Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1763/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, срещу П.И.П. с ЕГН **********,
И.П.И. с ЕГН **********, Н.И.И. с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН **********, в условията на
кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание с
правно основание чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 19095.57 евро,
представляваща просрочена главница по Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г., Анекс №1/17.12.2009г., Анекс №2/17.06.2011г., Анекс №3/19.02.2013г., Анекс №4/30.04.2014г., Анекс №5/28.11.2014г., Анекс №6/01.03.2017г. и Допълнително
споразумение от 14.11.2016г. за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г., сумата от 266.48
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г.,
сумата от 41.25 евро, представляваща неустойка за забава по чл.19.1. от
договора за периода 28.09.2017г.-20.02.2018г., сумата от 120 лева,
представляваща такси за връчване на два броя покани чрез ЧСИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за
ипотечен кредит №****/13.08.2007г.
банката е предоставила на ответника П.И.П. кредит
в размер на 96560 евро, срещу задължението му да я върне в срок до
23.08.2027г., на месечни анюитетни вноски с падеж 21-во число на месеца, срещу
възнаградителна лихва в размер на 3.9% годишно за първата година от договора, а
за останалия период – дванадесетмесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 2.5%. С Анекс №1/17.12.2009г., Анекс №2/17.06.2011г., Анекс №3/19.02.2013г., Анекс №4/30.04.2014г., Анекс №5/28.11.2014г., Допълнително
споразумение от 14.11.2016г. и Анекс №6/01.03.2017г.,
кредитът е бил предоговарян, чрез промяна на крайния срок на погасяване,
уговаряне на дванадесет месеца гратисен период, през който да се заплаща само
лихва, капитализиране на просрочената главница, лихва върху редовна главница и
наказателна лихва върху просрочена главница и уговаряне на дължимата
възнаградителна лихва върху капитализираната главница. С подписването на Анекс №2/17.06.2011г. ответниците И.П.И., Н.И.И. и В.К.Т.
са се задължили да отговорят солидарно с кредитополучателя като поръчители. С
последното изменение на договора с Анекс
№6/01.03.2017г.,
подписан от всички длъжници, последните са потвърдили размера на текущото
остатъчно задължение – 19809.85 евро, формиран след приспадане от
капитализираната главница на получената след доброволна продажба на
ипотекирания имот цена, като е уговорен срок за изплащането му до 01.10.2028г.
на 140 месечни вноски и възнаградителна лихва в размер на шестмесечни ЮРИБОР и
надбавка от 3.606%. Плащанията по договора са преустановени на 28.07.2017г.,
поради което на основание чл.30, т.1 от Общите условия кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 14.12.2017г., като уведомлението за предсрочна
изискуемост е връчено чрез ЧСИ на кредитополучателя по реда на чл.47 от ГПК, а
на поръчителите – при условията на отказ. Възнаградителната лихва върху
редовната главница за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г. е начислена съобразно
чл.5 от Анекс №6/01.03.2017г.
Поради допуснатото просрочие се претендира и мораторна лихва върху анюитетните
вносни с падежи от 28.09.2017г. до 28.01.2018г. за периода от съответния падеж
до 20.02.2018г. Претендира се репариране на претърпените от неизпълнението
загуби, изразяващи се в разноските за връчени чрез ЧСИ уведомления за
предсрочната изискуемост в размер на 120 лева. Прави се искане за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявление №12929/22.02.2018г. по чл.410 от ГПК,
отхвърлено с Разпореждане №7982/26.02.2018г.
по гр.д. №2700/2018г.
на ВРС, както и сторените в заповедното производство разноски.
В
депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът П.И.П., оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че банката едностранно е променила надбавката за редовна
главница, увеличавайки я в периода от отпускането на кредита до м.02.2013г.,
когато е уговорен лихвен процент в размер на 6.5%. Индексът ЮРИБОР, с който
страните са обвързали договорната лихва, изразява най-точно изменението на
пазарните условия. През посочения период
същият е претърпял движение в отрицателна посока, без това да е съобразено от
банката, в резултат на което неоснователно е начислена договорна лихва в размер на 20000 евро, покрита с плащанията на
ответника. В този смисъл не са налице предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответникът не е изпадал в забава.
