Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. П., 24.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Н.Д., като
разгледа гр. д. № 4922/2016 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир
Вангелов Спасов против Р.Д.З., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ул.
*** Д., ***. Сочи, че по силата на
Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация П.” ЕАД на потребители в гр. П., страните –
ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на
клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно
тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 886.53 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2012г. до
08.09.2015 г. в общ размер от 190.80 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 3194/2016 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 886.53 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. П., ул. *** Д., *** за периода 01.05.2012 г. –
30.04.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
190.80 лв., считано за периода 09.07.2013 г. – 08.09.2015 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3194/2016 г. по описа на ПРС. Заявена
е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него
искът е оспорен по основание и размер.Ответникът оспорва качеството си клиент
на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на
вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот. Сочи, че не е
и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия по отношение на същия имот. Твърди, че между него и ищеца не съществува
облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях. Партидата,
открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.Оспорва обстоятелството,
че през процесния период в жилището с административен адрес: гр. П., ул. *** Д.,
*** е доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърди,
че сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално
доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на
последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали
задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите претенции. Искането към
съда е да отхвърли иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност
и чрез прихващане.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Д. поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощника си – адв. В. признава обстоятелството, че е собственик на
½ част от процесния недвижим имот и че в последния през спорния период е
доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност. Оттеглил е
възражението си срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение за
част от исковата сума, а именно 170.18 лв., представляващи ½ част от
стойността на доставената топлинна енергия в периода 17.08.2013 г. – 30.04.2014
г., ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 26.65 лв., считано от
08.10.2013 г. 08.09.2015 г. В тази част производството по делото е прекратено с
определение от 10.02.2017 г., влязло в сила на 18.02.2017 г. Заявено е искане
към съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и погасен по давност.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от
приложеното ЧГД № 3194/2016 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
След частично прекратяване на
производството, предмет на делото е дължимостта от ответника на сумата от
1602.87 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода
01.05.2012 г. – 30.04.2014 г. и 354.95 лв., обезщетение за забава върху нея за
периода 09.07.2012 г. – 08.09.2015 г.
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД, решение № ОУ – 11/14.04.2008 на ДКЕВР за одобряването. На съда е служебно
известно от други, разгледани от него дела, че същите са публикувани във
вестник “Футбол”, бр. 101/30.04.2008 г. и вестник “СъП.”, бр. 82/3959 от
29.04.2008 г. Затова съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ
са изпълнени, поради което представените общи условия имат обвързваща сила по
отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - П.” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, ищецът е
представил нотариален акт № 43, том ІІ, рег. № 4093/2000 г. и нотариален акт №
31, том І, рег. 1407, дело № 29/2009 г. От тях е видно, че по силата на договор
за дарение ответникът е придобил в собственост ½ ид. ч. от
топлоснабденото жилище. Затова се явява клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС той дължи заплащане на
½ част от стойността на доставената топлинна енергия.
Стойността на цялата доставена
в топлоснабденото жилище топлинна енергия не е спорно между страните и с
определение от 10.02.2017 г. съдът е обявил това обстоятелство за ненуждаещо се
от доказване. Въз основа на съвпадащите изявления на страните съдът приема, че
стойността на доставената в процесното жилище топлинна енергия за периода
01.05.2012 г. – 30.04.2014 г. е 1773.05 лв., а обезщетението за забава върху
главницата за периода 09.07.2012 г. – 08.09.2015 г. е 381.60 лв.
Предвид обстоятелството, че ответникът
не е самостоятелен собственик на топлоснабдения имот, а притежава 1/2 ид. ч. от
него както и че за част от дължимата от него сума е оттеглил възражението си и
заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, то задължението
му към ищеца за доставената през процесния период топлинна енергия е в размер
на 716.35 лв., поради което до тази сума искът се явява основателен.
Ответникът е заявил възражение
за погасяване по давност на част от исковата претенция. Вземанията, предмет на
делото са периодични такива, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен
правопораждащ факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през
предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова
погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111, б. В от ЗЗД с
изтичането на тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия в 30 –дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно изискуемостта
на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на месеца,
следващ, месеца за който се отнася. Затова и като взе предвид, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.08.2016 г., съдът прие,
че погасени по давност са вземанията на ищеца срещу ответника за периода 01.05.2012
г. – 30.06.2013 г. Стойността им е изчислена от съда въз основа на
представеното по делото извлечение от сметка и е 497.36 лв. Предвид изложеното
съдът счита, че като основателен следва да се уважи иска за сумата от 217.99
лв. и следва да се отхвърли като погасен по давност за сумата от 497.36 лв. и
като неоснователен за сумата от 887.52 лв.
Основателен е иска за
обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца,
следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния
момент, от който е дължимо обезщетението за забава е 08.08.2013 г. и съобразно
дела на ответника в съсобствеността е в размер на 28.39 лв. До този размер искът е основателен
и следва да се уважи. За разликата от общо 190.80 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен, а за разликата от 135.76
лв. върху погасената по давност главница следва да се отхвърли като погасена по
давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с частта, в която производството е
прекратено, поради оттегляне на възражението и уважената част от исковете, а
именно – 14.25 лв. – в заповедното
производство и 35.15 лв. – в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 243.00 лв.- в заповедното
производство и 324.00 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на Р.Д.З., ЕГН ********** ***, че
дължи на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния
директор Любомир Вангелов Спасов сумата от 217.99 лв. /двеста и седемнадесет
лева и деветдесет и девет стотинки/ представляваща 1/2 част от стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г. в
топлоснабдено жилище, с административен адрес: гр. П., ул. *** Д., ***, ведно с
обезщетение за забава в размер на 28.39 лв. /двадесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки/, считано за периода 08.08.2013 г. – 08.09.2015, както и
законната лихва върху главницата от 217.99 лв., считано от 17.08.2016 г./датата
на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3194/2016 г. по
описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите претендирани като главница за
периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г. в размер на 887.52 лв. - като неоснователен
и за периода 01.05.2012 г. – 30.06.2013 г. в размер на 497.36 лв. - като
погасен по давност, както и за сумите претендирани като обезщетение за забава в
размер на 190.80 лв., като неоснователен и в размер на 135.76 лв. върху
погасената по давност главница, като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Р.Д.З., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
“Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов
направените разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 14.25
лв. /четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - в заповедното производство
и 35.15 лв. /тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/ - в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на Р.Д.З., ЕГН ********** *** направените разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 243.00 лв. /двеста четиридесет
и три лева/- в заповедното производство и 324.00 лв./триста двадесет и четири
лева/ - в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от същото, ведно с протоколно определение от 10.02.2017 г. за
частично прекратяване на делото и ЧГД № 3194/2016 г. да се върне на VІ н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: