Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І въззивен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Рени Атанасова и в присъствието на прокурора Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. №2081 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 16.01.2018г. по НОХД № 13505/2017г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 15 състав е признал подсъдимата А.А.В. за виновна в извършване на престъпление по чл.201 от НК, като й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което отложил за срок от пет години, както и наказание-лишаване от право да заема длъжност в държавно учреждение, както и да упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, за срок от пет години.
Подс. А.А.В. е осъдена да заплати и направените по делото разноски.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение към същата от защитникът на подс. А.А.В. -адв. Г.. С жалбата се моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда, като оправдае подс. А.А.В.. Излагат се съображения, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установявало, подсъдимата да е извършила престъплението, за което е призната за виновна от първата съдебна инстанция. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс. В. да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд и осъдена от първата инстанция.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура моли да се остави без уважение жалбата на подсъдимата, като пледира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава моли да се потвърди. Излага съображения, че правилно е определен инкриминирания период.
Защитникът на подс. А.А.В. -адв. Г. в пледоарията си поддържа жалбата и писменото допълнение към нея, като допълнително излага твърдения, че не е конкретизиран периода, в който се твърди от държавното обвинение, че подсъдимата е присвоила инкриминираната парична сума. Защитникът счита, че този период не може да обхваща времето от ревизия до ревизия, като в тази връзка посочва, че от експертното заключение се установявало, че парите са изчезнали в рамките на три дни преди последната ревизия. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае А.А.В. за невиновнва в извършване на престъплението, за което е осъдена от първата инстанция.
Подсъдимата А.А.В. в последната си дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.А.В. от 1988г. работила по трудово правоотношение в “Български пощи” ЕАД, като от 01.06.2011г. заемала длъжността “Служител гише ПС /н-к ПС ІV категория/, и пощенски раздавач в ПС София 47.
Последната изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение в пощенска станция София 47, находяща се в с. Д., район “Нови искър”, площад “********.
В пощенската станция подс. В. работила сама, като основните й трудови задължения според длъжностната й характеристика, изисквали от същата да организирала и контролирала цялостната дейност на пощенската станция; да приемала, изплащала и отчитала паричните средства; да инкасирала суми по договори, както и да доставяла препоръчани и непрепоръчани пратки, покани, известия и др.
Подсъдимата, като материално отговорно лице, е имала и задължение да отчита ежедневно всички парични постъпления, както и да изготвя дневен приходно-разходен отчет за финансовата дейност на пощенската станция.
Имало и изискване в пощенските станции, касовият лимит да възлиза на 600 лева, а по време на изплащане на пенсии, касовият лимит да е в размер на 1000 лева. Превишаването на достигнатия лимит налагало задължението на всеки пощенски служител, в това число и на подсъдимата В., до 14,00 часа да уведомявала ръководителя на ОПС за организиране на инкасо автомобил, който да вземел парите.
В пощенската станция, в която подс. В. работила, се извършвала и продажба и на лотарийни билети.
В периода от 20. 06. 2015 г. до 16. 09. 2015 г., подсъдимата В., използвайки служебното си положение и това, че е единственото лице, имащо достъп до парите от дневните обороти, съхранявани в пощенската станция, както и до предлаганите за продажба лотарийни билети, неправомерно взела от касата на пощенската станция, сумата от 7 400 лева, която била собственост на „Български пощи" ЕАД. През същият период подсъдимата взела и 34 броя лотарийни билети, на обща стойност 102 лева.
Подс. В., за да прикрие отнетите от нея пари и лотарийни билети, решила, да подаде сигнал за извършен в пощенската станция грабеж. В изпълнение на това свое решение, на 16.09.2015 г. около 14,00 часа, подсъдимата подала сигнал на телефон 112, че две неизвестни за нея лица я заплашили с пистолет на работното й място и взели оборота от пощенската станция.
След като постъпил сигнала за грабежа, служители на 02 РУ при СДВР, между които бил св. Ц.М., посетили пощенската станция -София 47, находяща се в с. Д., район “Нови искър”, площад “********, след което започнало разследване по случая.
Подсъдимата В. била отведена до сградата на 02 РУ при СДВР, където пред свидетелката Р.Н.заявила, че не е извършван грабеж в пощенската станция, а тя е вземала пари и лотарийни билети, без да ги заплати.
Във връзка със случая, на 17.09.2015 г., от свидетелите С.Р., К.О.и Р.И.била извършена финансова ревизия на пощенската станция, където подсъдимата работела. На ревизията присъствала и подсъдимата В., която заявила пред свидетелките, че е вземала лотарийни билети без да ги плаща.
В хода на ревизията било установено, че както на 14.09.2015 г., така и на 15.09.2015 г. подсъдимата В. приключвала деня със суми, които надвишавали значително дневния лимит, но въпреки това не била уведомила отдела за инкасиране.
