стока.‘‘ На нея й представили Споразумение за отстраняване от работа и погасителен план за липсите от ревизията. За всички нейни колежки, след това станало ясно, че били връчени заповеди и споразумения. И пред нея казали, че липсите се разпределяли от всички и нямало да получат последни заплати. Две от колежките й  били подали молба за напускане. ,, Не знам П. да е искала да напуска по взаимно съгласие. Нямахме възможност да напускаме магазина.‘‘ Когато попитала, им отворили и излезли. Магазинът бил заключен дистанционно, те нямали достъп. Нямали възможност да разговарят помежду си. Казали да не коментира, да си върши работата. Нямало  възможност да се обадят по телефон. В момента, в който тя разговаряла, ,,аз бях в средата или от последните, казах: „не сме в затвор, пуснете ни поне да излезем“. След подписване на документите ни пуснаха.‘‘ Подписали, след това ги пуснали навън. Дошла помощник нотариус К. и тогава влезли да подпишат пред нотариуса споразумението. ,, Знам, питали са хора дали могат да оставят документи, дали търсим персонал, защото интервютата се извършват в магазина. После разбрахме, че интервюто е проведено на ОМВ – за работа, за персонал.‘‘ Не Б. присъствала на разговора, когато П. е Б. с управата. Абсолютно всички били поотделно, никой не  бил присъствал на друг разговор. ,,Нищо по-различно, от което да се случи при нас, че принудително трябва да разпишем споразумението.‘‘ Представяли готови споразумения, при положение, че нямали нагласа да напускат работа. ,,Не мога да кажа, всеки отива при нотариуса сам с лична карта. Не съм присъствала при подписването на П. на споразумението пред нотариуса.‘‘ П. не Б. споделяла,, доброволно, при положение че няма друг начин да не разпишеш. Не беше възможно при приближаване до врата тя да се отваря.‘‘ Нямалокак да разговарят помежду си, защото не им давали да разговарят. Телефонът й бил в чантата й. Едно от момичета казало: “няма нужда от панаир, да не се звъни.‘‘ Искали адвокат. Попитала дали може да излезе отвън, защото не Б. затворник. Не Б. питала за телефона си. Излезли от магазина след подписването пред нотариус. По-късно магазинът работел и имало нов персонал – час и половина по-късно. На 24-ти не били подавали сигнал, не помнела кога били подали сигнал.

 

Свидетелка К.Н.Т. / без родство със страните по делото / твърди, че познавала П. от 10 години, познавала я от „Б.“. Работили в „Л. Д.“ една година. Септември 2020 г. работили заедно, тя като управител, а ищцата като ***.  На *** г. –    ,то започва от 23-ти срещу 24-ти, имахме ревизия, която сутринта приключи в 8,30 часа, след което бяхме пуснати отвън пред магазина да изпушим една цигара, докато излязат резултатите.‘‘ В 8,40 пристигнали служителите от Л. – ,,четиримата, зонален М.К., И.М., ТиЯ. и И..‘‘ След като се поздравили, казали да си изпушват цигарите и да влизат в магазина. След това не били допуснати в складовото помещение, а ги държали в търговска зала. Освободили ревизорите и започнали да ги викат едни по един. Зоналният М. стоял при тях и не ги допускал да разговарят и да се доближават една до друга. Той стоял през цялото това време до междинния вход и ги пазел на дистанция и да не комуникират. След това в продължение на 20-25 минути ги викали по едни човек да им връчват заявленията за освобождаване. Били подготвили заявления за взаимно съгласие, споразумение за напускане от работа. Не били уведомени предварително за тези срещи. П. не Б. подавала молба нито Б. заявявала, че иска да напусне работа. Имало молби от две други служителки. Документите били подписани не само от П., но от всички, били под натиск. Нямало възможност за комуникация. Те казали, че били взели решение за освобождаването им от работа, защото предишната ревизия ,,беше на голям минус, мисля че беше на 27.07.‘‘ Не можели да напускат магазина. Още сутринта взели и двата ключа, нямало в тях ключ. След като подписали документите една от колежките казала: „ ние не сме в затвор“, и ,,тогава казаха, че може да изпушим по цигара, след което влезнахме и пак се затвориха вратите и тогава дойде нотариус К..‘‘ Те дочули от момичета, които били ходили на интервюта, сподеЛ., че били на интервюта в „***“, а преди това било в магазина, в присъствието на управител и зонален. Първо знаели, ,,че са 3 в С. и после още за 3 момичета в С. за обучение. Те са били подготвяни за магазина в К..‘‘Всички служители стояли до тях. ТиЯ. подавала документите и казала: „така и така сме решили, вие трябва да се подпишете“. ,,Те стоят при нас. Не ни допускаха адвокат,  казаха, че ние не можем.‘‘ Не е Б. вътре при подписването на П.. Тя влязла последна.  Държали ги на разстояние. М. казал: „Не искам никакви приказки и панаири от Ваша страна“. Не ги допуснали да влезе външно лице, за да попитали какви са им правата. На едната й колежка ,,беше баща й отвън с полицай, но не го допуснаха. Баща й беше извикал полицая, но никой не ни допусна да разговаряме.‘‘ П. споделила, че е казала, че не искала да напуска, а те – че така били решили, заради липсата на тази ревизия и били решили целия персонал да бъдел освободен. Тя лично не Б. присъствала при П. и нотариуса. Тя подписала нрйнитр, без нотариуса да й погледнел документите, ,,да ми поиска лична карта.‘‘ Попитали можело ли да се обадят по телефон. Казали да излезе без документите. В търговска зала след нейния разпит, Б. разписала всичко, и попитала адвокат, но тя казала, че по телефон не можела да каже. Не им разрешили да комуникират преди да подпише. Телефоните им били в склада, те били без телефони. Нямали достъп до телефоните. М. ги пазел. ,,Влизаше само човекът. Не сме присъствали при разговорите.‘‘ След като разписала, те й казали, че адвокат нямало да влезе вътре и тя казала, че иска да се обади по телефона. ,,Врата трябва да се отвори с дистанционното, но то не беше с нас. Още сутринта ни взеха ключовете. Те ни отвориха, когато излизахме.‘‘ След срещата всеки бил в шок, не били очаквали такова отношение от тях. След срещата си поговорили и решили да се обърнат към адвокат. Това отношение било неправомерно към тях. На следващия ден се обърнали към адвокат. В МВР не били сигнализирали. Завели дела.