Позовава се на нищожност на клаузите на чл.16.2., чл.23.1. и чл.23.2. от
договора, касаещи едностранна актуализация от страна на банката на погасителния
план и едностранна промяна на договорения лихвен процент и наказателна
надбавка, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143, т. 10 от ЗЗП. В
договора не е предвиден конкретен математически алгоритъм за изменение на
лихвата, а използваните критерии са твърде общи. Излага се анализ на законовата
регламентация по чл.143 и сл. от ЗЗП. По тези съображения счита, че за периода
13.08.2007г. – 19.02.2013г. размерът на лихвения процент следва да бъде
определен съобразно уговореното – съобразно съответната стойност на ЮРИБОР,
променяща се всяка календарна година, плюс фиксирана надбавка от 2.5%.
В
срока по чл. 367 ГПК ответниците И.П.И., Н.И.И. и В.К.Т.
не са депозирали отговор на исковата молба.
В срока по чл. 372, ищецът
депозира допълнителна искова молба, в която поддържа, че уговореният базов лихвен процент
се формира на основата на обективни критерии и предпоставките за изменението му
е извън волята на страните. Поддържа, че ЗЗП не намира приложение по отношение
на ипотечните кредити и кредитите за закупуване на недвижим имот, какъвто е
процесният, по аргумент от чл.5 от ЗПК, поради което ответникът не може да се
позовава на неравноправни клаузи. Размерът на дълга е формиран вследствие
постигнати индивидуални уговорки между страните с допълнителни анекси и
споразумения, с които ответниците са изразили изрично съгласие относно размера
на натрупаните задължения.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който поддържа, че извършените с анексите капитализации
са безпредметни, доколкото към момента на сключването им не е съществувал дълг
за просрочени лихви и главници.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г., сключен
между „Алфа Банка“ АД и П.И.П., като
кредитополучател, за сумата от 96560 евро, предоставен за целите за закупуване
на недвижим имот. Уговорена е годишна лихва в размер на 3.9% за първата
една година, а за останалия период – 12 м. ЮРИБОР плюс лихвена надбавка в
размер на 2.5% годишно (чл. 14). Крайният срок за погасяване на кредита, вкл. на
дължимите лихви, е 20 години, считано от датата на първото усвояване, като е
уговорено погасяване на 12 месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план,
представен по делото в двустранно подписан екземпляр. В чл. 30 от Договора са
посочени условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С договора
за кредит ответникът Валентин Цанков Георгиев е поел задължение да отговаря
солидарно за дълга в качеството на поръчител. Съгласно чл.24 от договора
кредитополучателят се е задължил да представи обезпечение на задълженията си
чрез първа по ред ипотека върху закупения с кредита имот.
Приети са като доказателства по делото
Анекс №1/17.12.2009г., Анекс №2/17.06.2011г., Анекс №3/19.02.2013г., Анекс №4/30.04.2014г., Анекс №5/28.11.2014г., Допълнително
споразумение от 14.11.2016г. и Анекс №6/01.03.2017г., с които кредитът е бил предоговарян, чрез промяна
на крайния срок на погасяване, уговаряне на периоди на облекчено погасяване с
преференциална лихва,
капитализиране на просрочена лихва, лихва върху редовна главница и наказателна
лихва върху просрочена главница и уговаряне на дължимата възнаградителна лихва
върху капитализираната главница. С Анекс №1 е предвиден 12-месечен гратисен
период, през който се заплащат само лихви. С Анекс №2 е уговорен 12-месечен гратисен
период при годишна лихва в размер на 1% , а след изтичането му – фиксиран
размер от 5.5%. С Анекс №3
лихвеният процент е изменен на 6.5%, а с Анекс №4 и 5 – лихвеният процент от 6.5% е
запазен. С Допълнително споразумение от 14.11.2016г. е предвиден 12 месечен
гратисен период при лихва 6м ЮРИБОР и лихвена надбавка в размер на 3.84%, а
след изтичането му - 6м ЮРИБОР и лихвена надбавка в размер на 6.97%, както и е
констатирано правоприемството между кредиторите „Алфа Банк – клон България АД и
„Юробанк България“АД. С Анекс №6
е уговорен референтен лихвен процент в размер на 6м ЮРИБОР и лихвена надбавка
от 3.606%, подлежащ на едностранна актуализация от банката съобразно фиксинга
на ЮРИБОР, публикуван в системата TARGET на Европейската банкова федерация. Наред
с предоговарянето на размера на възнаградителната лихва в споразуменията е
уговорено сборът от задълженията да бъде преоформен чрез натрупване към
редовната главница.