Първата инстанция е приела тройна съдебно-икономическа и счетоводна експертиза, вещите лица по която се дали заключение, че за периода 19.06.2015 г. до 16.09.2015 г., парите, които липсвали в касата на пощенската станция, където е работила подс. В., възлизали на сумата от 7400 лева, а липсата на лотарийни билети „Мечтаният дом", 34 броя, с номинал от 3 лева, е на обща стойност 102 лева, като подс. В. е внесла сумата от 2 лева.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата на районния съд.
За да приеме за установени по безспорен начин изложените в мотивите към първоинстанционната присъда фактически изводи, СРС, съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, е подложил на детайлна и обективна оценка събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал.
Правилно първостепенният съд е кредитирал като обективни и логични показанията на свидетелите Р.Н., Д.И., Ц.М., Р.И., К.О.и С.Р., дадени от свидетелите както непосредствено пред съда, така и тези пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК.
От процесната доказателствена маса се изясняват релевантни обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото, установяващи, че подс. В. е присвоила от пощенската станция, в която е работила, парични средства и лотарийни билети в инкриминирания размер, като за да прикрие това свое действие, е подала сигнал до правоохранителните органи за извършен на 16.09.2015г. в пощенската станция грабеж.
Относно процесуалната годност на показанията на свидетелите Р.Н.и Ц.М., въззивният съд не намира законово основание, препятстващо същите да не бъдат разпитани в това им качество, независимо, че са полицейски служители и са били професионално ангажирани с разследването, тъй като не се установява от данните по делото да попадат в кръга на лицата, посочен в чл.118 от НПК, поради което показанията им могат да бъдат годно доказателствено средство в процеса.
Процесуалният закон предвижда, че чрез свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица.
В конкретния случай, съдържанието на проведените от полицейски служители с подсъдимата В. разговори, биха имали характер на производни доказателства, служещи единствено за проверка на първични такива.
В насока на изложеното, показанията на свидетеля Д.И., Р.И., К.О.и С.Р., съдържащи твърдения, че подс.В. не е заявила “инкасо” за наличната парична сума, надхвърляща размера от 7000 лева, което е било нейно задължение, както и заявеното от подсъдимата пред Р.И., К.О.и С.Р., че е трила лотарийни билети, без да внася парите за тях в касата, доказателствено подкрепят заявеното от свидетелите Р.Н.и Ц.М., че подсъдимата е вземала за себе си лотарийни билети и пари, и за да прикрие това свое поведение, е подала фалшивия сигнал за въоръжен грабеж.
Пълният, всестранен и задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена маса не позволява на въззивният съд да направи фактически извод, че на твърдяната от подсъдимата в нейните обяснения дата-16.09.2015г., е извършен въоръжен грабеж на пощенската станция, както правилно и обосновано е приел контролираният съд.
В подкрпа на този извод са освен показанията на горепосочените свидетели, са и показанията на свиетелите С.Б., И.К.и Ц.М., които на 16.09.2015г. в часовия диапазон, в който подсъдимата е заявила за грабежа, са извършвали ремонтни дейности в същата сграда, в която се помещавала пощенската станция, като същите заявяват, че не са чули, нито се видели нещо обезпокоително да се случва в сградата или около нея.
Свидетелят К., който е бил последният клиент на пощата, непосредствено преди подсъдимата да се обади по телефона и да подаде фалшивия сигнал за грабеж, в показанията си дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, твърди, че никой, респективно нищо не му е направило впечатление в сградата, където се помещавала пощенската станция или около нея, като единствено е видял спрян пред една къща лек автомобил, посочвайки, че не е забелязал в превозното средство дали е имало лица или не.
Така събраните по делото гласни доказателствени средства не позволяват извода, че на посочената от подсъдимата дата 16.09.2015г., се е случило противоправното деяние, за което същата твърди.
Релевантното за предмета на доказване обстоятелство, касателно размера на присвоената парична сума и лотарийни билети, се изяснява по делото и от приетата от първата инстанция тройна съдебно-икономическа и счетоводна експертиза, която въззивният съд приема, че е изготвена въз основа на теоретичните познания и професионален опит на вещите лица.
Обосновано първостепенният съд, с оглед правилата на формалната логика и доказателствената съвкупност по делото не е кредитирал обясненията на подс. В., че е бил извършен грабеж от две неизвестни лица в пощенската станция, които са взели парите заплашвайки подсъдимата с пистолет, приемайки, че в тази им част обясненита единствено представляват израз на защитната й позиция в процеса.
Както въззивният съд вече в мотивите посочи, липсват каквито и да са доказателства, подкрепящи твърденията на подс. В. за извършен грабеж.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за престъплението, за което е повдигнато обвинение, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимата А. А.В. е консумирала от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.201 от НК. От обективна страна- в периода от 20. 06. 2015 г. до 16. 09. 2015 г. в с. Д., район Нови Искър, площад „*******, от пощенска станция „София 47", подс. А. А.В. в качеството на длъжностно лице - служител гише в пощенска станция /Н-К. ПС IV и V категория/, той и пощенски раздавач, присвоила чужди пари от оборот в размер на 7 400 лева и чужди вещи - 34 броя лотарийни билети на обща стойност 102 лева, всичко в размер на 7 502 лева, поверени й да ги пази и управлява.