От показанията на свидетеля М.П.К. / служител в ответното дружество/ се установява, че в момента живеел във В.. Работел като зонален мениджър около 3 години, преди това бил регионален. Около 6-7 г. бил във фирмата. Спомнял си за среща на 24.09., поради резултат от ревизия. Поводът бил, поради протекла лоша ревизия. Трябвало да видят настроението и мнението на персонала, дали щели да напускат, оставали ли и т.н. Лично към него не били изразявали и претендирали за липсите и заплащането. ,,Може да са претендирали пред регионалния.‘‘ При тях обектът не се отварял, докато търговска зала не Б. оправена  след ревизия, а тогава имало и среща с персонала. Врата не Б. заключена. Вратите били с механизъм, имало различни опции: отвън-навътре, обратно и широко отворена. При ревизия врата се затваряла само отвън, но отвътре-навън можело да се излезе. Врата Б. с фотоклетка. При доближаване до врата тя се отваряла, но само от вътрешна страна. При индивидуалните срещи не бил присъствал. Бил в търговска зала тогава. Персоналът бил там. Можели да говорят. Не им бил забранявал. Не бил забранявал на Н. да напуска обекта. Имало служители да говорят по телефон и да пушат цигари. По никакъв начин не било имало забрана. Служителите имали достъп до телефоните си и можели да проведат телефонни разговори. Н. и всеки техен служител знаел, че е материално отговорно лице. Служителите били притеснени от това, че били провеждани срещи в офиса, но не можел да каже, че  било имало ескалиращи моменти или проблеми. Никой не ги бил заплашвал нито физически, нито психически. За търговска зала говорел, където е бил той. ,,Имало е след, имало и преди влизането в склада, да излизат навън служители. Зависи от естеството на напускане.‘‘ Отговарял за 23 обекта. Ако нещо касаело него, се говорело с него. ,,Нямам спомен да помня П. да е искала да напусне по взаимно съгласие.‘‘

Свидетелка И. В. Д. / работи в ответното дружество / твърди, че работела към настоящият момент в „Л. Д.“ като човешки ресурси. Работела от 2014 г. в компанията. Спомняла си за срещата. Б. присъствала там с няколко колеги на 24.09. Били няколко колеги, представители на други отдели в търговския обект в магазина. Провели индивидуални срещи, за да се установяло какви били намеренията на служителите. Били получили информация, че искали да прекратят договора си с дружеството. От тази гледна точка провели разговори с тях, ,,защо имат такива намерени. Срещите бяха индивидуални, предвид конфиденциалността на разговорите.‘‘ В търговския обект имало инвентаризация с много липси. Преди това ищцата Б. заявила, че в случай че и предоставят документ за удръжки, щяла да напусне. Тя не Б. съгласна да заплати липсите. Те били изготвили документа и в тази връзка тя желаела да прекрати договора. Нямали намерение да прекратяват договорите, но имали комплект за прекратяване на договорите, в случай че те поискали това.  Не били указвали натиск и в частност на П.. Спокойни разговори водили, искали да установят проблема и тяхната материална отговорност, тъй като всеки служител в нашите обекти бил материално отговорно лице. Не Б. притеснена Н. и помолила някаква част от сумата, която прихващали да и бъде преведена. Отзовали се и изготвили нов пакет документи. ,,Можеха, всички влизаха в склада. Аз бях в склада с оперативния директор, колега за инвентаризациите и всяка от служителките.‘‘ М. бил отвън и информирал, че обектът няма да работи. Обектът бил затворен. Не работел с клиенти и били затворили врата отвън, за да не влизали клиенти, но момичетата можели да излизат отвътре и го правели, ,,за да пушат и да разговарят по телефоните си. Има специален механизъм на вратата – хората могат да излизат, но отвън не се отваря врата. При доближаване до врата отвътре могат да излизат. Можеха да разговарят докато са били в търговска зала.‘‘ Не били възпрепятствани да пушат и да разговарят по телефон, и да излизат навън. Абсолютно доброволно подписала Н.. Запознали я с всички документи. Изготвеното споразумение за разсрочено плащане, то било подписано  с помощник нотариус, който също я бил попита дали Б. съгласна със съдържанието на въпросния документи и дали  Б. съгласна да го подпише. Тя се подписала като изписала имената си под подписа. От регионалния мениджър имали информация, че служителките искали да прекратят договорите си. Преди срещата П. казала, че при документ за удръжки тя щяла да напусне. Няколкократно били водени разговори и от оттам получили информация, че при предоставяне на този документ с удръжките, те нямало да работят повече при тях. Притеснявало ги това, че целият персонал искал да напуска. Междувременно имало две молби за напускане и затова извършвали интервюта. Нямало как да си позволят да останат без персонал и затова стартирали интервютата. Доколкото знаела, управителят на магазина в К. бил уведомен за процедурата за интервютата. Самия управител, ,,доколкото съм запозната  – не, регионалният мениджър присъства при интервютата.‘‘ Съвпаднали нещата, защото бе изготвена заповедта за удръжките и имахме опасения. Ревизията Б. изготвена преди това. Докато провеждали срещите, Б. в склада. Затворена Б. вратата. Имало камери на самия компютър в склада и можело да се види търговска зала.

От показанията на свидетелката С. Д. К.  / без родство със страните по делото / се установява, че Б. помощник нотариус. Спомняла си случая на *** г. в търговския обект „Л. Д.“ в К.. Б. призована да бъде на място/адрес за удостоверяване на подписите на документи, за удостоверяването на подписите на лица, които се намирали там на място. Нямало проблеми. Записали дата, час. Б. там в качеството на помощник нотариус, с цел удостоверителна функция. Доколкото си спомняла някакво споразумение трябвало да заверят на място на работещи в търговския обект. Отишла в търговския обект. Той не работел. Те били няколко служители, които били в стая, която Б. отделно от търговския обект – спомагателен склад. Там били всички. Тя изчакала, влязла в стаята и и ги викали един по един. Всеки си носел лична карта, всеки знаел какво подписва. Не си спомняла тази Н. как изглеждала, коя Б., били 4-5 човека. Не можела да каже, че това Б. П.. Всички Б. питала и на всички Б. задавала въпроса: „Знаете ли на какво се подписвате и дали сте чели и знаете съдържанието на документа?“. Всички отговаряли, че били запознати какво подписват. Подписването ставало доброволно. Не Б. видяла да бъдели заплашвани психически и физически при подписването.,, Това не съм видяла.‘‘ Влизали един по един. Всички се подписвали и си изписвали имената. Нямала спомен някой да бил искал да се консултира по телефон. Те се подписвали и излизали. Ако след това някоя се бил обаждала, не знала. Нямала спомен, не можела да каже дали някой бил искал д се консултира. Външната врата на самия обект Б. затворена, но на стаята не Б. заключена, Б. само затворена. При напускане на обекта нямала спомен за вратата. Бил затворен обектът за граждани. Един по един влизали и  излизали. Дали били говорили помежду си, не можела да каже. Нямала спомен дали на Н., ,,дори не мога да кажа коя от всичките е П.Н., дали й е забранявано да излиза.‘‘ Мисля, че подписвали и още нещо, което те не заверявали, но не можела да каже, защото това не я касаело. Искали да заверят само това споразумение. Уговорката Б. от предния ден. Ставало въпрос за някакви суми, които те дължало, не Б. влизала в конкретика.

Видно от показанията на св. Т. и О. по време на извършване на ревизията обектът бил затворен. Останал затворен и след приключване на ревизията. Св. К. заявява : ,,Врата не Б. заключена. Вратите били с механизъм, имало различни опции: отвън-навътре, обратно и широко отворена. При ревизия врата се затваряла само отвън, но отвътре-навън можело да се излезе. Врата Б. с фотоклетка. При доближаване до врата тя се отваряла, но само от вътрешна страна.‘‘  Установява се, че вратите на входа/изхода на магазина към улицата се отварят и затварят автоматично. Затварянето на входната в обекта врата е знак за клиентите, че обектът е затворен. Ако входът не бъде затворен, той ще се отваря автоматично при появата на всеки клиент в обсега на датчика на автоматичната врата.