По делото не са представени
погасителни планове към нито едно от допълнителните споразумения. В анексите е
посочено, че след подписването им банката изготвя и предоставя на
кредитополучателя погасителен план, представляващ неразделна част от тях.
Погасителният план се актуализира от банката съгласно уговорките и
кредитополучателят се задължава да се яви в банката за получаване на
актуализиран погасителен план. Неявяването на кредитополучателя не го
освобождава от задължението за заплащане на дължимите суми по актуализирания
погасителен план.
С подписването на Анекс №2/17.06.2011г. ответниците И.П.И., Н.И.И. и В.К.Т.
са се задължили да отговорят солидарно с кредитополучателя като поръчители.
По делото са представени уведомления за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Поканата до длъжника П.И.П. е
връчена от ЧСИ Даниела Петрова – Янкова с рег. №711 на КЧСИ с
район на действие ОС-Варна по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на
уведомление на 26.01.2018г. по постоянен и настоящ адрес ***, след три
посещения на адреса, извършени на 22.12.2017г. в 09.00ч., 06.01.2018г. в
12.50ч. (събота) и 16.01.2018г. в 19.00ч. Липсват данни за връчване по
месторабота на адресата. Уведомлението до поръчителите Н.И.И. и И.П.И. е
връчено на 05.01.2018г. чрез ЧСИ Георги Георгиев с рег. №767
на КЧСИ с район на действие ОС – гр. Силистра по постоянен и настоящ адрес ***,
при отказ на адресата да получи поканата. Разписката за връчване на поканата за
предсрочна изискуемост до поръчителя В.К.Т. е оформена от ЧСИ Георги Георгиев с
рег. 767 на КЧСИ с район на действие ОС – гр. Силистра при отказ на живущите на
адрес гр.Силистра, ул.“Хан Кубрат“6, ет. 2, ап.4.
По делото е допусната
ССчЕ, чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че кредитът
по процесния договор е усвоен по банкова сметка *** П.И.П., в която на 21.08.2007г.
е постъпила сумата от 96560 евро. Погасяването на кредита е преустановено на
31.08.2017г., след която дата няма извършени плащания. Общият размер на
извършените от длъжника погашения за целия период на договора възлиза на сумата
от 127790.28 евро. Възнаградителната лихва през целия период на действие на
договора се формира само от ЮРИБОР и фиксирана надбавка, без да е зависима от други
компоненти. Както в периода преди предоговаряне на кредита, така и в рамките на
действието на съответния анекс, всяка промяна на ЮРИБОР е съобразявана при
определяне на лихвения процент, както в посока увеличение, така и в посока
намаление, дори в случаите, в които ЮРИБОР е отрицателна величина. Прилаганият
лихвен процент е определян съгласно двустранно уговорените параметри, като при
настъпили междувременно промени на ЮРОБИР лихвеният процент е променян
едностранно от банката съобразно стойността на индекса. В резултат от тези
едностранни и двустранни промени лихвеният процент е варирал от 1% до 7.91%. Вещото
лице е извършило преизчисляване на дълга по пера в следните варианти: 1./ по
първоначалния погасителен план (т.12 и т. 15.1. от Допълнително заключение от
22.11.2019г.); 2./ с прилагане само на двустранно уговорените изменения на лихвения
процент и уговорената капитализация, без да се отчита едностранното увеличаване
на лихвения процент (т.15 от Допълнително заключение от 13.12.2019г.) и 3./ с
прилагане на всички предоговорени условия по процесните анекси, в т.ч.
капитализацията на лихви, както и едностранно актуализиране на лихвения процент
съобразно движение на ЮРИБОР през целия срок на действие на договора (т.2 от
Първоначалното заключение от 14.10.2019г. и т.11 от Допълнително заключение от
22.11.2019г.), като е изготвило погасителни планове към всеки от вариантите. По
първия вариант вещото лице е изчислило, че при съобразяване на извършените
плащания към 31.12.2019г. би имало единствено неплатена главница в общ размер
на 5960.54 евро.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове:
Производството е
образувано по реда на чл.415, ал.1, т.
