Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен
съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на
тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При
участието на секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като
разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1533 по описа на
съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на община Варна срещу решение №
206/11.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 873/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № 100101/05.02.2021
г., издадено от заместник-кмета на община Варна, с което за нарушение на чл. 86,
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 75, т. 8 от Наредба на ОбС-Варна за управление на
отпадъците на територията на община Варна, на „*****“ АД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. По съображения за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални
нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, се иска отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново от касационната инстанция по същество на спора, с което
да се потвърди оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
Претендира се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
община Варна в минимално предвидения нормативен размер.
Ответната
страна – „*****“ АД, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в подаден
писмен отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна и моли
въззивното решение да се остави в сила. Претендира и за присъждането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева съгласно чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ ЗАНН, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта
на жалбата: Предявена е пред родово и местно компетентния съд; срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал.
1, изречение второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210,
ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в
чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено
редовно от касатора на 22.06.2021 г. /л. 41 от н.а.х.д. № 873/2021 г. на ВРС/,
а касационната жалба е предявена в рамките на срока за обжалване на решението
на 30.06.2021 г. съгласно поставения печат върху приложения на л. 7 от делото
пощенски плик. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални
предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана
по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна
проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
Правилно
районният съд е приел в мотивите на обжалвания съдебен акт, че от събраните по
делото доказателства са установява нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци
от касационния ответник, което именно изпълнително деяние е описано от
фактическа страна в издаденото наказателно постановление и в съставения акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/. Касационната инстанция
възприема изцяло изложените от ВРС съображения в тази насока, които са
достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221,
ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН
не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Санкционирането
на описаното в АУАН и в наказателното постановление неправомерно деяние
/нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци/ е регламентирано в
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 Наредба на ОбС-Варна за управление на
отпадъците на територията на община Варна, предвиждаща налагане на имуществена
санкция в размер от 1400 до 4000 лева на едноличен търговец или юридическо
лице, което нерегламентирано изгаря или извършва
друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци. В случая обаче
в процесното наказателно постановление като правно основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на „*****“ АД е посочена нормата на
чл. 86, ал. 2, т. 2 Наредба на ОбС Варна за управление на отпадъците на
територията на община Варна. Последната предвижда административнонаказателна
отговорност за едноличен търговец или юридическо лице, което нерегламентирано
изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на опасни
отпадъци, чрез налагане на имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000
лева. При това положение верен се явява изводът на решаващия състав на ВРС, че
при правилно установени факти /констатирано нерегламентирано изгаряне на
неопасни отпадъци/ административнонаказващият орган се е позовал в
наказателното постановление на неправилна санкционна разпоредба, предвиждаща
налагане на имуществена санкция за нерегламентирано изгаряне на опасни отпадъци,
въпреки че е наложил санкция, съответстваща по размер на тази по чл. 86, ал. 1,
т. 2 Наредба на ОбС Варна за управление на отпадъците на територията на община
Варна. Неправилно обаче този порок е възприет от въззивния съд като достатъчно
основание за незаконосъобразност и отмяна на наказателното постановление.
Според трайно
наложилото се в правната теория и в съдебната практика разбиране, в административнонаказателния
процес привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се защитава
срещу фактите, а не срещу правната квалификация на деянието. Именно поради това
неправилното квалифициране на правилно установени и доказани със съответните
допустими, относими и необходими доказателства факти и обстоятелства не
нарушава правото на защита на лицето и не представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 63,
ал. 1, изречение първо ЗАНН в правомощията на районния съд е да потвърди, да
измени или отмени наказателното постановление. Правомощието на районния съд, в
качеството му на съд по същество /вж. чл. 63, ал. 1, изречение първо ЗАНН/ да
измени наказателното постановление включва две възможности – за намаляване
размера на наложеното административно наказание/имуществена санкция и за
преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение /аргумент от чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН/. Противното би означавало едно установено от
фактическа страна административно нарушение, макар и осъществяващо фактическия
състав на различна от посочената в наказателното постановление правна норма, да
остане ненаказано, което противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021
г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, според т.
1 на което в производството по реда на глава трета, раздел пети от ЗАНН районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
Ето защо,
след като е констатирал, че на правилно установените от административнонаказващия
орган факти е дадена неправилна правна квалификация, районният съд е следвало
да преквалифицира индивидуализираното в наказателното постановление
изпълнително деяние по правилната санкционна норма на чл. 86, ал. 1, т. 2 от Наредба
на ОбС-Варна за управление на отпадъците на територията на община Варна, а не
да отменя наказателното постановление. Приложимата към процесния случай санкционна
разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция, чийто максимален нормативно
установен размер е по нисък от минималния такъв по неправилно посочената в НП санкционна
норма на чл. 86, ал. 2, т. 2 Наредба на ОбС- Варна за управление на отпадъците
на територията на община Варна. Това сочи, че е налице хипотезата на прилагане
на закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Като не е
извършил нужното преквалифициране на безсъмнено установеното от фактическа
страна административно нарушение, от което следва, че не е упражнил предоставеното
му от закона /чл. 63, ал. 1, изречение първо, предложение второ ЗАНН/
правомощие да измени наказателното постановление, ВРС е допуснал съществено
нарушение на процесуални правила – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 2 НПК.
Предвид приетото
в т. 2 на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, че в касационното производство по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението
на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба, се налага извод, че делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, при което съдът следва да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние
съгласно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
При този
изход на правния спор по исканията на страните за присъждане на разноски следва
да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, на основание
чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 206/11.06.2021 г. по н.а.х.д. № 873/2021 г. на Районен
съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № 100101/05.02.2021
г. на заместник-кмета на община Варна, с което за нарушение на чл. 86, ал. 2,
т. 2 вр. чл. 75, т. 8 от Наредба на ОбС-Варна за управление на отпадъците на
територията на община Варна на „*****“ АД е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна при
спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени
в мотивите на решението.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/