Липсват доказателства по делото, че над волята на ищцата е било упражнено психическо насилие от служител/и на ответника с цел да бъде принудена да подпише искане и споразумение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие и споразумение за разсрочено плащане на парични задължения. Видно от показанията на свидетелката И.Д. по повод резултата от извършената на *** год. ревизия имало две молби за напускане и затова извършвали интервюта. По повод подадените молби за напускане ответникът предприел необходимото за осигуряване на работници за двете освобождаващи се работни места. По повод резултатите от ревизията и подадената информация за изразено желание за напускане на работа от други членове на колектива ответникът провел на *** г., веднага след удостоверяване на състоянието на обекта чрез извършване на ревизия, индивидуални срещи с всеки член на колектива. Ответникът се подготвил за ситуацията такава каквато му е Б. представена от регионалният мениджър – напускане на целия колектив. Св. Д. заявява: ,,Няма как да си позволим да останем без персонал и затова стартирахме интервютата. Доколкото знам, управителят на магазина в К. е уведомен за процедурата за интервютата. Самия управител, ,,доколкото съм запозната  – не, регионалният мениджър присъства при интервютата.‘‘ Предвид вида и характера на конкретния търговски обект, търговецът би търпял загуби в големи размери от неговото затваряне. За избягването на тези загуби ответникът при провежда ревизии и инспекции в извънработното време на обектите си (при необходимост и през тъмната част на денонощието). 

Поради липса на друго подходящо място за провеждане на индивидуалните разговори с членовете на колектива, същите са проведени в търговския обект. Служителите са изчаквали да бъдат повикани в търговската зала, а срещите с представителите на ръководството ( св. Д. – експерт „Човешки ресурси“,  Т.Т. – оперативен директор и И.Х.-ръководил отдел „Инвентаризация и вътрешен контрол“ са се  провеждали в складовото помещение. Част от съдържанието на разговорите е имала поверителен характер – относно причините за резултата от ревизията и за проблеми в организацията на работата на обекта. Това дало основание на представител на работодателя, при започване на индивидуалните срещи, да предупреди служителите, че не следва да разговарят и коментират помежду си (какви разговори са водени, кой какво е казал и/или направил). 

По време на провеждане на разговорите обектът не е бил заключен, бил е затворен. Желанието на служителите да излязат навън за да пушат е било удовлетворявано. Свидетелят М.К. се намирал в търговския салон, където служителките изчаквали реда си. Когато някои от тях излезли да пушат той излязъл с тях. През това време останалите служителки са били сами в търговската зала.

Тези факти се потвърдиха по безспорен начин от показанията на всички свидетели. Св. А.О. признава, че е излизала извън Търговския обект. Съгласно изложените от нея показания в откритото съдебно заседание по делото от 09.12.2021 г., след като самата тя попитала, „ни отвориха вратата и излязохме". Освен нея се установи, че извън Търговския обект са излизали и всички останали служителки, включително и ищцата. Същите са пушили цигари навън, говорили са си и са обсъждали ситуацията. Същият факт се потвърждава и от показанията на свидетелката К.Т., според която „След като подписахме документите една колежка каза: „ние не сме в затвор" и тогава казаха, че може да изпушим по цигара, след което влезнахме...". От депозираните от свидетелите И.Д. и М.К. показания също следва единствено верния извод, че служителките са можели и са излизали извън Търговския обект. Никой не ги е държал вътре против волята им. Дори не се е налагало някой да отключва входната врата, тъй като тя е Б. оставена в режим на невъзможност на влизане отвън навътре, но отвътре навън веднага след доближаване до нея сензорът на фотоклетката засича персонажа и вратата автоматично се отваря. Нито един от служителите на Дружеството не е налагал такива ограничения и забрани нито по отношение на Ищцата, нито по отношение на другите служителки. До същия извод за липса на извършено противозаконно лишаване от свобода е достигнал и компетентния прокурор, видно от издаденото Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 19.03.2021 г. За да е налице този вид правонарушение пострадалият следва да е бил лишен от своята свобода принудително - чрез използване на сила или заплаха да бъде вкаран в някое помещение и да не се пуска да излезе. Във всички случаи пострадалият трябва да е бил лишен против своята воля от възможността да се придвижва свободно. От събраните по делото доказателства бе установено, че на *** г. търговската зала на обекта не е Б. заключена, а поставена в специален режим с възможност за отваряне само отвътре навън. Това е било направено не с цел някой от служителите да избяга или да бъде лишен от възможността да се придвижва свободно, а за да се ограничи по този начин достъпа на клиенти в магазина, тъй като към този момент Търговският обект е бил затворен за работа с клиенти. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля п.С.К. Видно от показанията на двете присъствали в процесния ден в Търговския обект А.О. и К.Т. изрично са посочили, че когато са изявили желание никой не ги е спрял да напуснат Търговския обект. И двете свидетелки заявяват, че са излизали да пушат цигари извън Търговския обект. Тези техни показания в пълна степен се потвърждават и от депозираните такива на свидетелите М.К. и И.Д..