3 от ГПК, след като с влязло в сила Разпореждане №7982/26.02.2018г. на Варненски районен съд, 12 състав, постановено по
ч.гр.д. №2700/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлено подаденото от “Юробанк България” АД заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжниците П.И.П., ЕГН **********,
В.К.Т., ЕГН **********, И.П.И., ЕГН ********** и Н.И.И.,
ЕГН **********, солидарно за сумите, както следва: 19095,57 евро,
представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № ****/13.08.2007
г., за периода от 28.09.2017 г. до 20.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.02.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, 266,48 евро представляваща
договорна лихва за периода от 28.09.2017 г. до 20.02.2018 г., 41,25 евро
представляваща мораторна лихва за периода от 28.09.2017 г. до 20.02.2018 г.,
120 лева, представляваща такси.
Искът е предявен
от заявителя срещу длъжниците в едномесечен срок от получаване на указанията по
чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК, което
обуславя извод за допустимост на производството от гледна точка на тази
процесуална предпоставка за допустимост. Същевременно специфичният процесуален
ред за предявяване на иска, обвързан с развилото се заповедно производство,
предопределя приложение на фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК (искът следва да се
счита предявен от датата на подаване на заявлението – 22.02.2018г.), както и на
изискването за идентичност в предмета на исковото и заповедното производство.
В разглеждания случай в заявлението по чл.417 от ГПК и в исковата молба
претенциите са индивидуализирани по идентичен начин, поради което съдът приема,
че е сезиран с искане за присъждане на главница за периода 28.09.2017г. - 20.02.2018г.,
възнаградителна лихва за периода 28.09.2017г. -20.02.2018г. и наказателна лихва
за периода 28.09.2017г. – 20.02.2018г., доколкото тези периоди са изрично
фиксирани в исковата и уточнителната молба и съвпадат с посочените в
заповедното производство.
Допустимостта на производството по отношение на ответниците – поръчители
е обусловена от спазването на преклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта на задължението. Следователно искът
би бил недопустим за вземания и погасителни вноски, чиято изискуемост е
настъпила преди 22.08.2017г. В случая задълженията по договора се претендират в хипотезата на
настъпила предсрочна
изискуемост на 14.12.2017г.,
като предмет на исковете са единствено вземания с падеж след 28.09.2017г., поради което исковата молба се явява предявена преди
изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира предявените обективно и субективно
съединени искове за процесуално допустими.
По основателността на предявените искове:
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да
се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. Съобразно разпоредбата на чл.
430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, като се задължава да плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Страните не спорят относно съществуването на
облигационно правоотношение по договор за ипотечен банков кредит, относно
обвързаността си от него, както и относно факта на усвояване на заемната сума. Чрез подписите си
страните са удостоверили приемане на условията по договора и анексите към него.
Съобразно посочените по-горе параметри на договора
за кредит и целта за сключването му, съдът приема, че ответниците имат
качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, поради което по аргумент от чл.7, ал.3 от ГПК
съдът дължи служебно произнасяне за включване в договора на неравноправни
клаузи. В рамките на дължимата служебна проверка
съдът не констатира при сключване на договора и анексите към него страните да
са се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя.
С пар.5 от ПЗР на Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр.18 от
5 Март 2010г.) и пар.4 от ПЗР на Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители (Обн. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г.) е
предвидено, че тези закони не се прилагат за договори за кредит за недвижими
имоти, сключени с потребители преди датата на влизането им в сила. Следователно процесният договор за кредит, сключен
на 13.08.2007г., не попада в приложното поле на ЗПК и ЗКНИП.
Доколкото на посочените закони не е придадено действие спрямо заварени
правоотношения, същите не намират приложение и спрямо последващите изменения на
договора, извършени с процесните анекси, тъй като същите нямат значението на
самостоятелни съглашения, а се инкорпорират в съдържанието на първоначалния
договор и стават неразделна част от него. По тези съображения евентуалното
несъответствие на процесния договор и анексите към него с въведените
впоследствие с цитираните закони съдържателни изисквания (напр. изискването за
погасителен план) не води до опорочаването им поради липса на форма.
