№ 632
гр. София, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 29.06.2022г. по НЧД №2221/2022г. по описа на
СГС, НО, 31 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от
свобода И. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД
№2031/2021г. по описа на СпНС, 18 състав с определение от 08.09.2021г., в
сила от същата дата.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения И. А. П. чрез упълномощения защитник -
адв.М. Б., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и
уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване. Сочи се, че осъжданият не е наказван, награждаван е, отнася
се с респект към затворническата администрация. Изразява се несъгласие с
доклада на затворническата администрация.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
1
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на
предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за
невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Формално осъденият П. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и И. А. П.
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Жалбоподателят И. А. П. е бил осъден за извършено престъпление
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК на една година и четири месеца лишаване
от свобода (значително под законовия минимум) при първоначален общ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Зачетено е предварително задържане под стража на осъденото лице.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
29.06.2022г. са били изтърпени фактически десет месеца и двадесет четири
дни, от работа - един месец и девет дни, а остатъкът за изтърпяване е бил три
2
месеца и двадесет и седем дни.
Осъденият И. А. П. е имал конформно поведение в местата за
лишаване от свобода, като рискът от рецидив е в среден размер - 60 точки, без
да е редуциран спрямо първоначалната оценка поради краткия престой в
местата за лишаване от свобода.
Осъденият П. е награждаван един път, не е наказван, работи.
Според изготвените от затворническата администрация документи
са налице редица дефицитни зони, в които е необходимо продължаване на
корекционния процес.
Настоящият съдебен състав дава приоритет най-вече на
заключението, че осъденото лице не приема присъдата за справедлива,
въпреки заниженото наказание за тежкото престъпление, което е извършил в
изпитателния срок по предходното осъждане. Трябва да се отбележи и
становището, че осъденият не разпознава проблемите си и не осъзнава
последствията от собствените си действия. Посочените дефицитни зони и
най-вече това, че осъденото лице не приема присъдата за справедлива, не
позволяват спрямо него да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване.
Осъденият П. дължи показването на значителни усилия за своето
поправяне и превъзпитание, които не са разкрити по време на настоящия му
престой в местата за лишаване от свобода. Престоят на жалбоподателя И. А.
П. в мястото за лишаване от свобода не се отличава със същностна промяна в
поведението и в нагласите.
Според настоящия съдебен състав тези факти са достатъчни, за да се
приеме, че не следва да се прилага институтът на условното предсрочно
освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето
поведение да е показал и доказал своето поправяне в затворническата среда,
като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни
усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е
изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се
изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия,
установени в закона.
3
Липсата на доказателства, че осъденият И. А. П. се е поправил и
превъзпитал не позволява да се приложи спрямо него институтът на
условното предсрочно освобождаване.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.06.2022г.‚ постановено по
НЧД №2221/2022г. по описа на СГС, НО, 31 състав, с което е оставено без
уважение искането на лишения от свобода И. А. П. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НОХД №2031/2021г. по описа на СпНС,
18 състав с определение от 08.09.2021г., в сила от същата дата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице,
неговия защитник и на ръководството на Затвора-гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4