Никой не е отнемал достъпа до телефоните на служителите, включително и на ищцата. Телефоните им се намирали там където сами са ги оставили - в личните им вещи - дамски чанти и дрехи.  По отношение на изложените в тази връзка от свидетелките А.О. и К.Т. гласни доказателства има ясно противоречие. Според св. О. по време на срещите не е имало възможност да се обаждат по телефон. Същевременно същата служителка е изложила, че „Телефонът ми е бил в чантата ми" и че „Не съм питала за телефона си". В съвсем противоположен смисъл са дадените от страна на св. К.Т. свидетелски показания, съгласно конто "Попитахме може ли да се обадим по телефон. Казаха да изляза без документите. В търговска зала след моя разпит, бях разписала всичко и попитах адвокат, но тя каза, че по телефон не може да каже". Т.е. от тези показания се установява, че свидетелката е осъществила телефонен разговор и се е консултирала с адвокат. Същевременно свидетелката е изложила, че не им е позволявано да провеждат телефонни разговори, защото „... телефоните ни бяха в склада, ние бяхме без телефони. Нямахме достъп до телефоните". Във връзка с така депозираните показания, на първо място, същите категорично си противоречат. Също така, всеки един от служителите е знаел къде се намира телефона му, имал е достъп до него, никой не му е забранил да го използва, поради което и е можел съвсем спокойно и свободно да го направи. Никой от представителите на Дружеството не е събрал телефоните на служителките, включително и този на ищцата, като всеки един от тях е можел да отиде до личното си шкафче, намиращо се в склада на Търговския обект, да го вземе и да го използва. Никой не е отнемал на ищцата или на друг служител възможността да напусне търговския обект или да излезе от него. Тъй като входната в обекта врата е следвало да остане затворена (знак, че обекта не работи с клиенти), с отварянето на  автоматичната врата се ангажирал св. К.. Напускането на обекта /вратата е с фотоклетка/  от вътре навън става без да е необходимо физическо съдействие на лице. За влизането в обекта обаче отвън навътре е било необходимо съдействие /ползване на чип/, което е причина служителите, които са искали да напуснат обекта да уведомяват св. К. за намерението си  и да се съобразяват се неговото намерение да им съдейства. (Св. Д.: „Магазинът беше затворен за клиенти от външна страна, от вътрешната страна няма проблем да излизат служителите, магазинът беше отключен.“).

Разговорите с членовете на колектива приключили за около два часа. По инициатива на ответника в обекта Б. повикана помощник нотариус К..

Същата се явила в обекта, провела процедурата по удостоверяване на подписа на ищцата и други служители върху споразумението за разсрочено плащане. За целта служителите доброволно и саморъчно й предоставили документите си за самоличност – лични карти.

 