По отношение на договорната регламентация на
възнаградителната лихва не се констатират нарушения, водещи до ощетяване на
икономически по-слабата страна в правоотношението. Клаузите за актуализация на лихвения процент са обвързани с
обективно съществуващи показатели и количествени измерители, представляващи публично
оповестени индекси (ЮРИБОР). Именно затова на основание чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП
разпоредбата на чл.143 т.10 и т.12 ЗЗП не е приложима в случая, тъй като цената
на договора за кредит е свързана с измененията на обективни фактори на
финансовия пазар, намиращи се извън контрола на банката като доставчик на
финансови услуги. С оглед
разпоредбата на чл.145 от ЗЗП следва да се отчете обстоятелството, че процесния
кредит е с дълъг срок на погасяване - 20 години, удължен с последващи анекси до
40 години, през който срок цената на финансовата услуга е свързана с
колебанията/измененията на лихвените проценти на финансовия пазар. Следователно
рискът от промяната на пазарните условия не би следвало да се понася само от
едната страна по договора-банката, а следва да се понесе и от другата
страна-кредитополучателя. Следва да се отчетат и сключените допълнителни
споразумения, с които са уговорени периоди на облекчено погасяване на дълга. Видно от
експертното заключение в периода на действие на договора лихвеният процент е
актуализиран от банката в съответствие с движението на стойностите на ЮРИБОР,
както в посока увеличаване, така и в посока на намаляване. С оглед на тези данни и
дългосрочния характер на договора за банков кредит, съдът приема, че не са
неравноправни клаузите в процесния договор и анексите към него относно
формирането на лихвения процент, тъй като те не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Посочените разсъждения са в съответствие с разпоредбата на чл.145
от ЗЗП, съгласно която следва да се преценяват и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който зависи. Следователно следва да бъдат
съобразени и допълнителните споразумения към договора.
Обективираното в
споразуменията съгласие за преструктуриране на кредита, чрез натрупване на
начислени и непогасени лихви към главницата по кредита и съгласие за новия
размер на дълга, е валидно, предвид липсата на законова забрана за
капитализиране на лихвите. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице
анатоцизъм, тъй като с подписване на всяко едно от допълнителните споразумения
просрочената възнаградителна лихва се преоформя като допълнително кредитиране.
Преструктурирането на дълга е свързано с неизпълнението на договореното, като
вместо да реализира правата си по необслужвания кредит, банката се съгласява да
отложи заплащането на дължимото й възнаграждение, като по този начин предостави
на длъжника възможност да ползва средствата, които дължи за погасяването му, за
допълнителен срок, вместо да ги престира на падежа. Ето защо няма пречка за
уговаряне на възнаграждение върху капитализираната лихва за времето, през което
банката е лишена от ползването на тези средства. В случая не се касае за начисляване
на лихва върху лихва, тъй като е налице постигнато между страните съгласие за
новия размер на главницата. В доктрината е направено разграничение на понятията
капитализация и анатоцизъм, като е прието, че уговорката за капитализация, за
разлика от уговорката за анатоцизъм, има новативен характер - с нея се погасява първоначалния
дълг към банката. Анюитетните вноски по договорите за
кредит не са лихви, защото това е сума, с която се погасява част от главницата
и лихвата. Лихвата при договорите за банков кредит не е мораторна
/закъснителна/ лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на
парично вземане. По своята правна и икономическа природа тя е цена
/възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените
от него парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се
отчуждава за временно ползване. Ето защо, приетото в допълнителните
споразумения преструктуриране на дълга и олихвяване на просрочената договорна
лихва, прибавена по силата на допълнителните споразумения към главницата по
кредита, не е анатоцизъм, защото включената в анюитетните вноски лихва не е
мораторна, а това е печалбата на банката по кредита. Отделно от това
всички допълнителни споразумения към договора съдържат индивидуално уговорени
клаузи, което изключва неравноправния им характер.
С оглед изложеното
се налага извод, че процесният договор за кредит и анексите към него не
съдържат неравноправни клаузи, поради което валидно обвързват страните по него.