Присвоените от подс. А.А.В. инкриминирани вещи са й били поверени да ги пази и управлява, в качеството й на длъжностно лице.
Подсъдимата А. А.В. е притежавала към инкриминирания период, качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” от НК, тъй като е работела по трудово правоотношение срещу заплащане постоянно в юридическо лице и сред задълженията й е било освен да организира и контролира цялостната дейност на пощенската станция, същата е следвало да приема, съхранява, изплаща и отчита постъпилите в пощенската станция парични средства, както и да изготвя дневен приходно-разходен отчет за финансовата дейност на пощенската станция.
Присвояването, както правилно е приел първостепенният съд, е извършено от подс. А. А.В. чрез действие-взела е от касата на пощенската станция, собственост на “Български пощи” ЕАД, инкриминираната парична сума и лотарийните билети и ги е задържала за себе си, като по този начин се е разпоредил с тях като със свои.
Без значение за осъществяването на състава на длъжностното присвояване е установяването на това по какъв начин подсъдимата е изразходвала паричните средства, доколкото установяването на това обстоятелство излиза извън предмета на доказване по конкретния наказателен процес. Основното в случая е, че не става дума за щета с неустановен произход, доколкото произходът на щетата и начина на възникването й е установен по несъмнен начин по делото.
От субективна страна - подс. А.А.В. е действала при условията на пряк умисъл, като е знаела, че присвоява чужди парични средства и ценни книжа /лотарийни билети/, които са й поверени в служебно (длъжностно) качество да пази и управлява, разбирала е, че се разпорежда с тях в личен интерес не по установения за това ред, като подсъдимата е имала намерение да присвои тези пари и ценни книжа и да се разпореди с тях като със свои, което е и сторила. Подсъдимата В. е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.
Въззивният съд намира за изцяло правилни изводите на първата инстанци, че инкриминираната сума и лотарийните билети са били предмет на присвояване в периода от 20. 06. 2015 г. до 16. 09. 2015 г., а не само в рамките на дните 14.09.2015г.,15.09.2015г. и 16.09.2015г.
В тази насока са показанията на свидетелите Р.Н., Д.И., Р.И., К.О.и С.Р., се установява, че подсъдимата е трила билети в продължителен период от време, а не в последните три дни.
Заключението на съдебно-икономическа и счетоводна експертиза, също не променя извода, че инкриминираната сума и лотарийните билети са били предмет на присвояване в периода от 20.06.2015 г. до 16.09. 2015 г. Напротив вещите лица изрично са посочили в експертизата, че това е периода през който са присвоени парите и лотарийните билети.
Относно заявеното от вещите лица при разпита им по реда на чл.282 от НПК, проведен в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, че липсата от 7500 лева е констатирана в периода 15.09.2015 г. - 17.09.2015 г., същите уточняват, че този извод е на база единствено на документите, но не могат да посочат дали действително такава сума налично е имало в касата в този период, като не изключват възможността преди дата 14.09.2015г., да са взимани пари от касата.
В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да посочи факта, че подс. В. не е уведомила за инкасото, което води до извода, че реално такава голяма сума пари е възможно да не е имало, а изготвените от подс. В. документи, да не са отразявали действителната парична наличност в касата в периода 14.09.2015 г. - 17.09.2015 г.
В подкрепа на изложеното са и показанията на св. Д.И., дадени от същия в хода на съдебното следствие, в които свидетелят посочва, че е констатирал разминаване между сумата обявена от подсъдимата като наличност, с която е била приключила предходния ден и констатираната такава в пощенската станция при извършената й проверка.
С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на първостепенният съд, че присвояването на парите и лотарийните билети е извършено от подсъдимата в инкриминирания период.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанията, които е наложил на подс. А.А.В., спазвайки изискванията на разпоредбите на чл. 54 и следващите от НК, и съобразявайки се изцяло с целите, предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
За престъплението по чл. 201 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, като съдът може да наложи и наказание конфискация до ½ от имуществото на дееца и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК.
Първоинстанционният съд е определил на подсъдимата А.А.В., за извършеното от нея престъпно деяние наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и лишаване от право да заема длъжност в държавно учреждение, както и да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, за срок от пет години. При определяне на наказанията първостепенният съд изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.54 от НК, като правилно е отчел, както отегчаващите, така и смекчаващите обстоятелства. Въззивният съдебен състав намира, че така определените наказания, както по вид, така и по размер отговарят на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимата А.А.В. не е осъждана на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното наказание е в размера на три години „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
Възлагането на разноските по делото на подсъдимия е направено в съответствие със закона и въззивният съд няма основание за промяна в тази насока на присъдата на СРС.
При извършване на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 16.01.2018г., постановена по НОХД № 13505/2017г. по описа на Софийски Районен съд-Наказателно отделение, 15 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.