Причините, довели до прекратяване на сключения между Дружеството и Ищцата Трудов договор, са пряко и изцяло свързани с извършената ревизия в Търговския обект на Дружеството за ревизиран период от 27.09.2019 г. до *** г., в резултат на която е Б. установена липса в размер на 20 966, 13 лева. Във връзка с извършената ревизия и упражнявайки законно предвидената възможност, на основание чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 208, т. 1 от КТ на 10.08.2020 г. Дружеството е изготвило Заповед № **, с която съобразно изискванията на действащото законодателство е определило размера на дължимите от служителите парични суми, пропорционално на получаваните от тях трудови възнаграждения. Ищцата, както и изразеното от нейна страна нежелание за плащане на установените парични задължения, последната е изразила устно недоволството си пред регионалния и зоналния мениджър, отговарящи за Търговския обект. Тези твърдения бяха безспорно установени в хода на съдебното дирене чрез изложените показания на свидетелите К.Т., И.Д. и М.К.. Всеки един от тях категорично заяви, че Ищцата не е Б. съгласна с отрицателния резултат от извършента ревизия, като е споделила това си мнение както на своята колежка К.Т., така и на ръководството на Дружеството, уведомявайки регионалния мениджър за становището си по случая. Идеята на проведените индивидуални разговори е Б., от една страна, да се изслуша гледната точка на служителите относно лошия резултат от извършената ревизия и какви са причините, конто според тях са довели до големите липси. От друга страна, Дружеството чрез изпратените на *** г. представители е следвало да разбере нагласите на служителите и дали те действително искат и поддържат предварително посоченото от тях искане за прекратяване по взаимно съгласие на трудовите им договори с Дружеството. Целта на тези разговори е Б. да се разберат какви са причините според тях за установените липси в толкова голям размер, както и нагласите, мотивите и доводите, водещи до вземане на решение от страна на служителите за прекратяване на трудовите им договори с Дружеството по взаимно съгласие. Направеното от страна на ищцата твърдение по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 44 от същия нормативен акт за нищожност на подписаните собственоръчно от нея документи поради "липса на съгласие" съдът счита за недоказано. Авторството на подписа не бе оспорено, а напротив - няколко пъти в хода на процесуалните действия процесуалният представител на ищцата изрично потвърди, че всеки един документ е подписан собственоръчно от ищцата и тя не спори по този въпрос. На първо място, изявлението следва да е валидно и да отразява волята именно на ищцата. В случая ищцата не оспорва положените от нея подписи, т.е. същата се е съгласила с тях, подписвайки ги. Не се твърди волята да е опорочена по начин, водещ до нищожност, а именно - чрез физическа заплаха. Спазено е и изискването изявленията да са в писмена форма (законът изисква писмена форма за съгласието, но с оглед възможността за едностранно приемане на предложението практиката приема, че самото предложение също следва да е в писмена форма, за да породи неговото писмено приемане правен ефект). Ето защо в случая следва, че предложението за прекратяване на Трудовия договор не е нищожно - отправено е в писмена форма от ищцата без данни волята й да е формирана в резултат от физическа заплаха. Това се отнася и до всички останали подписани от ищцата документи, касаещи прекратяването на Трудовия й договор по взаимно съгласие. За да е налице осъществяване на принуда срещу някого, е необходимо да бъде оказано въздействие върху личността му чрез извършване на определено поведение. Въздействието следва да бъде осъществено по някой от следните начини - чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт. При заплашването се въздейства върху волята на лицето чрез използване на средства за психическа принуда, като страховите представи могат да имат за предмет живота, честта или имуществените интереси, както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо е използването за целта на средства, конто могат да възбудят основателен страх и са в противоречие с добрите нрави. Заплашване няма ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат такива представи (според Решение № 38/12.02.2009 г. на ВКС, II ГО). Критерият за преценката за възбуден основателен страх е обективен и абстрактен, а не субективен, основан на личните качества и възприятие на лицето, което твърди, че е било заплашвано. В тази връзка с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, ищцата не доказа, че спрямо нея е Б. упражнена психическа принуда, която да е възбудила основателен страх и под въздействието на който тя да е подписала документите за прекратяване на Трудовия й договор по взаимно съгласие. Напротив - от изложените показания на свидетелите А.О., К.Т. и п.С.К. по категоричен начин се установи, че същите нямат данни някой да е принуждавал П.Н. да подписва каквито и да било документи. Тези факти са изцяло потвърдени и от разпита на свидетелите И.Д. и М.К.. Свидетелят И.Д. изрично е посочила, че никой и по никакъв начин не е принуждавал ищцата  да подписва документите, като същевременно същата е имала възможност и да направи консултация по телефона с адвокат. За потвърждаването на този факт свидетелства по безспорен начин и факта, че Споразумението за разсрочено плащане на парични задължения от *** г. е сключено и подписано в присъствието на п.С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К. с регистрационен номер *** на Нотариалната камара. Нотариалното заверяване на този документ сочи на единствено верния извод, че подписването му е станало от ищцата по нейна воля и желание, без срещу нея да й е Б. осъществена някаква принуда. Тук следва да се има предвид, че при нотариалното удостоверяване на подписите на лицата се удостоверява самоличността, дееспособността, представителната власт, установява се евентуалното противоречие на документа със закона или добрите нрави. В случая видно от направеното от п.С.К. *** действие Районен съд - гр. К. заверяване на подписа, положен от ищцата върху сключеното между нея и Дружеството Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения, същата е изразила изричното си съгласие с клаузите на Споразумението, декларирала е, че дължи посочените парични средства, не ги оспорва по основание и размер и по отношение на тези суми между нея и Дружеството не е налице спор. Нещо повече, и от събраните свидетелски показания на помощник-нотариус К. същата изрично е изложила, че преди подписването на документа е питала всеки един от служителите (включително и Ищцата П.Н.) дали знае какъв документ разписва и дали е запозната със съдържанието му и на този въпрос „Всички отговаряха, че са запознати и знаят какво разписват". Тук следва да се изтъкне и фактът, че и от разпита на п.С.К. още веднъж безспорно се потвърждава факта на доброволно полагане на подписи върху документите от страна на Ищцата, без върху последната да е бил упражняван някакъв вид натиск - психически или физически - „Подписването ставаше доброволно. Не съм видяла да бъдат заплашвани психически и физически при подписването". Именно фактът, че този документ е сключен и подписан пред компетентния съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност орган, изпълняващ удостоверителна функция и изрично изложеното в хода на разпита на помощник-нотариуса доказва по несъмнен начин, че преди самото полагане на подписа от ищцата, последната е Б. своевременно информирана за правните последици, произтичащи от този документ. Било й е разяснено какви са правата и задълженията й съгласно изготвеното Споразумение и същата ги е приела безусловно, подписвайки доброволно и по своя собствена воля документа. Според свидетелите М.К. и И.Д. разговорите, конто били проведени със служителите на *** г. протекли спокойно, като представителите на Дружеството са искали да установят как стоят нещата в магазина и в частност какви според тях са причините за лошия резултат от ревизията. Нещо повече, според свидетеля М.К. „Служителите са били притеснени от това, че са провеждани срещи в офиса, но не е имало ескалиращи моменти и проблеми". Тези негови показания в пълна степен съответстват и на дадените от свидетелките А.О. и К.Т. показания. Според първата: „.. и в склада започнаха да привикват всяка една от колежките, включително и мен да привикват, да разговарят. Индивидуално с всяка разговаряха...Получи се стрес". Свидетелката К.Т. изрично е изложила, че „След срещата всеки беше в шок, не сме очаквали такова отношение от тях". Стресът обаче не е причинен от поведение на представител на Дружеството на *** г. или *** г., а от осъзнаването на последиците от резултатите на ревизията на *** г. Според двамата свидетели М.К. и И.Д. на нито една от служителките, включително и на ищцата, не е бил указван натиск-нито психически, нито физически във връзка с подписване на документите. Нещо повече, всички тези изложени факти са напълно потвърдени и от представените от разпита на свидетеля п.С.К. гласни доказателства. Според този свидетел: „Подписването ставаше доброволно. Не съм видяла да бъдат заплашвани психически и физически при подписването". Т.е. от така събраните гласни доказателства може да бъде направен единствено верният извод, че проведените срещи и разговори между представителите на Дружеството и служителите, включително и този с ищцата са протичали спокойно и без напрежение, без упражняване на психически натиск, принуда и/или заплашване по отношение на Ищцата.