От заключението на вещото лице се установява усвояването на сумата по кредита,
респективно изправността на кредитора по договора. Размерът на дълга по пера
следва да бъде определен при съобразяване на условията по първоначалния договор
и всички последващи изменения съобразно движението на ЮРИБОР, след приспадане
на извършените от длъжника плащания. Следователно за меродавен при определяне
размера на непогасения остатък от дълга следва да се приеме третият посочен
по-горе вариант по т.11 от Допълнително заключение от 22.11.2019г., видно от
който ответниците са в забава в плащанията по кредита считано от 28.09.2017г,
което обуславя извод за наличие на обективната предпоставка на чл.30.1. от
договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изложеното налага произнасяне по втората предпоставка за надлежото
упражняване на правото по чл.60 от ЗКИ. Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост настъпва от датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В случая липсва редовно връчено уведомление за
предсрочна изискуемост до кредиполоулчателя П.И.П., тъй като е приложена
процедурата по чл.47 от ГПК, без да е осъществено изискването на чл.47, ал.3,
изр. посл. от ГПК за връчване по месторабота на длъжника. Касае се за съществен
пропуск, водещ до незавършеност на фактическия състав на процедурата по
връчване, което е пречка за приложение на фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК за
редовност на връчването чрез залепване на уведомление. Уведомяването на поръчителите е без правно значение за настъпване на
предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането. За да породи присъщото
си преобразуващо действие, волеизявлението на кредитора по чл.60, ал.2 ЗКИ
следва да е редовно връчено на главния длъжник. Отговорността
на поръчителите е акцесорна, поради което не може да бъде ангажирана при
ненастъпила изискуемост на задължението по отношение на главния длъжник. В този смисъл
независимо от редовното връчване на уведомлението на част от поръчителите,
потестативното право на банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е надлежно упражнено,
тъй като процедурата по връчването му на главния длъжник е опорочена.
Закономерен е и изводът, че
преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката - кредитор не е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита.
В тази хипотеза приложение по
аналогия следва да намери разрешението, дадено в ТР № 8/2017 г., ОСГТК, ВКС,
според което искът за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост, предявен по реда на чл. 415 от ГПК, може
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, в случая – към момента на приключване на устните състезания
в първоинстанционното производство, въпреки, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Доколкото обаче в
производството по реда на чл. 415 от ГПК, съдът е обвързан от посочения в
петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница,
възнаградителна лихва, мораторно обезщетение и др., то присъждайки вноските с
настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобрази каква част от
тях е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. По
идентичен начин следва да се държи сметка и за периода на мораторното
обезщетение. В случая след като главницата и възнаградителната лихва са
поискани само за периода 28.09.2017 г. до 20.02.2018 г., съдът не може да присъди вземанията
по погасителни вноски, чиято изискуемост ще настъпи след този период, доколкото
е обвързан от посочения в исковата молба период.
Тези указания, дадени в ТР
№ 8/2017 г., ОСГТК, ВКС, отнесени към конкретиката на разглеждания казус водят
до извода, че дължима се явява сумата 581.77 евро, представляваща главница по
падежирали вноски за периода 28.09.2017 г. до 20.02.2018 г. (вноски 121- 125),
съобразно изготвения от вещото лице погасителен план по т.11 от
Допълнително заключение от 22.11.2019г. Дължима се явява и сумата 287.14 евро, възнаградителна
лихва за периода 28.09.2017 г. до 20.02.2018 г. С оглед диспозитивното начало претенцията за
възнаградителна лихва следва да бъде уважена до претендирания размер от 266.48
евро.
От страна на ответника не
са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства за извършени плащания на
процесните вземания. Видно от изготвената от вещото лице Справка за движение по
разплащателна сметка (Приложение 1 към първоначалното заключение от
14.10.2019г.), посочените погасителни вноски не са заплатени от длъжника. Неизпълнението
в срок на задължението за плащане има за последица дължимост на уговорената в чл.19.1. от договора неустойка за
забава за периода за 28.09.2017г.-20.02.2018г., в размер на 18.63 евро, установен
с т. 6 от допълнително заключение на ССЕ от 22.11.2019г.
С оглед правоувеличаващия
ефект на предявяването на иска, главницата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 22.02.2018 г. до
окончателното изплащане.
По тези съображения, съдът
намира, че ищецът успешно установи да е носител на изискуемо и ликвидно вземане
по процесния договор за кредит, което е било предмет на заявлението по чл. 417 ГПК на основанията и в размерите посочени по-горе, поради което в тази част
предявените осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК следва
да бъдат уважени.
