Определение по дело №3720/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3861
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 8 октомври 2019 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20191100603720
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 08.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в разпоредително заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                                    СИМОНА УГЛЯРОВА

при участието на секретаря …….. и прокурора ……, разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧХД №3720 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.07.2019 г., СРС, НО, 114 с-в е признал подсъдимитеА.Ц.А., М.В.М., Р.И. Г., Р.П.В., И.П.И., Е.Е.Г., П.Х.К., Е.А.К., А.Х.Д.и Я.П.Г.за невиновни по повдигнатите им обвинения по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.

С присъдата двамата частни тъжители С.М. и Т. С.-М.са осъдени да платят на подсъдимите, направени от тях разноски по делото, както и в полза на СРС по 50 лв. всеки един от тях за служебно издаване на 10 бр. изпълнителни листове.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от повереника на частните обвинители- адв.Е.Б.и допълнение към жалбата, чрез повереника на ЧТ С.М.- адв.М.М., в които се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поверениците сочат, че всъдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, както и че е необоснова, тъй като съдът не е обсъдил обстойно гласните такива, като е дал преимущество на тези в подкрепа на подсъдимите, изключвайки необосновано тези в подкрепа на ЧТ. Излагат подробни съображения в тази насока, като изразяват и несъгласие със становището на съда, че подсъдимите са ползвали свое конституционно гарантирано право на жалба. Твърдят, че в жалбата до СРП се изнасят твърдения за факти, които са неверни и позорящи двамата тъжители, а именно- че са наводнили умишлено апартамента на предходните си съседи, като сочат, че това не е тяхно предположение, а категорично твърдян факт. Коментират и становището на съда относно изложените в жалбата твърдения за психичните заболявания и връзката между тях и двамата тъжители, като считат, че в жалбата се прави недвусмислена връзка между тези заболявания и тъжителите.

Искат от въззивния съд да отмени обжалваната присъда на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, като им наложи максималните наказания, предвидени в закона, алтернативно да върне делото за ново разглеждане на СРС от друг състав с указания за приложението на закона.

В жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд констатира, че по делото липсват доказателства (отметки, призовки, съобщения и пр.) на жалбоподателите- частния тъжител- С.М. и Т. С.-М.да е указвано, че следва да внесат държавна такса по жалбата срещу присъдата на СРС, както и такава да е била внасяна по жалбата, съгласно изискванията на т.12 от Тарифа № 1 на МП. Задължение на СРС е било да укаже на жалбоподателите- частни тъжители, че следва да внесат такава държавна такса в определен срок и едва след това, ако таксата е внесена да изпрати делото по компетентност на СГС за разглеждане на жалбата на същите.

Отделно от това видно от отбелязването върху допълнението към жалбата- жалбата и допълнението са били връчени на адв.С. за подсъдимите на 04.09.2019 г. Видно обаче от материалите по делото, адв.С. е бил защитник и е бил упълномощен само от част от подсъдимите. Същият не е защитавал и представлявал пред първата инстанция подсъдимите Р.Г., И.И.и Я.Г., което се установява и от всички протоколи от съдебни заседания проведени по делото, както и от наличните по делото пълномощни за адв.С.- л.150 и л.230 от делото. Ето защо чрез връчването на жалбата и допълнението към нея на адв.С. може да се приеме, че същите са били връчени и на подсъдимите, които са били защитавани и представлявани от адв.С. пред СРС, а именно- М.М.,А.А., Е.Г., П.К., Е.К., Р.В.и А.Д.. За останалите трима подсъдими, визирани по- горе не са налице доказателства по делото да са били уведомявани по какъвто и да е било начин за жалбата и допълнението към нея, респ. същите да са им били връчени- било лично, било, чрез техен представител, доколкото по делото липсват доказателства адв.С. да е поел междувременно и тяхната защита. В този смисъл СРС не е изпълнил задължението си по администриране на жалбата и допълнението към нея, чрез връчването им на всички страни и най- вече на всички подсъдими по делото.

С оглед на това, въззивният съд намира, че като не е изпълнил правомощията си, първостепенният такъв е изпратил жалбата на частните тъжители преждевременно за разглеждане пред СГС. Предвид това производството по настоящето дело следва да бъде прекратено и делото върнато на СРС за изпълнение на указанията, дадени по- горе във връзка със събиране на държавна такса от жалбоподателите- частни тъжители и връчване на препис от жалбата и допълнението към нея не всички подсъдими по делото и едва след това делото да бъде администрирано към въззивния съд във връзка с разглеждане на жалбата.

Така мотивиран и на основание чл.327 от НПК, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧХД №3720/2019 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.