При даване на своите показания св. А.О. изрично заявява, че не е подавала сигнал за извършеното според тях противоправно поведение на същия ден и не помни кога е бил подаден такъв сигнал. Свидетелката К.Т. е заявила, че „В МВР не сме сигнализирали. Заведохме дела". Т.е. същите не са сигнализирали за това компетентните органи веднага след извършването на твърдяното противоправно деяние, а са изчалиминаването на определен период от време. Още повече, че това е можело да стане не само лично, на място в съответния компетентен орган, но и по телефона. Въпреки това, в случая нито ищцата, нито останалите служителки, присъствали на срещата на *** г. не са подали сигнал в компетентните органи.

            От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

            Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

           

По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ:

           

Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че волята на ищцата да поиска прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не е Б. опорочена от упражнено спрямо нея психическо насилие.

Ищцата работи в обекта, наясно с бригадната отговорност и с факта, че е поела задължение да плати част от липсите, пропорционално на получаваното от нея възнаграждение. Не е оспорила резултата от ревизията.

След като се запознава с числовото изражение на паричното задължение, което следва да поеме, ищцата вече е разполагала с всички факти и обстоятелства достатъчни да вземе решение. Напускането на работа чрез прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява логично, взето самостоятелно, без натиск или принуда, вътрешно решение на ищцата. В съответствие с това решение е и поведението на ищцата – същата не е отказала да се възползва от предварително изготвеното от работодателя предложение, не е поставяла на обсъждане или повдигала въпроси свързани с извършване на промени в работата на обекта или трудовата й функция, не е предявявала претенции към работодателя си, свързани с оставането й на работното й място. 

Видно от приложеното Предложение за прекратяване на Трудовия договор по взаимно съгласие, е направено изявление от ищцата, изразено в писмена форма, с което ясно и по безсъмнен начин същата е отправила искане за освобождаване от заеманата при дружеството длъжност. Налице е и писмена заповед на прекратяване на трудовото правоотношение издадена от Дружеството, в нормативно предвидения седмодневен срок. Предложението за прекратяване на трудовия договор не е нищожно - отправено е в писмена форма от ищцата без данни волята й да е формирана в резултат от принуда или заплаха. Няма данни представител на ответника да е възбудил основателен страх у ищцата, респ. да е въздействал върху волята й чрез използване на средства за психическа принуда, (Р № 38/12.02.2009 г. на ВКС, II ГО).

С факта на издаване на заповедта, непосредствено след волеизявлението на ищцата, дружеството по несъмнен начин изразява воля за удовлетворяване на искането за прекратяване на трудовото правоотношение. Гореизложеното обуславя извода, че към датата на издаване на Заповедта за прекратяване на трудовия договор - *** г., е налице съвпадаща воля между страните за прекратяването му. По изложените съображения се налага извода, че извършеното с процесната Заповед № *** / *** г. прекратяване на Трудовия договор е законосъобразно, поради което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Споразумението за разсрочено плащане на парични задължения не съставлява част от процедурата и фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение. Същото е било подписано след като прекратяването на  трудовото правоотношение е било факт – предложението за прекратяване по взаимно съгласие  е било отправено от ищцата и прието от ответника.

По исковете с пр. осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ:

Поради неоснователността на иска за отмЯ. на уволнението като незаконно, неоснователни се явяват и претенциите на ищцата   за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1267,89 лева.

Искът за заплащане на трудово възнаграждение с пр. осн. чл.242 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с пр.осн. чл.224 КТ е основателен за 552,67 и в този размер следва да бъде уважен.

На ищцата е изплатен пълният размер на трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г. е платена на ищцата на 07.08.2020г. по банков път. За месец септември 2020г. на П.А.Н. е начислено трудово възнаграждение – 900,33 лв., съответно след приспадане на удръжките - 698.63лв. - нетно възнаграждение, както следва: във фиша, освен трудово възнаграждение е начислено обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 579.03лв. /68.12лв. за 2 дни - за 2019г. и 510.91лв. - за 15 дни за 2020г./, с общо начислена брутна сума -1479.36лв. Като удръжка е отразен начет в размер на 819.76лв., като всички удръжки са в размер на 1079.36 лв. Нетната сума за получаване за месец септември 2020г. в размер на 400.00лв. е платена на ищцата на 07.10.2020г., по банков път. Неизползваният платен годишен отпуск от П.А.Н. /с код в счeтоводна система ***/ при работодателя „Л.Д."ЕООД към ***г. е в размер на 17 работни дни. Дължимото се от работодателя обезщетение за неползването на този отпуск е в размер 552.67лв. - брутна сума. При извършената проверка е установено начисляване и изплащане на обезщетение по чл.224 от КТ в размер общо 579.03лв. -брутна сума, съответно след приспадане на ДЦФЛ /10%/, нетен размер 521.13лв., по ведомост за м.09.2021 г. Начислената сума е взета предвид при приспадане на удръжка - частично в размер на 819.76лв. от начет в общо размер 3498.71 лв. /осчетоводена по дебита на счетоводна сметка №*** "Персонал" и кредита на счетоводна сметка № ***"Вземания по липси и начети",обект ***, т.е. не са заплащани парични средства в брой или по банковата сметка на ищцата. Установява се, че дължимото обезщетение по чл.225, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ за периода от ***г. до 18.11.2020г. или 17 работни дни и 1 месец е 1267.89лв.(Хиляда двеста шестдесет и седем лв. 89ст.). 

При пълната имуществена отговорност важи забраната за компенсиране без съгласие на кредитора на вземането му за трудово възнаграждение, отношение имат правилата за несеквестируемостта, към които чл. 105 ЗЗД препраща. Това обаче не важи в случаите когато носителя на вземането (ищцата) изрично е дал съгласие за извършване на прихващане с вземането му за трудово възнаграждение. При даденото писмено с нотариална заверка на подписа съгласие от П.А.Н. за извършване на прихващането на вземането, което има ответникът към нея за 3498,71 лв. с вземането, което има тя към ответника за 1219,76 лв.,представляващи заплата за м. септември 2020 год. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. Страните са се съгласили Кредиторът да заплати на длъжника в срок до 10.10.2020 г. сумата от  400 лв., представляваща част от дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2020 година, като в резултат кредиторът ще дължи на длъжника сума от 819,76 лв. Прихващането е валидно извършено, произвело е действие и предявените от ищцата искове за заплащане на трудово възнаграждение за 698,63 лева и 552,67 лв. - за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, са изцяло неоснователни.  

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от  ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.3 от  ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Относно възражението на процесуалния представител на  ответника за прекомерност на адвокатското  възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира следното:

           

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Размерът на адвокатското възнаграждение на ответната страна е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1  от Наредба № 1/09.07.2004 г.  Съдът взе предвид, че делото е с фактическа и правна сложност, големия брой доказателства по делото, както и направените възражения поради, което счита, че хонорарът  не следва да се намаля до минимално установения. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1 458 лева представляващи възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетел. Съдът намира, че посочените в списъка по чл. 80 от ГПК командировъчни разходи не са разноски по смисъла на закона. Под разноски законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Н., ЕГН ********** *** против  „Л.  Д."  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.В. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението със Заповед № ***/*** г.на управителя на „Л.  Д."  ЕООД, за незаконно и неговата отмЯ., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  П.А.Н., ЕГН ********** *** против  „Л.  Д."  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.В., иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 1 267.89 лева като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.Н., ЕГН ********** *** против  „Л.  Д."  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.В. искове за сумата от 698.63 лева, представляваща неплатено  трудово възнаграждение за месец юли 2020г. и месец септември 2020г. като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Н., ЕГН ********** *** против  „Л.  Д."  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.В., иск с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  в размер на 552.67 лева като неоснователен.

 

ОСЪЖДА  П.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Л."  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.В., сумата от 1 458 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 Районен съдия :