Предвид липсата на
настъпила предсрочна изискуемост и въведеното в исковата молба темпорално
ограничение относно падежиралите вноски, искът за главница следва да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 581.77 евро до предявения размер 19095.57
евро. Отхвърлянето на иска по отношение на предсрочно изискуеми главници и
лихви обуславя извод за неоснователност и на предявения иск с правно основание чл.415,
ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.82 от ЗЗД, за репариране
на претърпените от неизпълнението загуби, изразяващи се в разноските за връчени
чрез ЧСИ уведомления за предсрочната изискуемост в размер на 120 лева. Договорна отговорност
възниква само за вреди, които се намират в причинна връзка с неизпълнението, а
в случая се касае за разноски за ненадлежно упражнени потестативни права. Искът
с правно основание чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен за разликата над 18.63 евро до общия претендиран размер от 41.25 евро,
като недоказан по размер.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото
производство разноски съразмерно с уважената чат от иска и съобразно представените
доказателства за реалното им извършване в размер на 59.42 лева от общо 1332.51
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство по делото не са представени, поради което в тази част искането се
явява неоснователно.
Сторените в заповедното производство
разноски следва да останат за сметка на заявителя – ищец в настоящото
производство, тъй като заявлението е отхвърлено с влязло в сила определение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза
на ответницата П.И.П. следва да се присъдят сторените от нея разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 429.93 лева от общо 450
лева, изразяващи се в заплатен само от този ответник депозит за вещо лице.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр.
чл.78, ал.3 от ГПК и съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
определено възнаграждение за предоставената на ответниците правна помощ от адв.
Д., като представител на Адвокатско дружество „Д. и Г.“, в размер на 1884.15
лева от общо 1972.09 лева, определено съобразно еднократния размер по чл.7,
ал.2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г., увеличен с по 100 лева за всяко проведено
открито съдебно заседание след второто (общо 300 лв.) на основание вр. чл. 7,
ал.8 от Наредба 1/09.07.2004г. Възнаграждение се дължи в еднократен размер, с
оглед проведената идентична защита по отношение на четиримата ответници.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********, В.К.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, И.П.И.
с ЕГН ********** и Н.И.И. с ЕГН ********** двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“, № 260, сумата
от 581.77 евро,
представляваща просрочена главница за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г. по
Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г.,
Анекс №1/17.12.2009г.,
Анекс №2/17.06.2011г.,
Анекс №3/19.02.2013г.,
Анекс №4/30.04.2014г.,
Анекс №5/28.11.2014г.,
Анекс №6/01.03.2017г.
и Допълнително споразумение от 14.11.2016г., сумата от 266.48 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г.,
сумата от 18.63 евро, представляваща неустойка за забава
по чл.19.1. от договора за периода 28.09.2017г.-20.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.02.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД, за които суми е отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2700/2018г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“, № 260 срещу П.И.П. с ЕГН **********,
И.П.И. с ЕГН **********, Н.И.И. с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН **********, в условията на
кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ,
чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца разликата над 581.77 евро до 19095.57 евро, претендирана като предсрочно
изискуема главница по Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г., Анекс №1/17.12.2009г., Анекс №2/17.06.2011г., Анекс №3/19.02.2013г., Анекс №4/30.04.2014г., Анекс №5/28.11.2014г., Анекс №6/01.03.2017г. и Допълнително
споразумение от 14.11.2016г. за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, разликата над
18.63 евро до 41.25 евро, представляваща
неустойка за забава по чл.19.1. от договора за периода
28.09.2017г.-20.02.2018г. и сумата от 120 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от договорно неизпълнение, изразяващи се в разходи за
връчване на два броя покани чрез ЧСИ, за които суми е
отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№2700/2018г. на ВРС.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********, В.К.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, И.П.И. с ЕГН ********** и Н.И.И. с ЕГН **********
двамата с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ разделно при равни квоти на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“, № 260, сумата от 59.42 лева, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 429.93 лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д. и Г.“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Бдин“ 21А, ет.3, офис 7, представлявано от адв. Р.Д., сумата от 1884.15
лева, представляваща възнаграждение
за предоставената безплатна правна помощ на ответниците П.И.П. с ЕГН **********,
И.П.И. с ЕГН **********, Н.И.И. с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН ********** по
т.д. 1763/2018г. на ВОС, съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: